Интервюто с Ракитич: И да вдигнем купата, Мондиал 1998 остава най-великият за Хърватия
„ В оня миг секундата се усещаше като час, така че имаш доста време да мислиш за това, което може да стане. В оня миг ти се ще да угасиш осветлението, тъй че никой да не може да те види или да види това, което се случва, с цел да си мислиш, че се засилваш да биеш дузпата изцяло самичък.”
Иван Ракитич претърпява още веднъж момента на стадиона в Нижни Новгород в неделя, когато очакванията на Хърватия за попадане на четвъртфиналите на международното състезание се крепяха на неговия десен крайник и на рефлексите на вратаря на Дания Каспер Шмайхел.
Този спокоен ъгъл на хотелския бар с аспект към спокойното Черно море в Сочи се усеща безпределно надалеч от оглушителните освирквания и съвсем нездравословното напрежение на онази стресираща вечер в съветската Волгоградска област. Но, до момента в който Ракитич си спомня дългата и самотна разходка от централния кръг на терена до мястото за осъществяване на дузпа и късото, но смазващо очакване съдията да надуе своята свирка при гледката на лудо размахващия ръце пред себе си Шмайхел, е изцяло допустимо човек да усети и двете неща.
Едното е какъв брой огромна е тежестта върху играчите в сходни душевно изпитателни моменти и второто е по какъв начин Ракитич, като другия хърватски маестро в средата на терена Лука Модрич, може да работи постоянно по този начин невъзмутимо, като че ли остров на мира в море от стрес.
„ Имах положително чувство преди дуела – споделя халфът на безукорен британски език. – Говорих с жена си и тя ми сподели: „ Мачът ще отиде на дузпи и ти ще вкараш последната.” Цялата неделна заран гледах записи на Шмайхел, с цел да видя какво прави при директни свободни удари и дузпи. Изучавах придвижванията му. Говорих и с Андрей Крамарич, който игра с него в Лестър, с цел да науча повече за него. Затова и бях изпълнен с огромна убеденост.”
Беше ли обаче тази убеденост разтърсена от знанието, че датският пазач към този момент бе спрял дузпите на съотборниците на Ракитич – Милан Бадель и Йосип Пиварич, както и, по-паметното, на Модрич пет минути преди края на продълженията, с цел да докара нещата дотук?
„ Длъжен си да забравиш, че той към този момент е избавил три дузпи преди твоята, и да си кажеш: „ Това е моят миг!”. Един от нашите бранители – Домагой Вида, ми сподели преди дузпите: „ Моля те, вкарай я! Моля те, апелирам те, апелирам те, апелирам те!”. Аз обаче се усещах в действителност мощен и бях сигурен, че Шмайхел би трябвало да направи най-хубавото избавяне в цялата си кариера, с цел да ме спре.”
Дали Ракитич щеше да се усеща чак толкоз самонадеян преди дузпата си толкоз скоро след пропуск на предходната, както се случи с Модрич, обаче е обстановка, който халфът на Барселона избира в никакъв случай да не изпитва на собствен тил. Модрич се възвърне от първичното си обезсърчение, с цел да се разпише от втория си опит от бялата точка, с цел да стане воин на своята татковина дружно със избавилия три дузпи вратар Даниел Субашич и самия Ракитич.
Последният споделя, че играчите са желали да победят и поради Модрич, макар че не се опасява да си признае, че след пропуските на Бадель и Пиварич съзнанието му се е върнало за малко към отпадането на Хърватия от Турция на Евро 2008 тъкмо след дузпи.
„ Преди дузпите събрах момчета дружно за миг и им споделих: „ Лука ни е спасявал толкоз доста пъти, в този момент би трябвало да му върнем за това.” И се обърнах съответно към Субашич: „ Наслади се, тъй като това ще бъде твоят момент!”. Да, за известно време чувството ми беше все едно още веднъж съм във Виена през 2008 година, но си задължен да забравиш за това и да си кажеш, че този път ще е друго – споделя и издухва въздуха от бузите си при мисълта за силата на душeвността на Модрич. – Първото нещо, което му споделих, беше: „ Леле, необикновено е какъв брой огромни топки имаш!”.
Половин час в компанията на Ракитич е същинско наслаждение. Той сортира думите си също толкоз интелигентно и с въображение, колкото и разиграва топката. Наградата за него и Хърватия за сполучливото тестване против Дания в този момент е четвъртфинал против домакина на шампионата Русия в Сочи в събота вечер, а след това може би и полуфинал с Англия.
„ Знаем, че стадионът ще е цялостен с съветски последователи и че те ще усещат този миг като специфичен за тях, така че би трябвало да покажем най-хубавата си игра. Ако ми бяхте споделили преди началото на шампионата, че ще играем четвъртфинал против Русия, щях да приема.”
Домакините отстраниха Испания в предходния кръг и по този метод стопираха съотборника на Ракитич в Барселона – Андрес Иниеста, от триумфално прощаване с интернационалния футбол. Изданието на най-големия футболен конгрес това лято в Русия обаче сподели, че репутациите нямат никакво значение. Няма състезател с по-голяма известност от различен съотборник на Ракитич в Барса – Лионел Меси, а един от най-запомнящите се облици на шампионата е този по какъв начин славният аржентинец остава изолиран и лишен от искра против Хърватия, откакто коридорите към него бяха изцяло затворени.
Макар че не беше на такава висота против Дания, точно мачът с Аржентина сподели тима на селекционера Златко Далич като идеално работещ колектив, настоящ в ритъма на Модрич и Ракитич, които даже съумяха да вкарат по гол тогава за десерт. При завръщане на тази игра против Русия надали даже и толкоз изпълнените с сила домакини биха могли да се опълчват.
„ Мисля, че ние изиграхме най-хубавия мач на това международно състезание, и го споделям при цялото ми почитание към всички присъстващи тук тимове. След първия ни гол чувството ми беше: „ Леле, желая още!”. Когато чувстваш това, съгласно мен е невероятно да загубиш. Направо не искахме мачът да свършва. Меси е най-хубавият футболист в света, само че отново се нуждае да получава топката. Може би другиму можете остави два-три метра свободно пространство, но при Лео не можете разреши даже и 10 сантиметра, тъй като той мигновено ще сътвори нещо особено. Затова за нас беше доста значимо освен да сме покрай него, а и да затворим коридорите към него, с цел да не може да получава топката в комфортните за него зони.”
А дали е приказвал след мача с Меси? „ Ако аз бях на негово място, нямаше да желая да приказвам с никого, по тази причина просто му изпратих известие.”
Въпреки че има население от едвам 4,5 милиона души, Хърватия като че ли бълва спортни звезди, както Германия първокласни коли. Конкретно във футболно отношение най-изумителното нещо е неспирният конвейер от огромни полузащитници: през днешния ден Ракитич, Модрич, Марсело Брозович и Матео Ковачич следват стъпките на Роберт Просинечки, Звонимир Бобан, Альоша Асанович и Марио Станич, които пословично изведоха страната до 3-тото място в първото присъединяване на Мондиал през 1998 година, единствено три след края на войната за самостоятелност.
Точно две десетилетия по-късно Хърватия се надява този път да стигне до самия връх, въпреки че, даже и при триумф в сложната задача, надали това би било еднакво на достижението на това потомство по този начин скоро след кървавия разпад на някогашна Югославия, счита Ракитич. Неговите родители напуснали родината си в годините преди експлоадирането на войната и той се ражда и израства в Швейцария. Въпреки че играе за тази страна в тимовете до-17, до-19 и до-21, обаче избира да играе за Хърватия. По времето на Франция 1998 той е 10-годишен и спомените си остават живи.
„ Беше толкоз особено! Не единствено поради крайния резултат, а и поради играта, поради това по какъв начин футболистите ни демонстрираха на света, че хърватите са положителни хора, които се борят за своята страна. Това възприятие – да си на международно състезание за първи път и да постигнеш нещо сходно от раз, няма по какъв начин в никакъв случай да се повтори. Дори и да спечелим купата в този момент, отново няма да е същото. За хората това показване беше същински особено с излизането от онази обстановка с войната и всичко към нея. Футболистите бяха герои за нас и ще останат такива и за идващото потомство, както и за 10 генерации след тях, само че в този момент ние сме тук и желая хората в Хърватия и всички по света да приказват за нашата генерация.”
Ракитич завоюва три трофеи в Ла Лига и трофея в Шампионската лига с Барселона, но опцията да вдигне международната купа с екипа на своята страна е късмет да се реализира величие.
„ Намираме се толкоз покрай реализирането на най-голямата фантазия в живота, тъй че би трябвало да грабнем шанса, да дадем всичко от себе си и най-после нека Хърватия е на върха.”
Джеймс Дъкър, „ Дейли Телеграф” Мондиал 2018 1/8 кръг, неделя 1 юли
Хърватия 4:3краен резулат 
Дания
Иван Ракитич претърпява още веднъж момента на стадиона в Нижни Новгород в неделя, когато очакванията на Хърватия за попадане на четвъртфиналите на международното състезание се крепяха на неговия десен крайник и на рефлексите на вратаря на Дания Каспер Шмайхел.
Този спокоен ъгъл на хотелския бар с аспект към спокойното Черно море в Сочи се усеща безпределно надалеч от оглушителните освирквания и съвсем нездравословното напрежение на онази стресираща вечер в съветската Волгоградска област. Но, до момента в който Ракитич си спомня дългата и самотна разходка от централния кръг на терена до мястото за осъществяване на дузпа и късото, но смазващо очакване съдията да надуе своята свирка при гледката на лудо размахващия ръце пред себе си Шмайхел, е изцяло допустимо човек да усети и двете неща.
Едното е какъв брой огромна е тежестта върху играчите в сходни душевно изпитателни моменти и второто е по какъв начин Ракитич, като другия хърватски маестро в средата на терена Лука Модрич, може да работи постоянно по този начин невъзмутимо, като че ли остров на мира в море от стрес.
„ Имах положително чувство преди дуела – споделя халфът на безукорен британски език. – Говорих с жена си и тя ми сподели: „ Мачът ще отиде на дузпи и ти ще вкараш последната.” Цялата неделна заран гледах записи на Шмайхел, с цел да видя какво прави при директни свободни удари и дузпи. Изучавах придвижванията му. Говорих и с Андрей Крамарич, който игра с него в Лестър, с цел да науча повече за него. Затова и бях изпълнен с огромна убеденост.”
Беше ли обаче тази убеденост разтърсена от знанието, че датският пазач към този момент бе спрял дузпите на съотборниците на Ракитич – Милан Бадель и Йосип Пиварич, както и, по-паметното, на Модрич пет минути преди края на продълженията, с цел да докара нещата дотук?
„ Длъжен си да забравиш, че той към този момент е избавил три дузпи преди твоята, и да си кажеш: „ Това е моят миг!”. Един от нашите бранители – Домагой Вида, ми сподели преди дузпите: „ Моля те, вкарай я! Моля те, апелирам те, апелирам те, апелирам те!”. Аз обаче се усещах в действителност мощен и бях сигурен, че Шмайхел би трябвало да направи най-хубавото избавяне в цялата си кариера, с цел да ме спре.”
Дали Ракитич щеше да се усеща чак толкоз самонадеян преди дузпата си толкоз скоро след пропуск на предходната, както се случи с Модрич, обаче е обстановка, който халфът на Барселона избира в никакъв случай да не изпитва на собствен тил. Модрич се възвърне от първичното си обезсърчение, с цел да се разпише от втория си опит от бялата точка, с цел да стане воин на своята татковина дружно със избавилия три дузпи вратар Даниел Субашич и самия Ракитич.
Последният споделя, че играчите са желали да победят и поради Модрич, макар че не се опасява да си признае, че след пропуските на Бадель и Пиварич съзнанието му се е върнало за малко към отпадането на Хърватия от Турция на Евро 2008 тъкмо след дузпи.
„ Преди дузпите събрах момчета дружно за миг и им споделих: „ Лука ни е спасявал толкоз доста пъти, в този момент би трябвало да му върнем за това.” И се обърнах съответно към Субашич: „ Наслади се, тъй като това ще бъде твоят момент!”. Да, за известно време чувството ми беше все едно още веднъж съм във Виена през 2008 година, но си задължен да забравиш за това и да си кажеш, че този път ще е друго – споделя и издухва въздуха от бузите си при мисълта за силата на душeвността на Модрич. – Първото нещо, което му споделих, беше: „ Леле, необикновено е какъв брой огромни топки имаш!”.
Половин час в компанията на Ракитич е същинско наслаждение. Той сортира думите си също толкоз интелигентно и с въображение, колкото и разиграва топката. Наградата за него и Хърватия за сполучливото тестване против Дания в този момент е четвъртфинал против домакина на шампионата Русия в Сочи в събота вечер, а след това може би и полуфинал с Англия.
„ Знаем, че стадионът ще е цялостен с съветски последователи и че те ще усещат този миг като специфичен за тях, така че би трябвало да покажем най-хубавата си игра. Ако ми бяхте споделили преди началото на шампионата, че ще играем четвъртфинал против Русия, щях да приема.”
Домакините отстраниха Испания в предходния кръг и по този метод стопираха съотборника на Ракитич в Барселона – Андрес Иниеста, от триумфално прощаване с интернационалния футбол. Изданието на най-големия футболен конгрес това лято в Русия обаче сподели, че репутациите нямат никакво значение. Няма състезател с по-голяма известност от различен съотборник на Ракитич в Барса – Лионел Меси, а един от най-запомнящите се облици на шампионата е този по какъв начин славният аржентинец остава изолиран и лишен от искра против Хърватия, откакто коридорите към него бяха изцяло затворени.
Макар че не беше на такава висота против Дания, точно мачът с Аржентина сподели тима на селекционера Златко Далич като идеално работещ колектив, настоящ в ритъма на Модрич и Ракитич, които даже съумяха да вкарат по гол тогава за десерт. При завръщане на тази игра против Русия надали даже и толкоз изпълнените с сила домакини биха могли да се опълчват.
„ Мисля, че ние изиграхме най-хубавия мач на това международно състезание, и го споделям при цялото ми почитание към всички присъстващи тук тимове. След първия ни гол чувството ми беше: „ Леле, желая още!”. Когато чувстваш това, съгласно мен е невероятно да загубиш. Направо не искахме мачът да свършва. Меси е най-хубавият футболист в света, само че отново се нуждае да получава топката. Може би другиму можете остави два-три метра свободно пространство, но при Лео не можете разреши даже и 10 сантиметра, тъй като той мигновено ще сътвори нещо особено. Затова за нас беше доста значимо освен да сме покрай него, а и да затворим коридорите към него, с цел да не може да получава топката в комфортните за него зони.”
А дали е приказвал след мача с Меси? „ Ако аз бях на негово място, нямаше да желая да приказвам с никого, по тази причина просто му изпратих известие.”
Въпреки че има население от едвам 4,5 милиона души, Хърватия като че ли бълва спортни звезди, както Германия първокласни коли. Конкретно във футболно отношение най-изумителното нещо е неспирният конвейер от огромни полузащитници: през днешния ден Ракитич, Модрич, Марсело Брозович и Матео Ковачич следват стъпките на Роберт Просинечки, Звонимир Бобан, Альоша Асанович и Марио Станич, които пословично изведоха страната до 3-тото място в първото присъединяване на Мондиал през 1998 година, единствено три след края на войната за самостоятелност.
Точно две десетилетия по-късно Хърватия се надява този път да стигне до самия връх, въпреки че, даже и при триумф в сложната задача, надали това би било еднакво на достижението на това потомство по този начин скоро след кървавия разпад на някогашна Югославия, счита Ракитич. Неговите родители напуснали родината си в годините преди експлоадирането на войната и той се ражда и израства в Швейцария. Въпреки че играе за тази страна в тимовете до-17, до-19 и до-21, обаче избира да играе за Хърватия. По времето на Франция 1998 той е 10-годишен и спомените си остават живи.
„ Беше толкоз особено! Не единствено поради крайния резултат, а и поради играта, поради това по какъв начин футболистите ни демонстрираха на света, че хърватите са положителни хора, които се борят за своята страна. Това възприятие – да си на международно състезание за първи път и да постигнеш нещо сходно от раз, няма по какъв начин в никакъв случай да се повтори. Дори и да спечелим купата в този момент, отново няма да е същото. За хората това показване беше същински особено с излизането от онази обстановка с войната и всичко към нея. Футболистите бяха герои за нас и ще останат такива и за идващото потомство, както и за 10 генерации след тях, само че в този момент ние сме тук и желая хората в Хърватия и всички по света да приказват за нашата генерация.”
Ракитич завоюва три трофеи в Ла Лига и трофея в Шампионската лига с Барселона, но опцията да вдигне международната купа с екипа на своята страна е късмет да се реализира величие.
„ Намираме се толкоз покрай реализирането на най-голямата фантазия в живота, тъй че би трябвало да грабнем шанса, да дадем всичко от себе си и най-после нека Хърватия е на върха.”
Джеймс Дъкър, „ Дейли Телеграф” Мондиал 2018 1/8 кръг, неделя 1 юли
Хърватия 4:3краен резулат Дания Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ