След диагноза, че е бездетен, депутат се сдобива с 2 дечица
В първите дни след диагнозата Иван Миховски предложил на жена си да го остави и да не страда с него, тя обаче остава
Депутатът от ГЕРБ Иван Миховски в откровено изявление пред „ 24 часа “, за компликациите, през които минава, с цел да стане татко.
- Г-н Миховски, по кое време разбрахте, че няма да може да имате деца? Колко време ви лиши да приемете мисълта, а по-късно - и да се сдобиете с рожба със брачната половинка ви?
- Всичко се случи след поредност от несполучливи опити. Със брачната половинка ми си направихме проучвания, с цел да установим има ли проблем. Оказа се, че той е при мен. Отне ми 3 дни да изляза от у дома. А ми лиши доста време да си го обясня самичък на себе си и да потърсим помощ. Тогава ориста ме срещна с проф. доктор Йорданка Узунова, тогава доцент, която се занимаваше с мъжкия стерилитет в Александровска болница.
Никога няма да не помни нейните думи: „ В медицината 2 и 2 не всеки път прави 4. Това не го забравяйте и не губете вяра. “ Наистина се оказа по този начин - не всеки път 2 и 2 са 4. Много е неприятно да чуеш такава диагноза, макар че в моя случай към момента има късмет. Не зная какво е възприятието и не поисквам даже на индивида, който най-вече ме ненавижда, да чуе диагноза, която е необратима.
- Днес със брачната половинка ви Даниела сте благословени родители дори не на едно, а на две деца. Колко време след диагностицирането ви успяхте да се сдобиете с рожба?
- След 7 години се роди Кристияна. На 19 декември 2013 година Тъй като ние даже за момент не сме вярвали, че ще имаме второ дете, взехме решение да зарадваме всички родители от едната страна - дядото Кольо, бабата Румяна и прабабата Станка. Така стана Кристияна - за всеки по малко.
- И след това най-ненадейно повторно ви сполетя най-голямото благополучие?
- Не. След раждането на щерка ни, през цялото това време, в което се срещахме с хората като нас, с жена ми взехме решение, че това е нашата идея и нещо, с което желаеме да се занимаваме - да оказваме помощ на други фамилии, с цел да им спестим част от пътя, който ние сме минали. Защото в доста моменти сме се лутали и сме взимали неправилни решения. Идеята ни беше, в случай че можем, да го спестим на другите, както и финансово да бъдем потребни - в началото със скромни персонални средства.
По-късно се появи моята концепция рождените си дни да чествам с близки и другари, без да получавам дарове и цветя. Просто има една урна, в която всеки да постави, каквото реши. На първия рожден ден, който чествах по този метод, събрахме 6000 лв.. Един мой другар, огромен родолюбец, същински българин от Троян, се изправи и сподели, че ги удвоява и стават 12 хиляди лв..
От този рожден ден имаме 4 бебета. Тогава решаващото беше - припомням си го блестящо и до момента, че се обади една жена, която плачеше по телефона. Аз мощно се тормозих - човешката душeвност е по този начин, че като чуе рев, в първия миг чака най-лошото. Мислех, че се е случило нещо неприятно. Не, беше родила дъщеричката си. А процедурата за нея е със средствата, набрани от този ми рожден ден. Жената се обаждаше да благодари. В този миг осъзнах повече от изрично, че каквото и да ми коства, оттук насетне единствено по този начин ще върша рождените си дни.
- Създадохте ли си организация?
- Моята жена е координатор на фондация „ Искам бебе ”, която и аз поддържам. Давам средствата на фондацията с едно-единствено изискване - в случай че има двойка с репродуктивни проблеми, която е от моя район, да е с преимущество пред останалите. Това ми е молбата. А в случай че не, който има потребност, да се възползва.
После образеца го последваха и други мои другари. Голямата изненада за мен е, че от тази година всички девойки на „ Искам бебе ” ще си честват рождените дни по същия метод. Преди дни е имало подобен рожден ден във Велико Търново, получило се е доста хубаво - също са събрали средства, които подкрепят активността на фондацията.
Много е тежко в такива моменти, когато би трябвало да се грижиш за психическото положение на индивида до теб, който е със стерилитет, и когато би трябвало да преодоляваш и процедура. Ако при цялото това напрежение би трябвало да мислиш и за средствата, е убийствено. Много е тежко. Наистина държавното управление направи ужасно доста в тази посока с въвеждането на безлимитно финансиране от Националния фонд за асистирана репродукция.
- Да. ГЕРБ отстрани такава за броя опити, които може да направи една жена с финансиране от страната.
- Точно по този начин. Въпреки това някои от двойките не престават да имат потребност от поддръжка, защото не могат да употребяват фонда, не дават отговор на критериите.
- Например?
- Например има двойки, при които проучванията не демонстрират никакъв медицински проблем, само че все пак не се получава. Tрябва да създадат поредност от проучвания, няколко опита инсеминация. И тогава към този момент, в случай че още веднъж не се получи, аплайват пред фонда за финансиране на инвитро процедура.
Понякога са нужни средства, с цел да стигнеш до фонда - належащо е да се създадат проучвания. Неслучайно са толкоз значими и общинските фондове. Когато бях общинския консултант в Троян, аз, несъмнено, с поддръжката на моите сътрудници, сътворих фонда за асистирана репродукция, който финансира всяка двойка с до 2000 лв. С тях можеш да направиш първичните проучвания, които са ти нужни, с цел да аплайваш пред националния фонд. Много кметове останаха с неправилното разбиране, че когато ГЕРБ вкара безлимитното финансиране, отпада потребността от общинските фондове. Не е правилно - общинските фондове са нужни.
- Доколкото си припомням, съгласно статистиката броят на двойките с проблем надвишава 100 000.
- Двойките с репродуктивни проблеми се усилват. Ако не вземем отношение и не дадем на тези хора освен финансова, само че и морална поддръжка, казусът се задълбочава. 145 хиляди са публично записаните, само че отново споделям - това са фамилии, които са декларирали, че имат потребност от поддръжка.
- А те действително са доста повече?
- Има ужасно доста, които не желаят да го разгласят. Установили са си казуса, само че не желаят да потърсят помощ заради една или друга причина.
- Притесняват се да вземем за пример какво ще си кажат хората...
- В дребните обитаеми места към момента на това се гледа като на заболяване, като на проказа. Спомняте си старите поверия „ Булката е ялова ” и други сходни грозни, обидни изрази. Притесняват се хората. Много е мъчно. Пак споделям - първите моменти - да си го обясниш самичък за себе си, да започнеш да приказваш с някого... Това е и действително тестване за самото семейство.
- Вие сте останали дружно през всичките 7 години на неустановеност.
- Да. Тогава разбираш с какъв човек си се събрал. Когато при нас настъпи казусът и си говорихме със брачната половинка ми, в един миг ѝ споделих: „ Да, в действителност безпределно доста те обичам, безпределно доста държа на теб, само че в последна сметка ти не си длъжна да преживееш всичко това поради мен. Ако прецениш, всеки да поеме по нов път. “ Никога няма да не помни нейната реакция. Каза ми: „ Ние сме дружно, ние сме един тим и ще вървим дружно напред, каквото и колкото и да ми коства. ” Тогава разбираш, че си направил верния избор и си се събрал с верния човек.
- Много мощно прекарване.
- Да, в този момент ми е елементарно, когато ви го описвам. Лесно е да го приказваш, само че да го изпиташ...
- Кажете нещо и за сина си Никола.
- Никой от нас не вярваше, че той ще се появи! Просто имахме замразени ембриони от първия ни опит, които използвахме, направихме трансфер. Нищо не се получи и тогава взехме решение да аплайваме още веднъж пред държавния фонд. Държа да подчертая, че и двете ми деца са от държавния фонд. Бяхме утвърдени, направихме следващата инвитро процедура. Кръвните резултати, които се наблюдават, бяха с такива високи индикатори, че прогнозата беше за близнаци.
Аз бях слисан и си споделих: „ Вкъщи се заформя огромен ваучър. От няма нито едно детенце до три! ” Но при прегледа се оказа, че плодът толкоз мощно се е захванал, че по тази причина дава такива резултати. Когато се роди преди 9 месеца, Никола беше съвсем 4 кг - голям. Първия човек, на който се обадих, беше господин Цветанов. И си припомням по какъв начин ми сподели шеговито: „ Какъв огромен мъж! Може да не го храните най-малко 3 дни. ”
Източник: 24 часа
Депутатът от ГЕРБ Иван Миховски в откровено изявление пред „ 24 часа “, за компликациите, през които минава, с цел да стане татко.
- Г-н Миховски, по кое време разбрахте, че няма да може да имате деца? Колко време ви лиши да приемете мисълта, а по-късно - и да се сдобиете с рожба със брачната половинка ви?
- Всичко се случи след поредност от несполучливи опити. Със брачната половинка ми си направихме проучвания, с цел да установим има ли проблем. Оказа се, че той е при мен. Отне ми 3 дни да изляза от у дома. А ми лиши доста време да си го обясня самичък на себе си и да потърсим помощ. Тогава ориста ме срещна с проф. доктор Йорданка Узунова, тогава доцент, която се занимаваше с мъжкия стерилитет в Александровска болница.
Никога няма да не помни нейните думи: „ В медицината 2 и 2 не всеки път прави 4. Това не го забравяйте и не губете вяра. “ Наистина се оказа по този начин - не всеки път 2 и 2 са 4. Много е неприятно да чуеш такава диагноза, макар че в моя случай към момента има късмет. Не зная какво е възприятието и не поисквам даже на индивида, който най-вече ме ненавижда, да чуе диагноза, която е необратима.
- Днес със брачната половинка ви Даниела сте благословени родители дори не на едно, а на две деца. Колко време след диагностицирането ви успяхте да се сдобиете с рожба?
- След 7 години се роди Кристияна. На 19 декември 2013 година Тъй като ние даже за момент не сме вярвали, че ще имаме второ дете, взехме решение да зарадваме всички родители от едната страна - дядото Кольо, бабата Румяна и прабабата Станка. Така стана Кристияна - за всеки по малко.
- И след това най-ненадейно повторно ви сполетя най-голямото благополучие?
- Не. След раждането на щерка ни, през цялото това време, в което се срещахме с хората като нас, с жена ми взехме решение, че това е нашата идея и нещо, с което желаеме да се занимаваме - да оказваме помощ на други фамилии, с цел да им спестим част от пътя, който ние сме минали. Защото в доста моменти сме се лутали и сме взимали неправилни решения. Идеята ни беше, в случай че можем, да го спестим на другите, както и финансово да бъдем потребни - в началото със скромни персонални средства.
По-късно се появи моята концепция рождените си дни да чествам с близки и другари, без да получавам дарове и цветя. Просто има една урна, в която всеки да постави, каквото реши. На първия рожден ден, който чествах по този метод, събрахме 6000 лв.. Един мой другар, огромен родолюбец, същински българин от Троян, се изправи и сподели, че ги удвоява и стават 12 хиляди лв..
От този рожден ден имаме 4 бебета. Тогава решаващото беше - припомням си го блестящо и до момента, че се обади една жена, която плачеше по телефона. Аз мощно се тормозих - човешката душeвност е по този начин, че като чуе рев, в първия миг чака най-лошото. Мислех, че се е случило нещо неприятно. Не, беше родила дъщеричката си. А процедурата за нея е със средствата, набрани от този ми рожден ден. Жената се обаждаше да благодари. В този миг осъзнах повече от изрично, че каквото и да ми коства, оттук насетне единствено по този начин ще върша рождените си дни.
- Създадохте ли си организация?
- Моята жена е координатор на фондация „ Искам бебе ”, която и аз поддържам. Давам средствата на фондацията с едно-единствено изискване - в случай че има двойка с репродуктивни проблеми, която е от моя район, да е с преимущество пред останалите. Това ми е молбата. А в случай че не, който има потребност, да се възползва.
После образеца го последваха и други мои другари. Голямата изненада за мен е, че от тази година всички девойки на „ Искам бебе ” ще си честват рождените дни по същия метод. Преди дни е имало подобен рожден ден във Велико Търново, получило се е доста хубаво - също са събрали средства, които подкрепят активността на фондацията.
Много е тежко в такива моменти, когато би трябвало да се грижиш за психическото положение на индивида до теб, който е със стерилитет, и когато би трябвало да преодоляваш и процедура. Ако при цялото това напрежение би трябвало да мислиш и за средствата, е убийствено. Много е тежко. Наистина държавното управление направи ужасно доста в тази посока с въвеждането на безлимитно финансиране от Националния фонд за асистирана репродукция.
- Да. ГЕРБ отстрани такава за броя опити, които може да направи една жена с финансиране от страната.
- Точно по този начин. Въпреки това някои от двойките не престават да имат потребност от поддръжка, защото не могат да употребяват фонда, не дават отговор на критериите.
- Например?
- Например има двойки, при които проучванията не демонстрират никакъв медицински проблем, само че все пак не се получава. Tрябва да създадат поредност от проучвания, няколко опита инсеминация. И тогава към този момент, в случай че още веднъж не се получи, аплайват пред фонда за финансиране на инвитро процедура.
Понякога са нужни средства, с цел да стигнеш до фонда - належащо е да се създадат проучвания. Неслучайно са толкоз значими и общинските фондове. Когато бях общинския консултант в Троян, аз, несъмнено, с поддръжката на моите сътрудници, сътворих фонда за асистирана репродукция, който финансира всяка двойка с до 2000 лв. С тях можеш да направиш първичните проучвания, които са ти нужни, с цел да аплайваш пред националния фонд. Много кметове останаха с неправилното разбиране, че когато ГЕРБ вкара безлимитното финансиране, отпада потребността от общинските фондове. Не е правилно - общинските фондове са нужни.
- Доколкото си припомням, съгласно статистиката броят на двойките с проблем надвишава 100 000.
- Двойките с репродуктивни проблеми се усилват. Ако не вземем отношение и не дадем на тези хора освен финансова, само че и морална поддръжка, казусът се задълбочава. 145 хиляди са публично записаните, само че отново споделям - това са фамилии, които са декларирали, че имат потребност от поддръжка.
- А те действително са доста повече?
- Има ужасно доста, които не желаят да го разгласят. Установили са си казуса, само че не желаят да потърсят помощ заради една или друга причина.
- Притесняват се да вземем за пример какво ще си кажат хората...
- В дребните обитаеми места към момента на това се гледа като на заболяване, като на проказа. Спомняте си старите поверия „ Булката е ялова ” и други сходни грозни, обидни изрази. Притесняват се хората. Много е мъчно. Пак споделям - първите моменти - да си го обясниш самичък за себе си, да започнеш да приказваш с някого... Това е и действително тестване за самото семейство.
- Вие сте останали дружно през всичките 7 години на неустановеност.
- Да. Тогава разбираш с какъв човек си се събрал. Когато при нас настъпи казусът и си говорихме със брачната половинка ми, в един миг ѝ споделих: „ Да, в действителност безпределно доста те обичам, безпределно доста държа на теб, само че в последна сметка ти не си длъжна да преживееш всичко това поради мен. Ако прецениш, всеки да поеме по нов път. “ Никога няма да не помни нейната реакция. Каза ми: „ Ние сме дружно, ние сме един тим и ще вървим дружно напред, каквото и колкото и да ми коства. ” Тогава разбираш, че си направил верния избор и си се събрал с верния човек.
- Много мощно прекарване.
- Да, в този момент ми е елементарно, когато ви го описвам. Лесно е да го приказваш, само че да го изпиташ...
- Кажете нещо и за сина си Никола.
- Никой от нас не вярваше, че той ще се появи! Просто имахме замразени ембриони от първия ни опит, които използвахме, направихме трансфер. Нищо не се получи и тогава взехме решение да аплайваме още веднъж пред държавния фонд. Държа да подчертая, че и двете ми деца са от държавния фонд. Бяхме утвърдени, направихме следващата инвитро процедура. Кръвните резултати, които се наблюдават, бяха с такива високи индикатори, че прогнозата беше за близнаци.
Аз бях слисан и си споделих: „ Вкъщи се заформя огромен ваучър. От няма нито едно детенце до три! ” Но при прегледа се оказа, че плодът толкоз мощно се е захванал, че по тази причина дава такива резултати. Когато се роди преди 9 месеца, Никола беше съвсем 4 кг - голям. Първия човек, на който се обадих, беше господин Цветанов. И си припомням по какъв начин ми сподели шеговито: „ Какъв огромен мъж! Може да не го храните най-малко 3 дни. ”
Източник: 24 часа
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ