Професор Слатински: Един премиер трябва да умее да взема стратегически верни решения
В първите му дни като министър председател на Кирил Петков, аз посредством статус във ФБ споделих някои наблюдения за активността му и се пробвах да му дам безкористни препоръки. Главното беше против импровизациите и слабата предварителна подготовка преди срещите и при вземането на основни решения
Един министър председател би трябвало да си подбере стратегически анализиращ и сериозно мислещ екип. В екипа е нужно да има така наречен юрист на дявола - човек, който постоянно да е подготвен да изкаже различно мнение.
По този метод ще се основат условия при положение на неправилен метод, неправилна теза, неточна импровизация или несъответстваща реакция, някой от екипа да сигнализира премиера и по този начин да го защищити от излагане.
Дори системата, по която министър председателят реализира своите функционалности, би трябвало, оправдавам се за израза - да бъде, както се споделя в теорията на системите, глупакоустойчива. И това, повярвайте ми, се реализира без колосални старания и комплицирани процедури.
Например като трите клавиша Ctrl, Alt, Del. Практически е невероятно напълно инцидентно те да бъдат натиснати по едно и също време.
Мъничко бе належащо да бъде вградено в методите, по които работи министър председателят, с цел да се избегне днешната груба неточност. Подобна неточност може да се окаже съдбовна.
В същото време ми е тежко да следя наред с острите рецензии, тези злобни нападки, този искрено недодялан език, тази зле прикрита ненавист, това безпардонно злословене на младия министър председател. Де да беше същият яростен жар до момента в който министър председател ни бе прям тъпанар, явен безсрамник, очеваден невъзпитаник и безспорен илитерат...
А ми е тежко и заради една причина, която всеки, най-малко малко умел в логиката на психиката на ръководството, ще ви я разясни.
Когато човек-лидер е изправен пред вземането на решение със стратегически последствия и не е подготвен, не е дорасъл до вземането на сходно решение, той волно или несъзнателно е податлив да предлага незначителни, обикновени, импровизационни и първосигнални решения.
Единственото, което може да избави младия ни министър председател е бързо да потвърди, че е кадърен да взема стратегически правилни решения и в името на сходни решения да откаже да бъде пленник на съдружните си сътрудници.
Ако обединението няма бъдеще, то по-добре той да е предложил правещи му чест и превръщащи го в общественик решения, пък дано и в действителност да се окаже, че обединението е обречена. Защото в случай че не предложи такива решения, тя отново ще се разпадне, единствено че вместо с чест и достолепие, той ще се покрие с срам и позор.
А в случай че обединението има късмет да продължи напред, то точно смелите и виновни решения ще създадат съдружните му сътрудници длъжни да ги поддържат или най-малко да не разпаднат обединението поради тези решения, тъй като тогава срамът и позорът ще се написа на тяхната сметка.
Проф. Николай Слатински
Един министър председател би трябвало да си подбере стратегически анализиращ и сериозно мислещ екип. В екипа е нужно да има така наречен юрист на дявола - човек, който постоянно да е подготвен да изкаже различно мнение.
По този метод ще се основат условия при положение на неправилен метод, неправилна теза, неточна импровизация или несъответстваща реакция, някой от екипа да сигнализира премиера и по този начин да го защищити от излагане.
Дори системата, по която министър председателят реализира своите функционалности, би трябвало, оправдавам се за израза - да бъде, както се споделя в теорията на системите, глупакоустойчива. И това, повярвайте ми, се реализира без колосални старания и комплицирани процедури.
Например като трите клавиша Ctrl, Alt, Del. Практически е невероятно напълно инцидентно те да бъдат натиснати по едно и също време.
Мъничко бе належащо да бъде вградено в методите, по които работи министър председателят, с цел да се избегне днешната груба неточност. Подобна неточност може да се окаже съдбовна.
В същото време ми е тежко да следя наред с острите рецензии, тези злобни нападки, този искрено недодялан език, тази зле прикрита ненавист, това безпардонно злословене на младия министър председател. Де да беше същият яростен жар до момента в който министър председател ни бе прям тъпанар, явен безсрамник, очеваден невъзпитаник и безспорен илитерат...
А ми е тежко и заради една причина, която всеки, най-малко малко умел в логиката на психиката на ръководството, ще ви я разясни.
Когато човек-лидер е изправен пред вземането на решение със стратегически последствия и не е подготвен, не е дорасъл до вземането на сходно решение, той волно или несъзнателно е податлив да предлага незначителни, обикновени, импровизационни и първосигнални решения.
Единственото, което може да избави младия ни министър председател е бързо да потвърди, че е кадърен да взема стратегически правилни решения и в името на сходни решения да откаже да бъде пленник на съдружните си сътрудници.
Ако обединението няма бъдеще, то по-добре той да е предложил правещи му чест и превръщащи го в общественик решения, пък дано и в действителност да се окаже, че обединението е обречена. Защото в случай че не предложи такива решения, тя отново ще се разпадне, единствено че вместо с чест и достолепие, той ще се покрие с срам и позор.
А в случай че обединението има късмет да продължи напред, то точно смелите и виновни решения ще създадат съдружните му сътрудници длъжни да ги поддържат или най-малко да не разпаднат обединението поради тези решения, тъй като тогава срамът и позорът ще се написа на тяхната сметка.
Проф. Николай Слатински
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ