В първите две части на поредицата ни ви разказахме как

В първите две елементи на поредицата ни ви разказахме по какъв начин след нахлуването на Русия в Украйна вълна от (само)убийства връхлетя съветския хайлайф и по какъв начин Кремъл убива зад граница. Днес продължаваме с историята на атентатите, които бетонираха Владимир Путин на власт.

Освен от обособените случаи на (само)убийства ръководството и възходът на съветския президент Владимир Путин са белязани и от кървави атентати. Мнозина считат, че те са проведени от самия него с една-единствена цел – да бетонират властта му. Още повече че последствията непроменяемо са репресии и последователно ограничение на свободите.

Царуването на Владимир Путин стартира с назначението му за министър председател на Русия на 9 август 1999 година Той наследява подалия оставка Сергей Степашин.

Причина за промяната е нахлуването на 7 август в самостоятелната република Дагестан на 400 чеченски бунтовници, предвождани от Шамил Басаев и саудитския полеви пълководец Амир ибн ал Хатаб. Това е и началото на Втората чеченска война.

До назначението му за министър председател Путин има утвърждението на едвам 2 на 100 от руснаците. Причина е фактът, че той е относително незнайна фигура.

По същото време в Дагестан стартират да се засилват ислямски екстремисти. Чеченският сепаратистки водач Аслан Масхадов се разграничава от тях и упреква съветското управление, че търси причина за ново навлизане в ръководената от него кавказка самостоятелна република.
1999 година: Буйнакск, Москва, Волгодонск
Следва серия от атентати в Русия и Дагестан. Те стават в интервала 4–16 септември 1999 година Жертвите са общо 307, а ранените – над 1700.

На 4 септември камион с 2700 кг експлозиви се взривява в град Буйнакск в Дагестан до жилищен блок, населяван от военни и фамилиите им.
Серията атентати през септември 1999 година стартира в Буйнакск...

На 7 септември съветският Съвет за сигурност приема решение за смяна на политиката към Чечения. Новоизпеченият министър председател Путин афишира, че държавното управление в Москва би трябвало да се отърси от възприятието за виновност поради Първата чеченска война и да преразгледа подписаното през 1996 година съглашение за връзките сред Москва и Грозни. Той упреква Чечения, че води открита война против Русия.

В среднощ против 9 септември гърмеж унищожава два входа на блок в югозападната част на Москва.

На 13 септември, в деня на печал за жертвите от предходния атентат, гръмва различен блок в съветската столица. Този атентат е най-кървавият – умират 124 души.

А на 16 септември е взривен жилищен блок в град Волгодонск, намиращ се в южната Ростовска област.
... и приключи във Волгодонск.

Властите в Москва упрекват бунтовниците. Между 12 и 18 септември съветските федерални сили обстрелват и бомбардират от въздуха редица селища в Чечения.

Изключително забавно събитие се случва на 22 септември в съветския град Рязан. Бдителни жители оповестяват, че подозрителни видове стоварват три чувала със подозрително наличие в мазето на жилищен блок. Чувалите са откарани на полигон, с цел да бъдат взривени. Но това по този начин и не се случва. Първоначално е обявено, че вътре е имало хексоген, който се употребява за заряд на експлозиви. По-късно обаче Николай Патрушев – ръководителят на Федералната работа за сигурност (ФСБ), оповестява, че всичко е било обучение и че чувалите са импортирани от сътрудници на разведката. И точно този случай става основа за съмненията кой в реалност стои зад атентатите.

Според друга версия задачата на атентатите е била въвеждане на изключително състояние и анулация на изборите за президент, планувани и извършени през 2000 година Някои от последователите на тази доктрина даже позволяват, че зад това стои Елцин, който желае да бъде завещан от собствен приближен човек. Такъв е точно Путин, който обаче към момента не е известен измежду народа. И тъкмо по този начин се случва, само че без изключително състояние.

На 23 септември стартират бомбардировки на чеченската столица Грозни. А ден по-късно новоиздигнатият министър председател Путин произнася фраза, която се трансформира в крилата и подвига неимоверно рейтинга му:

„ Ще преследваме терористите на всички места. На летището, значи на летището. Ако ги намерим, извинете, в тоалетната – и там ще ги трепем в последна сметка. Край, въпросът е дефинитивно завършен “.

На 30 септември в Чечения влизат федералните войски. Извършените „ прочиствания “ са извънредно брутални. Те сякаш са против терористи, само че умират доста цивилни, измежду които дами и деца.

През 1999 година обаче към момента Западът не подозира кой е в реалност Путин. Нещо повече, доста западни водачи осъждат гърмежите в жилищните блокове и поддържат дейностите на съветските управляващи. Пак през септември 1999 година Путин е в Нова Зеландия на среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие. Там той беседва с американския президент Бил Клинтън, който прави паралел сред гърмежите в Русия и офанзивите против американските посолства в Кения и Танзания година по-рано, взели над 100 жертви.

Часът на Путин е пристигнал към момента единствено в Русия. Рейтингът му стартира стремглаво да пораства. На 31 декември 1999 година изненадващо президентът Борис Елцин подава оставка и е завещан от своя министър председател. От тогава до в този момент Путин е президент на Русия с неограничена власт. Той отстъпва този пост единствено за интервала 2008–2012 година на Дмитрий Медведев, само че и тогава дърпа конците на ръководството.
2002 година: „ Дубровка “
40 чеченски бунтовници, предвождани от Мовсар Бараев, нахлуват в Театралния център в московския регион „ Дубровка “. Половината от нападателите са дами, като множеството са вдовици на премахнати бунтовници. Атаката е осъществена, до момента в който на сцената се играе извънредно известният мюзикъл „ Норд-Ост “. Залата постоянно е цялостна.

916 души – артисти, фенове и личен състав, се оказват заложници на терористите. Нападателите упорстват Русия да приключи военните си дейности в Чечения и да изтегли войските си от кавказката република.
Руски командоси извеждат пленник от театъра в „ Дубровка “.

Представители на управляващите, депутати, публицисти и други хора водят договаряния с терористите. Част от заложниците са освободени.

Сутринта на 26 октомври спецчасти нахлуват в театъра, като преди този момент пускат конфиденциален газов сътрудник във вентилационната система. Всички намиращи се вътре са приспани. При щурма са премахнати всички нападатели.

Загиват обаче и доста заложници. Те умират от обгазяване, което води до остри рецензии против управляващите. Путин е упрекнат, че връща методите от руско време, когато режимът е подготвен да жертва да вземем за пример всички пасажери в един аероплан, единствено и единствено похитителите да не избягат в чужбина.

По публични данни умират 129 души. Според Обществената организация „ Норд-Ост “, защитаваща ползите на околните на жертвите, обаче убитите са 174. Сред починалите е и българката с австрийско поданство Емилия Узунова.

Путин демонстрира, че няма желание да води договаряния с никого и че ще прави това, което е решил. И няма никакво значение какъв брой хора ще загинат, какъв брой от тях ще бъдат почтени жертви.
Владимир Путин беседва с ранен при драмата на „ Дубровка “.

След нещастието на „ Дубровка “ Русия приема поредност от антитерористични закони. Те съществено лимитират свободата на медиите при въвеждането на изключително или военно състояние в цялата страна или обособена нейна част. По-специално е неразрешено публикуването на информация, която би могла да бъде употребена от терористите. Както се споделя – без коментар.

С течение на годините ограниченията стават все по-строги и по-строги. Днес в Русия няма позволени опозиционни медии. Много от тях се реалокираха в чужбина след закриването им.
2004 година: Беслан
Трагедията в този град в самостоятелната кавказка република Северна Осетия става в първия образователен ден – 1 септември. 32-ма терористи от Чечения и прилежащата република Ингушетия завладяват локалното учебно заведение и вземат за заложници над 1100 души – възпитаници, родители, учители и личен състав. Това става точно на тържеството за откриването на новата образователна година. Исканията на нападателите са познати – евакуиране на съветските войски от Чечения.
Беслан

Заложниците са натъпкани във физкултурния салон, където им е отказано даже да бъдат извеждани за облекчение на естествените потребности. Пленниците са принудени да се хранят с листата от цветята, които са донесли на учителите си.

Терористите са премахнати при взлом на спецчастите „ Алфа “ и „ Вимпел “ по обяд на 3 септември. Убити са общо 333 души.

Повечето от жертвите са заложнии. Сред тях са 186 деца.

Действията на федералните сили още веднъж са гневно подложени на критика. Една от аргументите е, че те позволяват дружно с щурма пукотевица от така наречен опълченци. Това са цивилни, притежаващи оръжие – нещо напълно обикновено за Кавказ. Повечето от опълченците са родственици на пленените деца. Според разнообразни сведения точно те, а не спецчастите нахлуват първи в учебното заведение.

Над медиите е натрапен още по-строг надзор. Сменени са няколко основни редактори, разгласили неподходящи за управляващите публикации, критикуващи техните дейности в Беслан.
Спасител изнася на тичешком дете от учебното заведение в Беслан.

Това обаче не е задоволително на Путин. Драмата в Северна Осетия му дава мотив единствено 10 дни по-късно – на 13 септември, да огласи стратегия за широкообхватни политически промени. Главната от тях е „ въвеждане на система за назначение на главите на субектите на Руската федерация “. Зад този комплициран израз в действителност се крие анулация на директното избиране на губернаторите на районите. Вместо това те биват предлагани от съветския президент и одобрявани от районния парламент. Тази система работи от 2005 и 2012 година Така е отстранена опцията локалната власт да бъде в ръцете на опозицията. По думите на Путин нововъведението е провокирано от „ нуждата за основаването на ефикасна система за вътрешна сигурност, укрепването на държавните структури и повишение на доверието във властта “.

----

Този текст е оповестен в броя на сп. " Клуб Z " от ноември 2022 година, откъдето го препечатваме.
Още по темата