В отговор на сърцераздирателните коментари по случая със събарянето на

В отговор на сърцераздирателните мнения по случая със събарянето на катуна в " Захарна фабрика " през вчерашния ден, след ДЕСЕТ години отсрочване и договаряния с живущите: 

Вече 16 години, т.е. половината си живот, заплащам наем, с цел да имам покрив над главата. Плащал съм, когато живях на минимална заплата, с по 20 разрешени за студент в Англия часа работа на седмица. Плащал съм наем в 3 страни, като на всички места щях да бъда изхвърлен на улицата, в случай че престана да си го заплащам. Ама изхвърлен незабавно, а не след 10 години и безчет предизвестия. Изхвърлен без право на митинг, на отсрочване, и без да са длъжни да ми намират заслон. 

След половин живот наеми чак в този момент, през 2025-та с жена ми сме пред покупка на фамилно жилище. За тази цел ще тегля ипотека, която ще погасявам идващите 30 години. Ако престана да я заплащам банката ще ми вземе жилището и ще ме изхвърли на улицата. Тя няма да ме чака 10 години. Няма да се бави, да отсрочва 100 пъти, да договаря с мен. Няма да имам право на митинг, на сделки, нито да изисквам да ме настани някъде за своя сметка. Просто ще ме изхвърли. Бързо и безскрупулно. 

Смятам, че множеството българи са в сходно състояние, изключително младите фамилии. Кой плаче за нас? Кой стачкува пред банката, когато иззема нечие жилище и оставя хора на улицата? Или когато хазяин гони наемателите? Къде са сърцераздирателните постове? Къде са " правозащитните организации " като БХК? Преговаря ли се по 10 години, отсрочва ли се изгонването ни по 100 пъти? Намират ли ни първо място за настаняване? Не. За нас няма благосклонност, няма състрадание - престанеш ли да плащаш си на улицата до дни.

Съчувствието, парадоксално е единствено за тези, които поначало изобщо не са плащали за покрива над главата си, както сме принудени да плащаме всички останали. Защо?

Кристиан Щкварек