Либийските реалности: Настъпващата година не обещава лек живот
В голяма територия, разпростряла се в Северна Африка по продължение на Средиземно море от Египет до Тунис, където Либийската Джамахирия съществуваше и динамично се развиваше до 2011 година, през днешния ден има нещо като фрагментирано квазиобразувание. Виртуалната конструкция с искания към страната Либия провокира комплициране измежду всички, които се пробват да вникнат в нейните тънкости.
В западната част на страната държавното управление на националното единение (ПНЕ), Върховният съд и Президентският съвет са укрепени. На изток - Правителството на националната непоклатимост и Камарата на представителите. На изток е образувана ЛНА (Либийската национална армия) под командването на Х. Хафтар, ПНЕ има свои лични въоръжени сили.
Освен двете армии, подчинени на разнообразни политически сили, има разнообразни въоръжени групи, които управляват зоните им и от време на време се пробват да ги разширят.
Лидерите на тези „ бригади “ или влизат в съюзи, след което се бият между тях, или минават от една коалиция в друга и назад, тъй че уличните борби, в това число столицата, въобще не са необикновени.
През 12-те години, минали от свалянето на Муамар Кадафи, водачите на доста военно-политически групировки неведнъж са изразявали желанието си да основат единни управляващи, които да могат да сложат завършек на фрагментацията и да стартират процеса на възобновление. Постепенно пристигна релативно схващане, че е належащо да се проведат избори, само че на процедура това не се получи.
Нека очертаем главните стадии от „ трънливия път на новата либийска народна власт “: в началото изборите бяха планувани за 2017 година, след което датата на гласуването беше избрана за 10 декември 2018 година Следващата дата беше оповестена за 24 декември 2021 година, само че не беше конкретизирано дали изборите ще бъдат президентски, парламентарни или и двете.
Тъй като нито описите с претенденти, нито съответните закони бяха подготвени до датата на препоръчаните избори, гласуването още веднъж не се състоя, макар съвсем 3 милиона регистрирани гласоподаватели.
Правомощията на министър-председателя А. Дбейба изтекоха през декември 2021 година, само че той изрично отхвърли да подаде оставка. В отговор Народното събрание назначи някогашния началник на Министерството на вътрешните работи Ф. Башага за нов началник на държавното управление, което по никакъв метод не повлия на обстановката, а единствено изостря несъгласията сред Запада и Изтока.
Трябва да се означи, че на 16 май 2023 година Камарата на представителите със свое решение в профил Башага от служба и подреди следствие против него за несъблюдение на отговорностите му.
Известен прогрес е реализиран в решенията на взаимната комисия „ 6+6 “, която включва представители на Висшия държавен съвет (Триполи) и Камарата на представителите (парламента). Президентските и парламентарните избори ще се проведат по едно и също време и може да се проведат при започване на 2024 година, сподели комисията.
Никой обаче няма убеденост, че страната ще успее да се приготви вярно за изборите и да ги организира. В края на краищата към момента няма законодателна рамка, която да дефинира пълномощията на президента и Народното събрание или условията към тези претенденти, които ще се състезават както за парламент, по този начин и за висши държавни длъжности. А и конституция в страната няма...
Вместо това през август 2011 година небрежно беше направена самобитна конституционна декларация. През 2014 година беше основано особено конституционно заседание, което три години по-късно показа план за конституция, който даже не стигна до разискване.
През февруари 2022 година либийският парламент взе решение за конституционна декларация и сформирането на комитет от 24 представители от три основни географски района на страната. Документът се оказа мъртвороден и през юни 2023 година беше изработен опит да бъде възроден: ръководителят на Съвета за национална сигурност (СНС) Ибрахим Халифа Бушнаф изложи свои начинания.
Така наредбата, че ислямът е държавна вяра, а шериатът е главен източник на законодателство, се предлага да бъде допълнена: всеки закон, публикуван в нарушаване на наредбите на шериата, е недействителен.
Предлага се увеличение на състава на Сената от 78 на 90 членове и равнене на представителството от трите съществени района (по 30 от всеки), макар че числеността на популацията в тях варира доста.
Само от тези оферти (а има и други) излиза наяве, че дебатът ще бъде сложен и дълъг. Не е изненадващо, че самият И. Бушнаф призна, че е малко евентуално изборите да се проведат през идната година.
СНС в началото е основана през 2007 година и е ръководена от Муатасим Кадафи, кураторът на разследващите служби и силите за сигурност на Либийската Джамахирия. Той беше погубен дружно с татко си през 2011 година, а 10 години по-късно Съветът за сигурност беше преформиран и въз основа на същия закон от 2007 година, който беше приет за годен.
Показателно е, че И. Бушнаф намерено съобщи, че хората са изтощени, не имат вяра на настоящето държавно управление и не изключи успеха на Сейф ал-Ислам Кадафи на идните избори.
Тази кандидатура обаче провокира гневно отменяне от страна на първенците, които се възползваха от опцията да ограбват страната безнаказано и не желаят да сложат завършек на анархията, обхванала страната.
Те разчитат на поддръжката на някои непознати страни и даже на Организация на обединените нации, което призна и шефът на СНС. Според него те не са решавали и не вземат решение проблеми, тъй като не ги интересува това. Основното ядро, което работи по Либия в Организация на обединените нации, не се трансформира повече от 10 години, а периодическата промяна на специфичните представители на генералния секретар на Организация на обединените нации не докара до осезаеми резултати.
Дори сегашният началник на задачата на Организация на обединените нации господин Батхили (африканец, който схваща добре спецификата) не откри ключа за решение на казуса в Либия по някаква причина, както и цялата Организация на обединените нации.
На 30 октомври Съветът за сигурност на Организация на обединените нации още веднъж удължи мандата на задачата в Либия, като целите не престават да бъдат поддръжката за повсеместен политически развой и превъзмогването на разликите от всички основни политически сили по пътя към национални избори.
Очевидни са опитите на някои външни сили да повлияят на събитията в Либия. Най-значимият е шумният скандал, който избухна, откакто станаха ясни контактите на ПНЕ с израелското външно министерство.
На 27 август в Рим се организира среща сред израелския външен министър Ели Коен и делегацията на ПНЕ, която включваше външния министър Найла ал-Мангуш, министъра на връзките Уалид ал-Лафи, член на Либийския конгрес за политически разговор (ЛФПД) Абд ал-Маджид Меликта и министърът по въпросите на младежта на ПНЕ Фаталлах ал-Зуни.
В същото време самият външен министър на Израел Ели Коен назова срещата с Ал Мангуш „ историческа “, защото това е първата в историята среща на ръководителите на външните ведомства на двете страни.
Несъмнено това беше част от проекта на Вашингтон за нормализиране на връзките сред Либия и Израел, а ролята на реализатор беше предоставена на ръководителя на ПНЕ. Самият той по всевъзможен метод отхвърли присъединяване си в организирането на тази среща, потвърждавайки, че това е частна самодейност на Ал Мангуш.
И това макар изказването на италианското външно министерство, че точно Абделхамид ал Дбейба е изискал ходатайство за определяне на контакти с представител на израелското външно министерство. Операцията на Хамас обърка всички карти и избухна скандал, който докара до оставката на Н. ал-Мангуш.
На 13 ноември Камарата на представителите на Либия по време на среща в Бенгази единомислещо утвърди закон, криминализиращ нормализирането на връзките с Израел.
Полетите на израелската авиация са неразрешени в либийското въздушно пространство, както и влизането на всевъзможни кораби, плаващи под израелски байрак, в либийските териториални води. Стратегически това не промени проектите на Белия дом, само че рейтингът на ал-Дбейба падна внезапно, откакто всеобщите митинги минаха в цялата страна.
ПНЕ е прието като държавно управление на Либия от Организация на обединените нации и от доста страни по света, в това число Русия. Това не пречи на Москва да поддържа контакти както с Триполи, по този начин и с Бенгази.
Същото обаче вършат и Турция, Съединени американски щати и редица други страни, които показват предпочитание да привлекат поддръжката на локалните управляващи и да употребяват всички благоприятни условия за разширение на въздействието.
Съединените щати работят в Либия както непосредствено, по този начин и посредством своя съдружник в НАТО Турция. Тези страни са заинтригувани да усложнят оптимално наличието на Руската федерация в този стратегически район. На 27 ноември 2019 година ПНЕ и Анкара подписаха два меморандума за съгласие: единият, обвързван с военното съдействие, а другият, обвързван с разграничаването на морските зони в Средиземно море.
През януари 2020 година турският парламент позволи изпращането на войски в Либия, след което мандатът беше продължен. На 24 ноември Р. Ердоган изпрати молба до Народното събрание за удължение на задачата на въоръжените сили на страната в Либия с две години (до 2 януари 2026 г.) и няма подозрение, че молбата ще бъде утвърдена.
Ръководителят на ПНЕ ал-Дбейба и турското външно министерство публично оповестиха решението за разкриване на генерални консулства в Бенгази, а Turkish Airlines възнамерява да стартира полети с градовете Триполи и Бенгази, а по-късно и с други градове в Либия.
Много е значимо, че съгласно постигнатите договорености извънредно турски компании ще възстановят опустошения от урагана град Дерна. В либийските медии имаше информация, че маршал Хафтар (ЛНА) се е свързал с турското държавно управление с искане да закупи БПЛА Bayraktar.
Наблюдателите означават, че след поредност от срещи сред военни (заместник-министър на Руската федерация Ю. Евкуров и маршал Х. Хафтар) в Москва и Бенгази контактите са разнородни. В средата на ноември ръководителят на Службата за национална сигурност на Либия И. Бушнаф беше на публично посещаване в Москва.
Бяха извършени срещи със секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация Н. Патрушев, заместник-ръководителя на съветското външно министерство и специфичен представител на президента за Близкия изток и африканските страни М. Богданов, както и с съветското министерство на изключителните обстановки. На 30 ноември М. Богданов организира договаряния в Министерство на външните работи с ръководителя на Висшия държавен съвет на Либия Мохамед Такала.
Руското посолство в Триполи също се засилва доста, като на напред във времето излизат филантропичните контакти. Така дипломат А. Аганин се срещна с министъра по въпросите на младежта на ПНЕ Ф. Ал-Зани (той е и изпълняващ длъжността началник на Министерството на външните работи) и съобщи публична покана от Руската федерална организация по въпросите на младежта за присъединяване в Световния юношески фестивал, който ще се организира в Сочи при започване на 2024 година
Ал-Зани осведоми съветския дипломат за стратегиите, изпълнявани от министерството, в това число плана за демократично образование за младежта, летните учебни заведения, националната стратегия за млади дипломати и други национални стратегии, спонсорирани от Съвета на министрите на ПНЕ.
Ръководителят на Съвета за сигурност И. Бушнаф счита, че тероризмът в Либия е изкоренен, а главната опасност е незаконната миграция от страните от Африканския рог, противозаконната търговия с хора, оръжия и гориво.
По думите му през последните 5-6 години в Либия не е имало свободна продажба на оръжия, както след 2011 година Властите в Триполи и на изток, както и Съветът за сигурност, следят казуса.
Ясно е, че длъжността (служителят е на нея единствено от една година) постанова отговорности, само че е невероятно да си представим, че той не знае: в действителност няма проблеми с оръжията в Либия - можете да си купите или РПК, или ДШК.
Почти всеки дом има огнестрелно оръжие, мнозина носят оръжия със себе си в града или ги носят в колите си. И даже малко нещо като револвер или картечница може елементарно да бъде закупено освен посредством другари, само че даже и посредством реклама! Цените варират: автомат Калашников варира от 500 до 1000 $ според от положението и модела (почти цялата гама е на склад). Разпространени са белгийските пушки FN, пушки помпи, револвери GLOCK и т. н. Но тежките оръжия към този момент в действителност се намират мъчно.
Превод: СМ
В западната част на страната държавното управление на националното единение (ПНЕ), Върховният съд и Президентският съвет са укрепени. На изток - Правителството на националната непоклатимост и Камарата на представителите. На изток е образувана ЛНА (Либийската национална армия) под командването на Х. Хафтар, ПНЕ има свои лични въоръжени сили.
Освен двете армии, подчинени на разнообразни политически сили, има разнообразни въоръжени групи, които управляват зоните им и от време на време се пробват да ги разширят.
Лидерите на тези „ бригади “ или влизат в съюзи, след което се бият между тях, или минават от една коалиция в друга и назад, тъй че уличните борби, в това число столицата, въобще не са необикновени.
През 12-те години, минали от свалянето на Муамар Кадафи, водачите на доста военно-политически групировки неведнъж са изразявали желанието си да основат единни управляващи, които да могат да сложат завършек на фрагментацията и да стартират процеса на възобновление. Постепенно пристигна релативно схващане, че е належащо да се проведат избори, само че на процедура това не се получи.
Нека очертаем главните стадии от „ трънливия път на новата либийска народна власт “: в началото изборите бяха планувани за 2017 година, след което датата на гласуването беше избрана за 10 декември 2018 година Следващата дата беше оповестена за 24 декември 2021 година, само че не беше конкретизирано дали изборите ще бъдат президентски, парламентарни или и двете.
Тъй като нито описите с претенденти, нито съответните закони бяха подготвени до датата на препоръчаните избори, гласуването още веднъж не се състоя, макар съвсем 3 милиона регистрирани гласоподаватели.
Правомощията на министър-председателя А. Дбейба изтекоха през декември 2021 година, само че той изрично отхвърли да подаде оставка. В отговор Народното събрание назначи някогашния началник на Министерството на вътрешните работи Ф. Башага за нов началник на държавното управление, което по никакъв метод не повлия на обстановката, а единствено изостря несъгласията сред Запада и Изтока.
Трябва да се означи, че на 16 май 2023 година Камарата на представителите със свое решение в профил Башага от служба и подреди следствие против него за несъблюдение на отговорностите му.
Известен прогрес е реализиран в решенията на взаимната комисия „ 6+6 “, която включва представители на Висшия държавен съвет (Триполи) и Камарата на представителите (парламента). Президентските и парламентарните избори ще се проведат по едно и също време и може да се проведат при започване на 2024 година, сподели комисията.
Никой обаче няма убеденост, че страната ще успее да се приготви вярно за изборите и да ги организира. В края на краищата към момента няма законодателна рамка, която да дефинира пълномощията на президента и Народното събрание или условията към тези претенденти, които ще се състезават както за парламент, по този начин и за висши държавни длъжности. А и конституция в страната няма...
Вместо това през август 2011 година небрежно беше направена самобитна конституционна декларация. През 2014 година беше основано особено конституционно заседание, което три години по-късно показа план за конституция, който даже не стигна до разискване.
През февруари 2022 година либийският парламент взе решение за конституционна декларация и сформирането на комитет от 24 представители от три основни географски района на страната. Документът се оказа мъртвороден и през юни 2023 година беше изработен опит да бъде възроден: ръководителят на Съвета за национална сигурност (СНС) Ибрахим Халифа Бушнаф изложи свои начинания.
Така наредбата, че ислямът е държавна вяра, а шериатът е главен източник на законодателство, се предлага да бъде допълнена: всеки закон, публикуван в нарушаване на наредбите на шериата, е недействителен.
Предлага се увеличение на състава на Сената от 78 на 90 членове и равнене на представителството от трите съществени района (по 30 от всеки), макар че числеността на популацията в тях варира доста.
Само от тези оферти (а има и други) излиза наяве, че дебатът ще бъде сложен и дълъг. Не е изненадващо, че самият И. Бушнаф призна, че е малко евентуално изборите да се проведат през идната година.
СНС в началото е основана през 2007 година и е ръководена от Муатасим Кадафи, кураторът на разследващите служби и силите за сигурност на Либийската Джамахирия. Той беше погубен дружно с татко си през 2011 година, а 10 години по-късно Съветът за сигурност беше преформиран и въз основа на същия закон от 2007 година, който беше приет за годен.
Показателно е, че И. Бушнаф намерено съобщи, че хората са изтощени, не имат вяра на настоящето държавно управление и не изключи успеха на Сейф ал-Ислам Кадафи на идните избори.
Тази кандидатура обаче провокира гневно отменяне от страна на първенците, които се възползваха от опцията да ограбват страната безнаказано и не желаят да сложат завършек на анархията, обхванала страната.
Те разчитат на поддръжката на някои непознати страни и даже на Организация на обединените нации, което призна и шефът на СНС. Според него те не са решавали и не вземат решение проблеми, тъй като не ги интересува това. Основното ядро, което работи по Либия в Организация на обединените нации, не се трансформира повече от 10 години, а периодическата промяна на специфичните представители на генералния секретар на Организация на обединените нации не докара до осезаеми резултати.
Дори сегашният началник на задачата на Организация на обединените нации господин Батхили (африканец, който схваща добре спецификата) не откри ключа за решение на казуса в Либия по някаква причина, както и цялата Организация на обединените нации.
На 30 октомври Съветът за сигурност на Организация на обединените нации още веднъж удължи мандата на задачата в Либия, като целите не престават да бъдат поддръжката за повсеместен политически развой и превъзмогването на разликите от всички основни политически сили по пътя към национални избори.
Очевидни са опитите на някои външни сили да повлияят на събитията в Либия. Най-значимият е шумният скандал, който избухна, откакто станаха ясни контактите на ПНЕ с израелското външно министерство.
На 27 август в Рим се организира среща сред израелския външен министър Ели Коен и делегацията на ПНЕ, която включваше външния министър Найла ал-Мангуш, министъра на връзките Уалид ал-Лафи, член на Либийския конгрес за политически разговор (ЛФПД) Абд ал-Маджид Меликта и министърът по въпросите на младежта на ПНЕ Фаталлах ал-Зуни.
В същото време самият външен министър на Израел Ели Коен назова срещата с Ал Мангуш „ историческа “, защото това е първата в историята среща на ръководителите на външните ведомства на двете страни.
Несъмнено това беше част от проекта на Вашингтон за нормализиране на връзките сред Либия и Израел, а ролята на реализатор беше предоставена на ръководителя на ПНЕ. Самият той по всевъзможен метод отхвърли присъединяване си в организирането на тази среща, потвърждавайки, че това е частна самодейност на Ал Мангуш.
И това макар изказването на италианското външно министерство, че точно Абделхамид ал Дбейба е изискал ходатайство за определяне на контакти с представител на израелското външно министерство. Операцията на Хамас обърка всички карти и избухна скандал, който докара до оставката на Н. ал-Мангуш.
На 13 ноември Камарата на представителите на Либия по време на среща в Бенгази единомислещо утвърди закон, криминализиращ нормализирането на връзките с Израел.
Полетите на израелската авиация са неразрешени в либийското въздушно пространство, както и влизането на всевъзможни кораби, плаващи под израелски байрак, в либийските териториални води. Стратегически това не промени проектите на Белия дом, само че рейтингът на ал-Дбейба падна внезапно, откакто всеобщите митинги минаха в цялата страна.
ПНЕ е прието като държавно управление на Либия от Организация на обединените нации и от доста страни по света, в това число Русия. Това не пречи на Москва да поддържа контакти както с Триполи, по този начин и с Бенгази.
Същото обаче вършат и Турция, Съединени американски щати и редица други страни, които показват предпочитание да привлекат поддръжката на локалните управляващи и да употребяват всички благоприятни условия за разширение на въздействието.
Съединените щати работят в Либия както непосредствено, по този начин и посредством своя съдружник в НАТО Турция. Тези страни са заинтригувани да усложнят оптимално наличието на Руската федерация в този стратегически район. На 27 ноември 2019 година ПНЕ и Анкара подписаха два меморандума за съгласие: единият, обвързван с военното съдействие, а другият, обвързван с разграничаването на морските зони в Средиземно море.
През януари 2020 година турският парламент позволи изпращането на войски в Либия, след което мандатът беше продължен. На 24 ноември Р. Ердоган изпрати молба до Народното събрание за удължение на задачата на въоръжените сили на страната в Либия с две години (до 2 януари 2026 г.) и няма подозрение, че молбата ще бъде утвърдена.
Ръководителят на ПНЕ ал-Дбейба и турското външно министерство публично оповестиха решението за разкриване на генерални консулства в Бенгази, а Turkish Airlines възнамерява да стартира полети с градовете Триполи и Бенгази, а по-късно и с други градове в Либия.
Много е значимо, че съгласно постигнатите договорености извънредно турски компании ще възстановят опустошения от урагана град Дерна. В либийските медии имаше информация, че маршал Хафтар (ЛНА) се е свързал с турското държавно управление с искане да закупи БПЛА Bayraktar.
Наблюдателите означават, че след поредност от срещи сред военни (заместник-министър на Руската федерация Ю. Евкуров и маршал Х. Хафтар) в Москва и Бенгази контактите са разнородни. В средата на ноември ръководителят на Службата за национална сигурност на Либия И. Бушнаф беше на публично посещаване в Москва.
Бяха извършени срещи със секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация Н. Патрушев, заместник-ръководителя на съветското външно министерство и специфичен представител на президента за Близкия изток и африканските страни М. Богданов, както и с съветското министерство на изключителните обстановки. На 30 ноември М. Богданов организира договаряния в Министерство на външните работи с ръководителя на Висшия държавен съвет на Либия Мохамед Такала.
Руското посолство в Триполи също се засилва доста, като на напред във времето излизат филантропичните контакти. Така дипломат А. Аганин се срещна с министъра по въпросите на младежта на ПНЕ Ф. Ал-Зани (той е и изпълняващ длъжността началник на Министерството на външните работи) и съобщи публична покана от Руската федерална организация по въпросите на младежта за присъединяване в Световния юношески фестивал, който ще се организира в Сочи при започване на 2024 година
Ал-Зани осведоми съветския дипломат за стратегиите, изпълнявани от министерството, в това число плана за демократично образование за младежта, летните учебни заведения, националната стратегия за млади дипломати и други национални стратегии, спонсорирани от Съвета на министрите на ПНЕ.
Ръководителят на Съвета за сигурност И. Бушнаф счита, че тероризмът в Либия е изкоренен, а главната опасност е незаконната миграция от страните от Африканския рог, противозаконната търговия с хора, оръжия и гориво.
По думите му през последните 5-6 години в Либия не е имало свободна продажба на оръжия, както след 2011 година Властите в Триполи и на изток, както и Съветът за сигурност, следят казуса.
Ясно е, че длъжността (служителят е на нея единствено от една година) постанова отговорности, само че е невероятно да си представим, че той не знае: в действителност няма проблеми с оръжията в Либия - можете да си купите или РПК, или ДШК.
Почти всеки дом има огнестрелно оръжие, мнозина носят оръжия със себе си в града или ги носят в колите си. И даже малко нещо като револвер или картечница може елементарно да бъде закупено освен посредством другари, само че даже и посредством реклама! Цените варират: автомат Калашников варира от 500 до 1000 $ според от положението и модела (почти цялата гама е на склад). Разпространени са белгийските пушки FN, пушки помпи, револвери GLOCK и т. н. Но тежките оръжия към този момент в действителност се намират мъчно.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ