В първия ден на март българите разменят мартеници за здраве

В първия ден на март българите разменят мартеници за здраве и шанс. Празникът Баба Марта е знак на пролетта и носи пожелания за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата.

Най-разпространените мартеници съставляват усукани бял и червен конец, постоянно вълнени. Цветовете са символни: аленото символизира кръв и живот, а бялото – непорочност и благополучие.

Мартениците се носят до появяването на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, т.е. до настъпването на пролетта. Могат да се носят до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици или до Благовещение, в самия завършек на месеца.

Този бит е присъщ за Балканския полуостров и се е трансформирал в балканска традиция. Той участва в Румъния и Молдова. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в рамките на прилежащите страни – Западните околности, Република Македония (нарича се мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).

Сплетените мартенски конци са познати в по-голямата част от Балканите, само че българите са съумели да трансфорат Баба Марта в устойчива традиция и да й придадат саморасъл облик.