Китодар Тодоров като юноша искал да стане екстрасенс
В първите години на демокрацията младият Китодар бил пристрастен по свръхестественото
С двама свои другари Китодар Тодоров се записал даже на курсове за естрасенси. Дори минали две равнища на образование, само че за третото към този момент нямали нужната мотивация. Заради непостоянството, присъщо за множеството младежи, бъдещият артист и приятелите му се отказали да стават „ магове “.
По време на курса те минали и през редица на практика извършения. Едно от тях било да обменят мисли без образен контакт между тях. Единият измислял плод и си го представял, а другият трябвало да отгадае какъв е плодът, без да има образен контакт с приятеля си. Тук Китодар в действителност посочил впечатляващи умения. Друго упражнение било да се влияе върху мислите и реакциите на човек от разстояние – примерно да накараш някого от десетки метри да си вдигне лявата ръка.Но всичко стигнало дотук, тъй като ползата към ирационалното у младежите липсващ и те напуснали курса за бъдещи шарлатани.
Отделно Китодар Тодоров бил пристрастен по евангелистката черква. Силно усещане му правело по какъв начин „ братята и сестрите “ си оказват помощ в тази общественост. Интересът му обаче и тук не изтраял дълго. Душата му в последна сметка го отвела до източното православие, в което се усеща в естетика със себе си.
С двама свои другари Китодар Тодоров се записал даже на курсове за естрасенси. Дори минали две равнища на образование, само че за третото към този момент нямали нужната мотивация. Заради непостоянството, присъщо за множеството младежи, бъдещият артист и приятелите му се отказали да стават „ магове “.
По време на курса те минали и през редица на практика извършения. Едно от тях било да обменят мисли без образен контакт между тях. Единият измислял плод и си го представял, а другият трябвало да отгадае какъв е плодът, без да има образен контакт с приятеля си. Тук Китодар в действителност посочил впечатляващи умения. Друго упражнение било да се влияе върху мислите и реакциите на човек от разстояние – примерно да накараш някого от десетки метри да си вдигне лявата ръка.Но всичко стигнало дотук, тъй като ползата към ирационалното у младежите липсващ и те напуснали курса за бъдещи шарлатани.
Отделно Китодар Тодоров бил пристрастен по евангелистката черква. Силно усещане му правело по какъв начин „ братята и сестрите “ си оказват помощ в тази общественост. Интересът му обаче и тук не изтраял дълго. Душата му в последна сметка го отвела до източното православие, в което се усеща в естетика със себе си.
Източник: kliuki.ws
КОМЕНТАРИ




