Според документи: През периода 1943-44 г. в Разград са интернирани 2200 евреи
В опитите, подхванати от страната по време на Втората международна война за разстройване депортирането на евреи в концлагерите в Германия, към 25 000 евреи са разселени в провинцията, най-вече в градове от Северна България.
Така, през интервала 1943-1944 година Разград приема 2200 евреи, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция доктор Дарина Колева, основен специалист в Държавния списък в града във връзка Деня на спасяването на българските евреи.
Еврейска общественост в Разград се оформя към 1866 година. Тя е най-многобройна в края на ХIХ век. През 1888-1889 година евреите в града са 279, за интервала 1893-1894 година техният брой е 271. Това число се резервира и за 1896-1897 година, изясни специалистът.
По думите на Колева еврейската общественост се вписва в структурите на обществото, поддържа синагога и учебно заведение и води пълностоен живот до 40-те години на ХХ век, когато ситуацията се трансформира с приемане на Закона за отбрана на нацията.
За последните представители на еврейската общественост са непокътнати относително цялостни данни. Съхранените досиета на евреите в Разград дават сведения за техните специалности, членовете на фамилиите им и имотното им положение.
Информацията в досиетата сочи, че през този интервал евреите в града са 73-ма. През 1943-1944 година към града са отправени още 2200 евреи, описа Колева. Първите интернирани евреи в Разград идват през юни 1943 година.
Сведенията за тях са лимитирани. В писмо от околийския шеф до кмета на Разград се споделя: „ В града ни са заселени към 700 евреи, които са настанени в учебното заведение „ Хр. Ботев ”, хотел „ Варна ” и квартири из града ”.
По-нататък в писмото се обръща внимание, че всички жители и институции би трябвало да спомагат на полицията за контрола на техните дейности. През юни 1944 година в Разград още веднъж са интернирани евреи - 1500.
В протокол на градския общински съвет от 24 юни 1944 година четем: „ В Разград са въдворени от Комисията по еврейските въпроси 1500 души евреи ”. Във фонда на общинското ръководство са непокътнати описите с имената и адресите на интернираните евреи, описа специалистът в архива.
Тя уточни, че локалната преса необятно отразява събитията в границите на формалната агитация. Част от материалите намерено са ориентирани срещу евреите. Но, по думите й, като цяло изявленията с антисемитско наличие не са доста на брой, доминират материалите с агитационен темперамент.
Вестник „ Разградско слово ” от 30 юни 1944 година отпечатва заповедта на началника на гарнизона за възбрана за посещаване на избрани улици и заведения в града от евреи.
Списъкът стартира с най-известните за тези години в Разград заведения за хранене „ Централ ” и „ Здраве ” и продължава с общо 16 заведения, както и трите основни улици – „ Борисова ”, „ Търговска ” и „ Цар Симеон ”.
Публикуват се публикации със заглавия „ Интересна и навременна беседа в Разград ”, „ Днешните събития и враговете на България ”, „ Еврейството и болшевизмът ”. Първите две публикации отразяват визитите на народните представители Дочо Христов и Димитър Андреев в Разград, сподели Колева.
Тя уточни, че, съгласно непокътнатите архивни документи, изключително дейни през интервала са организация „ Бранник “ и разградският клон на Всебългарския съюз „ Отец Паисий “. Ясно проличават политическите настроения в града при визитата на проф. доктор Херберт В. Дуда (австрийски учен), доктор Гизела Улрих и доктор Науман при започване на 1944 година Лекциите на проф. доктор Херберт В. Дуда и доктор Науман са изнесени на български език, което е високо оценено от жителите.
Мащабна демонстрация на организация „ Бранник ” е извършена през март 1944 година. Организиран е курс „ Приятели на „ Бранник ”, посетен от 800 възпитаници от града. За младежите е разгласен конкурс за роман, стихотворение или публикация, означи Дарина Колева.
По думите й скъпо удостоверение за този интервал са спомените на артиста Ицхак Финци, наследник на Самуил (Сами) Финци. Самуил Финци е роден в Разград, след това са изселва в София. Намира метод фамилията му да бъде интернирано в родния му град.
Ицхак Финци споделя за престоя си в Разград през 1943–1944 година, когато е към 10-годишен. Спомените му демонстрират един много по-смекчен вид на ограничаващите ограничения срещу евреите.
Докато се пробват да одобряват новата действителност, интернираните в града евреи не престават да съблюдават обичаите си и провеждат пребиваването си в Разград. И във военните години сплотяващ център на техния живот е синагогата.
По самодейност на софийските евреи в синагогата се изнасят концерти, рецитали. Самуил Финци провежда два концерта на актьори – евреи, изселени софиянци и локални.
Изпълняват рецитации, оперни арии. Младежите си образуват кръжок за просветни занимания. Актьорът разказва и влизането на руските войски в града на 8 септември 1944 година, уточни Дарина Колева.
Тя описа, че не всички са подвластни на деструктивните настроения през тези години. Зад евреите в Разград застава Георги Рашков, народен представител от XXV-то Обикновено национално заседание, огромен бизнесмен.
Благодарение на въздействието си, той съумява да анулира изпращането на няколко евреи в работни групи и да облекчи ситуацията на други. Впоследствие Рашков е съден от Втори състав на Народния съд в София на 1 февруари 1945 година.
Редица евреи, на които е оказвал помощ, застават в негова отбрана. Показанията им дават сведения за активността му, също така хвърлят повече светлина върху ситуацията на евреите през тези години. „...Благодарение на неговото покровителство ние, евреите в Разград бяхме сложени във всяко направление по-добре от нашите събратя в другите градове и селища ”, свидетелстват евреите, софийски поданици – Г. Духовиц, Майер Леви, Моше Бахар, Буко Меламед и други.
В първите следвоенни години еврейската общественост е много нестабилна, евреите са без имущество, без работа, без средства за прехранване. През 1945 година евреите в града наброяват 69 души по сведения на Съюзната контролна комисия.
Те откликват на измененията и се включват интензивно в мероприятията, проведени от отечественофронтовската власт – бригади, подготовката на избори. Въпреки деянията на интеграция в следвоенното общество, преобладаваща е наклонността към емиграция в Палестина.
Съхранените свидетелства за паспорти за изселване в Палестина демонстрират, че евреите от Разград стартират да се изселват още с първата вълна през 1944 година, сподели Колева. Тя добави, че през 1952 година еврейската общественост в Разград престава да работи заради мощно намалелия брой на членовете й.
Така, през интервала 1943-1944 година Разград приема 2200 евреи, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция доктор Дарина Колева, основен специалист в Държавния списък в града във връзка Деня на спасяването на българските евреи.
Еврейска общественост в Разград се оформя към 1866 година. Тя е най-многобройна в края на ХIХ век. През 1888-1889 година евреите в града са 279, за интервала 1893-1894 година техният брой е 271. Това число се резервира и за 1896-1897 година, изясни специалистът.
По думите на Колева еврейската общественост се вписва в структурите на обществото, поддържа синагога и учебно заведение и води пълностоен живот до 40-те години на ХХ век, когато ситуацията се трансформира с приемане на Закона за отбрана на нацията.
За последните представители на еврейската общественост са непокътнати относително цялостни данни. Съхранените досиета на евреите в Разград дават сведения за техните специалности, членовете на фамилиите им и имотното им положение.
Информацията в досиетата сочи, че през този интервал евреите в града са 73-ма. През 1943-1944 година към града са отправени още 2200 евреи, описа Колева. Първите интернирани евреи в Разград идват през юни 1943 година.
Сведенията за тях са лимитирани. В писмо от околийския шеф до кмета на Разград се споделя: „ В града ни са заселени към 700 евреи, които са настанени в учебното заведение „ Хр. Ботев ”, хотел „ Варна ” и квартири из града ”.
По-нататък в писмото се обръща внимание, че всички жители и институции би трябвало да спомагат на полицията за контрола на техните дейности. През юни 1944 година в Разград още веднъж са интернирани евреи - 1500.
В протокол на градския общински съвет от 24 юни 1944 година четем: „ В Разград са въдворени от Комисията по еврейските въпроси 1500 души евреи ”. Във фонда на общинското ръководство са непокътнати описите с имената и адресите на интернираните евреи, описа специалистът в архива.
Тя уточни, че локалната преса необятно отразява събитията в границите на формалната агитация. Част от материалите намерено са ориентирани срещу евреите. Но, по думите й, като цяло изявленията с антисемитско наличие не са доста на брой, доминират материалите с агитационен темперамент.
Вестник „ Разградско слово ” от 30 юни 1944 година отпечатва заповедта на началника на гарнизона за възбрана за посещаване на избрани улици и заведения в града от евреи.
Списъкът стартира с най-известните за тези години в Разград заведения за хранене „ Централ ” и „ Здраве ” и продължава с общо 16 заведения, както и трите основни улици – „ Борисова ”, „ Търговска ” и „ Цар Симеон ”.
Публикуват се публикации със заглавия „ Интересна и навременна беседа в Разград ”, „ Днешните събития и враговете на България ”, „ Еврейството и болшевизмът ”. Първите две публикации отразяват визитите на народните представители Дочо Христов и Димитър Андреев в Разград, сподели Колева.
Тя уточни, че, съгласно непокътнатите архивни документи, изключително дейни през интервала са организация „ Бранник “ и разградският клон на Всебългарския съюз „ Отец Паисий “. Ясно проличават политическите настроения в града при визитата на проф. доктор Херберт В. Дуда (австрийски учен), доктор Гизела Улрих и доктор Науман при започване на 1944 година Лекциите на проф. доктор Херберт В. Дуда и доктор Науман са изнесени на български език, което е високо оценено от жителите.
Мащабна демонстрация на организация „ Бранник ” е извършена през март 1944 година. Организиран е курс „ Приятели на „ Бранник ”, посетен от 800 възпитаници от града. За младежите е разгласен конкурс за роман, стихотворение или публикация, означи Дарина Колева.
По думите й скъпо удостоверение за този интервал са спомените на артиста Ицхак Финци, наследник на Самуил (Сами) Финци. Самуил Финци е роден в Разград, след това са изселва в София. Намира метод фамилията му да бъде интернирано в родния му град.
Ицхак Финци споделя за престоя си в Разград през 1943–1944 година, когато е към 10-годишен. Спомените му демонстрират един много по-смекчен вид на ограничаващите ограничения срещу евреите.
Докато се пробват да одобряват новата действителност, интернираните в града евреи не престават да съблюдават обичаите си и провеждат пребиваването си в Разград. И във военните години сплотяващ център на техния живот е синагогата.
По самодейност на софийските евреи в синагогата се изнасят концерти, рецитали. Самуил Финци провежда два концерта на актьори – евреи, изселени софиянци и локални.
Изпълняват рецитации, оперни арии. Младежите си образуват кръжок за просветни занимания. Актьорът разказва и влизането на руските войски в града на 8 септември 1944 година, уточни Дарина Колева.
Тя описа, че не всички са подвластни на деструктивните настроения през тези години. Зад евреите в Разград застава Георги Рашков, народен представител от XXV-то Обикновено национално заседание, огромен бизнесмен.
Благодарение на въздействието си, той съумява да анулира изпращането на няколко евреи в работни групи и да облекчи ситуацията на други. Впоследствие Рашков е съден от Втори състав на Народния съд в София на 1 февруари 1945 година.
Редица евреи, на които е оказвал помощ, застават в негова отбрана. Показанията им дават сведения за активността му, също така хвърлят повече светлина върху ситуацията на евреите през тези години. „...Благодарение на неговото покровителство ние, евреите в Разград бяхме сложени във всяко направление по-добре от нашите събратя в другите градове и селища ”, свидетелстват евреите, софийски поданици – Г. Духовиц, Майер Леви, Моше Бахар, Буко Меламед и други.
В първите следвоенни години еврейската общественост е много нестабилна, евреите са без имущество, без работа, без средства за прехранване. През 1945 година евреите в града наброяват 69 души по сведения на Съюзната контролна комисия.
Те откликват на измененията и се включват интензивно в мероприятията, проведени от отечественофронтовската власт – бригади, подготовката на избори. Въпреки деянията на интеграция в следвоенното общество, преобладаваща е наклонността към емиграция в Палестина.
Съхранените свидетелства за паспорти за изселване в Палестина демонстрират, че евреите от Разград стартират да се изселват още с първата вълна през 1944 година, сподели Колева. Тя добави, че през 1952 година еврейската общественост в Разград престава да работи заради мощно намалелия брой на членовете й.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ