Проф. Ива Христова: Лаймската болест се доказва най-често с кръвен тест за антитела
В първите часове след ухапването, кърлежът се отстранява доста елементарно с пинсета, като се захваща оптимално покрай кожата. Когато мине повече време, той отделя субстанции, които го " циментират " на кожата ни. Това сподели шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. доктор Ива Христова в предаването " Утрото на фокус " на Радио " Фокус " с водещ Ася Александрова.
Кърлежът би трябвало да бъде захванат оптимално покрай хоботчето, с цел да може да бъде изваден цялостен. " Леко завъртаме и с постъпателно изтегляне той ще се смъкна елементарно. Ако обаче виждаме, че не пада, рискът да го скъсаме е огромен и е добре да потърсим здравна помощ. Ако се скъса, по-късно и хоботчето би трябвало да се в профил, тъй като оставайки, то ще продължи да предава инфекцията ", изясни проф. Христова.
Според нея е добре отстраненият от тялото кърлеж да бъде проучен и в случай че се откри болест, тогава би трябвало да се одобряват антибиотици. " 1 до 2% от ухапванията водят до заразяване на организма, тъй че не се предлага приемане на антибиотична профилактика. Зависи дали кърлежът е прокиснал върху нас дълго – повече от ден-два. Тогава рискът за заразяване нараства доста ", разясни проф. Христова.
Ако след ден-два на мястото на захапване се появи зачервяване с диаметър към 1-2 см, то е резултат от реакцията на организма и не значи, че сме заболели от Лаймска болест. Инкубационният интервал на заболяването е 10 дни до две седмици. Едва тогава на мястото на захапване се появява огромно алено леке, което стартира да пораства, изясни шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания.
Лаймската болест се потвърждава най-често с кръвен тест за антитела. Веднъж основани обаче, антителата се задържат в човешкия организъм с години. " И тук се прави огромна неточност – всякога, когато пациентът се изследва и се открива нараснал титър на антителата, се подхваща антибиотично лекуване, което не е належащо ", означи проф. Христова.
Марсилската тресчица се предава с така наречен кучешки кърлежи. " Това са кърлежите, които най-често паразитират върху кучетата. Броят на инфектираните с Марсилска тресчица корелира с броя на безстопанствените кучета. Това е заболяване, публикувано в Средиземноморския район, само че и в Южна България. То протича съществено, с висока температура и с малък обрив върху тялото, дланите и ходилата. Може да се стигне до съществени затруднения като пневмония, менингит и даже гибел. Има доста случаи, при които се постанова хоспитализация и съществено лекуване ", изясни проф. Христова. Случаите на болни от Марсилска тресчица у нас обаче са единични, успокои тя.
Проф. Ива Христова акцентира, че предварителната защита е от изключителна значимост. Използването на репеленти при разходка измежду природата, блузи с дълъг ръкав и дълги панталони са целесъобразни, с цел да се предпазим от захапване. Тя предложи обширно ревизиране на тялото след разходка в природата, пикник и по-дълго време престояване навън. " Ако установим кърлежа на идващия ден, към този момент е късно сами да го смъкваме ", добави проф. Христова.
Кърлежът би трябвало да бъде захванат оптимално покрай хоботчето, с цел да може да бъде изваден цялостен. " Леко завъртаме и с постъпателно изтегляне той ще се смъкна елементарно. Ако обаче виждаме, че не пада, рискът да го скъсаме е огромен и е добре да потърсим здравна помощ. Ако се скъса, по-късно и хоботчето би трябвало да се в профил, тъй като оставайки, то ще продължи да предава инфекцията ", изясни проф. Христова.
Според нея е добре отстраненият от тялото кърлеж да бъде проучен и в случай че се откри болест, тогава би трябвало да се одобряват антибиотици. " 1 до 2% от ухапванията водят до заразяване на организма, тъй че не се предлага приемане на антибиотична профилактика. Зависи дали кърлежът е прокиснал върху нас дълго – повече от ден-два. Тогава рискът за заразяване нараства доста ", разясни проф. Христова.
Ако след ден-два на мястото на захапване се появи зачервяване с диаметър към 1-2 см, то е резултат от реакцията на организма и не значи, че сме заболели от Лаймска болест. Инкубационният интервал на заболяването е 10 дни до две седмици. Едва тогава на мястото на захапване се появява огромно алено леке, което стартира да пораства, изясни шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания.
Лаймската болест се потвърждава най-често с кръвен тест за антитела. Веднъж основани обаче, антителата се задържат в човешкия организъм с години. " И тук се прави огромна неточност – всякога, когато пациентът се изследва и се открива нараснал титър на антителата, се подхваща антибиотично лекуване, което не е належащо ", означи проф. Христова.
Марсилската тресчица се предава с така наречен кучешки кърлежи. " Това са кърлежите, които най-често паразитират върху кучетата. Броят на инфектираните с Марсилска тресчица корелира с броя на безстопанствените кучета. Това е заболяване, публикувано в Средиземноморския район, само че и в Южна България. То протича съществено, с висока температура и с малък обрив върху тялото, дланите и ходилата. Може да се стигне до съществени затруднения като пневмония, менингит и даже гибел. Има доста случаи, при които се постанова хоспитализация и съществено лекуване ", изясни проф. Христова. Случаите на болни от Марсилска тресчица у нас обаче са единични, успокои тя.
Проф. Ива Христова акцентира, че предварителната защита е от изключителна значимост. Използването на репеленти при разходка измежду природата, блузи с дълъг ръкав и дълги панталони са целесъобразни, с цел да се предпазим от захапване. Тя предложи обширно ревизиране на тялото след разходка в природата, пикник и по-дълго време престояване навън. " Ако установим кърлежа на идващия ден, към този момент е късно сами да го смъкваме ", добави проф. Христова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ