В първата част се спряхме на странния начин на избор

В първата част се спряхме на странния метод на избор на екип на IBM, който би трябвало да сътвори личен компютър и то подобен, който да се продава доста добре на пазара. „ Късметлията “ е Дон Естридж, който всички стартират да смятат за несретник. Но дали това е в действителност по този начин?

Когато планът Series/1 завършва, Естридж открива, че са го свързали с големия неуспех на плана и той се оказва парий в компанията. Но IBM не уволнява хора, които към момента могат да бъдат потребни. Тя просто ги оставя настрани. Те нормално биват изпратени на безшумно и отдалечено място, ако компанията реши, че още веднъж са нужни. ТЕто по какъв начин IBM се отблагодарява на Естридж за работата му и го праща в затънтената Флорида, с цел да прави каквито си желае нелепости в затънтения център на корпорацията Бока Ратон.

Самият Естридж удостоверява, че е захласнат от компютрите. В началото на кариерата си в IBM той работи по радарни системи за военните и по софтуера за програмата „ Аполо “ на НАСА. Естридж е учуден от Altair 8080, първия домакински компютър в света. Не е вярвал, че в миналото ще има компютър в дома си. Затова, когато Apple пуска Apple II през 1977 година, Естридж си купува подобен компютър. През деня той оказва помощ на IBM да основава мейнфреймове и миникомпютри. Вечер се занимава със личния си компютър.

Eдин от моделите на Chess Project на IBM

Когато Естридж чува за плана Chess, той желае да се включи в него. Лоу на драго сърце го предлага на Управителния комитет като собствен заместител. През есента на 1980 година Естридж се захваща за работа. Той взема със себе си своя Apple II и го конфигурира в офиса си в Бока Ратон. Ако е считал, че посетителите не схващат смисъла на микрокомпютрите, той обстойно и нашироко им е показал опциите на Apple II, до момента в който те не се съгласят с неговото мнение.

Сделката с Microsoft

Последното парче от пъзела на машината на Естридж е операционната система – нещо, което IBM не е имала време да създаде сама.

Подобно на доста други основни моменти в историята на компютрите, процесът, довел до приемането на MS-DOS като съществена операционна система на IBM, е затулен в легенди. Най-популярната версия споделя за директната борба сред Бил Гейтс от Майкрософт и Гари Килдъл от софтуерната компания Digital Research за душата на новата машина – борба, която Килдъл изгубил, като решил да предприеме полет за наслаждение с частния си аероплан, вместо да се срещне с хората от IBM, с цел да обсъдят договорката.

Авторът на тази история – ненадеждният повествовател – е самият Бил Гейтс. Реалността е доста по-сложна.

Още през септември 1980 година към Гейтс се обръща Джак Самс, един от „ мръсната дузина “ инженери на Лоу, с молба за версия на BASIC за новата машина на IBM. Самс и Гейтс са остарели другари от гимназията. Самс пита Гейтс за мнението му каква операционна система да употребяват. Гейтс ги посъветва да се извърнат към Digital Research, компания, ръководена от Гари Килдал и Дороти Макюън Килдал.

Гейтс и Килдъл подписват импровизирано съглашение да не се конкурират. Microsoft се концентрира върху езиците за програмиране BASIC и различен програмен продукт, а Digital Research – върху операционните системи CP/M. Въпреки че Гари не участва на първата среща, неговото наличие не е било належащо – с бизнес делата на Digital Research се е занимавала Дороти.

По това време CP/M е водещата операционна система за бизнес насочените микрокомпютри. Тя се смята за водач на пазара в този бранш и за нея към този момент са написани доста стратегии. В резултат на това Digital Research е в удобна позиция за водене на договаряния. Когато IBM предлага 250 000 $ за повсеместен лиценз на закрепена цена за потребление на CP/M, Килдал отхвърля. Адам Осбърн, харизматичният създател на Osborne Computers, единствено няколко месеца по-рано е убедил Гари да му даде сходен лиценз за новия си микрокомпютър Osborne 1. След като продажбите безусловно избухнаха, Килдолови стартират да съжаляват за това. Те следят по какъв начин Osborne осъществя облага от закрепените разноски, за които са се съгласили авансово, и вземат решение, че в никакъв случай повече няма да създадат същата неточност.

В Бока Ратон обаче екипът става все по-неудовлетворен от темпото на договарянията с Digital Research. Килдал не схваща изцяло какъв брой къси са периодите за екипа на „ Acorn “. Когато Гейтс схваща за това противоречие, той вижда своя късмет. След като го разисква с ръководителите на Microsoft – Стив Балмър, Пол Алън и Казухико Ниши, те вземат решение, че е време едностранно да прекратят примирието с Digital Research.

Гейтс споделя на Самс, че знае за друга операционна система, която може да бъде пренесена на машината на IBM. Самс удостоверява, че IBM би показала интерес, само че компанията няма предпочитание да се замесва в поредност от подмолни покупко-продажби или изменничества. Въпреки това, в случай че Microsoft им предложи жизнеспособна опция на CP/M, те биха разгледали деликатно предлагането. Окуражен, Гейтс договаря закупуването на операционната система QDOS от сиатълските разработчици на програмен продукт SCP и я преименува на MS-DOS. Тя незабавно е препоръчана на IBM като опция на CP/M.

В историята на MS-DOS има още доста обрати и правосъдни разногласия, само че тази поредност от събития затвърждава статута на Microsoft като желан сътрудник на Естридж по време на създаването на Acorn и води до превръщането на MS-DOS в една от преобладаващите операционни системи на тази ера. За разлика от Килдал, Гейтс е подготвен да разпореди цялата работа на Microsoft на Acorn преди стартирането на системата. А това е тъкмо това, от което има потребност Естридж.

Когато новата машина най-сетне е показана на обществеността, тя се предлага с избор сред три операционни системи: MS-DOS, CP/M или p-System на Калифорнийския университет. Този избор е резултат от съглашение сред IBM и Digital Research, които заплашват да заведат правосъдно дело поради събитията, довели до основаването на MS-DOS и връзките на Microsoft с IBM. Но защото цената на MS-DOS беше 40 $, а на CP/M – 240 $, за купувачите излиза наяве за коя версия на машината загатва Big Blue.

Успехът

Към март 1981 година хардуерът за Acorn е подготвен. През юни софтуерът и операционната система са подготвени. През юли Естридж получава позволение от управлението на компанията да пусне продукта на пазара. Официалното излизане на пазара е през август, тъкмо по график.

Стилът на ръководство на Естридж се отплаща. Той подтиква чиновниците си да работят интензивно, само че внимава да не премине тънката граница сред усилената работа и прегарянето.

Тези, които са работили в Бока Ратон през този интервал, си спомнят, че Естридж не утвърждава оставането до късно в офиса, в случай че не е безусловно належащо. Той е бил предан на фамилията и е женен за приятелката си от колежа Мери Ан. Имали четири дъщери, едната от които осиновили, откакто родителите ѝ починали в автомобилна злополука, когато тя била напълно дребна. Вярва, че работата не би трябвало да е за сметка на фамилните празници.

Но с повишаването на натиска за съблюдаване на крайните периоди за стартиране на пазара Естридж от ден на ден изисква от висшите си чиновници. Уилки и Спаркс си спомнят за неофициалните секрети срещи в офиса в събота заран. През седмицата ставало невероятно да се намерят свободни минути за разискване и решение на проблемите. Тези неофициални срещи се трансформират в отговора на Естридж. Присъствието на тях не е било наложително – музикалните концерти и мачовете от Малката лига са били предпочитани. Те също по този начин нямаха избрана дълготрайност. Те дават опция на висшия екип да се събере, да си поеме мирис и да преодолее рецесиите.

Може би точно на една от тези сесии те най-сетне са решили по какъв начин да се назовават. Acorn („ жълъд “) постоянно е било единствено условно название. Вътрешно той публично се е наричал IBM 5150. В някакъв миг хората стартират да го назовават просто „ личен компютър “. (или за малко просто PC). Това име им наподобява много уместно.

На 12-ти август 1981 година IBM показва IBM 5150 на пресата и на света. На тържествено събитие в хотел в Ню Йорк публицистите получават опция да го тестват, а Естридж и другите чиновници стоят в близост, подготвени за въпроси. Естридж потвърдава, че компютърът ще бъде пуснат в продажба в магазините на Sears и ComputerLand на 15-ти август.

Публикуваните на идващия ден мнения са извънредно позитивни. Машината е бърза, надеждна и добре направена. Софтуерът е добър, а цената не е по никакъв начин неприятна. Пресата към този момент се беше влюбила в PC, който се беше трансформирал в същински противник на Apple II за дребния бизнес.

„ Изглежда, че IBM схваща аргументите за триумфа на Apple II по-добре, в сравнение с Apple “, написа New York Times в деня след оповестяването.

Променяйки света

Излизането на IBM PC промени образа на компютрите. Цените започнаха от 1 500 $ за базовия модел с MS-DOS (около 5 000 $ днес). Повечето хора избираха спомагателни варианти, като да вземем за пример екран или спомагателни дискови устройства, които увеличаваха цената до към 3000 $. Въпреки това цената е елементарно съпоставима с тази на Apple II с сходно съоръжение и по-евтина от тази на Vector. Тя е била по силите на множеството дребни компании. Освен това IBM значи качество и надеждност.

„ Те не знаеха какво да купят, до момента в който не чуха за IBM PC “, споделя Мартин Алпърт, създател на Tecmar, компания за компютърен хардуер, „ и тогава взеха решение, че не могат да сбъркат, тъй като това е IBM.

Компютърът измести всичко, което се появи преди него. В рамките на няколко месеца търсенето надвиши индустриалния потенциал в Бока Ратон с към 800%.

Появата на клонингите

Това, което се случва по-късно, не е мъчно да се планува. IBM не съумя да си спомни нито едно от главните неща, които направиха Естридж толкоз сполучлив – неговата невзискателност. Компанията си има вяра, че щом управлява 70% от пазара на персоналните компютри, никой няма да може да се конкурира с нея. Служителите се трудеха над планове като PC Junior, употребявайки технологиите на същото потомство лични компютри, вместо да се съсредоточат върху това, което се случваше на пазара към тях – появяването на клонинги.

Решението на Естридж за основаване на PC с отворена архитектура беше рационално, само че се основаваше на неправилно съмнение – че IBM ще продължи бързо да се развива и да вкарва нововъведения. Клонингите постоянно щяха да го следват по петите. Но IBM се отклони от проектите си. Разработката на същинския правоприемник на PC, PS/2, който използваше идващото потомство процесор на Intel, по-мощния 80286, върви прекомерно постепенно.

Накрая, през април 1987 година, IBM разгласи IBM PS/2, основан на процесора „ 286 “ (както стартира да се назовава 80286). По времето, когато този модел беше пуснат на пазара, той към този момент беше изостанал с едно потомство от другите процесори. Шест месеца по-рано Compaq, нападателен клонинг на PC, който притегли доста от някогашния екип на Естридж, пусна Deskpro. Това беше първата машина за всеобщия пазар, която използваше новия процесор 80386 на Intel – „ 386 “.

До края на 1987 година пазарният дял пада от 70% на 20%. IBM най-сетне осъзнава грешката си. Беше време Дон Естридж да слезе от пейката на запасите и да върне IBM отпред на промишлеността за лични компютри.

Може би в друга времева линия се случи тъкмо това. В тази времева линия Дон Естридж към този момент не е бил наоколо, с цел да избави ситуацията.

Полетът

В 19:30 ч. в петък, 2-ри август 1985 година, Дан Уилки се любува на спокойна вечер в дома си, когато телефонът иззвънява. Той бил началник на обекта в Бока Ратон и избран за контакт при незабавни случаи. Той слуша с смут гласа от другата страна на слушалката. Час по-рано полет 191 на „ Делта “ катастрофира при излизане от пистата в Далас, Тексас, и 137-те пасажери и екипаж са починали.

Четири часа по-късно Delta най-сетне съумя да го удостовери. Дон Естридж е мъртъв.

Последно довиждане

Дон Естридж постоянно е бил фамилен човек. След като през 1985 година излиза наяве, че е бил уволнен от IBM, Стив Джобс му насочва необикновено предложение: 1 милион $, с цел да оглави Apple. Естридж отхвърля. IBM е неговото семейство. Както и нейните чиновници. Дори когато е назначен за президент нацяло поделение на IBM, той продължава да обикаля постройките в Бока Ратон през нощта, с цел да се погрижи за чиновниците си.