В органичния хляб може да се намери афлатоксин, който е

Д-р Сергей Иванов е молекулярен биолог. От 10 години се занимава с проучване на растенията, които използваме за хранене. Работи в Центъра по биология на храните от шест години. Там в специфична лаборатория изследва състава на продуктите. Nbox потърси специалиста по отношение на настояванията на Съединени американски щати за занижен надзор над ГМО-продуктите в Европа и да каже до какъв брой са рискови тези организми.

– Д-р Иванов, излезе информация, че Съединени американски щати натиска Европейски Съюз да смекчи условията за развъждане на ГМО, има ли от какво да се тормозим?

– Не, не мисля. Разликата при ГМО-то сред Съединени американски щати и Европейски Съюз е, че щатите даже не изписват на етикетите си дали една храна съдържа такива организми. В Европа обозначаването е наложително. Това за условията на Европейски Съюз и Съединени американски щати е малко в жанр мерене на сили. Европейски Съюз лимитира ГМО земеделието, не толкоз храните. А множеството сортове царевица да кажем, са дело на американски компании. Това е битката. Доста години съм работил с ГМО и не съм видял някакъв сериозен проблем. Повечето неща са клюки и не са потвърдени.

– Всъщност до какъв брой е рисково ГМО-то?

– Моето мнение като биолог е, че ГМО-то не е толкоз рисково, колкото се твърди. Непрекъснато се насажда някаква неуравновесеност и хората се плашат повече, в сравнение с би трябвало. ГМО-то е безконечният отговорен за всичко. Истината обаче е, че органичните храни, които считаме за безвредни основават доста повече проблеми. Стотици хора всяка година умират поради органик артикули. Там са действителните проблеми.

– Органик продуктите са доста съвременни и хората от ден на ден се насочват към тях, тъй като са чисти. Защо твърдите, че те са по-голям проблем от ГМО-то?

– Това, че биохраните са чисти е следващата илюзия. Този бизнес е един от най-разрастващите. А в това време този вид храни водят до микробиологични замърсявания. Преди няколко години породи сериозен проблем с биохрани в Германия. Тогава 60 индивида починаха от болест с ешерихия коли. Това беше потрес, тъй като тогава не се допускаше, че биохрани могат да доведат до такава всеобща гибел. Истината е, че при биохраните процентът –проблемни артикули е горе долу идентичен с този при стандартните храни. Причината е, че нетретирането с препарати незабавно се отразява в появяването на гъби, бактерии и други патогени. При актуалния на търговия е немислимо продуктите, каквито и да са те, да не се пръскат с препарати. Единственият метод да ядете чиста и безвредна храна е да си я отгледат в градината. Всичко друго е сложено под подозрение.

– Тоест прекомерно рисков е фактът, че органичните храни не се пръскат с препарати?

– Разбира се. Съвремието е такова, че когато дадени астения не се пръскат с пестициди, било то по-леки, биват налазвани от гъби и бактерии. Освен ешерихия коли, има и други бактерии, които плъзват по нетретираните растения и ние ги ядем. Важно е да се каже за житните култури. Когато те не се пръскат с пестициди, по тях се явява мухъл. Плесените отделят микотоксини, да вземем за пример афлатоксини и така нататък Това е най-мощният канцероген, който нанася непоправими вреди на организма.

 При изработката на тестени произведения той изчезва ли?

– Не и това е най-лошото. Този токсин устоя на високи градуси, не се разгражда и надлежно хлебното произведение се оказва инфектирано. Ако погледнете системата за бързо обявяване на Европейски Съюз за рискови храни, ще видите, че в категорията микотоксини има най-вече пробреми. Да, доста добре звучи като се каже, че еди кои си артикули са био и са чисти. Истината обаче е друга и това го споделям от всекидневния ми опит. Имайте поради и още нещо- доста биопроизводители също пръскат овошките, просто с по-леки препарати, които в огромни количества също са отровни.

Деси Боцева, Nbox.bg