В Овалната зала та БЧК бе представен новият роман на

В Овалната зала та БЧК бе показан новият разказ на Лазар Мурджев „ Дневници от ъгъла “ в наличието нацяло съцветие от професори и генерали.

Предговора на един от най-мъдрите хора в модерна България, проф. Андрей Пантев, показа професорът от НАТФИЗ РУМЕН РАЧЕВ:

„ Дневници от Ъгъла “– характерно удостоверение сред фактология и художествено въображение…
Това е тайнството, енигмата, мотивацията на вероятното въстание на българите.

НА ЛОВ ЗА БЪЛГАРИЯ

Интелектуализирането и охудожествяването на една много комплицирана историческа дисекция е сложна креативна задача. Авторът ни прави съпричастни към изначално невъзможна за нас действителност, в която започваме да се усещаме, като „ вкъщи си “. Кара ни да обитаваме в негови пространства, като поетични хора, които не пишат стихове…

…От този непредвиден „ Ъгъл “ ни връхлитат прозрения и животи, които впечатляват и през един необикновен боязън усещаме по-силно тайнствата и хубостта на земното обитаване. Сякаш сме привилегировани да държим в личните си ръце съдбоносен сюжет.

Водопадът от трудове и наложени извън призове към „ грантови писатели “ не заглушава нашето възходящо внимание към прочетеното тук. Авторът ни кара да се замислим за моралното здраве на днешното европейско общество и за по този начин наречените „ евроатлантически полезности “.

Лазар Мурджев предизвика мисленето за народен брод като библейска история. Той е характерно удостоверение сред фактология и художествено въображение.Всъщност, ставаме съучастници в необикновен Лов за истини. И това трансформира една територия в Родина. Това прави и Лазар през днешния ден, напомняйки ни за нуждата от „ цивилизационен код “ и опцията да го назовем даже „ български “…
Дневниците от ъгъла на Лазар Мурджев ни дават корени, които не познаваме. Тази книга е и искрата, която през днешния ден назоваваме гражданско общество!
Това е тайнството, енигмата, мотивацията на вероятното въстание на българите.
И това е предназначението на стойностната литература, а книгата на Лазар Мурджев е почтена част от нея.
проф. Андрей Пантев

ВОДЕЩИЯТ ДИМИТЪР ТОМОВ:
„ …Надделя концепцията, презентацията да бъде в БЧК /с признателност към учен Григоров/ с доста ясна отпратка към наличието и смисъла от издаването на тази книга, че творбата на Лазар Мурджев „ Дневници от Ъгъла “ е животоспасяваща. Тази книга зарежда с сила, зарежда с знание, зарежда с оптимизъм по измежду целия песимизъм, който тук-там минава даже в скептицизъм, само че цялото страдалчество – тази книга лекува и с изключение на мястото което избрахме не инцидентно, времето за тази премиера също е определено не инцидентно.

Книгата бе подготвена още предходната година, само че Лазар искаше да изчака изборите за президент на Русия, по-късно искаше да изчака изборите за Европейски Съюз, по-късно искаше да изчака изборите в България – и всичко това за, да не кажат, че той /видите ли/ „ се меси и влияе “ по някакъв метод във всички тези земни каузи..! 

Книгата е с огнено наличие и тази опасност днес вече е надвиснала по този начин сериозно над нас и бъдещето, благодарение на шефа на „ АЛИАНС ПРИНТ “ Венци Бичаков – книгата изкусно беше отпечатана след панаира на книгата с цел да не се провокира стълпотворение от читатели и да стане и срив в националната читателска публика – макар, че беше авансово готова, съзнателно се позволи едвам след 24 май, с цел да не засенчи одобрените от „ където би трябвало класици “ на Панаира на книгата, както и да се избегне заплахата да провокира всеобщи стълпотворения, по-големи от гейпарада и от тези за отбрана на християнското семейство, да се избегнат цивилен вълнения и обърканото придвижване от кмета Терзиев да НЕ се припише на Лазар и БРОД за България…

За тези които нямат възприятие за комизъм мога да кажа, че всичката тази подигравка е доброжелателна, а за типа, оформлението и въздействието на книгата би трябвало да благодарим в действителност на Димитър Мурджев – младши. Книгата в действителност е доста не нормална и добре завършена “.

Аз прочетох няколко пъти тази творба и си мисля, че това е книга айсберг– първо като наличие, доста значимо в книгата /това също е майсторство на положителните разказвачи/ е, не какво казваш а какво премълчаваш. Тя е като матрьошка, като куфар с двойно, с тройно дъно и този прийом е извънредно работлив.
А метода на водене на повествованието и духовната мощност, която се излива от тези страници ни препраща към създателите от старобългарската книжовна школа.

Аз останах и оставам под въздействието на неговото слово – той е опитал да излее тези думи, да ги „ зарови в една книга„, но книгата възкръсва. Книгата възкръсва, както оня Лазар от Библията... /И посредством „ нашия Рангел “ от Ъгъла/

– КОЙ Е РАНГЕЛ, ЛАЗАРЕ.?!

Лазар Мурджев:

Рангел е носителят на повествованието – „ сънят, който не свършва “.

Рангел, съм го нарекъл още „ Код Детство “ и съм го посветил на Матей и Божана.

„ …С Рангел сме дружно от както сме на този свят, даже мъчно се разграничаваме като се погледнем отразени в бистрата вода на Мътивир.

Не приказвам за външния ни тип, а за животите ни…
Присъства невидимо във всичко в близост, непоказен, смесен с духа на времето и като че ли „ мечтателят “, без който нямаме образци за доверчивост, само че оставаме и без надежди…и мъчно имаме вяра в нещо…

Един мъж без идея и завера, какъвто и Мачо да е, си остава мухльо…

Ще Ви изповядам Рангел, все едно за мен приказвам, само че без него във водата виждам отразен един обаятелен и рисков, жертван шушумига без бъдеще.

…Може би предаността към мъртвите е първото, което взриви съзнанието ми и ме накара да ви описвам за всичко това…

Рангел ще разтвори пред Вас голям брой порти за публика и „ свободно ” наличие.., и като един актьор и благополучен /бъдещ/ дядо на внуците си, ще раздаде своите индулгенции в идващите страници благотворителност.

Целта се образува като – художествено класифициран разбор на обстоятелства, събития, отзиви, мнения, мнения и оценки за голям брой национално и интернационално напрегнати теми… Много от тях ще бъдат „ аутопсии ” на стратегически значими, само че премахнати национални жалони, чиято целева гибел е обезличила националните ни ползи.
Грешна ще бъде настройката и чувството в читателите и аудиторията, че са попаднали на „ чичко Google на българското задкулисие ” и „ веднага ” ще сграбчен някоя класифицирана неистина, с която ще си дипломират познанията… Прелиствайки из дебрите на полифоничните си секрети, които Рангел превъплъщава в откровения – отдадените следва да разчетат и осъзнаят „ поличбата “, че значителното е „ …да можем сполучливо да участваме в „ играта ”.
А дипломи – раздава единствено животът… “

Зачетох ви няколко извадки от книгата, които пределно концентрират облика на моя „ подправен воин “ в повествованието.

Благодаря на всички, че сте тук! Мога да кажа, че това беше доста сложна книга. Мога да кажа, че съм дебитор на доста хора, които към този момент по никакъв метод не могат да я прочетат…
Поел съм ангажимент и към тях и към себе си по някакъв метод да опиша няколко неща, които по стичане на събитията са минали през ориста ми. Дълго търсихме формата и имахме куп справедливи аргументи да се тормозим от действителното комуникиране на всичко това в публичното пространство. Накрая взех решение да подбера тази художествена форма, в която в действителност всичко, което не е правилно е истина. 

Искам да не описвам сюжета тук и да бъда оптимално къс. Затова ще се огранича в моята признателност на тези хора, които и към този миг остават до мен и с тях се усещам много по-уютно. Защото книгата, както Митко Томов иронизира, ни сътвори много съществени главоболия. Може би я забавихме повече от две години.

Дори сагата по произвеждането на този артикул може би е един разказ, който би бил доста по-интересен на днешното общество, тъй като това тук/този Ъгъл/– се чете мъчно. През какви ли парадокси и парадокси не минахме… Факт е, че днешният ден се състоя. Живи сме, тук сме и се веселя още веднъж на вашето наличие.

Димитър Томов:
Дарина Григорова е написала на Лазар нещо доста предизвикателно, което Ви представям: „ Дан Браун е дребна детска измислица на фона на романа ти. Написано е с доста символика, висока бдителност, тъкмо перо и от опит, не като дофантазирано, а като претърпяно плюс оперативни версии за исторически събития. Сюжетът е за кино и удря в земята всички историко-приключенски мистични романи. И това е супер български воин, който си играе като котка с мишка с великите играчи “

Да се надяваме, че ще се откри някоя „ братска “ държава, да финансира кино лентата. /тук виждам и г-н Николай Малинов/ Може многосериен да стане по този начин, че, Лазаре – чакаме тази прогноза на проф. Григорова да се сбъдне. В моя следговор съм цитирал една мисъл на Петър Увалиев, който доста обичаше България: „ България е странна страна, в която крепка нематериалност и нежна държавност не съответстват “.

Професор Румен Рачев:
Като приблизително образован човек прочел съм, гледал съм, слушал съм какво ли не за международната интрига. Разбира се, винаги като непряк наблюдаващ. Малко като гледане на филм – аз съм в салона, конспирацията е там някъде на сцената, на екрана… Малко настрана я следя, любопитна ми е.

Книгата на Лазар Мурджев ме накара да изпитам чувството за физическо прикосновение с нея – с този, мисля, демонски феномен, който съумява да програмира, подреди, да окове бъдещето ни, живота ни, пътя ни, да сложи таваните, които счита, че ние не трябва да преодоляваме и да надзъртаме над тях… И се уплаших ! Уплаших се, тъй като си споделих: „ Ами то това ни лишава от една от най-прекрасните човешки благоприятни условия – да мечтаем, тъй като няма да има смисъл. Смисълът на фантазията е плахата вяра, че „ тази фантазия “ може да се сбъдне. Запитах се би трябвало ли, желая ли да знам тази съдба и тогава се сетих за прелестната мисъл на Аинщайн:„ Най-голямото закононарушение на човечеството е незнанието “. И си отговорих на въпроса.
Да, би трябвало да се знае ! И всички ние, повече хора би трябвало да знаят. И кой колкото и както може да се опита да противостои на тази, ще кажа шахматна игра, в която се усещаме като подредени пионки с избрана функция… И само един вероятен ход, който е програмирал тук, стоящия до мен. Да противостоим ! – Все отново, дано намерим този, толкова постоянно повтарян от Лазар „ Брод “ към смисъла на нашите фантазии. За мен това е едно от огромните качества на книгата на Лазар Мурджев, за което аз лично му благодаря !

Текст от книгата, която е обвързвана с величавата фигура на дядо Андрей:
„ От позиция на формалните институции визионерската работа по света е подривна активност. Успехът е конвенционален и е естествено следствие от реализирана целокупност, целостта на личността. Не се уповавайте на корпорации и не вярвайте на никакви институции. Традиционните системи са отживялост, нежни и нечестни, тъй като са подвластни.

Нужен е нов път да се откри и проправи този Брод, поемайки задачата на въстаник. Пътят, който човек прокарва и остава на него, без да знае къде ще го води. Отхвърляйки всеки земен напор за значителност отвън изначалните убежни точки, предопределени да крепят градивността на добродетелите и достолепията на всяко човешко изпитание.

Много постоянно индивидът е изкушен да преподава. Но тези, които в действителност знаят, не преподават. Привеждането в естетика процеса живеене е правене, проявление, не и преподаване. Дядо Андрей е планетарен визионер на човешката същина и целият му витален път е правене. Съхранител и градител на бродовете человечески и планетарен български поръчител на приемствеността. Български щрих, тайнственост или божия интервенция в земното ни съвършенство “.

Димитър Томов:
Лазар е избрал днешния ден, тъй като през 1850 година на 27 юни се ражда Иван Вазов. Премиерата е на рождения ден на Иван Вазов, индивидът, който е в основата на Съюза на българските писатели. И по тоя мотив Боян Ангелов, ръководителят, е изпратил приветствен адрес до нашия създател:

„ Уважаеми, господин Мурджев, позволете ми да изкажа своите сърдечни пожелания за креативен триумфи по отношение на новия разказ „ Дневници от ъгъла “. Тази ваша книга обогатява креативния хоризонт, по който деликатно и категорично обрисувате освен очертанията, само че и невидимите изображения на света. Свят, изпълнен с несправедливости и провокации, само че свят, където добротворните хора намират правилните пътища за реализиране на въжделенията си. Пожелавам ви нестихващо ентусиазъм и геройство в битката с човешката неправда. Бъдете все по този начин хладнокръвен в отстояването на истината, която не търпи лицемерие и примирение “.

Боян Ангелов, ръководител на Съюза на българските писатели.

Генерал Миланов:
„ Дневници от ЪГЪЛА “ е един разказ на смелостта от страна на Лазар Мурджев, тъй като без значение, че е художествено произведение – тук се маркират събития, проучват се обстоятелства и условия, които не са доста лицеприятни за редица ръководещи. Това е художествено произведение, полифонично и многофункционално. 

Безспорно, много ме впечатли дядо Андрей, страхотна книга. Ще си разреша с вас да споделя единствено едно мото: „ Всичко, което знаете, виждате и можете да си визиите, съществува. Но по-важно е, че всичко, което не знаете, не виждате и което не може да си визиите, също съществува “. Книгата и обособените елементи основават чувството, че измененията, които станаха в нашата страна, социално-икономическите и политически промени са надълбоко и отдалече проектирани. Проектантът ни сложи в един ъгъл, не доста лицеприятен за нашето общество. Този архитект е доста добър, страховит. Дали го харесваме или не е обособен въпрос. И по този начин поражда у мене идващият въпрос „ А кой е вложителят? “.

Но когато приказваме за проектанти и вложители, една дребна страна като нас със своето несъмнено превъзходно, ужасно, многовековно духовно благосъстояние – къде е тя. Да, огромният капитал е доста мощен, мъчно с него се борим. Но огромният мурафет, до който асоциативно ни вкарва създателят, е да не допуснем да отидем в най-лошата част на ъгъла, а да си усъвършенстваме живота в тази огромна игра. Поздравления, Лазаре!

проф. Нако Стефанов:
Пред нас е един доста забавен разказ, „ Дневници от Ъгъла “, който по своята същина е едно многопластово, многообразно като самия създател, многоаспектно произведение. То се чете на един мирис, само че то не е задоволително един път да се прочете. Като го прочетете още един път на един мирис като един шпионски разказ, би трябвало да го прочетете още един път, с цел да вникнете в тези събития и в тези облици, които са показани. А значимото е трети път да се чете това, което пък носи смисъла на този разказ. Какво е това, което въпреки всичко свързва всички тези многообразни събития и спорни облици?! 

Мисля, че това, което свързва всички влакна на повествованието, това, което „ крещи “из- сред редовете нашият автор /Лазар/, това е любовта към България. Да, тя е цялостна с горест тази обич към България, към нашата през днешния ден бедна, ошмулена страна, чиято орис сякаш виси на косъм. Но въпреки всичко създателят ни оставя и оптимизъм. Оптимизмът е в това, което е същността на неговата активност през днешния ден, а точно Брод за България. Да се откри брод в тази страшна стихия за България, през която тя да мине през този брод към своето бъдеще. Ще го има ли този брод?
Ще намерим ли мощ да се преборим за този брод.?! Ето към това съгласно мен ни тласка да помислим създателят. Затова дано въпреки всичко да приключим с това. Нека да намерим брода за нашата България. Благодаря ти, Лазаре.

Димитър Томов:
Рядко се случва онлайн да видиш книжовен воин. Писателят на Африка – това е Закован български публицист на Африка:

Мишо Михайлов:
С Рангел ни свързват доста неща, това е!
Тази книга доста ми е на сърцето. Свързва ни оръжието, свързва ни задачата, задгранична, в името на България. Свързва ни разочарованието от това, че не постигнахме фантазиите си. Свързва ни и перото. Отдадено пишем. Свързва ни и Лова. Аз съм бил и съм оцелявал с него, спасявал ме е неведнъж и в Африка и в каньоните на Мътивир, и знам къде Рангел е изгубил фантазиите си и къде ги е намерил още веднъж.

Пожелавам на всеки да изпита това извънредно наслаждение от четенето на тази книга, чиито род мъчно би могъл да се дефинира, тъй като тя е една книга, която с изключение на разбор на предишното и фантазии за едно по-светлото бъдеще, остава надълбоко в душата на всеки, който я прочете. Пожелавам триумф на книгата и Лазаре, благодаря ти, че я написа!

ген. Румен Ралчев:
Първо, добър вечер на всички. Радвам се, че толкоз фенове на моя другар Лазар Мурджев са тук. Толкова изтъкнати деятели и на изкуството, и на науката, толкоз сътрудници. Онова, което мога да кажа за Лазар е, че той е един заслужен възпитаник на Дончо Цончев, с който ходеха на лов; ловуваха си… И това, което той прихвана, му прави чест, тъй като той развива и върви по стъпалата нагоре.

С оглед на „ нежната “ му възраст, той има още доста дълъг път. Аз се надявам, че тоналността, която си породил в последния си разказ, ще я обогатиш, ще продължиш да ни изненадваш с новаторството и на първо място ще надградиш и реализираш идеите и творчеството си и когато приказваме за теб, фактически да се гордеем, че имаме нещо по-ценно от Дан Браун, имаме нашия Лазар Мурджев. Така че, поисквам триумф!

проф. Петко Тодоров:
Едно богатство държа в ръцете си – в няколко смисъла. Прелистих, зачетох, задавам си въпроса за кого като читатели е тази книга.?! Имах злата орис през днешния ден, да се дълбая в мрежата по политически аргументи и да чувам част от българския парламент и се сетих за Томас Джеферсън, който беше споделил, че в случай че НЕсте гледали българската медийна среда /той го споделя за американската тогава/ – вие сте зле осведомени. Ако съдебна техническа експертиза гледали, вие изобщо не сте информирани… 

И внезапно попаднах на показване на книга, която носи интелектуален капацитет освен в оформлението си като прелестно полиграфично издание. Прегледах наличието, прегледах поетични изречения, изнесени към обособените глави като мото.
Как днес се основава интелектуална книга в антиинтелектуална среда.?! Откривам един „ Ъгъл “ с Визия за България, с Визия за Национална Доктрина.
Прегледах. Има повече от 30 илюстрации, Дизайн, корици… Не са постоянно изданията в българското книгоиздаване, по този начин пипнати с отношение и с обич към всяка страница. Уникална книга държа в ръцете си.

Проф. Орлин Загоров:
…Особено внимание заслужава умеенето на създателя да владее в дълбочина и удивителното разнообразие превъзходното благосъстояние на семантиката на думите, с помощта на което, той избира да употребява тази вербалност, вместо многословието, от което обеднява наличието на ревюто. В това се състои неповторимото благосъстояние на неговото художествено майсторство.

И това е повода за другия прочит на полисемантичния текста от обособените читатели, осветлени от мъдрите заключения от неговите внушения… Той остава по този начин достоен, по този начин умен и прояснен в своите хуманистични превъплъщения. 

По този път Лазар Мурджев повежда читателите през постоянно живият, популярен завет на българското възобновление „ Помогни ми да те возвися! “ – постоянно светещият факел в душите на българина, посветил се на великите правила на човечността и напредъка.
Честито, Лазаре!

Димитър Томов:
Казахме към този момент, че се е родил Вазов през днешния ден. 1879 година, на днешния ден, 27 юни, княз Александър I Батенберг издава в Търново разгласа към българския народ, с която оповестява встъпването си на престола. Същия ден прави опит да сформира държавно управление.
Завършвам с тези обстоятелства от един 27-ми юни през вековете обратно, с цел да се види, че ние сме в тази държава с богата просвета и няма елементарно да се дадем.
Ще завърша с една мъдра мисъл от моя текст в книгата: „ Най-лошото е да забравим, че към този момент не помним “.
И в този дух мога да кажа, че датата 27-ми юни ще остане в българския национален календар с премиерата на Лазар Мурджев „ Дневници от Ъгъла “.

Инфо:  Брод за България