В първите по-студени дни на ноември цените на електроенергията се

В първите по-студени дни на ноември цените на електрическата енергия се покачиха, което за следващ път отключи вълна от агитация, целяща да всее боязън у българското общество за сигурността на доставките и да внуши, че въглищните централи следва да се запазят непременно. Подобни послания отклоняват вниманието от потребността незабавно да се форсира декарбонизацията на електроенергийния бранш, като се отключи големия капацитет на вятърната сила в България както на брега, по този начин и в морските пространства. Вятърните електроцентрали ще спомогнат за балансирането на големия брой нови фотоволтаични централи в България, до момента в който се вкарат нужното количество мощности за предпазване на електрическа енергия. Електроенергията от вятърната сила е по-евтина от междинните цени на пазара на едро в България и района. Тя директно ще замести потребността от потреблението на доста по-скъпите локални въглищни централи или вноса на електрическа енергия, създадена от газовите централи в Гърция. На сушата България може да построи най-малко 10 ГВт вятърни електроцентрали, като съществуват към този момент планове най-малко за половината от този капацитет. Тяхното реализиране е блокирано от масирана осведомителна и политическа акция, проведена от проруски мрежи за въздействие, които се възползват от насаждането на нерационални страхове у локалните общности.  От друга страна, вятърната сила в морските пространства на Черно море ще даде опция на България да отключи капацитета на една нова промишленост, която освен ще усъвършенства енергийната сигурност на страната, ще форсира енергийния преход, само че и ще сътвори голяма добавена стойност за районната черноморска стопанска система. ВяЕЦ в морските пространства на Черно море ще даде опция на България да отключи капацитета на една нова промишленост Според актуалните, значително консервативни прогнози, Полша, Хърватия, Румъния и България имат капацитет да осъществят планове за вятърни централи в морските пространства с общ потенциал от 15 ГВт до края на десетилетието. Освен това упованията са за построяването на общо към 40 ГВт потенциал до 2050 година, което към момента съставлява дребен дял от задачата от 300 ГВт, включена в Стратегията на Европейски Съюз за офшорна възобновима сила. За развиването на бранша е належащо основаването на транспарантна и поредна регулаторна рамка, която да насърчи вложителите да разработят съответни планове, както и да бъдат преодолени техническите спънки, свързани с развиването на електропреносната мрежа и пристанищната инфраструктура. Необходима е и целенасочена осведомителна акция, която да противодейства на необятно публикуваните легенди за отрицателното влияние на офшорния вятър върху природата и биоразнообразието, които подкопават публичната последователност към развиването на бранша. Това са някои от главните заключения от най-новия разбор на Центъра за проучване на демокрацията, който обрисува една допустима „ Стратегическа рамка за офшорната вятърна сила в Черно море “. Центърът показа главните изводи по време на кръгла маса в София на 21 ноември 2024 година, с присъединяване на водещи политици, представители на бизнеса и специалисти в областта на вятърна сила, измежду които Делян Добрев, ръководител на Комисията по енергетика към 50-тото Народното събрание на Република България, Ана Милянович Русан, шеф на програмата за офшорна сила и природа, Renewables Grid Initative, Марта Стурзану, специалист, Румънска вятърна асоциация, Мурат Дурак, ръководител, Турска асоциация за офшорен вятър, и БърндОкълс, механически шеф за възобновимите запаси, ERM. Като бави приемането на регулаторна рамка за вятърната сила в морските пространства, България изостава от Румъния, Гърция и Турция, които имат ясна дълготрайна визия и съответни цели за построяването на вятърни централи в морските пространства. Румъния, която към този момент има признат специфичен закон за офшорния вятър и е в развой на правенето на търговите процедури за отдаване на концесия на най-перспективните зони за създаване, като упованията са, че до 2035 година ще бъдат построени сред 3 до 7 ГВт мощности в Черно море. Турция също неотдавна разгласява детайлна пътна карта за създаване на вятърни електроцентрали в морските пространства, която планува осъществяването на офшорни планове от до 7 ГВт до 2040 г. Гърция е в най-напреднал стадий на развиване на бранша. Правителството одобри специфичен закон за вятърните централи в морските пространства през 2023 година, разгласява тактика за въвеждане в употреба на най-малко 1.9 ГВт централи до 2030 година и чака да открие първия концесионен търг за 6 перспективни зони през 2027 г. Пълният отчет по тематиката на Центъра за проучване на информацията може да бъде