В онлайн енциклопедията бушуват разрушителни войни за редактиране“, особено по

В онлайн енциклопедията бушуват разрушителни „ войни за редактиране “, изключително по тематиката Covid
(снимка: CC0 Public Domain)

Как се прави енциклопедия? Някога този развой вероятно е бил явен и принципен. Но през днешния ден огромната онлайн енциклопедия Wikipedia гори в пожара на люти полемики по отношение на всичко, обвързвано с ковид – в това число и въпроса дали е „ отгледан “ в лаборатория.

Татулът – ароматно растение с огромни бели фунийки и прелестен мирис – след прецъфтяването си образува едри кръгли плодове, покрити с голям брой бодлички. Миналата година тези плодчета придобиха ново „ значение “ заради приликата си с вируса, за който всички приказват. Докато болестта тревожеше хора по всички краища на света, едно известно видео в TikTok твърдеше, че семената на бодливия плод могат да предпазят от вируса.

Така жителите на огромното индийско село Байредипале решили да се предпазят и погълнали примес от семена и масла от растението. В резултат на това 12 души се озовали в болница – не с ковид, а натровени от татула. Да, той е токсичен и поглъщането на неговите семена може да докара до халюцинации, мускулна уязвимост, парализа и даже гибел.

Когато Нета Хюсеин – доктор от Керала, Индия, и помощник на Wikipedia – научава за историята с татула, стартира да се замисля съществено. Хюсеин от десетилетие редактира публикации в енциклопедията. „ Тогава взех решение да трансформира маршрута и да напиша малко за дезинформацията “, споделя тя, представена от. Но кое и по кое време е дезинформация в действителност?

Хюсеин е част от войска от над 97 000 доброволци от целия свят, които следят и редактират хилядите страници в Wikipedia, отдадени на ковид. Страниците обгръщат всичко – от вариациите и разновидностите до имунизациите и месечните трендове.

Политиките и насоките на Wikipedia са написани по този начин, че да сведат до най-малко подвеждащата информация и погрешните изказвания. Но тематиката за ковид е толкоз нееднозначна, спорна, меняща се. Оказва се, че всяка минута през 2020 година в страниците за Ковид са правени приблизително по две редакции. Wikipedia се е трансформирала в полесражение.

Да пишеш за история, живеейки в самата тази история, е сложна работа.

Една от най-спорните тематики е тази за произхода на вируса. Сътрудниците на онлайн-енциклопедията са вкопчени в едногодишна борба по този противоречив аспект на пандемията: от кое място идва новият вирус? Една от тезите е, че се е трансферирал от прилепите към хората. Друга допуска, че това е вирус, разработвал в лаборатория в Ухан, Китай, която от дълго време е изследвала коронавируси, пренасяни от прилепи, и който непреднамерено е „ изминал “ оттова.

Първоначално тезата за лабораторния генезис на вируса беше изрично отхвърляна и обявявана за „ интрига “. Сега теорията за приключване на лаборатория взе друга посока – учените по целия свят настояха за „ вярно “ следствие на тезата. Това се трансформира и в политически въпрос. Кой може да каже каква е истината, та да го напише в Wikipedia?
още по тематиката
Поради това в онлайн енциклопедията бушуват разрушителни „ войни за редактиране “. Появяват се случаи, когато дадени редактори са хванати да работят с голям брой профили и да прокарват личната си позиция. Общността на редакторите е все по-разделена и някои се опасяват, че безкрайните полемики могат да подкопаят стоманените правила за обективност на енциклопедията.

Който си направи труда да огледа страницата за Covid-19 в Wikipedia обаче ще забележи, че там и дума не е избелена по отношение на теорията за лабораторията. Защо?

Който желае да откри въпросните разногласия, би трябвало да знае къде да огледа: в страницата „ Беседа “. Страницата „ Беседа “ е като взаимен Гугъл документ – място, където легионът от редактори-доброволци може да задава въпроси и да дава нови хрумвания за това по какъв начин публикациите могат да бъдат усъвършенствани. Дори ветерани консуматори на Wikipedia може да не виждат дребния раздел в горния ляв ъгъл на всяка публикация, която води „ зад завесата “.

Тези страници от време на време могат да се трансфорат в бойни полета. Те са от решаващо значение за триумфа на Wikipedia. Един от трите основни правилото на уеб страницата е да показва „ всички значими възгледи, оповестени от надеждни източници по дадена тематика “. Не се нуждаете от специфични квалификации, с цел да пишете за Covid-19 (или която и да е друга тема) в Wikipedia, тъй че тези страници за диалози оказват помощ на редакторите да стигнат до верните изводи.

„ Без този тип полемика не бихме стигнали до някаква неутрална позиция “, отбелязва Хюсеин.

Тонове думи и диспути са изписани в дискусионната зона. Десетки редактори разискват тезата за лабораторията и задават въпроси по какъв начин тя би трябвало да бъде показана на читателите – или дали въобще би трябвало да бъде показана.

През май 2020 година Роберто Фортич, икономист и редактор в Wikipedia от Богота, Колумбия, разгласява „ искане за коментар “ – механизъм, който – съгласно него – приканва участниците да „ позволяват противоречиви въпроси, като показват своите причини и гласоподават “. Той запитва дали теорията за лабораторния генезис на вируса би трябвало да бъде обяснена на страницата за пандемията.

От 19 редактора, дали отговор на молбата му, 13 се опълчват на тезата. Постигнат е консенсус, който се резервира и до през днешния ден: „ Не споменавайте теорията, че вирусът инцидентно е изминал от лаборатория, в публикацията “.

Това би трябвало да постави точка на дебата, нали? Но не я поставя.

Дискусиите не престават и в този момент. Спори се и кои са сериозните източници, на които стъпва информацията: дали това са единствено „ тежките “ медицински журнали, или могат да се употребяват и други източници като да вземем за пример изявленията на лекари в телевизионни излъчвания и други Достатъчно благонадежден източник ли е, да вземем за пример, откъс в The New York Times, The Guardian?

Отговорността е огромна и редакторите осъзнават това – всеки неверен съвет може да коства живота на хора – по този начин, както теорията за татула можеше да докара до гибелта на лековерните индийци.

Най-голямото предизвикателство обаче си остава наклонността сходни разгорещени разногласия да водят до взаимни обвинявания, грубости и обиди. Културните полемики с оправдателен звук нерядко излизат от релси. Налагат се ограничавания, записват се вторични профили за препотвърждаване на изказани мнения, хвърчат прилагателни.

Всичко това се е трансформирало в „ черна дупка “ за времето, което редакторите посвещават на Wikipedia. Оказва се, че по някои тематики редакторите прекарват доста повече време в пазарене между тях, в сравнение с в писане на наличие за енциклопедията.

Това е голям проблем. На доктрина в Wikipedia има над 280 000 доброволци, които вършат редакции всеки месец, само че се оказва, че на процедура има дребна група участници, които действително пишат наличие. Споровете могат да оставят у доброволците горчив привкус – „ разочаровани от плана “ – и да ги накарат да се откажат въобще от писането на публикации в Wikipedia. 

В композиция с неналичието на нови доброволци, които да се причисляват към идеята, и все по-тежкия развой на включване на нови участници, опасността от „ приключване на мозъци “ става все по-реалистична.

А това значи действителна, дълготрайна неволя за огромната онлайн-енциклопедия. Не единствено публикациите за Covid страдат от този проблем. Всяка противоречива тематика потъва във водовъртежа на безкрайните разногласия, които „ изяждат “ времето на редакторите и подтикват доста от тях да се откажат от своя принос.