Манол Пейков се ежи: Кой ви каза, че е намален бюджетът за култура
В отговор на вълна от неодобрение и отвращение измежду видни представители на културните среди, откакто стана ясно, че в бюджета за 2023 година парите за просвета са 0.4% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в предходни години са били най-малко 0.5%, Манол Пейков, който е народен представител от Продължаваме промяната – Демократична България, определен посредством преференциите на гласувалите, а преди да стане депутат е шеф на издателство “Жанет 45 ”, написа в профила си във фейсбук:
" Знаете, че една от основните ми борби като депутат постоянно е била обвързвана с перманентното недофинансиране на българската просвета.
Eдна от истините, които научих по сложния метод през не чак толкоз дългата си кариера като политик, е че значителната част от битката за повишение на бюджета за просвета се води не толкоз с политическите ти съперници от другите парламентарно показани партии (хората, свързани с културата като предписание изумително елементарно намират общ език, без значение в коя част на политическото пространство се намират), колкото с хората от личната ти партия (коалиция, придвижване и прочее), които държат юздите на финансите и/или се занимават с редене на държавния бюджет.
Разбира се и аз като вас не съм удовлетворен от размера на гласувания преди няколко дни бюджет за просвета.
Но въпреки всичко се усещам задължен да направя няколко значими коментара, които (надявам се) малко да избистрят подтекста на прословутите – и толкоз навсякъде и язвително коментирани – 0.4 %:
● Бюджетът за просвета не е намалял; той е по-голям от миналогодишния (357 млн лева против 344 млн лв). Проблемът в тази ситуация е, че българската стопанска система пораства по-бързо от бюджета за просвета (оттам е и понижението като процентно изражение);
● Бюджет 2023 се гласоподава след средата на календарната година и в условия на всеобщ напън страната най-накрая да влезе в някакво обикновено русло;
● Изискването на Европейски Съюз за оптимален недостиг от 3% за скорошно влизане на България в еврозоната (което е и нашата заветна цел в момента) слага много прецизни (да не кажа церберски) рамки на финансовото министерство освен във връзка с културния, само че и на всички други браншове (тук единствено напомням, че препоръчаният от служебното държавно управление – и неприет от Народното събрание – бюджет беше с недостиг от съвсем 7%);
● Дори и да допуснем, че финансовото министерство беше решило да усили с по-съществена стъпка бюджета за просвета, вземането на сходно решение в края на месец юли би сложило пред Министерството на културата (особено поради сегашния му капацитет) една изключително мъчно решима задача, обвързвана с усвояването на въпросния бюджет – което, съвсем сигурен съм (предвид досегашния си опит), би довело до неусвояване и връщане на основна част от планувания бюджет в края на годината.
Та по този начин: без да се стремя да бъда юрист на финансовото министерство (кански ме боли за положението на българската просвета и безконечното й пренебрегване, замитане под килима и избутване в края на опашката от страна на българските политици), въпреки всичко моля да гледате на нещата през призмата на казаното нагоре, с други думи – малко по-трезво.
И един персонален (и уповавам се малко по-оптимистичен) коментар в умозаключение:
По мое персонално мнение (споделено съвсем буквално и от сътрудници депутати от други партии), ахилесовата пета на културния бранш в страната сега е острият (и все по-изострящ се) проблем със заплащането. Като образец: заплатите в Министерство на образованието (пък и в целия учебен сектор) към този момент надвишават тези в културната сфера с маржове от порядъка на 70-80% – което на процедура слага двата бранша в две разнообразни вселени.
Единственият метод тази бездна да бъде преодоляна е това да стане не последователно, а с един съдбоносен скок – тоест в някой неотдавнашен идващ бюджет да бъдат планувани спомагателни средства в размер на 150-200 милиона лв., които да отидат ИЗКЛЮЧИТЕЛНО за повишение на заплатите в бранша.
Зная, че звучи самоуверено – и надали не на границите на фантастиката. Но диалозите ми в коридорите в Народното събрание с сътрудници от Комисията по просвета и медии от други политически сили ме карат не просто да мисля, ами и да имам вяра, че политическа воля за сходен съдбоносен ход е допустимо да има още за Бюджет 2024 (тоест – след по-малко от година).
С този утопичен щрих считам и да завърша. (Докато настойчиво си дублирам мислено, че немалка част от законите, които одобрихме през последните няколко дни, единствено допреди месец бяха точно това – фантазии.)
П.П. Едва ли има потребност да ви изяснявам, че триумфът на една сходна трагична смяна е обвързван със устойчиво държавно управление и парламент, със спокоен политически климат, с дълги и напоителни договаряния – и с значително количество шанс в добавка.
От друга страна – дано въпреки всичко не забравяме, че коалиция, която упорства да трансформира 24 май в НАЦИОНАЛЕН празник, просто е ДЛЪЖНА да хастари сходно предложение със съответни МАЩАБНИ вложения в просвета и обучение.
Не звучи нелогично, нали? "
" Знаете, че една от основните ми борби като депутат постоянно е била обвързвана с перманентното недофинансиране на българската просвета.
Eдна от истините, които научих по сложния метод през не чак толкоз дългата си кариера като политик, е че значителната част от битката за повишение на бюджета за просвета се води не толкоз с политическите ти съперници от другите парламентарно показани партии (хората, свързани с културата като предписание изумително елементарно намират общ език, без значение в коя част на политическото пространство се намират), колкото с хората от личната ти партия (коалиция, придвижване и прочее), които държат юздите на финансите и/или се занимават с редене на държавния бюджет.
Разбира се и аз като вас не съм удовлетворен от размера на гласувания преди няколко дни бюджет за просвета.
Но въпреки всичко се усещам задължен да направя няколко значими коментара, които (надявам се) малко да избистрят подтекста на прословутите – и толкоз навсякъде и язвително коментирани – 0.4 %:
● Бюджетът за просвета не е намалял; той е по-голям от миналогодишния (357 млн лева против 344 млн лв). Проблемът в тази ситуация е, че българската стопанска система пораства по-бързо от бюджета за просвета (оттам е и понижението като процентно изражение);
● Бюджет 2023 се гласоподава след средата на календарната година и в условия на всеобщ напън страната най-накрая да влезе в някакво обикновено русло;
● Изискването на Европейски Съюз за оптимален недостиг от 3% за скорошно влизане на България в еврозоната (което е и нашата заветна цел в момента) слага много прецизни (да не кажа церберски) рамки на финансовото министерство освен във връзка с културния, само че и на всички други браншове (тук единствено напомням, че препоръчаният от служебното държавно управление – и неприет от Народното събрание – бюджет беше с недостиг от съвсем 7%);
● Дори и да допуснем, че финансовото министерство беше решило да усили с по-съществена стъпка бюджета за просвета, вземането на сходно решение в края на месец юли би сложило пред Министерството на културата (особено поради сегашния му капацитет) една изключително мъчно решима задача, обвързвана с усвояването на въпросния бюджет – което, съвсем сигурен съм (предвид досегашния си опит), би довело до неусвояване и връщане на основна част от планувания бюджет в края на годината.
Та по този начин: без да се стремя да бъда юрист на финансовото министерство (кански ме боли за положението на българската просвета и безконечното й пренебрегване, замитане под килима и избутване в края на опашката от страна на българските политици), въпреки всичко моля да гледате на нещата през призмата на казаното нагоре, с други думи – малко по-трезво.
И един персонален (и уповавам се малко по-оптимистичен) коментар в умозаключение:
По мое персонално мнение (споделено съвсем буквално и от сътрудници депутати от други партии), ахилесовата пета на културния бранш в страната сега е острият (и все по-изострящ се) проблем със заплащането. Като образец: заплатите в Министерство на образованието (пък и в целия учебен сектор) към този момент надвишават тези в културната сфера с маржове от порядъка на 70-80% – което на процедура слага двата бранша в две разнообразни вселени.
Единственият метод тази бездна да бъде преодоляна е това да стане не последователно, а с един съдбоносен скок – тоест в някой неотдавнашен идващ бюджет да бъдат планувани спомагателни средства в размер на 150-200 милиона лв., които да отидат ИЗКЛЮЧИТЕЛНО за повишение на заплатите в бранша.
Зная, че звучи самоуверено – и надали не на границите на фантастиката. Но диалозите ми в коридорите в Народното събрание с сътрудници от Комисията по просвета и медии от други политически сили ме карат не просто да мисля, ами и да имам вяра, че политическа воля за сходен съдбоносен ход е допустимо да има още за Бюджет 2024 (тоест – след по-малко от година).
С този утопичен щрих считам и да завърша. (Докато настойчиво си дублирам мислено, че немалка част от законите, които одобрихме през последните няколко дни, единствено допреди месец бяха точно това – фантазии.)
П.П. Едва ли има потребност да ви изяснявам, че триумфът на една сходна трагична смяна е обвързван със устойчиво държавно управление и парламент, със спокоен политически климат, с дълги и напоителни договаряния – и с значително количество шанс в добавка.
От друга страна – дано въпреки всичко не забравяме, че коалиция, която упорства да трансформира 24 май в НАЦИОНАЛЕН празник, просто е ДЛЪЖНА да хастари сходно предложение със съответни МАЩАБНИ вложения в просвета и обучение.
Не звучи нелогично, нали? "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ