Всеки трети българин няма откъде да си купи лекарства - над 4000 населени места са без аптеки
В към 850 обитаеми места има аптека, а в останалите от общо 5000 такава няма
Всеки трети българин няма аптека наоколо. Най-засегнати са възрастните хора в дребните обитаеми места, където достъпът до медикаменти е съществено стеснен.
От Института за пазарна стопанска система от дълго време сигнализират за този проблем и работят по собствен план, с цел да схванат по какъв начин хората в дребните обитаеми места, в които няма аптека, си обезпечават медикаменти и с цел да се срещнат с тези, които стават герои непредпазливо, тъй като безусловно носят здраве на нуждаещите се.
В края на 2024 година фармацевти се оповестиха срещу признатия на първо четене в Народното събрание закон, обвързван с продажбата на медикаменти посредством вендинг автомати отвън пространствата на аптеките. Идеята пристигна от партия " Възраждане ", които са вносители на законопроекта в Народно заседание. От сектора обаче считат, че предлагането би могло да докара до неконтролируемо разпространяване на лекарства без лекарска консултация. Работещите в аптечната мрежа заплашиха с митинг, в случай че се стигне до продажба на лекарства посредством вендинг машини.
Вендинг машини за медикаменти като сурогат на аптеките - това планува законопроект, който да обезпечи денонощен достъп до лекарства без рецепта. Предложението провокира недоволството от страна на фармацевтичния отрасъл.
" Лекарствата не са вафли. Лекарствата са специфична стока. Тя изисква нуждата от консултация със експерт, каквито експерти са фармацевтите. Що се отнася до държавното финансиране на мен не ми стана ясно кой тъкмо ще ги купува тези автомати, кой ще купува медикаменти. Държавни чиновници ли ще ги зареждат? Кой ще носи отговорността ", разяснява Любима Бургазлиева, ръководител на районната гилдия на Български фармацевтичен съюз - Бургас.
Близо 2 млн. души в България не могат просто да отидат до аптеката, тъй като най-близката такава е на непостижимо за тях разстояние. В 18 общини няма аптека.
" За последната година броят на аптеките се усилва малко. Има няколко общини, в които преди не е имало аптека, само че към този момент има. В тези общини живеят малко хора. Големият проблем не е към този момент това, че в общината няма аптека, тъй като те са 18 от 265. Проблемът е, че в голям брой обитаеми места, в които живеят хора, няма аптека и няма никакви изгледи такава да бъде открита ".
Това изясни пред БНР старши икономистът от ИПИ Петя Георгиева, като посочи, че в към 850 обитаеми места има аптека, а в останалите от общо 5000 такава няма.
" В над 4000 обитаеми места няма аптека. Голяма част от тези обитаеми места са в действителност такива с малко население. Въпреки това обаче това са възрастни хора, които живеят там. Това са много обезлюдени местности, цели области има, в които имаме демографски проблем, в които няма младежи. Достъпът до медикаменти за тези хора е извънредно стеснен ".
Когато няма аптека в обитаемото място, се намира някой човек, който на лична воля събира рецептите на хората, пътува до аптека, купува и им ги носи, уточни Георгиева и съобщи, че желаят това да се промени:
" Не желаеме тези неща да се случват стихийно и от потребност, а просто да има ясни регулации – по какъв начин медикаментите могат по-лесно да стигнат до хората ".
Тя акцентира, че казусът не е единствено с неналичието на аптека, само че и с неналичието на най-различни типове обществени и други услуги.
По думите ѝ такива процеси на понижаване на популацията се следят и в други страни. Но на никое място хората не са оставени сами да се оправят с подобен вид проблеми, посочи Петя Георгиева.
Според нея решения съществуват, само че за момента законът не ги разрешава. От ИПИ оферират 3 неща:
" Първо – когато е налична електронна рецепта, да може пациентът да я изпрати до аптеката, магистър-фармацевт да му приготви медикаментите и да ги върне назад с пощальон при пациента. Истински причини срещу това предложение няма. Вторият вид са така наречен мобилни аптеки. И третият - помощник-фармацевтите да имат късмет да отварят филиали по дребните обитаеми места. "
Всеки трети българин няма аптека наоколо. Най-засегнати са възрастните хора в дребните обитаеми места, където достъпът до медикаменти е съществено стеснен.
От Института за пазарна стопанска система от дълго време сигнализират за този проблем и работят по собствен план, с цел да схванат по какъв начин хората в дребните обитаеми места, в които няма аптека, си обезпечават медикаменти и с цел да се срещнат с тези, които стават герои непредпазливо, тъй като безусловно носят здраве на нуждаещите се.
В края на 2024 година фармацевти се оповестиха срещу признатия на първо четене в Народното събрание закон, обвързван с продажбата на медикаменти посредством вендинг автомати отвън пространствата на аптеките. Идеята пристигна от партия " Възраждане ", които са вносители на законопроекта в Народно заседание. От сектора обаче считат, че предлагането би могло да докара до неконтролируемо разпространяване на лекарства без лекарска консултация. Работещите в аптечната мрежа заплашиха с митинг, в случай че се стигне до продажба на лекарства посредством вендинг машини.
Вендинг машини за медикаменти като сурогат на аптеките - това планува законопроект, който да обезпечи денонощен достъп до лекарства без рецепта. Предложението провокира недоволството от страна на фармацевтичния отрасъл.
" Лекарствата не са вафли. Лекарствата са специфична стока. Тя изисква нуждата от консултация със експерт, каквито експерти са фармацевтите. Що се отнася до държавното финансиране на мен не ми стана ясно кой тъкмо ще ги купува тези автомати, кой ще купува медикаменти. Държавни чиновници ли ще ги зареждат? Кой ще носи отговорността ", разяснява Любима Бургазлиева, ръководител на районната гилдия на Български фармацевтичен съюз - Бургас.
Близо 2 млн. души в България не могат просто да отидат до аптеката, тъй като най-близката такава е на непостижимо за тях разстояние. В 18 общини няма аптека.
" За последната година броят на аптеките се усилва малко. Има няколко общини, в които преди не е имало аптека, само че към този момент има. В тези общини живеят малко хора. Големият проблем не е към този момент това, че в общината няма аптека, тъй като те са 18 от 265. Проблемът е, че в голям брой обитаеми места, в които живеят хора, няма аптека и няма никакви изгледи такава да бъде открита ".
Това изясни пред БНР старши икономистът от ИПИ Петя Георгиева, като посочи, че в към 850 обитаеми места има аптека, а в останалите от общо 5000 такава няма.
" В над 4000 обитаеми места няма аптека. Голяма част от тези обитаеми места са в действителност такива с малко население. Въпреки това обаче това са възрастни хора, които живеят там. Това са много обезлюдени местности, цели области има, в които имаме демографски проблем, в които няма младежи. Достъпът до медикаменти за тези хора е извънредно стеснен ".
Когато няма аптека в обитаемото място, се намира някой човек, който на лична воля събира рецептите на хората, пътува до аптека, купува и им ги носи, уточни Георгиева и съобщи, че желаят това да се промени:
" Не желаеме тези неща да се случват стихийно и от потребност, а просто да има ясни регулации – по какъв начин медикаментите могат по-лесно да стигнат до хората ".
Тя акцентира, че казусът не е единствено с неналичието на аптека, само че и с неналичието на най-различни типове обществени и други услуги.
По думите ѝ такива процеси на понижаване на популацията се следят и в други страни. Но на никое място хората не са оставени сами да се оправят с подобен вид проблеми, посочи Петя Георгиева.
Според нея решения съществуват, само че за момента законът не ги разрешава. От ИПИ оферират 3 неща:
" Първо – когато е налична електронна рецепта, да може пациентът да я изпрати до аптеката, магистър-фармацевт да му приготви медикаментите и да ги върне назад с пощальон при пациента. Истински причини срещу това предложение няма. Вторият вид са така наречен мобилни аптеки. И третият - помощник-фармацевтите да имат късмет да отварят филиали по дребните обитаеми места. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ