10 природни опиата, използвани в Древен Египет
В Омировата „ Одисея “ се споделя по какъв начин на един нощен гуляй спартанската кралица Елена предлага на гостите си дрога, с цел да не помнят мъчителните си мемоари от Троянската война. Това могъщо средство за утешение на телесни и душевни страдания било ѝ донесено от египтянката Полидамне.
Древните египтяни са познавали свойствата на специфични растения, с извлеци, от които са правили упойка на болните преди хирургическа намеса, при мощни болки или за облекчение на тежки душевен положения. Богатата почва на нилските крайбрежия изобилствала на билки и тяхното потребление е почнало още със заселването на тези области към 5 000 година прочие Хр.
Дълголетната традиция е довела до извънредно точно дозиране и деликатен избор при използването на упойващите субстанции (най-често алкалоиди, съдържащи се в някои растения). В папируса Виндоб, открит в Шенахен са изброени над 200 растителни дроги.
Ето 10 от специфичните зашеметяващи египетски билки.
1. Древноегипетски лотос (Nelumbium)
Бяла, розова и синя водна лилия със характерна форма на чашката и дълго стебло. Съдържа 4 алкалоида, които се намират в цветчетата и коренищата на растението. Разтворими са единствено в алкохол, по тази причина елементи от растението се накисвали в палмово вино за 1 нощ.
2. Опиумен мак (Papaver somniferum)
При разсичане на семенната му шушулка се изцеждал бял, леплив сок, който съдържа морфин. Той в дребни количество бил необятно прилаган за укротяване на дълготрайно плачещи бебета, при зъбобол, болки в корема и любовна тъга.
3. Марихуана (Canabis sativa)
Растението е известно с названието Индийски коноп, само че първичният му генезис е противоречив. Препоръчвал се банкет през устата и чрез фумигация (опушване) при заболявания на очите или като лапа, под превръзка върху кожата при болки в крайниците.
4. Хиосциамус (H. albus)
С простонародно наименование Египетска буника. Най-отровното растение по тези земи. Съдържа алкалоидът скополамин, който провокира унесеност, еуфория, образни сънища, форсира пулса, само че и намалява стомашната секреция, заради което в умерени дози е прилагано при стомашни проблеми.
5. Мандрагора (Solanaceae)
Корените на растението съдържат алкалоидите хиосциаминт, хиосцин и мандрагорин, поради които се употребила като седатив, аналгетик и афродизиак, само че предозирането му можело да докара до загуба на схващане и изпадане в кома.
6. Бяла дива тиква (Brionia dioica)
Съдържа интензивно вещество, който в по-големи количества може да докара до блокиране на централната нервна система на индивида и гибел.
7. Гигантска млечка (Calotropes procera)
Съдържа калотропин, който е мощен сърдечен стимулант, само че и съставки, които възбуждат рефлекса за повръщане. Давано е при натравяне, само че е употребявано и при болесттите на сърцето, крайниците и уринарния тракт.
8. Горчив пелин (Artemisia absinthium)
Съдържа мощен стимулант на централната нервна система. Намирал приложение при дихателни проблеми, чревни възпаления, паразити и др.
9. Дребно чадърче (Calystegia sepium)
Съдържа алкалоида LSA – халюциноген, сходен на LSD. Ето една рецепта „ с цел да упоиш омразния човек “ – „ Корен от Дребно чадърче стрий и размеси с мляко. Сипи в питието или храната на този, който искаш да види ужаса. “
10. Бучиниш (Conium maculatum)
Растението съдържа до 2% пиперидинови алкалоиди – гамаконицеин, конхидрин, псевдоконхидрин, конхидринон, N-метилпсевдоконхидрин, 2-метилпиперидин и други За медицински цели се употребявали плодовете (във тип на отвара) и надземната част (като лапи).
