Изненада! Ето защо Пловдив е "най-френският" град у нас
В първите години след 1989 възраждането на франкофонията бе оповестено в Пловдив, и до ден сегашен се организира фестивал на френската музика. Едва ли, обаче, мнозина знаят от кое място накъде тъкмо Пловдив ще бъде разгласен за " най- френския " град в страната.
Но има причина за това и тя по никакъв начин не е за занемаряване. Ситуацията разказва в книгата си " Когато Пловдив беше столица " Маньо Стоянов. В ония седем години, в които Пловдив е бил столица на Източна Румелия, френският език е бил формален за редица институции. Органическият правилник, конституцията на новосъздадената страна, в оригинала си е написан на френски, правилниците към него са завършени и по френски пример. В по-късно основаното законодателство редица закони са директна заемка от френските.
Първата си тирада основният шеф на региона Богориди произнася на френски и този факт се трансформира в предписание за него на всички обществени прояви, когато е говорел- той е говорел на френски. Кой го е разбирал, е друга работа. Богориди е имал секретар- французин, а когато е трябвало да взема решение съответен проблем и е прибягвал до Органическия правилник, е употребил само оригинала на френски. Българският превод нито го е интересувал, нито го е разбирал.
Само на френски е общувал освен Богориди, по този начин са правили първият шеф на финансите Шмид, началниците на милицията и жандармерията и други генералщабни офицери-чужденци. Макар и на по-слабо равнище, само че френски са говорили или най-малко са разбирали какво им споделят, множеството от висшите държавни чиновници и общественици, народни представители, редактори на вестници, съдии, юристи, лекари, гимназиални учители. В тези години в града идват редица непознати експерти от разнообразни страни, само че всички те, до момента в който научат български, поддържат връзка също на френски.
Влиянието на френския език е било видно и по улиците. Строи се нов хотел с име Hotel de Bulgarie, наоколо има кафене Au bon gout и магазин Au bon marche. Всички надписи в пощенските служби и в телеграфа са на френски, а на пощенските марки има два надписа- на френски и на български. Първият е с по-едър шрифт.
Железниците пък въобще пускат всичките си надписи на френски. Впрочем това продължи най-малко до 80-те години на 20-ти век, когато можеше да се прочете на френски " Не се надвесвай през прозореца " - беше останал от времето, когато парните локомотиви пускаха сажди и някой прекомерно любопитен, изключително пък минал през тунел, можеше да слезе от влака с изгорено око и черно лице. Така или другояче, от това време в езика ни останаха думи като гара, влак, локомотив, кондуктор, хранилище, телеграма. Всички те идват от френски. А що стана дума за парните локомотиви, пловдивските зевзеци са измислили и нарицателно за човек, който върви с пушеща лула- викали са му " шмендефер ". С една дума, както тогава Иречек е отбелязал в дневника си, Пловдив е желал да бъде Париж. С цялостна мощ това се отнася и до пловдивските кокони, които са се киприли с последна дума парижка мода.
След като френският език става нещо като ключова дума за влизане в по-висшите среди, неговото проучване в учебно заведение се ускорява. В румелийските гимназии той се преподава наложително 3-4 часа седмично, а учителите са французи. В Пловдив, с изключение на в Мъжката гимназия, той е съществено застъпен и в Гръцката гимназия и Френския лицей. Освен учители, и възпитатели французи поддържат равнището след часовете. За възрастните са проведени вечерни курсове, а Захари Стоянов, примерно, го учи самичък от четене на френски книги и вестници. Заедно с езика, в Източна Румелия нахлува мощно и френската литература. Най- доста преводни френски книги след Освобождението са издадени точно в Пловдив. Най- огромен интерес още през 1880 година провокира романът на Жул Верн " Пътуване към света в 80 дни ". Тогава той излиза в български превод в подлистник на в. " Марица ", а след това е публикуван от Христо Г. Данов. Впрочем въздействие на френската литература изпитва, по лично самопризнание, и патриархът на българската литература Иван Вазов, който в оня интервал живее и твори в Пловдив. Негов преподавател, както споделя той пред проф. Иван Шишманов, е Виктор Юго ".
Консервативният вестник " Марица " в този интервал печата публикации и на френски език, а в града излиза и френско-българският вестник Le Charivari d' Orient ", редактиран от Антон Пашалери. Впрочем още два френски вестника излизат в Пловдив до края на румелийския интервал.
Но има причина за това и тя по никакъв начин не е за занемаряване. Ситуацията разказва в книгата си " Когато Пловдив беше столица " Маньо Стоянов. В ония седем години, в които Пловдив е бил столица на Източна Румелия, френският език е бил формален за редица институции. Органическият правилник, конституцията на новосъздадената страна, в оригинала си е написан на френски, правилниците към него са завършени и по френски пример. В по-късно основаното законодателство редица закони са директна заемка от френските.
Първата си тирада основният шеф на региона Богориди произнася на френски и този факт се трансформира в предписание за него на всички обществени прояви, когато е говорел- той е говорел на френски. Кой го е разбирал, е друга работа. Богориди е имал секретар- французин, а когато е трябвало да взема решение съответен проблем и е прибягвал до Органическия правилник, е употребил само оригинала на френски. Българският превод нито го е интересувал, нито го е разбирал.
Само на френски е общувал освен Богориди, по този начин са правили първият шеф на финансите Шмид, началниците на милицията и жандармерията и други генералщабни офицери-чужденци. Макар и на по-слабо равнище, само че френски са говорили или най-малко са разбирали какво им споделят, множеството от висшите държавни чиновници и общественици, народни представители, редактори на вестници, съдии, юристи, лекари, гимназиални учители. В тези години в града идват редица непознати експерти от разнообразни страни, само че всички те, до момента в който научат български, поддържат връзка също на френски.
Влиянието на френския език е било видно и по улиците. Строи се нов хотел с име Hotel de Bulgarie, наоколо има кафене Au bon gout и магазин Au bon marche. Всички надписи в пощенските служби и в телеграфа са на френски, а на пощенските марки има два надписа- на френски и на български. Първият е с по-едър шрифт.
Железниците пък въобще пускат всичките си надписи на френски. Впрочем това продължи най-малко до 80-те години на 20-ти век, когато можеше да се прочете на френски " Не се надвесвай през прозореца " - беше останал от времето, когато парните локомотиви пускаха сажди и някой прекомерно любопитен, изключително пък минал през тунел, можеше да слезе от влака с изгорено око и черно лице. Така или другояче, от това време в езика ни останаха думи като гара, влак, локомотив, кондуктор, хранилище, телеграма. Всички те идват от френски. А що стана дума за парните локомотиви, пловдивските зевзеци са измислили и нарицателно за човек, който върви с пушеща лула- викали са му " шмендефер ". С една дума, както тогава Иречек е отбелязал в дневника си, Пловдив е желал да бъде Париж. С цялостна мощ това се отнася и до пловдивските кокони, които са се киприли с последна дума парижка мода.
След като френският език става нещо като ключова дума за влизане в по-висшите среди, неговото проучване в учебно заведение се ускорява. В румелийските гимназии той се преподава наложително 3-4 часа седмично, а учителите са французи. В Пловдив, с изключение на в Мъжката гимназия, той е съществено застъпен и в Гръцката гимназия и Френския лицей. Освен учители, и възпитатели французи поддържат равнището след часовете. За възрастните са проведени вечерни курсове, а Захари Стоянов, примерно, го учи самичък от четене на френски книги и вестници. Заедно с езика, в Източна Румелия нахлува мощно и френската литература. Най- доста преводни френски книги след Освобождението са издадени точно в Пловдив. Най- огромен интерес още през 1880 година провокира романът на Жул Верн " Пътуване към света в 80 дни ". Тогава той излиза в български превод в подлистник на в. " Марица ", а след това е публикуван от Христо Г. Данов. Впрочем въздействие на френската литература изпитва, по лично самопризнание, и патриархът на българската литература Иван Вазов, който в оня интервал живее и твори в Пловдив. Негов преподавател, както споделя той пред проф. Иван Шишманов, е Виктор Юго ".
Консервативният вестник " Марица " в този интервал печата публикации и на френски език, а в града излиза и френско-българският вестник Le Charivari d' Orient ", редактиран от Антон Пашалери. Впрочем още два френски вестника излизат в Пловдив до края на румелийския интервал.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ