Как Сталин вземал решения
В първите години след октомврийския прелом от 1917г., Ленин и неговото обграждане имали доста ниско мнение за интелектуалните качества на Сталин. В края на февруари 1920г. Ленин предложил Йосиф Висарионович да бъде назначен за национален комисар на държавния надзор на РСФСР (Руската руска федеративна социалистическа република). Някой обаче възразил, че за този пост има различен, доста по-умен човек. На това Ленин дал отговор: „ Нямаме потребност от интелигентен. Нашият незабравим грузинец е задоволително подобаващ “.
Каква била повода за това надменно отношение? Доста елементарна: Сталин не умеел да приказва красиво и пламенно. Пламенните речи, способни да възпламенят масите и да ги насочат към стихийни изстъпления, не били мощното му място. Сталин бил безмълвен. Той не обичал дългите и проточени диалози – а другарите му от болшевишката партия възприемали това като минус.
Времето обаче поставило всичко на мястото му. Например: точно ораторските качества били едно от най-силните качества на Адолф Хитлер. Той можел да приказва с часове, а стенографките се карали коя да си почива, а коя да дежури на неговите съвещания – тъй като фюрерът говорел с часове на всевъзможни тематики: от това, дали има хора на Луната, до разкази за боговете на старите тевтонци. И какъв бил резултатът от всичко това: самоубил се в края на Втората международна война.
Днес към този момент знаем, че Сталин бил ослепителен уредник и надарен началник. Както споделя Чърчил: „ Той пое Русия, когато тя се подпираше на тояжка – а я остави могъща страна с нуклеарни бомби “.
Сталин трансформирал Съюз на съветските социалистически републики в мощна супер мощ, с която се съобразявали всички страни по света. Успехите на Съветския съюз в стопанската система, науката, образованието и изкуството изумявали хората. Когато Западът се разтърсвал от Великата меланхолия при започване на 30-те години – в Русия се следил мощен индустриален напредък.
Но всяко начинание стартира с решение. Как Сталин вземал решения? Преди да се реши нещо, обстановката би трябвало да бъде овладяна. Сталин имал собствен личен способ за преодоляване. За всяко, даже нищожно заседание, Йосиф Висарионович се подготвял най-внимателно. За задачата авансово се срещал със експерти от междинното и по-ниско равнище. Той разговарял с тях по час-час и половина, изяснявал, уточнявал и се ориентирал. А след това изумявал висшите ръководители със своите знания по въпроса.
Самият развой на взимане на решения при Сталин се състоял от 2 стадия:
– първо: той постоянно проучвал въпроса предварително;
– второ: на заседания разрешавал на всички да приказват, слушал деликатно и насочвал разискването в вярната тенденция.
На заседания се канели единствено тези, които били в действителност нужни. Понякога Сталин прекъсвал говорещия с неочакван въпрос към някого от другите присъстващи: „ Какво мислите по този проблем? “ или: „ Как се отнасяте към това предложение? “ Характерният акцент падал върху „ вие “. Сталин гледал деликатно и взискателно към оня, който питал, само че в никакъв случай не го притискал да бърза с отговора. Обаче, в това време, всички знаели, че не трябва да се бавят прекомерно. Отговорът безусловно трябвало да бъде и всъщност, и безапелационен. Сталин мразел неуверени и неразбираеми изявления.
Той употребявал остарялата скица, която се употребила в армията на Руската империя. Там първо започвали да приказват най-младшите по чин (при равни чинове – най-младият). Последен говорел най-старшият. Целта била по-младшите и младите да не се въздействат от старшите и по-опитните, а да изричат лично и независимо мнение. Точно по този начин се провеждали и съвещанията при Сталин.
Трябва да се означи, че по време на ръководството си Сталин запазил обективност към себе си. Възхвалите от рода на „ татко на народите “, „ популярен водач на пролетариата “ и т. н. били за вестниците и лозунгите по митингите. Но пред самия него, трябвало да се приказва малко, тъкмо и ясно, без ласкателства и подмазвачество.
Точно подобен бил Вячеслав Молотов, министърът на външните работи. Молотов бил мощен, кардинален и справедлив партиен водач. Бил прочут и с изключителната си непримиримост. Сталин постоянно спорел с него, от време на време даже се вбесявал. Но Молотов постоянно оставал на личната си позиция. Такава мощ била извънредно нужна в атмосферата на всеобщо възвеличаване на Сталин – а той разбирал прелестно това, по тази причина се помирявал с рецензията на Молотов.
Разбира се, Сталин вземал своите решения в изискванията на тирания. В такива условия системата се държала най-много върху прочистването й от тези партийни вождове, които се увличали, самозабравяли се и я компрометирали. При Сталин това ставало по най-ефикасния и бърз, въпреки и нечовечен метод – като ги отстрелвали.
