Кой и как блокира азерския газ у нас? Дела и документи
В първата част на текста " Кой и по какъв начин блокира азерския газ у нас? Дела и документи " ви разказах как единствено и само с помощта на положителната воля на азербайджанската страна, Николай Павлов не съумява да приключи контракта за доставка на азерски газ. Дори и след 6-месечната веселба на учредяването на гаранцията от към 100 милиона $, което вместо през март, се случи едвам през август 2020 година Тя бе неотменимо изискване за активирането на контракта. Азербайджанците имаха цялостното право, откакто няма гаранция, да го прекратят. Единствено геостратегическите игри на тогавашния министър председател Бойко Борисов, който имаше потребност да „ балансира “ Турски поток с доставки на азерски газ и интерконектора с Гърция, принудиха Павлов да кандиса и да учреди гаранцията. Иначе нямаше въобще да има импорт на азерски газ.
Стигнах до писмото на Николай Павлов от 13.10.2020 година, в което той обяснява на операторите на преносните системи на България и Турция – надлежно „ Булгартрансгаз “ и „ Боташ “, че това, което са написали: че могат да пренесат азерския газ през Турция до България, не може да стане.
Междувременно Павлов продължава настойчиво да приготвя почвата за торпилиране на азерския контракт. Насажда тезата, че е доста евентуално да има проблеми с количеството газ при входа в гръцката преносна система и че съществуването на интерконектор с Гърция е нужното изискване за вкарването в България на цялото количество от 1 милиард кубически метра. Иначе българската позиция се оголвала и се давал извънреден коз в ръцете на азерската страна.
Колко коства на България това изменничество на Павлов, разбират служебното държавно управление и постоянното на Кирил Петков, когато тръгват да договарят цялото количество природен газ, което сякаш било невъзможно. Да, „ невъзможното “ стана факт от 1 юли 2021 година, когато цялото количество азерски газ започна да постъпва към България, като Павлов към този момент не беше началник на „ Булгаргаз “.
Следва откъс от писмо на Павлов до абербайджанската компания за доставки на природен газ от 16 октомври 2020 година, в което се внушава неспособност или най-малко неустановеност за бъдещите доставки, като се вменява на азерската страна обвързване да наеме входен потенциал на Неа Месемврия.
„ Нашето схващане е, че търсенето на входен потенциал евентуално ще надвиши техническия потенциал, предлаган при ИТ Неа Месемврия. Това значи, че „ Булгаргаз “ и AGSC не могат да бъдат сигурни какъв потенциал може да бъде обезпечен и че има риск не всички контрактувани количества газ да могат да бъдат превозени през този маршрут “.
Допълнително „ има огромно търсене на свободен потенциал “ на входната точка Неа Месемврия, което се оказва безусловно погрешно и подвеждащо. Но Павлов продължава: също така „ цената на запазване (на потенциал – ИВ) може да бъде висока “.
Съзнателна дезинформация
Внушението за изключителната конкуренция и високи цени на запазване не са просто незнание, а съзнателна дезинформация. За да ви е ясно, единствената конкуренция, която „ Булгаргаз “ може да има на тази точка, е от друга компания, която е страна по контракт за доставка на азерска газ и която желае да го вкара в гръцката система. Това е единствено ДЕПА, която единствена има контракт за доставка на азерски газ – както и „ Булгаргаз “ за 1 милиард кубически метра дневно. При това забележете, че договорът за доставка, както на ДЕПА, по този начин и на „ Булгаргаз “, не се извършва в цялостния размер от първия ден на януари 2021 година, т.е. потребността от 29 000 МВтч/ден входен потенциал ще се появи едвам при достигането на плануваната цялостна мощ на газоподаването по ТАП. Както гласи поговорката, когато искаш, намираш метод, когато не искаш, намираш причина.
Но да върна историята от септември-октомври 2020 година и да си припомним за какви цени на азерския газ иде тирада. Самият Павлов в писмо от 16.10.2020 година до вицепремиера Томислав Дончев, министър Петкова и Съвета на Директорите на БЕХ „ предвижда “, че за първите три месеца на 2021-а цените на азерския газ ще бъдат 9,24 евро/МВтч, до момента в който цената на ГПЕ ( " Газпромекспорт " ) ще се движи сред 13,96 и 14,18 евро/МВтч.
Факсимиле от писмото на Николай Павлов с хипотетичните съгласно него цени за азерския газ през първото тримесечие на 2020 година
Това потвърждава две неща - че Павлов е знаел, че азерският газ е най-евтин, и че невземането му ще докара до вреди за „ Булгаргаз “ и за българските консуматори, т.е. има предумисъл. Да внеса уточнение, че истинският контракт за доставки на азерски газ използва аналогична на нефтеноиндексираната формула, по която „ Булгаргаз “ получаваше съветския газ от Газпромекспорт, с единствената разлика, че беше включена спомагателна отстъпка от 10 %. Тоест, бе планувано азерският газ постоянно да бъде по-евтин от съветския. Ако не беше искрено глупавото решение на „ Булгаргаз “ да смени формулата през февруари 2020 година със 70 % тежест (след като нито една западна компания не скочи на толкоз висок %, а потеглиха с 10-15 % и последователно напипваха точното съотношение), щяхме да имаме евтини и съветски, и азерски газ. Включването като определящ репер на ценообразуване на неликвидните европейски тържища, в действителност ни откъсна от единствената избавителна котва – нефтената индексация. И за това съм уведомил и Бойко Борисов, и Теменужка Петкова. Но нали иде тирада за непостижим „ исполин “ на газовата и борсова търговия.
От друга страна, азербайджанската компания, която е комерсиалната конструкция на консорциума „ Шах Дениз 2 “, не е луда да се откаже от подобен подарък, и да продава своя газ на „ Булгаргаз “ по-евтино, откакто може да го продаде в Италия по-скъпо. Особено откакто шефът на „ Булгаргаз “ измисля всякакви предлози, с цел да не го вземе. И както ще видите по-късно, от нежеланието, представено като „ неспособност “ от Павлов да получи този газ, AGSC завоюва повече от 1 милиард $ от горната страна за интервала на деяние на краткотрайните оперативни съглашения. По-голяма част от тези пари могат да бъдат отнесени като директна вреда за българските консуматори, породена от дейностите на Николай Павлов.
Прогнози, които костват скъпо
Междувременно, Павлов увещава министър Петкова, БЕХ и държавното управление, че няма да изгубят толкоз доста, тъй като от април 2021 г. съветският газ щял да стане по-евтин и по този начин щяло да се облече в бизнес смисъл неговото начинание да не се взема цялото количество азерски газ. Прогнозите на „ титана “ Павлов костват скъпо на „ Булгаргаз “, тъй като от 14 евро/МВтч през октомври 2020 година, цените през март и април 2021 към този момент минават 30 евро/МВтч, което още повече разтваря ножицата сред азерския и съветския газ в интерес на първия, т.е. усилва загубите ни. Колкото повече напредва времето, толкоз повече пораства цената на съветския газ, завързан „ титанично “ от Павлов към борсата TTF в Нидерландия, а дружно с това порастват и щетите от тези „ стратегически “ решения на ръководената от Николай Павлов „ Булгаргаз “. Както ще забележим в идващите елементи на този материал, разликата сред цената на азерския и на съветския газ нараства до съвсем 10 пъти (!?) в интервала на деяние на двете оперативни съглашения.
Съчетанието сред упоритост и самочувствие у Павлов е било на път, за една численост, да ни лиши и от извънредно скъпия контракт с нефтена индексация. Той предлага на AGSC да се откажем от нефтената индексация (която в действителност прави азерския газ най-евтиния в Европа) и да преминем към „ пазарна “ борсова индексация, както е в контракта с „ Газпромекспорт “ (!?). И отново, да са живи и здрави азербайджанците, че изрично отхвърлят да трансформират толкоз основни условия в контракта, без даже да е встъпил в деяние.
Тук стигам до идващото деяние в тази многоактна пиеса, а точно „ замитането на следите “. Разбирате, че Павлов не е „ мозъкът “ на тези интервенции, а е просто реализатор. Някой би трябвало да освободи тогавашния началник на „ Булгаргаз “ от отговорност за дейностите, които подхваща по блокиране на азерския газ в цялостен размер, което е съставомерно действие.
Особена композиция от кръгове
Хората, които стоят зад Павлов са особена композиция – от една страна е кръгът на Румен Радев, от друга „ дрийм тийма “ на Делян Добрев, несъмнено, контрактувано с Бойко Борисов и Делян Пеевски, „ работодателските организации “ (за „ романса “ там ще пишем отделно). И тази група от лобисти на съветския газ решава, че е най-добре договарянията да се вдигнат на „ политическо ниво “, като се ангажира и държавното управление с решение. Опорките са типичен – договарянията на корпоративно ниво не могат да реализират задачите, по тази причина би трябвало интервенция на политическите фигури от държавното управление. Странното е, че в този интервал Борисов въобще не се ангажира с договаряния по доставките на азерския природен газ нито с азерската, нито с турската страна.
С други думи, политическото ниво, за което приканва Павлов, се изчерпва с няколко „ совалки “ на министър Петкова. Забележете, Борисов се среща с Алиев през март 2019 година и през януари 2020 година, само че няма персонален ангажимент към сключването на спомагателното съглашение по азерския газ, с което се уреждат въпросите на различния маршрут и размерите на доставки. Има среща през януари 2021 година, само че тогава нещата са завършени и остава единствено да се осчетоводят политическите вреди. Сравнението с премиера Кирил Петков, който всяка седмица се чуваше с гръцкия си сътрудник, и няколко пъти повдига тематиката и пред Алиев, както и пред президента Радев, въобще не е в полза на Борисов.
Обяснението е доста просто – приоритет на Борисов е осъществяването на уговорката му към Владимир Путин и пуска на „ Турски поток “, с цел да може „ Газпром “ да си обезпечи командни позиции на районния пазар и чак по-късно азерският газ да се вмести като дял в границите на вероятните остатъчни дялове. Стратегията не е комплицирана, изпълнителите също.
Да се върна малко назад - в първата част написах цифрата от 30,000 МВтч/ден потенциал, който Павлов упорства, че му би трябвало. Той написа писмо до оператора на гръцката преносна мрежа ДЕСФА, по отношение на вероятните потенциали на входа в Неа Месемврия. Гръцкият оператор му връща незабавен отговор, от който излиза наяве, че на търга на 2 ноември 2020 година за входен потенциал на Неа Месемврия, ще бъде офериран артикул за 2-ро, 3-то и 4-то тримесечие на 2021 година корав потенциал от 53, 368 МВтч/ден и конвенционален потенциал от 40,000 МВтч/ден. Подобен потенциал се предлага, само че на различен търг, две седмици по-късно, и за първото тримесечие на 2021 година, когато би трябвало да започва осъществяването на контракта и вноса на азерския газ.
Това обаче не пречи на Павлов допълнително да нагнети скепсис, че „ имало предпоставки “ (!?!), потенциалът в точка Неа Месемврия да не е задоволителен за приемането на количествата по контракта, в размер на 2 740 000 m3/ден “. Или 28 900 МВтч/ден, като преднамерено сменя метриката сред МВтч/ден и кубически метра, с цел да не може читателите на писмото в правителството да се ориентират в мерните единици. Истината лъсва обаче, когато на двата търга, през ноември 2020 г. остават неангажирани потенциали, и корав, и конвенционален, които изцяло покриват потребностите на „ Булгаргаз “, с цел да може да придвижи целия потенциал. Нещо повече, ДЕСФА прави специфичен търг за „ Булгаргаз “ като оферира 30 000 МВтч твърд-условен потенциал и…. изненада, „ Булгаргаз “ въобще не демонстрира интерес.
Нарочно не се спирам на спомагателните разноски, които „ Булгаргаз “ следваше да придвижи върху цената на входа на виртуалната комерсиална точка на българската мрежа, точно заради смяната на маршрута и удължаването на преноса от Комотини до Неа Месемврия. Защото тя е прекомерно незначителна, вмества се в диапазона сред 1 и 2 евро за МВтч, и то в крайния случай, което на фона на стратосферните цени, които трябваше да плащаме за газпромовския газ, над 150-200 евро/МВтч, не можеше по никакъв метод да бъде мотив, с цел да не се вземе азерският.
Изненада!
Изненадата за всички обаче идва, когато „ Булгаргаз “ на Павлов, след доста страдания, ангажира два пъти по-малко потенциал – за първите 9 месеца на 2021-ва, времето на деяние на първото Оперативно съглашение – или 14 000 МВтч/ден (!?), с което фактически прави неосъществим вноса на цялото количество азерски газ. Но и това не е всичко, действителните употребявани потенциали, надлежно импортираният газ, са доста по-малко. Тоест плащаме за 14 000 МВтч/ден, само че внасяме алегорични количества. След 1 април „ Булгаргаз “ пожелава да вземе малко над 1/10 от оптимално вероятните дневни количества азерски газ или по 3000 МВтч/дневно, под 300 милиона кубически метра на ден. Не, не тъй като няма ползване у нас, в противен случай, а тъй като до момента в който не взима евтиния азерски газ, „ Булгаргаз “ внезапно усилва покупката на скъпия съветски природен газ.
По данни на „ Газпром “ към края на 2021 година, нарастването на покупката на природен газ от „ Газпром “ е над 45 %!? Ще ви спестя шока, който мога да ви причиня, в случай че загатна разликата в цената сред съветския и азерския газ, за жал не в проценти, а в пъти. С други думи, Павлов към този момент е самоизпълнил предсказанието си за неспособност да внесе азерски газ, поради липса на потенциал, който... самичък не е наел.
Не оказват помощ и предизвестията на правната адвокатска фирма „ Симънс и Симънс “, че ангажирането на по-малки капацитети не освобождава „ Булгаргаз “ от задължението да заплаща предплатено природния газ и да претендира за целия размер на средства по клаузата „ вземи или заплати “.
Две думи и за друга опорка, която Павлов употребява, че нямало задоволителен корав потенциал, а условно-твърдия потенциал не давал сигурност при преноса на природен газ. Този корав конвенционален потенциал на процедура е непрекъсваем, което е потвърдено от събитието, че за първите 9 месеца на годината не е имало случай да не може да бъде осъществен. Можете да ревизирате сами, само че условността му, т.е. вероятността от спирането му, е единствено 3,5 % и то през трите месеца на зимата, при рискови пикове на ползване. Вместо да се контракти с единствения различен съперник за потенциала на Неа Месемврия - ДЕПА, „ Булгаргаз “ ненужно се конкурира, в случай, че има задоволително потенциал за всички, и вследствие на това, на принципа „ самичък да съм в трамвая - отново ще се бутам “, заплаща по-висока цена за потенциал.
Азербайджанската компания продължава да упорства „ Булгаргаз “ или да взема цялото количество азерски газ, или да заплати по клаузата „ вземи или заплати “, т.е. тя не планува въобще да препродава в Италия с голяма облага полагащият ни се газ. След активирането на банковата гаранция, фактически става доста мъчно да се откажеш от азерския газ. Правните съветници на „ Булгаргаз “ наново показват, че е за предпочитане „ реализиране на изцяло предоговаряне на точката на доставка (смяната на Комотини с Неа Месемврия) “, което до този миг към момента не е осъзнатата единствена опция за „ Булгаргаз “.
Прехвърляне на отговорността
Стигам до писмото, с което Павлов трансферира цялата отговорност за по-нататъшните си дейности на държавното управление на Бойко Борисов. Забележете, когато му е преференциално, той работи корпоративно, като поставя гриф „ комерсиална загадка “, което в неговите тълкования е с по-ограничен достъп и от най-строгите държавни секрети. Когато обаче нагази в зоната на допустимо нарушаване на закона, незабавно се ориентира към обществените институции, с цел да им трансферира отговорността - в тази ситуация това е държавното управление. Това, несъмнено, не може да стане без единодушието на премиера, само че груповите лобистки сили на „ Газпром “ у нас осъществят сполучливо тази задача. Подобен бюрократичен ход е класика в жанра по време на прехода, както се споделя, самостоятелната отговорност да става групова и по този начин неподсъдна. Румен Овчаров и Георги Първанов трансферираха цялата отговорност за АЕЦ „ Белене “ на Народното събрание и в този момент никой не може да ги пипне. Бог високо, съд надалеч.
Като се запознавах с документите и разговарях с директни очевидци на тези ходове на Николай Павлов, се чудех, по какъв начин е допустимо всичко това и най-много на какво се дължи. Защото обясненията не са доста – или изгода или нелепост, а евентуално композиция и от двете. Но е ясно, че не е единствено нелепост.
Но за това писмо, което предшества решението на Министерския съвет и за събитията през 2021 година, кулминационна точка на които е второто Оперативно съглашение, ще разберете в идващите елементи на този материал.
Още по темата
Стигнах до писмото на Николай Павлов от 13.10.2020 година, в което той обяснява на операторите на преносните системи на България и Турция – надлежно „ Булгартрансгаз “ и „ Боташ “, че това, което са написали: че могат да пренесат азерския газ през Турция до България, не може да стане.
Междувременно Павлов продължава настойчиво да приготвя почвата за торпилиране на азерския контракт. Насажда тезата, че е доста евентуално да има проблеми с количеството газ при входа в гръцката преносна система и че съществуването на интерконектор с Гърция е нужното изискване за вкарването в България на цялото количество от 1 милиард кубически метра. Иначе българската позиция се оголвала и се давал извънреден коз в ръцете на азерската страна.
Колко коства на България това изменничество на Павлов, разбират служебното държавно управление и постоянното на Кирил Петков, когато тръгват да договарят цялото количество природен газ, което сякаш било невъзможно. Да, „ невъзможното “ стана факт от 1 юли 2021 година, когато цялото количество азерски газ започна да постъпва към България, като Павлов към този момент не беше началник на „ Булгаргаз “.
Следва откъс от писмо на Павлов до абербайджанската компания за доставки на природен газ от 16 октомври 2020 година, в което се внушава неспособност или най-малко неустановеност за бъдещите доставки, като се вменява на азерската страна обвързване да наеме входен потенциал на Неа Месемврия.
„ Нашето схващане е, че търсенето на входен потенциал евентуално ще надвиши техническия потенциал, предлаган при ИТ Неа Месемврия. Това значи, че „ Булгаргаз “ и AGSC не могат да бъдат сигурни какъв потенциал може да бъде обезпечен и че има риск не всички контрактувани количества газ да могат да бъдат превозени през този маршрут “.
Допълнително „ има огромно търсене на свободен потенциал “ на входната точка Неа Месемврия, което се оказва безусловно погрешно и подвеждащо. Но Павлов продължава: също така „ цената на запазване (на потенциал – ИВ) може да бъде висока “.
Съзнателна дезинформация
Внушението за изключителната конкуренция и високи цени на запазване не са просто незнание, а съзнателна дезинформация. За да ви е ясно, единствената конкуренция, която „ Булгаргаз “ може да има на тази точка, е от друга компания, която е страна по контракт за доставка на азерска газ и която желае да го вкара в гръцката система. Това е единствено ДЕПА, която единствена има контракт за доставка на азерски газ – както и „ Булгаргаз “ за 1 милиард кубически метра дневно. При това забележете, че договорът за доставка, както на ДЕПА, по този начин и на „ Булгаргаз “, не се извършва в цялостния размер от първия ден на януари 2021 година, т.е. потребността от 29 000 МВтч/ден входен потенциал ще се появи едвам при достигането на плануваната цялостна мощ на газоподаването по ТАП. Както гласи поговорката, когато искаш, намираш метод, когато не искаш, намираш причина.
Но да върна историята от септември-октомври 2020 година и да си припомним за какви цени на азерския газ иде тирада. Самият Павлов в писмо от 16.10.2020 година до вицепремиера Томислав Дончев, министър Петкова и Съвета на Директорите на БЕХ „ предвижда “, че за първите три месеца на 2021-а цените на азерския газ ще бъдат 9,24 евро/МВтч, до момента в който цената на ГПЕ ( " Газпромекспорт " ) ще се движи сред 13,96 и 14,18 евро/МВтч.
Факсимиле от писмото на Николай Павлов с хипотетичните съгласно него цени за азерския газ през първото тримесечие на 2020 година Това потвърждава две неща - че Павлов е знаел, че азерският газ е най-евтин, и че невземането му ще докара до вреди за „ Булгаргаз “ и за българските консуматори, т.е. има предумисъл. Да внеса уточнение, че истинският контракт за доставки на азерски газ използва аналогична на нефтеноиндексираната формула, по която „ Булгаргаз “ получаваше съветския газ от Газпромекспорт, с единствената разлика, че беше включена спомагателна отстъпка от 10 %. Тоест, бе планувано азерският газ постоянно да бъде по-евтин от съветския. Ако не беше искрено глупавото решение на „ Булгаргаз “ да смени формулата през февруари 2020 година със 70 % тежест (след като нито една западна компания не скочи на толкоз висок %, а потеглиха с 10-15 % и последователно напипваха точното съотношение), щяхме да имаме евтини и съветски, и азерски газ. Включването като определящ репер на ценообразуване на неликвидните европейски тържища, в действителност ни откъсна от единствената избавителна котва – нефтената индексация. И за това съм уведомил и Бойко Борисов, и Теменужка Петкова. Но нали иде тирада за непостижим „ исполин “ на газовата и борсова търговия.
От друга страна, азербайджанската компания, която е комерсиалната конструкция на консорциума „ Шах Дениз 2 “, не е луда да се откаже от подобен подарък, и да продава своя газ на „ Булгаргаз “ по-евтино, откакто може да го продаде в Италия по-скъпо. Особено откакто шефът на „ Булгаргаз “ измисля всякакви предлози, с цел да не го вземе. И както ще видите по-късно, от нежеланието, представено като „ неспособност “ от Павлов да получи този газ, AGSC завоюва повече от 1 милиард $ от горната страна за интервала на деяние на краткотрайните оперативни съглашения. По-голяма част от тези пари могат да бъдат отнесени като директна вреда за българските консуматори, породена от дейностите на Николай Павлов.
Прогнози, които костват скъпо
Междувременно, Павлов увещава министър Петкова, БЕХ и държавното управление, че няма да изгубят толкоз доста, тъй като от април 2021 г. съветският газ щял да стане по-евтин и по този начин щяло да се облече в бизнес смисъл неговото начинание да не се взема цялото количество азерски газ. Прогнозите на „ титана “ Павлов костват скъпо на „ Булгаргаз “, тъй като от 14 евро/МВтч през октомври 2020 година, цените през март и април 2021 към този момент минават 30 евро/МВтч, което още повече разтваря ножицата сред азерския и съветския газ в интерес на първия, т.е. усилва загубите ни. Колкото повече напредва времето, толкоз повече пораства цената на съветския газ, завързан „ титанично “ от Павлов към борсата TTF в Нидерландия, а дружно с това порастват и щетите от тези „ стратегически “ решения на ръководената от Николай Павлов „ Булгаргаз “. Както ще забележим в идващите елементи на този материал, разликата сред цената на азерския и на съветския газ нараства до съвсем 10 пъти (!?) в интервала на деяние на двете оперативни съглашения.
Съчетанието сред упоритост и самочувствие у Павлов е било на път, за една численост, да ни лиши и от извънредно скъпия контракт с нефтена индексация. Той предлага на AGSC да се откажем от нефтената индексация (която в действителност прави азерския газ най-евтиния в Европа) и да преминем към „ пазарна “ борсова индексация, както е в контракта с „ Газпромекспорт “ (!?). И отново, да са живи и здрави азербайджанците, че изрично отхвърлят да трансформират толкоз основни условия в контракта, без даже да е встъпил в деяние.
Тук стигам до идващото деяние в тази многоактна пиеса, а точно „ замитането на следите “. Разбирате, че Павлов не е „ мозъкът “ на тези интервенции, а е просто реализатор. Някой би трябвало да освободи тогавашния началник на „ Булгаргаз “ от отговорност за дейностите, които подхваща по блокиране на азерския газ в цялостен размер, което е съставомерно действие.
Особена композиция от кръгове
Хората, които стоят зад Павлов са особена композиция – от една страна е кръгът на Румен Радев, от друга „ дрийм тийма “ на Делян Добрев, несъмнено, контрактувано с Бойко Борисов и Делян Пеевски, „ работодателските организации “ (за „ романса “ там ще пишем отделно). И тази група от лобисти на съветския газ решава, че е най-добре договарянията да се вдигнат на „ политическо ниво “, като се ангажира и държавното управление с решение. Опорките са типичен – договарянията на корпоративно ниво не могат да реализират задачите, по тази причина би трябвало интервенция на политическите фигури от държавното управление. Странното е, че в този интервал Борисов въобще не се ангажира с договаряния по доставките на азерския природен газ нито с азерската, нито с турската страна.
С други думи, политическото ниво, за което приканва Павлов, се изчерпва с няколко „ совалки “ на министър Петкова. Забележете, Борисов се среща с Алиев през март 2019 година и през януари 2020 година, само че няма персонален ангажимент към сключването на спомагателното съглашение по азерския газ, с което се уреждат въпросите на различния маршрут и размерите на доставки. Има среща през януари 2021 година, само че тогава нещата са завършени и остава единствено да се осчетоводят политическите вреди. Сравнението с премиера Кирил Петков, който всяка седмица се чуваше с гръцкия си сътрудник, и няколко пъти повдига тематиката и пред Алиев, както и пред президента Радев, въобще не е в полза на Борисов.
Обяснението е доста просто – приоритет на Борисов е осъществяването на уговорката му към Владимир Путин и пуска на „ Турски поток “, с цел да може „ Газпром “ да си обезпечи командни позиции на районния пазар и чак по-късно азерският газ да се вмести като дял в границите на вероятните остатъчни дялове. Стратегията не е комплицирана, изпълнителите също.
Да се върна малко назад - в първата част написах цифрата от 30,000 МВтч/ден потенциал, който Павлов упорства, че му би трябвало. Той написа писмо до оператора на гръцката преносна мрежа ДЕСФА, по отношение на вероятните потенциали на входа в Неа Месемврия. Гръцкият оператор му връща незабавен отговор, от който излиза наяве, че на търга на 2 ноември 2020 година за входен потенциал на Неа Месемврия, ще бъде офериран артикул за 2-ро, 3-то и 4-то тримесечие на 2021 година корав потенциал от 53, 368 МВтч/ден и конвенционален потенциал от 40,000 МВтч/ден. Подобен потенциал се предлага, само че на различен търг, две седмици по-късно, и за първото тримесечие на 2021 година, когато би трябвало да започва осъществяването на контракта и вноса на азерския газ.
Това обаче не пречи на Павлов допълнително да нагнети скепсис, че „ имало предпоставки “ (!?!), потенциалът в точка Неа Месемврия да не е задоволителен за приемането на количествата по контракта, в размер на 2 740 000 m3/ден “. Или 28 900 МВтч/ден, като преднамерено сменя метриката сред МВтч/ден и кубически метра, с цел да не може читателите на писмото в правителството да се ориентират в мерните единици. Истината лъсва обаче, когато на двата търга, през ноември 2020 г. остават неангажирани потенциали, и корав, и конвенционален, които изцяло покриват потребностите на „ Булгаргаз “, с цел да може да придвижи целия потенциал. Нещо повече, ДЕСФА прави специфичен търг за „ Булгаргаз “ като оферира 30 000 МВтч твърд-условен потенциал и…. изненада, „ Булгаргаз “ въобще не демонстрира интерес.
Нарочно не се спирам на спомагателните разноски, които „ Булгаргаз “ следваше да придвижи върху цената на входа на виртуалната комерсиална точка на българската мрежа, точно заради смяната на маршрута и удължаването на преноса от Комотини до Неа Месемврия. Защото тя е прекомерно незначителна, вмества се в диапазона сред 1 и 2 евро за МВтч, и то в крайния случай, което на фона на стратосферните цени, които трябваше да плащаме за газпромовския газ, над 150-200 евро/МВтч, не можеше по никакъв метод да бъде мотив, с цел да не се вземе азерският.
Изненада!
Изненадата за всички обаче идва, когато „ Булгаргаз “ на Павлов, след доста страдания, ангажира два пъти по-малко потенциал – за първите 9 месеца на 2021-ва, времето на деяние на първото Оперативно съглашение – или 14 000 МВтч/ден (!?), с което фактически прави неосъществим вноса на цялото количество азерски газ. Но и това не е всичко, действителните употребявани потенциали, надлежно импортираният газ, са доста по-малко. Тоест плащаме за 14 000 МВтч/ден, само че внасяме алегорични количества. След 1 април „ Булгаргаз “ пожелава да вземе малко над 1/10 от оптимално вероятните дневни количества азерски газ или по 3000 МВтч/дневно, под 300 милиона кубически метра на ден. Не, не тъй като няма ползване у нас, в противен случай, а тъй като до момента в който не взима евтиния азерски газ, „ Булгаргаз “ внезапно усилва покупката на скъпия съветски природен газ.
По данни на „ Газпром “ към края на 2021 година, нарастването на покупката на природен газ от „ Газпром “ е над 45 %!? Ще ви спестя шока, който мога да ви причиня, в случай че загатна разликата в цената сред съветския и азерския газ, за жал не в проценти, а в пъти. С други думи, Павлов към този момент е самоизпълнил предсказанието си за неспособност да внесе азерски газ, поради липса на потенциал, който... самичък не е наел.
Не оказват помощ и предизвестията на правната адвокатска фирма „ Симънс и Симънс “, че ангажирането на по-малки капацитети не освобождава „ Булгаргаз “ от задължението да заплаща предплатено природния газ и да претендира за целия размер на средства по клаузата „ вземи или заплати “.
Две думи и за друга опорка, която Павлов употребява, че нямало задоволителен корав потенциал, а условно-твърдия потенциал не давал сигурност при преноса на природен газ. Този корав конвенционален потенциал на процедура е непрекъсваем, което е потвърдено от събитието, че за първите 9 месеца на годината не е имало случай да не може да бъде осъществен. Можете да ревизирате сами, само че условността му, т.е. вероятността от спирането му, е единствено 3,5 % и то през трите месеца на зимата, при рискови пикове на ползване. Вместо да се контракти с единствения различен съперник за потенциала на Неа Месемврия - ДЕПА, „ Булгаргаз “ ненужно се конкурира, в случай, че има задоволително потенциал за всички, и вследствие на това, на принципа „ самичък да съм в трамвая - отново ще се бутам “, заплаща по-висока цена за потенциал.
Азербайджанската компания продължава да упорства „ Булгаргаз “ или да взема цялото количество азерски газ, или да заплати по клаузата „ вземи или заплати “, т.е. тя не планува въобще да препродава в Италия с голяма облага полагащият ни се газ. След активирането на банковата гаранция, фактически става доста мъчно да се откажеш от азерския газ. Правните съветници на „ Булгаргаз “ наново показват, че е за предпочитане „ реализиране на изцяло предоговаряне на точката на доставка (смяната на Комотини с Неа Месемврия) “, което до този миг към момента не е осъзнатата единствена опция за „ Булгаргаз “.
Прехвърляне на отговорността
Стигам до писмото, с което Павлов трансферира цялата отговорност за по-нататъшните си дейности на държавното управление на Бойко Борисов. Забележете, когато му е преференциално, той работи корпоративно, като поставя гриф „ комерсиална загадка “, което в неговите тълкования е с по-ограничен достъп и от най-строгите държавни секрети. Когато обаче нагази в зоната на допустимо нарушаване на закона, незабавно се ориентира към обществените институции, с цел да им трансферира отговорността - в тази ситуация това е държавното управление. Това, несъмнено, не може да стане без единодушието на премиера, само че груповите лобистки сили на „ Газпром “ у нас осъществят сполучливо тази задача. Подобен бюрократичен ход е класика в жанра по време на прехода, както се споделя, самостоятелната отговорност да става групова и по този начин неподсъдна. Румен Овчаров и Георги Първанов трансферираха цялата отговорност за АЕЦ „ Белене “ на Народното събрание и в този момент никой не може да ги пипне. Бог високо, съд надалеч.
Като се запознавах с документите и разговарях с директни очевидци на тези ходове на Николай Павлов, се чудех, по какъв начин е допустимо всичко това и най-много на какво се дължи. Защото обясненията не са доста – или изгода или нелепост, а евентуално композиция и от двете. Но е ясно, че не е единствено нелепост.
Но за това писмо, което предшества решението на Министерския съвет и за събитията през 2021 година, кулминационна точка на които е второто Оперативно съглашение, ще разберете в идващите елементи на този материал.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ