В първата събота на Великия пост България ухае на пролет,

В първата събота на Великия пост България ухае на пролет, на прясно изпечен самун и на конска грива. Това е Тодоровден – празник, който препуска през вековете с тропота на копита и събира в едно християнската религия и античните национални показа за изобилие, мощ и ново начало.

Кога се чества?

Тодоровден постоянно е в събота от първата седмица на Великденските пости – преносим празник, подчинен от датата на Великден. В националния календар денят е прочут още като Конски Великден, тъй като конят е в центъра на обредността.

Празникът е отдаден на свети Тодор – най-често свързван със светеца боец Теодор Тирон, уважаван поради своята храброст и религия. В националните вярвания обаче обликът му излиза отвън църковния канон.

Легендата за свети Тодор

Според поверието свети Тодор облича девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога, с цел да измоли лятото. Когато забие копието си в земята, тя се затопля, снегът се топи и пролетта идва. В някои краища споделят, че той раздрусва брадата си и от нея се посипват снежинки – последният сняг преди окончателното стопляне.

Така светецът се трансформира в знак на прехода – от зима към пролет, от застой към придвижване.

Обичаите – денят на конете 

Най-атрактивната част от Тодоровден са кушиите – обичайните конни надбягвания.

Рано сутринта мъжете измиват и решат конете, сплитат гривите им, украсяват ги с пискюли, мъниста и цветя. След празничната литургия свещеникът благославя животните за здраве. После всички се насочат към площада или отвън селото, където стартират кушиите.

Победителят получава венец, забрадка или риза – подарък от мома или млада младоженка. В предишното това е било освен състезание, а въпрос на чест. Конят символизира мъжката мощ, трудолюбието и обществения статус на стопанина.

След надбягванията следва обща софра. Често спечелилият обикаля селото с коня си, а хората го посрещат с благословии.

Женските ритуали – за здраве и обич

Докато мъжете са на кушия, дамите месят обредни хлябове – с формата на конче или подкова. Раздават ги за здраве, изключително на младите булки.

В някои региони момите измиват косите си с вода, в която е сложена плява от конски ясли – с цел да бъдат косите им здрави и буйни като конска грива. Вярва се, че на Тодоровден не трябва да се мие коса без този обред, тъй като може да „ поболее “ или да оредее.

Денят е обвързван и с любовни поверия. Момите скрито следили кой момък ще завоюва кушията – вярвало се, че той ще бъде най-здрав и най-хубав собственик.

Какво не се прави на Тодоровден?

Според националната традиция:
Не се работи тежка работа с животни. Не се впрягат коне в равнищата. Не се преде и тъче. Жените не перат и не шият, с цел да не „ се разболеят “ конете.
Всичко е подчинено на концепцията за запазване на силата – както на животните, по този начин и на дома.

Кой чества имен ден?

На Тодоровден честват всички, които носят имената:

Тодор, Теодор, Теодора, Тодорка, Дора, Доротея, Божидар (в превод от гръцки Теодор значи „ Божи подарък “), Божидара и производните им.

Името Теодор идва от гръцкото „ Theodoros “ – „ подарък от Бога “, което добавя чувството за благословия и ново начало.

Празникът през днешния ден – традиция и театър

В доста български градове и села Тодоровден се трансформира в същински празник на общността. Организират се фолклорни стратегии, възстановки, надпревари и изложения на коне. В някои региони кушиите събират стотици фенове и участници.

Там, където към момента има живи конюшни и мощна връзка със земята, празникът пази достоверния си дух. Но даже в огромните градове той припомня за нещо надълбоко българско – уважението към труда, към животното, към цикъла на природата.