Стефан Воденичаров: Трябва да се даде шанс на хората с потенциал да се развиват по-бързо
В първата част от диалога ни с акад. Стефан Воденичаров по отношение на националните цели и цели, които би трябвало да формулира България, с цел да стане една хубава за живот страна, обърнахме внимание на правосъдната промяна, сигурността и опазването на здравето. Днес ще погледнем главно към българската стопанска система – какви цели следва да си сложим и по какъв начин да ги реализираме.
Какво бъдеще виждате за стопанската система ни като цяло и за българското селско стопанство в частност след 2020 година, когато притокът от еврофондове се чака да намалее?
Тези еврофондове не бяха добре ориентирани. 90% от нашата земеделска продукция е зърно – освен това зърно, което излиза необработено от България. То не става на брашно и на тестени произведения в България. Това значи, че губим пренадената стойност Може ли с подобен климат да сме основно зърнопроизводители – ние не сме прериите на Америка като Охайо и други щати, които не си знаят границите, или пък Русия и Украйна. Българският климат е подобаващ за едно по-благородно земеделие, което не беше подкрепено. Когато европейските субсидии секнат, зърнопроизводителите ще спрат да създават – те към този момент са си създали добър финансов баланс .
Според мен не са взети мери за след 2020 година. Например унищожихме нашето произвеждане на семена за посев – под 10% е това, което създава България в тази тенденция и то понижава непрестанно поради комбинацията от въздействие на външни компании, предлагащи своите услуги - семена и химикали за обработка. Преди 25-26 години българският слънчоглед се сееше във Франция, наши култури се сееха на други места – в този момент не е по този начин.
Селското стопанство беше разрушено, тъй като преди всичко беше смачкана аграрната просвета във всичките ѝ клонове. Не може да се възвърне, в случай че не се направи преоценка и не се погрижи страната. Първото нещо, което би трябвало да се направи, е да се подкрепят фамилните компании, част от хората да се върнат по селата, по обезлюдените региони. След като 1 литър мляко е четири пъти по-евтин от 1 литър газирана напитка – това е извънредно. Да, в Европейски Съюз има млечни квоти, само че френските и други производители са подпомагани и от страната, и от еврофондовете. Ние за какво насочихме еврофондовете основно към зърнопроизводството – очевидно тъй като на някои хора им беше най-изгодно.
Каква би трябвало да е визията на България за селското стопанство след 2020 година?
Към маслодайните култури се ориентират много хора, което е добре. Трябва да се обърне внимание на овощните насаждения, да се реши въпросът с отглеждането на животни – да се възстановят раси, които бяхме основали и бяха подобаващи за нашите климатични условия. Трябва да се намерения за възобновление на българското зеленчукопроизводство – в този момент непрестанно консумираме зеленчуци извън. Трябва страната да подкрепи този развой.
Като цяло във визията за стабилно развиване на България залагате на експортно-ориентирана стопанска система. В кои браншове виждате капацитет да бъдат експортно насочени? Кои са конкурентните артикули, от които българската стопанска система може да завоюва и към кои пазари да се насочат българските производители?
Това, в което продължаваме да сме доста положителни, е отбранителната промишленост. Нашият пазар в тази област обаче не е Европа – пазарът ни е в други направления.
Можем да създадем по този начин, че в случай че почнем да си преработваме част от суровините – имам поради оловна, медна, цинкова руда, да произвеждаме крайни артикули – електродвигатели, батерии и други артикули, ще намерим пазар в Европа, тъй като ще са качествени и на добра цена. Друг тип конкурентно произвеждане може да е производството на някои типове транспортни средства. Бяха основани такива предприятия, към този момент мънички, които могат да бъдат разширени – може да се намесим в тази област.
В региона на текстилното и шивашкото произвеждане имаме добър запас, само че неприятното е, че в този момент в България работят най-вече задгранични компании. Може български компании да ги изместят – за какво не? Има огромен набор от артикули, които можем да произвеждаме.
Какви конкурентни преимущества има България за привличане на чужденстранни вложители? Преди се славехме с евтина работна ръка, само че в този момент вложителите желаят квалифицирана работна ръка, а в последно време в доста браншове се оплакват, че такава няма?
Системата на обучение в България е развалена. Сега се вършат някои положителни стъпки в тази област, тъй като това, което се извърши – да се разрушава системата на техникумите и професионалните учебни заведения, беше пагубно. Сега системата на техникумите потегля да се връща под някаква форма на колежи, само че не би трябвало да е във типа на професионално дуално обучение т.е. хем да учиш, хем да работиш. Например напълно скоро Министерският съвет взе едно положително решение – в Казанлък, център на нашата промишленост, да сътвори механически лицей. Ако такива просветителни системи се създадат в индустриалните центрове и са ориентирани към производството, което го има в съответния център, с цел да бъдат подкрепени локалните индустриалци, за 3-4 години ще бъдат основани фрагменти. Това към този момент означа държавна политика.
В момента това, че се образоват безработни хора с най-странни специалности, които не са използвани, води до увреждане на живота на тези младежи, тъй като ги пращаш на борсата за труд без да имат реализация . Този проблем може да бъде решен дружно с индустриалците и хората, които плачат за фрагменти. Имаше самодейност за такива модели, само че бяха спрени. Имаше опозиция и в този момент против колеж в Казанлък, с причини, че има такива образователни центрове в съдедни градове, само че там към този момент няма стопански живот. Това е доста тежката задача – не на всички места равнището на образованието е задоволително високо, с цел да излязат хора, подготвени да се борят в живота.
Откъде би трябвало да стартира промяната в българското обучение?
Едновременно във всички равнища на образованието е невероятно да започва промяна, само че могат да бъдат сложени основите. На първо място – децата на 3-4 години работят със смарт телефони и компютри. Това значи, че системата на обучение би трябвало да бъде изменена, като фактологията не би трябвало да бъде вкарвано принудително в съзнанието на децата. Децата би трябвало да бъдат научени освен да се забавляват с новите технологии, а да ги употребяват, с цел да се усъвършенстват . Това значи, че още от 4-годишна възраст децата би трябвало да създадат първите си стъпки в образованието, а не като станат на 7 години да учат писменост и събиране.
След това цялата система на образование би трябвало да бъде преосмислена. Не приказвам единствено за естествените науки – ние имаме огромно оттегляне в филантропичните науки и изключително образованието, обвързвано с българщината. От литературата изчезнаха редица огромни български писатели. Има и някои предмети, които би трябвало да бъдат преосмислени. Въпросът с учебниците би трябвало да бъде решен – не може по математика, химия и физика да има 5-6 учебника. Кое се е трансформирало, с цел да има разлики – естествените и физични закони ли – не е съществено .
.
Посочвате туризма като основен стопански бранш. На какво да заложи България, с цел да се оправи с конкуренцията на прилежащите туристически страни?
В България туризмът би трябвало да промени напълно философията си. Много хора, когато се откриха с малко пари, взеха решение, че в случай че създадат хотел където и да е, ще станат милионери за една година. Резултатът го виждаме.
Във " Възгледи за национални цели и цели за стабилно развиване на България " е разказано, че има няколко посоки, в които да се развива секторът. Трябва да обърнем внимание на СПА туризма – 40% от минералните извори на Европа са в България. За да се развие СПА туризмът, би трябвало да има смяна на типа на личния състав – би трябвало да има готови хора, а не наемни служащи за един-два месеца.
На последващо място – огромната ни туристическа ниша е културният туризъм . За да се развие, би трябвало да се преработи цялата ни туристическа промишленост и притежателите на огромните туристически комплекси би трябвало да бъдат привлечени към реализирането на смяната. Говорим за хора, които към този момент са натрупали опит, знаят, че би трябвало да притеглят чужденци с по-големи благоприятни условия, само че на тези чужденци ползите към този момент са доста по-широки – не са единствено да се пекат на слънце или да седнат да хапнат. Това са туристи с други потребности. България има и естествени, и исторически дадености – културният туризъм може да бъде един доста добре разрастващ се бранш.
Друга ниша е селският туризъм. Вече на няколко места в България има доста сполучливи опити. Не може обаче да се работи самостоятелно, а би трябвало да има групово начало – да се създадат кооперативи, браншови организации, с цел да може хора от разнообразни региони да се свържат и да си оказват помощ – когато дойдат туристи и желаят разнообразни екскурзии, съответните домакини да могат да си оказват помощ. Така ще се смени профилът на нашите туристи, тъй като това, което се случва в Слънчев бряг, е срамотия.
Интервю на Ивайло Ачев
Какво бъдеще виждате за стопанската система ни като цяло и за българското селско стопанство в частност след 2020 година, когато притокът от еврофондове се чака да намалее?
Тези еврофондове не бяха добре ориентирани. 90% от нашата земеделска продукция е зърно – освен това зърно, което излиза необработено от България. То не става на брашно и на тестени произведения в България. Това значи, че губим пренадената стойност Може ли с подобен климат да сме основно зърнопроизводители – ние не сме прериите на Америка като Охайо и други щати, които не си знаят границите, или пък Русия и Украйна. Българският климат е подобаващ за едно по-благородно земеделие, което не беше подкрепено. Когато европейските субсидии секнат, зърнопроизводителите ще спрат да създават – те към този момент са си създали добър финансов баланс .
Според мен не са взети мери за след 2020 година. Например унищожихме нашето произвеждане на семена за посев – под 10% е това, което създава България в тази тенденция и то понижава непрестанно поради комбинацията от въздействие на външни компании, предлагащи своите услуги - семена и химикали за обработка. Преди 25-26 години българският слънчоглед се сееше във Франция, наши култури се сееха на други места – в този момент не е по този начин.
Селското стопанство беше разрушено, тъй като преди всичко беше смачкана аграрната просвета във всичките ѝ клонове. Не може да се възвърне, в случай че не се направи преоценка и не се погрижи страната. Първото нещо, което би трябвало да се направи, е да се подкрепят фамилните компании, част от хората да се върнат по селата, по обезлюдените региони. След като 1 литър мляко е четири пъти по-евтин от 1 литър газирана напитка – това е извънредно. Да, в Европейски Съюз има млечни квоти, само че френските и други производители са подпомагани и от страната, и от еврофондовете. Ние за какво насочихме еврофондовете основно към зърнопроизводството – очевидно тъй като на някои хора им беше най-изгодно.
Каква би трябвало да е визията на България за селското стопанство след 2020 година?
Към маслодайните култури се ориентират много хора, което е добре. Трябва да се обърне внимание на овощните насаждения, да се реши въпросът с отглеждането на животни – да се възстановят раси, които бяхме основали и бяха подобаващи за нашите климатични условия. Трябва да се намерения за възобновление на българското зеленчукопроизводство – в този момент непрестанно консумираме зеленчуци извън. Трябва страната да подкрепи този развой.
Като цяло във визията за стабилно развиване на България залагате на експортно-ориентирана стопанска система. В кои браншове виждате капацитет да бъдат експортно насочени? Кои са конкурентните артикули, от които българската стопанска система може да завоюва и към кои пазари да се насочат българските производители?
Това, в което продължаваме да сме доста положителни, е отбранителната промишленост. Нашият пазар в тази област обаче не е Европа – пазарът ни е в други направления.
Можем да създадем по този начин, че в случай че почнем да си преработваме част от суровините – имам поради оловна, медна, цинкова руда, да произвеждаме крайни артикули – електродвигатели, батерии и други артикули, ще намерим пазар в Европа, тъй като ще са качествени и на добра цена. Друг тип конкурентно произвеждане може да е производството на някои типове транспортни средства. Бяха основани такива предприятия, към този момент мънички, които могат да бъдат разширени – може да се намесим в тази област.
В региона на текстилното и шивашкото произвеждане имаме добър запас, само че неприятното е, че в този момент в България работят най-вече задгранични компании. Може български компании да ги изместят – за какво не? Има огромен набор от артикули, които можем да произвеждаме.
Какви конкурентни преимущества има България за привличане на чужденстранни вложители? Преди се славехме с евтина работна ръка, само че в този момент вложителите желаят квалифицирана работна ръка, а в последно време в доста браншове се оплакват, че такава няма?
Системата на обучение в България е развалена. Сега се вършат някои положителни стъпки в тази област, тъй като това, което се извърши – да се разрушава системата на техникумите и професионалните учебни заведения, беше пагубно. Сега системата на техникумите потегля да се връща под някаква форма на колежи, само че не би трябвало да е във типа на професионално дуално обучение т.е. хем да учиш, хем да работиш. Например напълно скоро Министерският съвет взе едно положително решение – в Казанлък, център на нашата промишленост, да сътвори механически лицей. Ако такива просветителни системи се създадат в индустриалните центрове и са ориентирани към производството, което го има в съответния център, с цел да бъдат подкрепени локалните индустриалци, за 3-4 години ще бъдат основани фрагменти. Това към този момент означа държавна политика.
В момента това, че се образоват безработни хора с най-странни специалности, които не са използвани, води до увреждане на живота на тези младежи, тъй като ги пращаш на борсата за труд без да имат реализация . Този проблем може да бъде решен дружно с индустриалците и хората, които плачат за фрагменти. Имаше самодейност за такива модели, само че бяха спрени. Имаше опозиция и в този момент против колеж в Казанлък, с причини, че има такива образователни центрове в съдедни градове, само че там към този момент няма стопански живот. Това е доста тежката задача – не на всички места равнището на образованието е задоволително високо, с цел да излязат хора, подготвени да се борят в живота.
Откъде би трябвало да стартира промяната в българското обучение?
Едновременно във всички равнища на образованието е невероятно да започва промяна, само че могат да бъдат сложени основите. На първо място – децата на 3-4 години работят със смарт телефони и компютри. Това значи, че системата на обучение би трябвало да бъде изменена, като фактологията не би трябвало да бъде вкарвано принудително в съзнанието на децата. Децата би трябвало да бъдат научени освен да се забавляват с новите технологии, а да ги употребяват, с цел да се усъвършенстват . Това значи, че още от 4-годишна възраст децата би трябвало да създадат първите си стъпки в образованието, а не като станат на 7 години да учат писменост и събиране.
След това цялата система на образование би трябвало да бъде преосмислена. Не приказвам единствено за естествените науки – ние имаме огромно оттегляне в филантропичните науки и изключително образованието, обвързвано с българщината. От литературата изчезнаха редица огромни български писатели. Има и някои предмети, които би трябвало да бъдат преосмислени. Въпросът с учебниците би трябвало да бъде решен – не може по математика, химия и физика да има 5-6 учебника. Кое се е трансформирало, с цел да има разлики – естествените и физични закони ли – не е съществено .
.
Посочвате туризма като основен стопански бранш. На какво да заложи България, с цел да се оправи с конкуренцията на прилежащите туристически страни?
В България туризмът би трябвало да промени напълно философията си. Много хора, когато се откриха с малко пари, взеха решение, че в случай че създадат хотел където и да е, ще станат милионери за една година. Резултатът го виждаме.
Във " Възгледи за национални цели и цели за стабилно развиване на България " е разказано, че има няколко посоки, в които да се развива секторът. Трябва да обърнем внимание на СПА туризма – 40% от минералните извори на Европа са в България. За да се развие СПА туризмът, би трябвало да има смяна на типа на личния състав – би трябвало да има готови хора, а не наемни служащи за един-два месеца.
На последващо място – огромната ни туристическа ниша е културният туризъм . За да се развие, би трябвало да се преработи цялата ни туристическа промишленост и притежателите на огромните туристически комплекси би трябвало да бъдат привлечени към реализирането на смяната. Говорим за хора, които към този момент са натрупали опит, знаят, че би трябвало да притеглят чужденци с по-големи благоприятни условия, само че на тези чужденци ползите към този момент са доста по-широки – не са единствено да се пекат на слънце или да седнат да хапнат. Това са туристи с други потребности. България има и естествени, и исторически дадености – културният туризъм може да бъде един доста добре разрастващ се бранш.
Друга ниша е селският туризъм. Вече на няколко места в България има доста сполучливи опити. Не може обаче да се работи самостоятелно, а би трябвало да има групово начало – да се създадат кооперативи, браншови организации, с цел да може хора от разнообразни региони да се свържат и да си оказват помощ – когато дойдат туристи и желаят разнообразни екскурзии, съответните домакини да могат да си оказват помощ. Така ще се смени профилът на нашите туристи, тъй като това, което се случва в Слънчев бряг, е срамотия.
Интервю на Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ