Маргарита Пешева: В памет на Нери Терзиева
В памет на Нери Терзиева
ЕКИПНИЯТ ПРИНЦИП
Маргарита Пешева
„ Една душа, една душа,
най-неуютната дори душа
дано бъде душа на поет”
Константин Павлов
Зрителят помни нейният магнетичен екранен сексапил, интелигентното й лъчение, ексцентричната й роля в живите излъчвания, прочувствената боя на нейните вести.
Нери Терзиева е второто огромно събитие в женския ефирен свят у нас- след Бригита Чолакова. Стореното от нея в бурните години на сриващи се идеали и горчиви разочарования трасира пътя на персонифицираната публицистика в посттоталитарното време, на оня авторски метод към събитията и обстоятелствата, който се съпротивлява на безличната идеологическа усредненост.
Създаването на Ефир 2 потвърди потребността от нова, свидетелска телевизия, която търси очевидците на бурните и нееднозначни събития на посткомунистическия преход. Нери предложи своя формула на авторска публицистика, която бе немислима без конкуренцията сред двете телевизионни стратегии на Българската телевизия, модернизирането на излъчвания и журналистически подходи, смяната на проблематиката и лексиката, новите гледни точки към събитията, личностите и обстоятелствата. Преди да стигне до Ефир 2, Нери измина дълъг професионален път. Тя е мюсюлманка, само че постоянно е казвала, че има
Българско съзнание
Обича да се майтапи, че по време на Възродителния развой, това би било прелестно изявление. Не отхвърля съществуването на известна бикултурност- спомня си детските песнички, които нейната баба й пее на турски, доста паресва майтапите на Азис Несин. В тези години обаче няма опция да опознае по-добре културата на своя етнос.
До 1995г. не е ходила в Турция, въпреки че два пъти е имала тази опция. Просто не се усеща прочувствено подготвена за тази среща. Дали в идващите години се е престрашила - не знам. Но в тези години Нери счита, че българската просвета оказва доста по-голямо въздействие върху нейното духовно и креативно израстване, а оттук- и върху нейното съзнание.
„ До ден сегашен обичам творбите на Кольо Николов и Борис Априлов. Обожавам Радичков - той е създателят на студентските ми години. Мой идол е Александър Геров, смятам го за най-големия български стихотворец. В юношеството доста четях Атанас Далчев и дръзвам да настоявам, че го познавам”.
През 1975г. Нери приключва телевизионна публицистика и креативното й развиване стартира в Телевизионния център в Пловдив.
„ Постъпих на работа с профил „ Близкият изток”, а година и половина по-късно стартира интернационалните мнения в утринния блок на Пловдивското радио. Но един ден, до момента в който обяснявах какво тъкмо се е случило в овалния кабинет в Белия дом, звънна един телефон от Окръжния комитет на Българската комунистическа партия, и вечно стопираха интернационалните мнения по районните медии”- смее се тя. Някъде през 1980г. тя получава професионален късмет и дебютира в новините на Регионалния център на Българска национална телевизия в Пловдив. През 1982г. Живко Желев я кани в екипа на новото предаване на Пловдивския център
„ За един милиард”.
Предаването е много извънредно за тогавашните времена, то е обърнато към частната самодейност на българина, старае се да подтиква неговия блян за триумф в дребния бизнес, в търсенето на пазари и технологии. Продължава цели 10 години, като сменя няколко заглавия - „ Пазар за милионите”;”За инициативните и предприемчивите”;”Горещи пари” и „ Капитал”.
”Ние с Нери се опитахме за първи път, в атмосферата на тоталитарната страна да създадем продуцентско предаване - споделя Живко Желев. Бяхме млади и наивни, работехме доста запалено. Чрез това предаване натрупахме доста опит в живата телевизия. Нери има извънредно бърз професионален инстикт, тя има продуцентски и мениджърски качества. Но има комплициран темперамент, и е прекомерно прочувствена, което й пречи. Аз доста одобрявам нейният креативен типаж, стига той да води до градивни неща”.
В началото Нери е съперник на „ Милиарда”- счита, че той ще се трансформира в следващата „ бонбонена фабрика”, а публицистите единствено ще си намигат със феновете. Двамата с Живко непрекъснато експериментират- те даже ползват театрални етюди-метафори, когато желаят да подчертават върху избран проблем. Например телевизионният очерк с пустинята, в която двамата с Живко седят в красиви кожени палта- образна метафора на „ пустинята” от безразличие и бюрократични канони, с които частната самодейност би трябвало да се бори.
В този интервал Нери, по покана на Васил Марков, прави към 10 излъчвания в
„ Актуална антена”.
Спомня си по какъв начин през 1986 година тича като луда по чиновническите етажи и пита какъв брой е външният дълг на България. Естествено, никой нищо не й споделя, а тя се рови в официоза в.”Работническо дело” и оповестява в „ Антената”, че българинът знае какъв брой е външния дълг на Никарагуа и Ботсвана, а на България на знае. На идващия ден в Пловдив идва генералният шеф на малкия екран Любомир Павлов, и Нери е обществено подложена на критика.
”Но в тоталитарните години, никой не забраняваше опитите - споделя тя. Аз изграждах журналистическата си физиономия малко по малко. Естествено някои опити се глобиха, само че по-късно намираш друга пролука… Днес си мисля, че при започване на възродителния развой може би преднамерено ми разпореждаха на върша „ Антени”… Може и да е по този начин, може и да не е, само че режимът умееше добре да манипулира своите жители. Въпреки че тогава хората по върховете напълно не бяха еднопосочни.
...Въобще няма еднопосочни хора, събития и обстановки. И още по-малко- еднопосочни оценки. Като разбрах, че не може да се приказва за външния дълг, отидох да приказвам за цените. След това се оказа, че и за тях не може да се приказва, само че журналистът непрекъснато би трябвало да пробва. Ако желае да върви напред в специалността. Телевизията е голям мегафон, който озвучава цялата държава”.
На българска почва, в телевизионната специалност Нери има единствено един кумир-
Кеворк Кеворкян
Той задочно я научава на доста неща. Години наред не го познава персонално, само че прекарва у дома часове наред пред своя тв приемник, с цел да записва тъкмо неговите реакции: по кое време прави паузите, по какъв начин структурира въпроса, по какъв начин по-късно го разроява, когато вижда, че у събеседника се ражда отговорът, а той не желае да го умъртви.”
И до момента вардя бележници със мемоари върху „ Всяка неделя”, които съм правила като ученичка”- споделя Нери. Когато казусът я среща с Кеворкян, схваща, че неговият екранен облик дава отговор на житейския.”
„ Ако на екрана си богат човек, наложително си подобен и в живота. Мисля, че хората са наясно кои са същинските телевизионни звезди и къде се разпологат същинските стойности. Кеворкян в креативен проект е ужасно богат човек, който нямаше задоволително време, с цел да се разгърне. Има нещо изключително в телевизионната мимолетност- сякаш години си на екрана, а все не ти остава време, с цел да се разгърнеш. Затова и когато Кеворкян напусна малкия екран, изгубиха всички. ”Всяка неделя” беше културно огледало, където можеха да се видят доста неща. Кеворкян умееше да подаде ръка, само че малко хора имаха нужния мащаб, с цел да я поемат…Хората не му бяха по мяра, прочее на него нищо не му е по мяра…”споделя Нери.
Като се опира на наученото, потребния опит от „ Милиарда”, своята вътрешен глас и неизбежните престижи, Нери самоуверено се хвърля във водовъртежа на
Телевизионните вести
В бурните дни на 1990 година Кеворк Кеворкян и Иван Гарелов поставят огромни старания да слагат новините в професионални рамки, и да ги освободят от диктата и опеката на улицата.
Като програмен шеф, Кеворкян разпорежда на Нери да направи нова идея за новините и тя приема, въпреки че е изпълнена със подозрения. Тогава мисли, че в новините няма творчество, и че те не са нейното амплоа. ”Всичко, което направих тогава, след това се стовари на главата ми” споделя Нери шеговито. Тя измисля концепцията за новините-смяна на парадигмите; вест №1; открити телефони за хората;нищо да не звучи като истина от последна инстанция. И най-много екипната система, която извежда напред публицистите, и захвърля под миндера каменните лица на телевизионните представители.
Създават се новинарските екип и в телевизионния фокус застават публицистите. Райчо Райков и Емилия Иванова вършат Екип 1, а Асен Агов и Нери Терзиева-Екип2.
Нери и Асен поставят специфични старания за спазването на професионалните стандарти в международното новинарство.
„ Чрез Екип 2 с Нери се мъчехме да внушим на феновете, че в страната нещо се е променило”- споделя Асен Агов. За тази цел фрапантно сменихме лексиката на новините, изхвърлихме думите, свързани със остарелия режим. Изобщо много настойчиво работихме върху професионалната формула на новините”.
И това доста бързо проличава- в новините на Екип 2 фенът за първи път вижда същинска последователност на събитията по степен на важност- вест №1 към този момент е горещото събитие на деня, а не следващото странствуване на Тодор Живков у нас и по света.
Водещата вест се анонсира при започване на емисията, като по европейски фасон се фиксира и времето, в което тя ще се разгърне („ детайлностите веднага”; „ детайлностите след 5 минути”).
Екип 2 интерпретира всяка вест минимум на три равнища- на водещия, който обрисува проблематичният кръг на събитието, на изображението, което предлага на фена неговия облик, и на репортера, който демонстрира „ физиономията” на новината, „ грима” на нейните детайлности.
Така новината се показва в придвижване и развиване, като се употребяват разнородни журналистически средства- анкети, изявленията, социологически изследвания и други Голяма част от триумфа на Екип 2 се дължи на удачно откритата пунктуация на речта, и някои нейни стилови особености-например нарицателното за Нери
„ Ето как”.Нери и Асен не крият настройката си към публицистичната фраза, към обличане на обособените известия в по- свободна и артистична форма, нещо особено за частните телевизионни стратегии в международен мащаб. Нери споделя, че по време на своя новинарски маратон единствената книга, която непрекъснато чете е „ Агонийо сладка” на Константин Павлов.По някакъв необикновен метод неговите стихове „ оцветяват” новинарския й взор.
Нери самоуверено постанова една самобитна
Новинарска журналистика
Която ненапълно наподобява „ грешка” в стандартите на международното новинарство. Екип 2 самоуверено внася в новините коментар и оценка, и по този начин нарушава професионалното табу на въпроса „ защо”, към което се придържат международните ТВ мрежи.
Но Източна Европа е свят на преобърнати хрумвания и полезности, свят, в който преходното време вкарва и своите преходни правила. Тази необикновена „ новинарска публицистика” е реакция против дългото безмълвие, против отнетото с десетилетия право на лично мнение, против идеологическото уравняване на известията, които ги лишават от боя и смисъл, против одобрената роля на водещия да няма „ своя роля” в новините.
Ето за какво, новинарската журналистика, която тогава основават Нери и Асен е съзвучна с времето на прехода. Всъщност тази журналистика идва на бял свят, с цел да задоволи преди малко появилата се нужда от стабилизиране на политическия избор, разтърсен от уличния напън, от лавината от нови партии и придвижвания, от урагана на пресата.
Именно новините открояват една специфичност на Нери-нейното умеене да ги трансформира в броеница от
Лични прекарвания
Да ги пропуща през филтъра на личната си страст. Нери прочувствено „ прегръща” известието, потапя го във вулканичния си взор и мимика, и чак по-късно го изпраща на фена.
Екранното й държание демонстрира нейната оценка или отношение към събитието, невъзможността й да избяга от прочувствената си природа. Имиджът е втората победа на Нери в новините, след създадената от нея професионална формула. При построяването му тя залага на топлотата и човечността- някои от излъчванията приключват с апел за помощ на оскъдно и изоставено дете, с молба за доставка на известно количество хартия за екипа. Това ненапълно очовечава новините, слага ги в самобитна хуманистична рамка.
Финалите на новинарските излъчвания
постоянно са колажи от литературните цитати, взети от известни произведения-„ Българският модел” на Станислав Стратиев,”Агонийо сладка” на Константин Павлов, „ До Чикаго и обратно” на Георги Данаилов, „ Книга за българския народ” на Стоян Михайловски.
Естествено имиджът значи освен сексапил, само че и начетеност и просветеност. И най-много отличен професионален инстикт, дарба за бързо и ефектно превъзмогване на ненадейно зародилата компликация.
Класически образец е новинарската емисия на 31 декември 1991г., която стартира с рухване в студиото на един от прожекторите.
Последва светкавичната реакция на Нери, която незабавно привежда класацията на Военновъздушни сили за допустимите неточности, които отличават живото предаване от неговия ТВ запис. Този случай провокира огромното почитание на феновете, които схващат, че за тяхната информираност се грижат експерти, които могат да намерят излаз от всяка обстановка.
Нери с професионален хъс вкарва откритите телефони след емисията, с цел да могат хората да изплачат болките си. А по-късно ги закрива, отвратена от хулите и клетвите, с които някои фенове ги засипват. Агов споделя по какъв начин политически встрастени фенове я причакват на входа на малкия екран, пробутват й турски лири, хвърлят в лицето обидното название „ турска агентка”…
Времето е извънредно мъчно, изпълнено с партиен бяс и площадна народна власт. Месеци наред улицата пред малкия екран е завладяна от лумпени- общественото дъно най-накрая намира поле за изява, добива легитимност в посткомунистическия безпорядък.
”Новините са нещо, което претърпяваме заедно” ще каже Нери и още веднъж ще загърби обидите и хулите. В порива си да укроти пристрастеностите на политиците и феновете, да ги осмисли посредством нова свидетелска телевизия, Нери основава
Ефир 2
Тя насочва това предизвикателство най-много към политиците.Отнася се прекомерно резервирано към тях, счита себе си за непартиен човек, въпреки и да има свое мнение и позиция за нещата.
Въобще Нери е прекомерно умна, с цел да върви сляпо зад една или друга политическа идея. И когато основава Ефир 2, изхожда най-много от професионални критерии, което „ събира” под неговия покрив много „ червени” публицисти.В някои вестници Ефир 2 е наименуван „ червен” ТВ канал, а Нери е дамгосана като „ потомствена комунистка”.
Разбира се нито едното, нито другото е правилно, само че политически разполовеното общество се нуждае и от една „ разполовена” телевизия. Ефир 2 потегля по парещите въглени на политическата журналистика, и той задава нужния звук за някои излъчвания на Канал 1.
Истинското преимущество на Ефир 2 е примиряването в телевизионното пространство на непримирими политически характерности. Не е толкоз значима физиономията на обособения политик, колкото неговото място и дейности в интерес на обществото, които от време на време го издигат на гребена на вълната, а различен път напряко го захвърлят в калта.
Именно Ефир 2 доста бързо прави крачка напред в осмислянето на политиката посредством вглеждането в доктриналните разлики на политиците, разбора на техните позиции и възгледи.
Чрез Ефир 2 Нери хвърля ръкавица на Канал 1 и трасира „ зелен коридор” за креативен опити, за нови излъчвания и журналистически подходи, които в тези дни ненапълно изравняват Българската телевизия с редица други европейски телевизионни стратегии.
Независимо от истинските си хрумвания, доста от предаванията в Ефир 2 не са добре готови, и те имат относително къс живот. Особено забавно е решението на Нери да „ въведе” в програмата на Ефир 2 някои известни радиоводещи от БНР, само че множеството от тях, като се изключи Лили Маринкова, не съумяват да се наложат.
Новост е също езикът на водещите, който гравитира към всекидневната структура на фразата, към някои изрази от актуалното политическо арго. Най-голям триумф реализира предаването „ Отвъд заглавието” с водещ Петко Георгиев, което се опитваше да направи „ срез” на политиката не толкоз по персони, колкото по обособени проблеми.
Следователно Ефир 2 стъпи върху телевизионния опит, който въпреки и не всеки път сполучлив, въпреки всичко накара фенът да мисли и интерпретира по нов метод посткомунистическите сюжети. Създаденият от Нери ефир 2 по това време приличаше на причудлива, боядисана в ярки цветове телевизионна лаборатория. Но тази „ телевизионна лаборатория” в редица случаи пренебрегваше някои политически правила, което обуслови
Телевизионното уволняване на Нери
Просто в един прелестен ден Нери се оказа еднообразно неуместна за всички политически сили - тя беше имала непредпазливостта намерено да обявява професионалните си упоритости за основаването на независим и самостоятелен Тв канал. В дребната ни китна страна, в която родните ябълки са по- скъпи от непознатите банани, такива неща нормално се санкционират.
Чрез опита си от Ефир 2 Нери признава, че у нас е към момента рано за същинска, свидетелска телевизия.”Но същински неприятното е, че новините през днешния ден се направляват от кабинети- нещо като кабинетна публицистика. Напоследък слушам най-вече вести, „ извлечени” от пресцентровете. Всъщност новините са събития, които се случват на улиците, в Парламента, в Министерския съвет, по села и градове.
А в този момент непринудено се отхвърлят от очи и уши за това, което фактически се случва- доброволна абдикация от професията… Ние сме на прага на време, когато в новините сходно разграничаване по партиен симптом е безусловно непотребно. Разбира се, натискът на партиите върху новинарите единствено оказа помощ да израснем в специалността. Ние непрестанно се съпротивлявахме. Тези три години бяха експериментален камък за личната ми професионална зрялост. Преди време тоталитарната система обичаше да свива човешката персона в идеологически граници. И казусът бе по какъв начин да разшириш личната си персона отвън разрешеното. Днес сме очевидци на противоположния процес- мнозина деградират и „ свиват” територията на личната си персона.Казват, че огромният публицист е и огромна персона, той има геройство и темперамент, с цел да се бори с компликациите, осеяли пътя му. Лично при мен това бяха непрестанни опити, тъпка по стъпка… ”
Важно е да си носил рулони
„ Да си бърсал прахта по видеомагнетофоните, да познаваш телевизионния поминък отвътре- споделя Нери.да знаеш защо става дума. Телевизията ти дава късмет, който не трябва да изпускаш. Същевременно тя доста ти лишава,връзката с другите изкуства се разрушава - не си припомням от кой момент на съм ходила на кино, не съм чела същинска книга.Просто няма по какъв начин. Новинарството безусловно те изсмуква…Не ти дава опция да останеш самичък, да се скриеш в обичана книга…Аз непрестанно пребивавам в шпалир, в който хората непрекъснато желаят нещо от тебе…Дай още, дай още! Чувстваш се като голмайстор, който непрекъснато цели вратата. И ме боли когато виждам, че в малкия екран се развива своего рода кукувичи синдром-някой дълго и изнурително лети, носи сламчици, слепя гнездото. Идва кукувицата и наготово снася яйцата си в него…
Нери изобщо не е уверена, че има универсална формула за положителната телевизионна публицистика.”Всички нас на екрана ни държеше чистата вътрешен глас споделя тя - кое става и кое не, кое е положително за телевизия и кое не. Най-важна е дълбоката вода на практиката. Много неща в занаята съм разкрила сама - пунктуацията на фразата, драматургията в новините- даже в най-краткото известие има опция за извеждане на теза и антитеза, а в живото предаване- съвсем като в театъра- е нужно единение на време, място и деяние. Никой не ме е учил на това. Въпрос на вътрешен глас е по какъв начин да забъркаш телевизионната амалгама, с цел да е нужна и потребна на хората.
„ Моята лична формула за триумф в малкия екран се назовава тим - споделя Нери. Това е необикновено значимо. В малкия екран би трябвало да схванеш едно главно правило-тя се основава от извънредно доста хора. Телевизионната работа е характерна и нямаш право да бъдеш монологичен. В подобен случай ще изгубиш личната си инвенция, и ще отпаднеш от играта. Индивидуализмът оказва помощ, доколкото в персонифицираната публицистика е нужно да намериш своя персонален облик, само че напълно друго е до каква степен можеш да го експонираш на екрана. В малкия екран персоналният облик минава „ през „ напъните на другите, той се опосредства от доста хора.
В дългите телевизионни коридори до твоето рамо постоянно е другият- съидейникът. Екипният принцип”.
Нери до дъно остана вярна на себе си - и като началник на пресцентъра на президента Петър Стоянов, и като мощен професионален мотор в развиването на нови телевизионни планове.
Ужасно доста искаше от себе си, само че и от другите членове на екипа. Докрая остана все по този начин прочувствена и човечна, с настройката, че огромното преимущество и заплаха в малкия екран е точно Отборът. Внезапно пое по небесния път, без да се вайка или оплаква. Никак не й подхождаше.
Почивай в мир Нери!
----------------------------------------------------
1.Фрагмент от портрета на Нери Терзиева в монографията „ Дворецът на Дедал.Телевизионният лабиринт”(1995)
ЕКИПНИЯТ ПРИНЦИП
Маргарита Пешева
„ Една душа, една душа,
най-неуютната дори душа
дано бъде душа на поет”
Константин Павлов
Зрителят помни нейният магнетичен екранен сексапил, интелигентното й лъчение, ексцентричната й роля в живите излъчвания, прочувствената боя на нейните вести.
Нери Терзиева е второто огромно събитие в женския ефирен свят у нас- след Бригита Чолакова. Стореното от нея в бурните години на сриващи се идеали и горчиви разочарования трасира пътя на персонифицираната публицистика в посттоталитарното време, на оня авторски метод към събитията и обстоятелствата, който се съпротивлява на безличната идеологическа усредненост.
Създаването на Ефир 2 потвърди потребността от нова, свидетелска телевизия, която търси очевидците на бурните и нееднозначни събития на посткомунистическия преход. Нери предложи своя формула на авторска публицистика, която бе немислима без конкуренцията сред двете телевизионни стратегии на Българската телевизия, модернизирането на излъчвания и журналистически подходи, смяната на проблематиката и лексиката, новите гледни точки към събитията, личностите и обстоятелствата. Преди да стигне до Ефир 2, Нери измина дълъг професионален път. Тя е мюсюлманка, само че постоянно е казвала, че има
Българско съзнание
Обича да се майтапи, че по време на Възродителния развой, това би било прелестно изявление. Не отхвърля съществуването на известна бикултурност- спомня си детските песнички, които нейната баба й пее на турски, доста паресва майтапите на Азис Несин. В тези години обаче няма опция да опознае по-добре културата на своя етнос.
До 1995г. не е ходила в Турция, въпреки че два пъти е имала тази опция. Просто не се усеща прочувствено подготвена за тази среща. Дали в идващите години се е престрашила - не знам. Но в тези години Нери счита, че българската просвета оказва доста по-голямо въздействие върху нейното духовно и креативно израстване, а оттук- и върху нейното съзнание.
„ До ден сегашен обичам творбите на Кольо Николов и Борис Априлов. Обожавам Радичков - той е създателят на студентските ми години. Мой идол е Александър Геров, смятам го за най-големия български стихотворец. В юношеството доста четях Атанас Далчев и дръзвам да настоявам, че го познавам”.
През 1975г. Нери приключва телевизионна публицистика и креативното й развиване стартира в Телевизионния център в Пловдив.
„ Постъпих на работа с профил „ Близкият изток”, а година и половина по-късно стартира интернационалните мнения в утринния блок на Пловдивското радио. Но един ден, до момента в който обяснявах какво тъкмо се е случило в овалния кабинет в Белия дом, звънна един телефон от Окръжния комитет на Българската комунистическа партия, и вечно стопираха интернационалните мнения по районните медии”- смее се тя. Някъде през 1980г. тя получава професионален късмет и дебютира в новините на Регионалния център на Българска национална телевизия в Пловдив. През 1982г. Живко Желев я кани в екипа на новото предаване на Пловдивския център
„ За един милиард”.
Предаването е много извънредно за тогавашните времена, то е обърнато към частната самодейност на българина, старае се да подтиква неговия блян за триумф в дребния бизнес, в търсенето на пазари и технологии. Продължава цели 10 години, като сменя няколко заглавия - „ Пазар за милионите”;”За инициативните и предприемчивите”;”Горещи пари” и „ Капитал”.
”Ние с Нери се опитахме за първи път, в атмосферата на тоталитарната страна да създадем продуцентско предаване - споделя Живко Желев. Бяхме млади и наивни, работехме доста запалено. Чрез това предаване натрупахме доста опит в живата телевизия. Нери има извънредно бърз професионален инстикт, тя има продуцентски и мениджърски качества. Но има комплициран темперамент, и е прекомерно прочувствена, което й пречи. Аз доста одобрявам нейният креативен типаж, стига той да води до градивни неща”.
В началото Нери е съперник на „ Милиарда”- счита, че той ще се трансформира в следващата „ бонбонена фабрика”, а публицистите единствено ще си намигат със феновете. Двамата с Живко непрекъснато експериментират- те даже ползват театрални етюди-метафори, когато желаят да подчертават върху избран проблем. Например телевизионният очерк с пустинята, в която двамата с Живко седят в красиви кожени палта- образна метафора на „ пустинята” от безразличие и бюрократични канони, с които частната самодейност би трябвало да се бори.
В този интервал Нери, по покана на Васил Марков, прави към 10 излъчвания в
„ Актуална антена”.
Спомня си по какъв начин през 1986 година тича като луда по чиновническите етажи и пита какъв брой е външният дълг на България. Естествено, никой нищо не й споделя, а тя се рови в официоза в.”Работническо дело” и оповестява в „ Антената”, че българинът знае какъв брой е външния дълг на Никарагуа и Ботсвана, а на България на знае. На идващия ден в Пловдив идва генералният шеф на малкия екран Любомир Павлов, и Нери е обществено подложена на критика.
”Но в тоталитарните години, никой не забраняваше опитите - споделя тя. Аз изграждах журналистическата си физиономия малко по малко. Естествено някои опити се глобиха, само че по-късно намираш друга пролука… Днес си мисля, че при започване на възродителния развой може би преднамерено ми разпореждаха на върша „ Антени”… Може и да е по този начин, може и да не е, само че режимът умееше добре да манипулира своите жители. Въпреки че тогава хората по върховете напълно не бяха еднопосочни.
...Въобще няма еднопосочни хора, събития и обстановки. И още по-малко- еднопосочни оценки. Като разбрах, че не може да се приказва за външния дълг, отидох да приказвам за цените. След това се оказа, че и за тях не може да се приказва, само че журналистът непрекъснато би трябвало да пробва. Ако желае да върви напред в специалността. Телевизията е голям мегафон, който озвучава цялата държава”.
На българска почва, в телевизионната специалност Нери има единствено един кумир-
Кеворк Кеворкян
Той задочно я научава на доста неща. Години наред не го познава персонално, само че прекарва у дома часове наред пред своя тв приемник, с цел да записва тъкмо неговите реакции: по кое време прави паузите, по какъв начин структурира въпроса, по какъв начин по-късно го разроява, когато вижда, че у събеседника се ражда отговорът, а той не желае да го умъртви.”
И до момента вардя бележници със мемоари върху „ Всяка неделя”, които съм правила като ученичка”- споделя Нери. Когато казусът я среща с Кеворкян, схваща, че неговият екранен облик дава отговор на житейския.”
„ Ако на екрана си богат човек, наложително си подобен и в живота. Мисля, че хората са наясно кои са същинските телевизионни звезди и къде се разпологат същинските стойности. Кеворкян в креативен проект е ужасно богат човек, който нямаше задоволително време, с цел да се разгърне. Има нещо изключително в телевизионната мимолетност- сякаш години си на екрана, а все не ти остава време, с цел да се разгърнеш. Затова и когато Кеворкян напусна малкия екран, изгубиха всички. ”Всяка неделя” беше културно огледало, където можеха да се видят доста неща. Кеворкян умееше да подаде ръка, само че малко хора имаха нужния мащаб, с цел да я поемат…Хората не му бяха по мяра, прочее на него нищо не му е по мяра…”споделя Нери.
Като се опира на наученото, потребния опит от „ Милиарда”, своята вътрешен глас и неизбежните престижи, Нери самоуверено се хвърля във водовъртежа на
Телевизионните вести
В бурните дни на 1990 година Кеворк Кеворкян и Иван Гарелов поставят огромни старания да слагат новините в професионални рамки, и да ги освободят от диктата и опеката на улицата.
Като програмен шеф, Кеворкян разпорежда на Нери да направи нова идея за новините и тя приема, въпреки че е изпълнена със подозрения. Тогава мисли, че в новините няма творчество, и че те не са нейното амплоа. ”Всичко, което направих тогава, след това се стовари на главата ми” споделя Нери шеговито. Тя измисля концепцията за новините-смяна на парадигмите; вест №1; открити телефони за хората;нищо да не звучи като истина от последна инстанция. И най-много екипната система, която извежда напред публицистите, и захвърля под миндера каменните лица на телевизионните представители.
Създават се новинарските екип и в телевизионния фокус застават публицистите. Райчо Райков и Емилия Иванова вършат Екип 1, а Асен Агов и Нери Терзиева-Екип2.
Нери и Асен поставят специфични старания за спазването на професионалните стандарти в международното новинарство.
„ Чрез Екип 2 с Нери се мъчехме да внушим на феновете, че в страната нещо се е променило”- споделя Асен Агов. За тази цел фрапантно сменихме лексиката на новините, изхвърлихме думите, свързани със остарелия режим. Изобщо много настойчиво работихме върху професионалната формула на новините”.
И това доста бързо проличава- в новините на Екип 2 фенът за първи път вижда същинска последователност на събитията по степен на важност- вест №1 към този момент е горещото събитие на деня, а не следващото странствуване на Тодор Живков у нас и по света.
Водещата вест се анонсира при започване на емисията, като по европейски фасон се фиксира и времето, в което тя ще се разгърне („ детайлностите веднага”; „ детайлностите след 5 минути”).
Екип 2 интерпретира всяка вест минимум на три равнища- на водещия, който обрисува проблематичният кръг на събитието, на изображението, което предлага на фена неговия облик, и на репортера, който демонстрира „ физиономията” на новината, „ грима” на нейните детайлности.
Така новината се показва в придвижване и развиване, като се употребяват разнородни журналистически средства- анкети, изявленията, социологически изследвания и други Голяма част от триумфа на Екип 2 се дължи на удачно откритата пунктуация на речта, и някои нейни стилови особености-например нарицателното за Нери
„ Ето как”.Нери и Асен не крият настройката си към публицистичната фраза, към обличане на обособените известия в по- свободна и артистична форма, нещо особено за частните телевизионни стратегии в международен мащаб. Нери споделя, че по време на своя новинарски маратон единствената книга, която непрекъснато чете е „ Агонийо сладка” на Константин Павлов.По някакъв необикновен метод неговите стихове „ оцветяват” новинарския й взор.
Нери самоуверено постанова една самобитна
Новинарска журналистика
Която ненапълно наподобява „ грешка” в стандартите на международното новинарство. Екип 2 самоуверено внася в новините коментар и оценка, и по този начин нарушава професионалното табу на въпроса „ защо”, към което се придържат международните ТВ мрежи.
Но Източна Европа е свят на преобърнати хрумвания и полезности, свят, в който преходното време вкарва и своите преходни правила. Тази необикновена „ новинарска публицистика” е реакция против дългото безмълвие, против отнетото с десетилетия право на лично мнение, против идеологическото уравняване на известията, които ги лишават от боя и смисъл, против одобрената роля на водещия да няма „ своя роля” в новините.
Ето за какво, новинарската журналистика, която тогава основават Нери и Асен е съзвучна с времето на прехода. Всъщност тази журналистика идва на бял свят, с цел да задоволи преди малко появилата се нужда от стабилизиране на политическия избор, разтърсен от уличния напън, от лавината от нови партии и придвижвания, от урагана на пресата.
Именно новините открояват една специфичност на Нери-нейното умеене да ги трансформира в броеница от
Лични прекарвания
Да ги пропуща през филтъра на личната си страст. Нери прочувствено „ прегръща” известието, потапя го във вулканичния си взор и мимика, и чак по-късно го изпраща на фена.
Екранното й държание демонстрира нейната оценка или отношение към събитието, невъзможността й да избяга от прочувствената си природа. Имиджът е втората победа на Нери в новините, след създадената от нея професионална формула. При построяването му тя залага на топлотата и човечността- някои от излъчванията приключват с апел за помощ на оскъдно и изоставено дете, с молба за доставка на известно количество хартия за екипа. Това ненапълно очовечава новините, слага ги в самобитна хуманистична рамка.
Финалите на новинарските излъчвания
постоянно са колажи от литературните цитати, взети от известни произведения-„ Българският модел” на Станислав Стратиев,”Агонийо сладка” на Константин Павлов, „ До Чикаго и обратно” на Георги Данаилов, „ Книга за българския народ” на Стоян Михайловски.
Естествено имиджът значи освен сексапил, само че и начетеност и просветеност. И най-много отличен професионален инстикт, дарба за бързо и ефектно превъзмогване на ненадейно зародилата компликация.
Класически образец е новинарската емисия на 31 декември 1991г., която стартира с рухване в студиото на един от прожекторите.
Последва светкавичната реакция на Нери, която незабавно привежда класацията на Военновъздушни сили за допустимите неточности, които отличават живото предаване от неговия ТВ запис. Този случай провокира огромното почитание на феновете, които схващат, че за тяхната информираност се грижат експерти, които могат да намерят излаз от всяка обстановка.
Нери с професионален хъс вкарва откритите телефони след емисията, с цел да могат хората да изплачат болките си. А по-късно ги закрива, отвратена от хулите и клетвите, с които някои фенове ги засипват. Агов споделя по какъв начин политически встрастени фенове я причакват на входа на малкия екран, пробутват й турски лири, хвърлят в лицето обидното название „ турска агентка”…
Времето е извънредно мъчно, изпълнено с партиен бяс и площадна народна власт. Месеци наред улицата пред малкия екран е завладяна от лумпени- общественото дъно най-накрая намира поле за изява, добива легитимност в посткомунистическия безпорядък.
”Новините са нещо, което претърпяваме заедно” ще каже Нери и още веднъж ще загърби обидите и хулите. В порива си да укроти пристрастеностите на политиците и феновете, да ги осмисли посредством нова свидетелска телевизия, Нери основава
Ефир 2
Тя насочва това предизвикателство най-много към политиците.Отнася се прекомерно резервирано към тях, счита себе си за непартиен човек, въпреки и да има свое мнение и позиция за нещата.
Въобще Нери е прекомерно умна, с цел да върви сляпо зад една или друга политическа идея. И когато основава Ефир 2, изхожда най-много от професионални критерии, което „ събира” под неговия покрив много „ червени” публицисти.В някои вестници Ефир 2 е наименуван „ червен” ТВ канал, а Нери е дамгосана като „ потомствена комунистка”.
Разбира се нито едното, нито другото е правилно, само че политически разполовеното общество се нуждае и от една „ разполовена” телевизия. Ефир 2 потегля по парещите въглени на политическата журналистика, и той задава нужния звук за някои излъчвания на Канал 1.
Истинското преимущество на Ефир 2 е примиряването в телевизионното пространство на непримирими политически характерности. Не е толкоз значима физиономията на обособения политик, колкото неговото място и дейности в интерес на обществото, които от време на време го издигат на гребена на вълната, а различен път напряко го захвърлят в калта.
Именно Ефир 2 доста бързо прави крачка напред в осмислянето на политиката посредством вглеждането в доктриналните разлики на политиците, разбора на техните позиции и възгледи.
Чрез Ефир 2 Нери хвърля ръкавица на Канал 1 и трасира „ зелен коридор” за креативен опити, за нови излъчвания и журналистически подходи, които в тези дни ненапълно изравняват Българската телевизия с редица други европейски телевизионни стратегии.
Независимо от истинските си хрумвания, доста от предаванията в Ефир 2 не са добре готови, и те имат относително къс живот. Особено забавно е решението на Нери да „ въведе” в програмата на Ефир 2 някои известни радиоводещи от БНР, само че множеството от тях, като се изключи Лили Маринкова, не съумяват да се наложат.
Новост е също езикът на водещите, който гравитира към всекидневната структура на фразата, към някои изрази от актуалното политическо арго. Най-голям триумф реализира предаването „ Отвъд заглавието” с водещ Петко Георгиев, което се опитваше да направи „ срез” на политиката не толкоз по персони, колкото по обособени проблеми.
Следователно Ефир 2 стъпи върху телевизионния опит, който въпреки и не всеки път сполучлив, въпреки всичко накара фенът да мисли и интерпретира по нов метод посткомунистическите сюжети. Създаденият от Нери ефир 2 по това време приличаше на причудлива, боядисана в ярки цветове телевизионна лаборатория. Но тази „ телевизионна лаборатория” в редица случаи пренебрегваше някои политически правила, което обуслови
Телевизионното уволняване на Нери
Просто в един прелестен ден Нери се оказа еднообразно неуместна за всички политически сили - тя беше имала непредпазливостта намерено да обявява професионалните си упоритости за основаването на независим и самостоятелен Тв канал. В дребната ни китна страна, в която родните ябълки са по- скъпи от непознатите банани, такива неща нормално се санкционират.
Чрез опита си от Ефир 2 Нери признава, че у нас е към момента рано за същинска, свидетелска телевизия.”Но същински неприятното е, че новините през днешния ден се направляват от кабинети- нещо като кабинетна публицистика. Напоследък слушам най-вече вести, „ извлечени” от пресцентровете. Всъщност новините са събития, които се случват на улиците, в Парламента, в Министерския съвет, по села и градове.
А в този момент непринудено се отхвърлят от очи и уши за това, което фактически се случва- доброволна абдикация от професията… Ние сме на прага на време, когато в новините сходно разграничаване по партиен симптом е безусловно непотребно. Разбира се, натискът на партиите върху новинарите единствено оказа помощ да израснем в специалността. Ние непрестанно се съпротивлявахме. Тези три години бяха експериментален камък за личната ми професионална зрялост. Преди време тоталитарната система обичаше да свива човешката персона в идеологически граници. И казусът бе по какъв начин да разшириш личната си персона отвън разрешеното. Днес сме очевидци на противоположния процес- мнозина деградират и „ свиват” територията на личната си персона.Казват, че огромният публицист е и огромна персона, той има геройство и темперамент, с цел да се бори с компликациите, осеяли пътя му. Лично при мен това бяха непрестанни опити, тъпка по стъпка… ”
Важно е да си носил рулони
„ Да си бърсал прахта по видеомагнетофоните, да познаваш телевизионния поминък отвътре- споделя Нери.да знаеш защо става дума. Телевизията ти дава късмет, който не трябва да изпускаш. Същевременно тя доста ти лишава,връзката с другите изкуства се разрушава - не си припомням от кой момент на съм ходила на кино, не съм чела същинска книга.Просто няма по какъв начин. Новинарството безусловно те изсмуква…Не ти дава опция да останеш самичък, да се скриеш в обичана книга…Аз непрестанно пребивавам в шпалир, в който хората непрекъснато желаят нещо от тебе…Дай още, дай още! Чувстваш се като голмайстор, който непрекъснато цели вратата. И ме боли когато виждам, че в малкия екран се развива своего рода кукувичи синдром-някой дълго и изнурително лети, носи сламчици, слепя гнездото. Идва кукувицата и наготово снася яйцата си в него…
Нери изобщо не е уверена, че има универсална формула за положителната телевизионна публицистика.”Всички нас на екрана ни държеше чистата вътрешен глас споделя тя - кое става и кое не, кое е положително за телевизия и кое не. Най-важна е дълбоката вода на практиката. Много неща в занаята съм разкрила сама - пунктуацията на фразата, драматургията в новините- даже в най-краткото известие има опция за извеждане на теза и антитеза, а в живото предаване- съвсем като в театъра- е нужно единение на време, място и деяние. Никой не ме е учил на това. Въпрос на вътрешен глас е по какъв начин да забъркаш телевизионната амалгама, с цел да е нужна и потребна на хората.
„ Моята лична формула за триумф в малкия екран се назовава тим - споделя Нери. Това е необикновено значимо. В малкия екран би трябвало да схванеш едно главно правило-тя се основава от извънредно доста хора. Телевизионната работа е характерна и нямаш право да бъдеш монологичен. В подобен случай ще изгубиш личната си инвенция, и ще отпаднеш от играта. Индивидуализмът оказва помощ, доколкото в персонифицираната публицистика е нужно да намериш своя персонален облик, само че напълно друго е до каква степен можеш да го експонираш на екрана. В малкия екран персоналният облик минава „ през „ напъните на другите, той се опосредства от доста хора.
В дългите телевизионни коридори до твоето рамо постоянно е другият- съидейникът. Екипният принцип”.
Нери до дъно остана вярна на себе си - и като началник на пресцентъра на президента Петър Стоянов, и като мощен професионален мотор в развиването на нови телевизионни планове.
Ужасно доста искаше от себе си, само че и от другите членове на екипа. Докрая остана все по този начин прочувствена и човечна, с настройката, че огромното преимущество и заплаха в малкия екран е точно Отборът. Внезапно пое по небесния път, без да се вайка или оплаква. Никак не й подхождаше.
Почивай в мир Нери!
----------------------------------------------------
1.Фрагмент от портрета на Нери Терзиева в монографията „ Дворецът на Дедал.Телевизионният лабиринт”(1995)
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ