В описите на имуществото на КТБ, направени през април 2015

В описите на имуществото на КТБ, направени през април 2015 година – незабавно след оповестения от съда банкрут, липсват данни за кредитните досиета – най-важните документи, по които синдиците може да съберат вземанията на банката. Това е една от констатациите на дълго чакания одит на активите на банкрутиралата КТБ, оповестен от Сметната палата.

Всъщност одитът е на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който реализира контрола върху синдиците на банкрутиралата преди 9 години банка. Проверяваният интервал обгръща 4 години – 2016-2020 година
Проверката бе предоставена при започване на 2022 година, когато ръководител на Сметната палата бе Цветан Цветков. Наскоро Цветков разгласи, че една от аргументите за скоростното му освобождение от поста по-рано тази година е точно този одит, който по думите му е бил муден по всевъзможни способи, с цел да не види бял свят.

В последна сметка документът бе оповестен при новия ръководител на Сметната палата Димитър Главчев. Палатата обаче не заяви на медиите за оповестения отчет, както всекидневно прави, предава „ Сега “.

ЛИПСА НА РЕДИЦА ДОКУМЕНТИ

В разказа на имуществото на банкрутиралата КТБ инспекторите не са разкрили разказани договорите и вземанията на банката, в това число липсват данни и информация за кредитните досиета, налични в банката към датите на правенето на описите. В обособени случаи е прилагана информация за броя папки с кредитни досиета, само че без информация за кредитополучателя, за размера на заема, дати и други съпътстващи документи.

От Гаранционния фонд са обяснили пред инспекторите неналичията с това, че самото разказване и събиране на всички документи е ставало по ускорена процедура. Освен това информацията за нормалните банкови действия и договорите се съхранявала най-вече на електронен притежател, което съгласно фонда подсигурява тяхното правилно предпазване.

Одиторите са открили също неналичието на разказани недвижими парцели и наличните скъпи книги в пространствата на КТБ. От ФГВБ обяснили, че те били конфискувани от прокуратурата. В протоколите обаче липсва информация дали прокуратурата е иззела всички скъпи книги, благосъстоятелност на банката, и вероятно къде се намират скъпите книги, които не са конфискувани.

Одиторите откриват още, че през обсъждания интервал ФГВБ не е осъществил задоволително ефикасен надзор по какъв начин синдици на банка в неплатежоспособност по какъв начин са я управлявали и са продавали имуществото й.

В отчета е маркирано и че при назначението на двамата синдици през ноември 2015 година не е приложена утвърдената Процедура за избор на синдик на Фонда. „ В резултат за синдик, с пълномощия по ръководство на маса на несъстоятелността в размер на над 1 милиард лв. е назначено лице, което не има предишен опит в процеса по неплатежоспособност (вкл. банкова и/или търговска), както и професионален опит в банка “, се показва в отчета.

Двамата синдици – варненският юрист Ангел Донов и счетоводителката от Троян Кристи Маринова, са били добавени в листата на Българска народна банка с утвърдени синдици едвам месец по-рано.

КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

Сметната палата разкрива, че Донов и Маринова са плащали регулярно заплащане за правно обслужване на адв. Веселин Матев. Същото време татко му Матей Матев е ръководител на ФГВБ – институцията, която би трябвало да управлява въпросните синдици. Договорът за правно обслужване с адв. Веселин Матев е подписан на 1 януари 2019 година, само че не ясно дали той към момента е настоящ.

За този спор на ползи от страна на шефа на регулатора Матей Матев към този момент писа „ Медиапул “, само че нито КПКОНПИ, нито Главния инспекторат на Министерския съвет виждат проблем в това. Обяснението им е, че ръководителят на Фонда за гарантиране на влоговете в банките не попада в рестриктивните мерки на закона за спор на ползи. По този мотив Сметната палата предлага смяна в закона, с която управлението на ФГВБ да бъде включено в обсега на закона за спор на ползи.

В одитния отчет е посочено, че плануваният % на възобновяване на претенциите на кредиторите е почти 20% по отношение на първичната им стойност към 30.06.2014 година от 6.89 милиарда лева Получените средства от осребряване на масата на несъстоятелността са също с подобен подобен дял по отношение на първичната им стойност.

От общо 3.7 милиарда лв., които ФГВБ изплати на предпазените инвеститори, 3/4 не са му възобновени, се регистрира още в отчета.

Към края на 2021 година общите разноски по несъстоятелността на КТБ надвишават 99 млн. лева и са съвсем 7% от набраните средства от осребряването на имуществото.