В първите години на ХХ век Габрово се превръща в

В първите години на ХХ век Габрово се трансформира в български промишлен център. Многократно градът е сравняван с други огромни европейски градове, известни по това време със своята промишленост и стопанска система.
Пенчо Семов е най-крупният фабрикант и индустриалец по това време. Неговият живот може да се опише като „ триединство “ сред „ Любов, труд и неизменност “! Няма спор, че в случай че неговото наследство беше изпълнено по отношение на волята му, той щеше да бъде най-големият благотворител и филантроп в България, задминавайки даже фамозните братя Христо и Евлоги Георгиеви.

Пенчо Семов е роден в село Цвятковци покрай Габрово. За година на раждането му се приема 1873-а. Началното си обучение приключва в родното си село, а след година прекъсва своето обучение и стартира да обикаля с татко си страната и да се занимава с търговия на кожи и вълнени платове. За първи път стъпва в Габрово през 1882 година и макар че не приключва своето обучение, до дъно изпитва въодушевление към непознатите езици и приказва турски, съветски и френски.
В края на ХIХ век се венчава за Аница Талева, само че единствено след няколко години претърпява и най-голямото персонално злощастие. За малко време от туберкулоза умират брачната половинка му и двете им деца. След тази покруса се отдава на работа и дружно със своя татко и брат основава фабрика, която години наред ще бъде един от главните мотори на промишлената му активност.

Това е фабриката за вълна и прежди „ Иван Семов и синове “. Много бързо стартира да натрупа огромни облаги, които влага в нови инициативи. Отраслите, в който навлиза, са разнообразни, само че триумфът в тях приказва за доста добър търговски усет и нюх да инвестираш в верния миг в нови инициативи.
Пенчо Семов си отива от този свят в средата на юли 1945-а. Тогава е на 71 години. Името на този български фабрикант в този момент не приказва нищо на множеството българи.
Известен е фактически с благотворителната си активност и подпомагането на доста публични инициативи. Но в предишното хората го назовават Българския Рокфелер и „ най-социалния фабрикант на Балканите “, написа откривателят на биографията му Валери Димитров.
Семов несъмнено е доста богат българин с основни букви.

Той е основен акционер в 28 акционерни сдружения в България, измежду които три банки и две застрахователни компании. Но се разграничава от сегашнитте богаташи най-малко по две неща.
Първо, той не е получил на безценица част от публичното благосъстоянието на страната. И второ – предприемачът дава на обществото. Употребява своето персонално благосъстояние, като дарява… Според откривателите на живота на Семов персоналните му дарения възлизат на към 50 милиона лв., а направените посредством фондацията му са за над 200 милиона лв..
През 1919 година подарява 300 хиляди златни лв. за лобиране в интерес на България договарянето на Ньойския контракт.

В средата на 30-те години на предишния век фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, подарява 300 хиляди $ за постройките на Аграрния факултет на Софийския университет (чийто правоприемник се явява Аграрният университет в Пловдив) и за Института по заразни и паразитни заболявания в България.
С персонални средства Семов основава и фонд за битка с туберкулозата. Днес на негово име е наименувана профилираната болница за белодробни болести в Габрово.
През 1936 година Семов подарява на Съюза на публицистите в България своята вила и част от чифлика си във Варна. Тези парцели са оценени на 450 хиляди златни лв..
През същата година той и предприемачът Иван хаджи Беров построяват в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.

В първото си наследство от 1928 година Семов завещава средства за построяването на постройка на Съюза на индустриалците в Габрово.
С негови пари е закупена постройката на женското благотворително сдружение „ Майчина грижа “ и е издигнато Стопанското учебно заведение в Габрово. В София Семов строи и дълго време материално поддържа първия в България подслон за бездомни. Поддържа безвъзмездни трапезарии за възпитаници в Габрово, Варна и Казанлък.
Индустриалецът спонсорира образованието на доста възпитаници и деца на служащите в неговите заводи, като сумата възлиза на над 3 милиона лв.. Дарява средства за католическия лицей „ Свети Августин “ в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за учебни заведения във Варна и други градове.
През 1938 година околийският шеф на Габрово предлага на Борис Трети да връчи високо държавно отличие на Семов.

Няма и година след преврата на 9 септември 1944 година и Семов издъхва безшумно. Въпреки огромните дарения, оставя огромно благосъстояние – съществени капитали на стойност 1 082 582 000 лв. – към 9 милиона тогавашни $.
И какво става?
През 1947 година „ националната “ власт конфискува предприятията, парцелите и средствата, събирани през целия му живот.
Посмъртната му воля също не е изпълнена. Фондацията, която е учредена в тази връзка, не съумява да извърши волята на донора.
В документ на Министерския съвет от 1950 година, подписан от Карло Луканов (бащата на убития Андрей Луканов), е вписана сумата от даренията на фондацията на обща стойност 204 162 524 лв. в пари, акции и скъпи бумаги.
Тази власт прави вероятното до момента малко на брой да знаят за „ неприятния ” капиталист…
Инфо: Ретро