Спецпрокуратурата: Закриването на Спецпрокуратурата нарушава конвенция на ООН
В оценката към законопроекта се сочи: „ Проблем 2: „ Непостигане на заложените през 2011 година цели при основаването на профилираните наказателни съдилища и профилираните прокуратури и липса на задоволителни гаранции за съблюдаване на конституционния принцип за самостоятелност на правосъдната власт и отбрана на конституционните права на жителите. “ Това се показва в мнение на Спецпрокуратурата по отношение на препоръчаните промени в Закона за правосъдната власт, с които се закриват профилираните съд и прокуратура.
Този извод, дефиниран под формата на проблем, който оферти законопроект има за цел да в профил посредством закриването на органите на профилираното правораздаване, е лишен от всякакво правно и фактическо съображение. Изводът, че не са реализирани заложените през 2011г. цели при основаването на СпНС и СпП е голословен, защото не почива на всеобхватен, цялостен и справедлив относителен разбор, който да уточни какви са били действителните резултати от битката с корупцията по високите на етажи на властта преди 2018г., когато тя е била в компетенциите главно на Софийски градски съд и на общите окръжни съдилища в страната и по какъв начин се е трансформирала обстановката след 05.11.2017г.1, когато компетентността за това е минала под надзора на СпНС. Декларативното твърдените в оценката, че „ За десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011 година цели. “ е неточно и не почива на справедливи обстоятелства.
Компетентността на профилираните структури (СпНС, АСпНС,СпП и АСпП) да правораздават по отношение на закононарушенията, свързани с корупция по високите етажи на властта, има за собствен начален миг датата 05.11.2017г., когато с §60 ЗИД Наказателно-процесуален кодекс е основана нова т. 4 в член 411а ал.1 Наказателно-процесуален кодекс.
Пореден образец за тоталното непознаване на съществуващата правосъдна система в България е следното изказване: “Друга рецензия е, че към момента не са реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта “.
Ноторно прочут факт за всички практикуващи адвокати е, че профилираните структури (СпНС и АСпНС) не постановяват дефинитивни правосъдни актове.
Законодателят категорично е забранил делата по главните сформира на корупционните закононарушения, като тези по чл.301 и сл. от Наказателен кодекс, да бъдат решавани със съглашение. Освен това съглашението, като законов инструмент, е неприемливо и за други закононарушения от функционалната подготвеност на профилираните органи на правосъдната власт (ОСВ)1. По различен метод би стоял въпроса, в случай че в този отчет се съдържаше информация за постановените от профилираните съдилица присъди за корупция, без значение дали те са влезнали в действие или не.
Поредния погрешен извод, залегнал в претекстовете към законопроекта гласи, че поетапното разширение на компетентността на органите на профилираното правораздаване „ … целеше да компенсира неналичието на задоволително безапелационни и поредни резултати, които да обосновават съществуването на органите на профилираното наказателно правораздаване “. Това заключение на вносителя на разисквания законопроект също остава голословно и декларативно, защото още веднъж не почива на действителен и изчерпателен, професионален и справедлив разбор на резултатите от активността на органите на профилираното правораздаване.
Представения на вниманието ни законопроект за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт в частта, отнасяща се до закриване на профилираните органи на правосъдната власт, опонира на разпореждания на Конвенцията на Организация на обединените нации за трансграничната проведена престъпност1, в действие от 29.09.2003г. за Република България. В т.2. на чл.9 от Конвенцията се планува „ Всяка страна - страна по конвенцията, следва да предприеме ограничения за гарантиране на ефикасното действие на съответните й органи по попречване, откриване и наказване на корупцията измежду длъжностните лица, в това число обезпечаване на нужната автономия на тези органи, с цел да се избегне нежелателно въздействие върху техните дейности. “.
С актуалният законопроект се планува в бъдеще за всички закононарушения, осъществени от лица заемащи висщи обществени позиции, следствието да се прави от проверяващи служители на реда. Разследващите служители на реда са чиновници на Министерство на вътрешните работи, т.е. функционално принадлежат към изпълнителната власт. До момента, делата за корупция по висшите етажи на властта по закон наложително се проверяват от следователи (чл.194, ал.1, т.2а от НПК). Следователите, като магистрати, разполагат с нужната по смисъла на конвенцията, автономия и самостоятелност.
Този извод, дефиниран под формата на проблем, който оферти законопроект има за цел да в профил посредством закриването на органите на профилираното правораздаване, е лишен от всякакво правно и фактическо съображение. Изводът, че не са реализирани заложените през 2011г. цели при основаването на СпНС и СпП е голословен, защото не почива на всеобхватен, цялостен и справедлив относителен разбор, който да уточни какви са били действителните резултати от битката с корупцията по високите на етажи на властта преди 2018г., когато тя е била в компетенциите главно на Софийски градски съд и на общите окръжни съдилища в страната и по какъв начин се е трансформирала обстановката след 05.11.2017г.1, когато компетентността за това е минала под надзора на СпНС. Декларативното твърдените в оценката, че „ За десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011 година цели. “ е неточно и не почива на справедливи обстоятелства.
Компетентността на профилираните структури (СпНС, АСпНС,СпП и АСпП) да правораздават по отношение на закононарушенията, свързани с корупция по високите етажи на властта, има за собствен начален миг датата 05.11.2017г., когато с §60 ЗИД Наказателно-процесуален кодекс е основана нова т. 4 в член 411а ал.1 Наказателно-процесуален кодекс.
Пореден образец за тоталното непознаване на съществуващата правосъдна система в България е следното изказване: “Друга рецензия е, че към момента не са реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта “.
Ноторно прочут факт за всички практикуващи адвокати е, че профилираните структури (СпНС и АСпНС) не постановяват дефинитивни правосъдни актове.
Законодателят категорично е забранил делата по главните сформира на корупционните закононарушения, като тези по чл.301 и сл. от Наказателен кодекс, да бъдат решавани със съглашение. Освен това съглашението, като законов инструмент, е неприемливо и за други закононарушения от функционалната подготвеност на профилираните органи на правосъдната власт (ОСВ)1. По различен метод би стоял въпроса, в случай че в този отчет се съдържаше информация за постановените от профилираните съдилица присъди за корупция, без значение дали те са влезнали в действие или не.
Поредния погрешен извод, залегнал в претекстовете към законопроекта гласи, че поетапното разширение на компетентността на органите на профилираното правораздаване „ … целеше да компенсира неналичието на задоволително безапелационни и поредни резултати, които да обосновават съществуването на органите на профилираното наказателно правораздаване “. Това заключение на вносителя на разисквания законопроект също остава голословно и декларативно, защото още веднъж не почива на действителен и изчерпателен, професионален и справедлив разбор на резултатите от активността на органите на профилираното правораздаване.
Представения на вниманието ни законопроект за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт в частта, отнасяща се до закриване на профилираните органи на правосъдната власт, опонира на разпореждания на Конвенцията на Организация на обединените нации за трансграничната проведена престъпност1, в действие от 29.09.2003г. за Република България. В т.2. на чл.9 от Конвенцията се планува „ Всяка страна - страна по конвенцията, следва да предприеме ограничения за гарантиране на ефикасното действие на съответните й органи по попречване, откриване и наказване на корупцията измежду длъжностните лица, в това число обезпечаване на нужната автономия на тези органи, с цел да се избегне нежелателно въздействие върху техните дейности. “.
С актуалният законопроект се планува в бъдеще за всички закононарушения, осъществени от лица заемащи висщи обществени позиции, следствието да се прави от проверяващи служители на реда. Разследващите служители на реда са чиновници на Министерство на вътрешните работи, т.е. функционално принадлежат към изпълнителната власт. До момента, делата за корупция по висшите етажи на властта по закон наложително се проверяват от следователи (чл.194, ал.1, т.2а от НПК). Следователите, като магистрати, разполагат с нужната по смисъла на конвенцията, автономия и самостоятелност.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ