С откриване на бронзова статуя на Уилям Гладстон Тракийски университет – Стара Загора отбеляза 150-годишнината от Априлското въстание
В основата на самодейността стои доктор Стоян Радков – европейски юрист по патентно право, потомък на български жанр, обвързван с историята на аграрната просвета и културното завещание. Благодарение на неговото подаяние, както и на поддръжката на потомци на Уилям Гладстон, Тракийският университет получи освен бронзовата скулптура, само че и културно-исторически ъгъл, който обогатява академичната и културната среда и основава устойчива връзка сред историческата памет и актуалното обучение.
Събитието бе намерено от ректора на Тракийския университет проф. Мирослав Карабалиев, който акцентира смисъла на паметта за историческите събития, по време на Априлското въстание, техните интернационалните измерения и ролята на персоналната самодейност. В словото си той означи и символиката на открития паметник: „ Статуята, която откриваме през днешния ден, не е просто монумент от бронз. Тя е знак на признателността, знак на паметта и на убеждението, че думите могат да избавят нации, когато са изречени с морална храброст и когато зад тях застават с цялото си сърце и душа персони от международен сан като Гладстон. Той вярваше, че всички народи са равни и че „ това, което е морално неверно, не може да бъде политически правилно.
По думите му, връзката сред Стара Загора, българската нематериалност и международната съвест се дефинира от обстоятелството, че „ Преди репортажите на публицистите Януариъс Макгахан и Юджийн Шуйлер, първият човек, който посещава Батак и свидетелства за ужасите там, е старозагорският митрополит Методий, който разказва нещастието, персонално предава сведенията в Цариград и по този начин слага началото на интернационалния отзив, достигнал до Англия и до самия Гладстон. “
Дарението включва скъпи достоверни материали – автентично писмо на Уилям Юарт Гладстон от 1870 година, пет биографични книги от разнообразни интервали, барелеф и два портрета. Инициаторът му, доктор Стоян Радков, описа за персоналната си връзка с делото на Гладстон и смисъла на моралната позиция на английския общественик за интернационалната поддръжка към българската национална идея през XIX век. Чрез своите обществени речи и памфлета „ Българските ужаси и Източният въпрос “ Гладстон притегля вниманието на европейската общност към страданията на българския народ, оказвайки значително въздействие върху публичното мнение във Англия и върху интернационалния отзив на Априлското въстание.
Гост-лекторът Питър Трюздейл, историк с проучвателен интерес към викторианската ера и архивните ѝ източници, показа ролята на английския общественик и неговото въздействие върху политическия и публичен спор във Англия през XIX век. Той акцентира, че казусът с България се трансформира в един от основните образци за ангажираността на европейското публично мнение в отбрана на потиснати нации през викторианската ера.
Основен акцент в програмата бе тържественото разкриване на бронзовата скулптура на Гладстон, ситуирана в централното предверие на ректората. Монументът съставлява копие на истинската статуя, основана към 1882 година от Албърт-Брус Джой, с височина към един метър и тегло почти 50 кг.
На тържеството участваха доцент доктор Калоян Дамянов – регионален шеф на област Стара Загора, проф. Миглена Темелкова – ръководител на Съвета на ректорите, Милена Йолдова, шеф на РУО, преподаватели, представители на локалната власт и институции.
Събитието бе намерено от ректора на Тракийския университет проф. Мирослав Карабалиев, който акцентира смисъла на паметта за историческите събития, по време на Априлското въстание, техните интернационалните измерения и ролята на персоналната самодейност. В словото си той означи и символиката на открития паметник: „ Статуята, която откриваме през днешния ден, не е просто монумент от бронз. Тя е знак на признателността, знак на паметта и на убеждението, че думите могат да избавят нации, когато са изречени с морална храброст и когато зад тях застават с цялото си сърце и душа персони от международен сан като Гладстон. Той вярваше, че всички народи са равни и че „ това, което е морално неверно, не може да бъде политически правилно.
По думите му, връзката сред Стара Загора, българската нематериалност и международната съвест се дефинира от обстоятелството, че „ Преди репортажите на публицистите Януариъс Макгахан и Юджийн Шуйлер, първият човек, който посещава Батак и свидетелства за ужасите там, е старозагорският митрополит Методий, който разказва нещастието, персонално предава сведенията в Цариград и по този начин слага началото на интернационалния отзив, достигнал до Англия и до самия Гладстон. “
Дарението включва скъпи достоверни материали – автентично писмо на Уилям Юарт Гладстон от 1870 година, пет биографични книги от разнообразни интервали, барелеф и два портрета. Инициаторът му, доктор Стоян Радков, описа за персоналната си връзка с делото на Гладстон и смисъла на моралната позиция на английския общественик за интернационалната поддръжка към българската национална идея през XIX век. Чрез своите обществени речи и памфлета „ Българските ужаси и Източният въпрос “ Гладстон притегля вниманието на европейската общност към страданията на българския народ, оказвайки значително въздействие върху публичното мнение във Англия и върху интернационалния отзив на Априлското въстание.
Гост-лекторът Питър Трюздейл, историк с проучвателен интерес към викторианската ера и архивните ѝ източници, показа ролята на английския общественик и неговото въздействие върху политическия и публичен спор във Англия през XIX век. Той акцентира, че казусът с България се трансформира в един от основните образци за ангажираността на европейското публично мнение в отбрана на потиснати нации през викторианската ера.
Основен акцент в програмата бе тържественото разкриване на бронзовата скулптура на Гладстон, ситуирана в централното предверие на ректората. Монументът съставлява копие на истинската статуя, основана към 1882 година от Албърт-Брус Джой, с височина към един метър и тегло почти 50 кг.
На тържеството участваха доцент доктор Калоян Дамянов – регионален шеф на област Стара Загора, проф. Миглена Темелкова – ръководител на Съвета на ректорите, Милена Йолдова, шеф на РУО, преподаватели, представители на локалната власт и институции.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ