Предимството на висшето образование: двойно по-високи заплати
В опита да отговорим на въпроса „ коства ли си висшето обучение “ вече установихме, че инвестицията в още 4-6 (а от време на време и повече) години университет след довеждане докрай на учебно заведение носят със себе си доста по-голям късмет за намиране на работа, както и доста по-нисък риск от безработица. Още повече, работните места на висшистите са доста по-малко застрашени в икономическите рецесии, както проличава от надалеч по-малката волатилност на заетостта и безработицата след световната финансовата рецесия и коронавирус пандемията. Днешния текст дава отговор на идващия значим въпрос – един път намерили работа, получават ли висшистите по-високи заплати?
Отговорът на този въпрос се крие в оповестената тази седмица структурна статистика на възнагражденията и разноските за труд на Национален статистически институт, която дава дълбочинни развихри на заплатите в българската стопанска система – по специалности, стопански действия, възраст, и, най-важно в нашия случай – по обучение. Въпреки че това дълбинно проучване се прави един път на четири години, а последното му издание включва данни за 2022 година – очевидно остарели на фона на огромната инфлация и растеж на заплатите през последната година и половина – те дават повече от явен отговор за това какъв брой е огромно преимуществото на висшето обучение в заплатите.
За нагледност тук сплотяваме в една категория работещите със степени „ бакалавър “, „ професионален бакалавър “, „ магистър “ и „ лекар “. Преимуществото на висшето обучение е повече от явно – до момента в който междинната брутна месечна заплата на работещите без висше обучение през 2022 година е била 1220 лева, тази на висшистите е 2443 лв. – с други думи, „ наградата “ на висшето обучение е 100.2%.
Историческият обзор на разликите в заплатите е изключително забавен. В началото на хилядолетието наградата на висшето обучение е била 57% (между 242 и 380 лева месечно през 2002 г.), само че релативно бързо се покачва до диапазона 85-95%, където остава до началото на актуалното десетилетие. На пръв взор икономическите рецесии не се отразяват доста на тази взаимозависимост, като наградата се усилва леко както през 2010, по този начин и през 2022 година, само че резултатът е по-скоро нищожен. Обратно, преимуществото на висшето обучение на българския пазар на труда наподобява извънредно държеливо и непрекъснато, без значение от макроикономическите събития и измененията в структурата на стопанската система.
Интересно е да отбележим, че към 2022 година няма особена разлика в отстоянието от висшето обучение измежду тези, приключили начално и по-ниско (до четвърти клас) или главно (най-малко осми клас), като и при двете междинната заплата е 41% от тази на висшистите, или разлика от два и половина пъти. В предишното има случаи на по-осезаема разлика, само че от 2006 година те не надвишават 50%. Според последните данни има и оттегляне на заплатите на хората със приблизително обучение по отношение на висшистите, до 51%, само че поради че е малко по мярка не можем да приказваме за трайна наклонност.
Значителното нарастване на наградата на висшето обучение се случва на фона на удвояването на броя на висшистите измежду работещите – до момента в който броят на наетите лица, приключили университет, е 472 хиляди души през 2002 година, то към 2022 година броят им доближава 920 хиляди души. Делът им измежду всички наети също се нараства доста – до 40%, по отношение на 29% две десетилетия по-рано.
Причината за двойно по-високите заплати на висшистите през днешния ден по отношение на „ едвам “ 57% разлика при започване на века е най-много в забележителната смяна на икономическата конструкция през този интервал. През тези две десетилетия България добави доста повече работни места в услугите, където висшето обучение е надалеч по-търсено. Ръст има и във високотехнологичните производства, където образованите експерти също са от основна значимост. Не можем да отминем и съответно растящият дял на ИКТ дейностите, които обезпечават в пъти по-високи от междинните заплати и прекроиха към себе си целият пазар на труда и просветителна инфраструктура на София. В последните години изпреварващият растеж на заплатите в някои обществени браншове – най-видимо, учебното обучение – където работят съвсем извънредно висшисти също има своето въздействие.
От значение е и фактът, че преимуществото се реализира с помощта на довеждане докрай на висше обучение въобще – освен за водещите и най-желани от студентите и най-търсени от работодателите специалности, където, най-малко в случай че съдим от Рейтинговата система на висшите учебни заведения отстоянието е доста по-голямо, само че и за средностатистическият висшист. С други думи – съдейки по действителностите на пазара на труда, висшето обучение освен си коства, само че си коства от ден на ден, а приходите на останалите с по-ниско просветително равнище ще продължат да изостават.
Източник: Институт за пазарна икономика
Отговорът на този въпрос се крие в оповестената тази седмица структурна статистика на възнагражденията и разноските за труд на Национален статистически институт, която дава дълбочинни развихри на заплатите в българската стопанска система – по специалности, стопански действия, възраст, и, най-важно в нашия случай – по обучение. Въпреки че това дълбинно проучване се прави един път на четири години, а последното му издание включва данни за 2022 година – очевидно остарели на фона на огромната инфлация и растеж на заплатите през последната година и половина – те дават повече от явен отговор за това какъв брой е огромно преимуществото на висшето обучение в заплатите.
За нагледност тук сплотяваме в една категория работещите със степени „ бакалавър “, „ професионален бакалавър “, „ магистър “ и „ лекар “. Преимуществото на висшето обучение е повече от явно – до момента в който междинната брутна месечна заплата на работещите без висше обучение през 2022 година е била 1220 лева, тази на висшистите е 2443 лв. – с други думи, „ наградата “ на висшето обучение е 100.2%.
Историческият обзор на разликите в заплатите е изключително забавен. В началото на хилядолетието наградата на висшето обучение е била 57% (между 242 и 380 лева месечно през 2002 г.), само че релативно бързо се покачва до диапазона 85-95%, където остава до началото на актуалното десетилетие. На пръв взор икономическите рецесии не се отразяват доста на тази взаимозависимост, като наградата се усилва леко както през 2010, по този начин и през 2022 година, само че резултатът е по-скоро нищожен. Обратно, преимуществото на висшето обучение на българския пазар на труда наподобява извънредно държеливо и непрекъснато, без значение от макроикономическите събития и измененията в структурата на стопанската система.
Интересно е да отбележим, че към 2022 година няма особена разлика в отстоянието от висшето обучение измежду тези, приключили начално и по-ниско (до четвърти клас) или главно (най-малко осми клас), като и при двете междинната заплата е 41% от тази на висшистите, или разлика от два и половина пъти. В предишното има случаи на по-осезаема разлика, само че от 2006 година те не надвишават 50%. Според последните данни има и оттегляне на заплатите на хората със приблизително обучение по отношение на висшистите, до 51%, само че поради че е малко по мярка не можем да приказваме за трайна наклонност.
Значителното нарастване на наградата на висшето обучение се случва на фона на удвояването на броя на висшистите измежду работещите – до момента в който броят на наетите лица, приключили университет, е 472 хиляди души през 2002 година, то към 2022 година броят им доближава 920 хиляди души. Делът им измежду всички наети също се нараства доста – до 40%, по отношение на 29% две десетилетия по-рано.
Причината за двойно по-високите заплати на висшистите през днешния ден по отношение на „ едвам “ 57% разлика при започване на века е най-много в забележителната смяна на икономическата конструкция през този интервал. През тези две десетилетия България добави доста повече работни места в услугите, където висшето обучение е надалеч по-търсено. Ръст има и във високотехнологичните производства, където образованите експерти също са от основна значимост. Не можем да отминем и съответно растящият дял на ИКТ дейностите, които обезпечават в пъти по-високи от междинните заплати и прекроиха към себе си целият пазар на труда и просветителна инфраструктура на София. В последните години изпреварващият растеж на заплатите в някои обществени браншове – най-видимо, учебното обучение – където работят съвсем извънредно висшисти също има своето въздействие.
От значение е и фактът, че преимуществото се реализира с помощта на довеждане докрай на висше обучение въобще – освен за водещите и най-желани от студентите и най-търсени от работодателите специалности, където, най-малко в случай че съдим от Рейтинговата система на висшите учебни заведения отстоянието е доста по-голямо, само че и за средностатистическият висшист. С други думи – съдейки по действителностите на пазара на труда, висшето обучение освен си коства, само че си коства от ден на ден, а приходите на останалите с по-ниско просветително равнище ще продължат да изостават.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ