Страшна ли е военната мощ на Северна Корея
В публично изказване на Пхенян се твърди, че военната мощ на Северна Корея е повишена и страната може да нападне Съединени американски щати. Според Пхенян Северна Корея се е сдобила с нови оръжия, непознати на света.
Поредното „нагорещяване“ на Корейския полуостров е мотив да забележим отново каква войска има комунистическата страна и толкоз ли е мощен „ стоманеният пестник “ на Ким Чен Ун, с цел да го размаха против най-силата войска в света. В момента Северна Корея е най-милитаризираната и изолационистка страна в света, ръководена от тоталитарен монархичен режим.
Армията получава най-вече средства от бюджета (между 20% и 40%), а генералите на севернокорейската войска заемат основна роля в обществото. Заради мощната изолираност и икономическите компликации КНДР развива асиметрични въоръжени сили.
Армия
Числеността е над 1 000 000 души, плюс над 5 000 000 души в паравоенни организации. Макар и въоръжена най-вече със остаряла руска техника от 50-те и 60-те години, армията на КНДР разчита на асиметрична тактичност, залагаща не толкоз на самолети и съвременни танкове, колкото на артилерия, ракети и създаването на нуклеарно оръжие, като сдържащо средство.
Артилерия
КНДР е може би единствената страна в света, в която артилерията има доста по-стратегическо и основно значение по отношение на авиацията. Това се дължи от елементи на обстоятелството, че авиопаркът на страната е формиран най-вече от музейни експонати. Другата причина обаче е, че столицата на Южна Корея – Сеул се намира на 56 км от границата със Северна Корея. В Сеул живеят над 20 милиона души или към половината от популацията на Южна Корея, а градът е в обсегът на корейската далекобойна артилерия.
Химически и биологически оръжия
Северна Корея създава и други оръжия за всеобщо поразяване. КНДР има сред 2500 и 5000 метрични тона зарин, иприт и други нервнопаралитични газове. Те могат да се „доставят“ до бойното поле чрез снаряди и балистични ракети. И до момента в който нещата при химичното оръжие са сигурни, то за биологичното оръжие на КНДР се знае малко. Информацията идва главно от разузнаването на Южна Корея и бегълци. Според тях Северът има или създава бойна форма на антракса. КНДР има построени съвременни лаборатории, в които това може да става, а резултатите на бактериологичните оръжия са тествани върху пандизчии.
Подводници клас Sinpo
Това е най-важната част от флота на КНДР. Подводниците от този клас са приспособени за изстрелването на 1 или 2 балистични ракети и по този метод са част от изграждащата се нуклеарна триада на Северна Корея. Твърди се, че дизайнът на подводниците е подобен с този на руските клас Golf. През 1993 година Русия продава 10 подводници клас Golf на Северна Корея за скрап. Корейците обаче не претопяват ръждясалите подводните съдове, а ги учат, след което създават личен усъвършенстван вид. Макар и да не се знае точният брой на подводниците от клас Sinpo, се твърди, че КНДР има най-малко 1 дейна подводница, а още 6 са в развой на създаване. Предполага се, че съдовете от клас Sinpo могат да устоят 60 дни потопени на 280 метра оптималната дълбочина. Дължината на една подводница е към 70 метра, а за задвижване се употребяват 3 дизелови мотора.
Ядрени
Първите фабрики за произвеждане и обогатяване на уран са издигнати през 80-те, а в края на 90-те години КНДР съумява да се снабди с нуклеарни технологии от Пакистан. Първият сполучлив под земята нуклеарен тест е извършен през 2006 години с мощ по-малка от 1 килотон. През 2009 година е извършен втори тест с мощ от 5 килотона, а 4 години по-късно следва трети тест на устройство с мощ от 14 килотона. Досега Северна Корея е провела 5 нуклеарни теста – всички с мощ по-малка от тази на бомбата пусната над Нагазаки (21 Кт). Въпреки това КНДР твърди, че има атомна бомба, която по-същество е 1000 пъти по-мощна.
Що се отнася до броя на нуклеарните глави, специалистите са единомислещи, че той е дребен. Други обаче настояват, че КНДР към момента не е основала задоволително дребна нуклеарна глава, която сполучливо да се „достави“ с ракета. Според учените Северна Корея има към 48 атомни бомби, от които единствено 10 са със мощ, сходна на атомната бомба над Хирошима (15 Кт). Ядрената теория на страната е, че няма да употребява атомни бомби, в случай че суверенитетът? не е под опасност от непозната мощ.
Ракети
Ракетната стратегия на Северна Корея започва при започване на 70-те след отхвърли на Съюз на съветските социалистически републики да продаде балистични ракети Скъд на КНДР. Няколко години по-късно Северна Корея обаче се снабдява с ракети Скъд през Египет и стартира тяхното проучване и рационализация.
Rodong-1е най-голямата и основна трансформация на Скъд, която е правена в Северна Корея. Тази ракета има военен обхват от 1000 километра и може да носи нуклеарна бойна глава. Според Централно разузнавателно управление на САЩ Северът разполага с към 300 бр. и към 50 мобилни установки, от които те да се изстрелват. Това е и най-успешната ракета на КНДР, като се твърди, че точно тя би могла да се употребява за нуклеарни удари.
През 2010 година на бял свят се появява Hwasong-10, позната и като Musudan. Ракетата може да носи бойна глава с тегло от 1 звук и има военен обхват от към 2500 км. Тази ракета може да се изстрелва и от мобилна установка, само че до момента е имала единствено един сполучлив тест и към 10 неуспеха. КНДР има много други балистични ракети в арсенала си, само че те не могат да носят нуклеарни бойни глави и имат радиус по-малък от 1000 км.
Pukkuksong-1е другата значима за Северна Корея ракета, която може да се изстрелва от подводница и има радуис от 2500 км. Pukkuksong-1 е от изключително значение за КНДР, тъй като разрешава второстепенен нуклеарен удар, който може да бъде нанесен след изненадващо и сполучливо разрушение на ракетните установки основани на сушата. КНДР е провела поредност от сполучливи проби на тази ракета.
Ракетата KN-08 прави своят дебют през 2015 година и по предопределение и размери припомня на съветските Topol-M. Обсегът е сред 6000 и 9000 км, а ракетата е способна да носи нуклеарна бойна глава. По-късно тази ракета е ъпдейтната до KN-14, която би трябвало да има обхват от 12 000 км и да може да доближи до Чикаго. КНДР е провела серия от несполучливи проби на ракетата, само че американското разузнаване счита, че към 2020 година може да бъде реализирано сполучливо тестване.
Сериозна спънка за ракетите на Северна Корея обаче са антибалистичните THAAD установки, с които към този момент Разполага Южна Корея. Те имат съвсем 100% успеваемост против старите ракети Скъд, само че биха били затруднени от Rodong-1, Pukkuksong-1 и KN-14.
Танковете Pokpung-ho
Северна Корея разполага с огромен брой остарели руски танкове, като Т-55 и Т-62. Според специалисти за Севера по-важни са мобилните противотанкови гранатомети, с които е въоръжена пехотата. Въпреки това КНДР разполага с един относително съвременен танк, от който са създадени към 500 бр. Pokpung-ho има много сходства с китайския Type 88, който се появява в средата на 80-те години на предишния век. Разработката на Pokpung-ho е повлияна и от всеобщото заличаване на иракските Т-72 при Война в Персийския залив (1990-1991). Танкът разполага с 125 милиметрово гладкоцевно оръжие и минимално количество композитна ризница. По-необичайно е съществуването на две установки за изстрелване на зенитни ракети, инсталирани до купола. Те би трябвало да пазят танка от хеликоптери и ниско прелитащи самолети. Задвижва се от дизелов мотор с мощ сред 1000 к.с. и 1500 к.с.
Лазерни пушки за ослепяване
Любопитен факт е, че Северна Корея демонстрира интерес към лазерното оръжие и е третата страна в света, която има отряд, въоръжен със неразрешени от Организация на обединените нации лазерни пушки за ослепяване (Другите са Китай и Русия). Тези оръжия имат обхват от 2-3 километра и могат да унищожат непрестанно зрението на противниковите бойци. Северна Корея разполага с китайската ZM-87, която е замислена за битка с водачите на хеликоптери, само че също така може да нанася провали на някои „по-крехки“ електронни системи.
Поредното „нагорещяване“ на Корейския полуостров е мотив да забележим отново каква войска има комунистическата страна и толкоз ли е мощен „ стоманеният пестник “ на Ким Чен Ун, с цел да го размаха против най-силата войска в света. В момента Северна Корея е най-милитаризираната и изолационистка страна в света, ръководена от тоталитарен монархичен режим.
Армията получава най-вече средства от бюджета (между 20% и 40%), а генералите на севернокорейската войска заемат основна роля в обществото. Заради мощната изолираност и икономическите компликации КНДР развива асиметрични въоръжени сили.
Армия
Числеността е над 1 000 000 души, плюс над 5 000 000 души в паравоенни организации. Макар и въоръжена най-вече със остаряла руска техника от 50-те и 60-те години, армията на КНДР разчита на асиметрична тактичност, залагаща не толкоз на самолети и съвременни танкове, колкото на артилерия, ракети и създаването на нуклеарно оръжие, като сдържащо средство.
Артилерия
КНДР е може би единствената страна в света, в която артилерията има доста по-стратегическо и основно значение по отношение на авиацията. Това се дължи от елементи на обстоятелството, че авиопаркът на страната е формиран най-вече от музейни експонати. Другата причина обаче е, че столицата на Южна Корея – Сеул се намира на 56 км от границата със Северна Корея. В Сеул живеят над 20 милиона души или към половината от популацията на Южна Корея, а градът е в обсегът на корейската далекобойна артилерия.
Химически и биологически оръжия
Северна Корея създава и други оръжия за всеобщо поразяване. КНДР има сред 2500 и 5000 метрични тона зарин, иприт и други нервнопаралитични газове. Те могат да се „доставят“ до бойното поле чрез снаряди и балистични ракети. И до момента в който нещата при химичното оръжие са сигурни, то за биологичното оръжие на КНДР се знае малко. Информацията идва главно от разузнаването на Южна Корея и бегълци. Според тях Северът има или създава бойна форма на антракса. КНДР има построени съвременни лаборатории, в които това може да става, а резултатите на бактериологичните оръжия са тествани върху пандизчии.
Подводници клас Sinpo
Това е най-важната част от флота на КНДР. Подводниците от този клас са приспособени за изстрелването на 1 или 2 балистични ракети и по този метод са част от изграждащата се нуклеарна триада на Северна Корея. Твърди се, че дизайнът на подводниците е подобен с този на руските клас Golf. През 1993 година Русия продава 10 подводници клас Golf на Северна Корея за скрап. Корейците обаче не претопяват ръждясалите подводните съдове, а ги учат, след което създават личен усъвършенстван вид. Макар и да не се знае точният брой на подводниците от клас Sinpo, се твърди, че КНДР има най-малко 1 дейна подводница, а още 6 са в развой на създаване. Предполага се, че съдовете от клас Sinpo могат да устоят 60 дни потопени на 280 метра оптималната дълбочина. Дължината на една подводница е към 70 метра, а за задвижване се употребяват 3 дизелови мотора.
Ядрени
Първите фабрики за произвеждане и обогатяване на уран са издигнати през 80-те, а в края на 90-те години КНДР съумява да се снабди с нуклеарни технологии от Пакистан. Първият сполучлив под земята нуклеарен тест е извършен през 2006 години с мощ по-малка от 1 килотон. През 2009 година е извършен втори тест с мощ от 5 килотона, а 4 години по-късно следва трети тест на устройство с мощ от 14 килотона. Досега Северна Корея е провела 5 нуклеарни теста – всички с мощ по-малка от тази на бомбата пусната над Нагазаки (21 Кт). Въпреки това КНДР твърди, че има атомна бомба, която по-същество е 1000 пъти по-мощна.
Що се отнася до броя на нуклеарните глави, специалистите са единомислещи, че той е дребен. Други обаче настояват, че КНДР към момента не е основала задоволително дребна нуклеарна глава, която сполучливо да се „достави“ с ракета. Според учените Северна Корея има към 48 атомни бомби, от които единствено 10 са със мощ, сходна на атомната бомба над Хирошима (15 Кт). Ядрената теория на страната е, че няма да употребява атомни бомби, в случай че суверенитетът? не е под опасност от непозната мощ.
Ракети
Ракетната стратегия на Северна Корея започва при започване на 70-те след отхвърли на Съюз на съветските социалистически републики да продаде балистични ракети Скъд на КНДР. Няколко години по-късно Северна Корея обаче се снабдява с ракети Скъд през Египет и стартира тяхното проучване и рационализация.
Rodong-1е най-голямата и основна трансформация на Скъд, която е правена в Северна Корея. Тази ракета има военен обхват от 1000 километра и може да носи нуклеарна бойна глава. Според Централно разузнавателно управление на САЩ Северът разполага с към 300 бр. и към 50 мобилни установки, от които те да се изстрелват. Това е и най-успешната ракета на КНДР, като се твърди, че точно тя би могла да се употребява за нуклеарни удари.
През 2010 година на бял свят се появява Hwasong-10, позната и като Musudan. Ракетата може да носи бойна глава с тегло от 1 звук и има военен обхват от към 2500 км. Тази ракета може да се изстрелва и от мобилна установка, само че до момента е имала единствено един сполучлив тест и към 10 неуспеха. КНДР има много други балистични ракети в арсенала си, само че те не могат да носят нуклеарни бойни глави и имат радиус по-малък от 1000 км.
Pukkuksong-1е другата значима за Северна Корея ракета, която може да се изстрелва от подводница и има радуис от 2500 км. Pukkuksong-1 е от изключително значение за КНДР, тъй като разрешава второстепенен нуклеарен удар, който може да бъде нанесен след изненадващо и сполучливо разрушение на ракетните установки основани на сушата. КНДР е провела поредност от сполучливи проби на тази ракета.
Ракетата KN-08 прави своят дебют през 2015 година и по предопределение и размери припомня на съветските Topol-M. Обсегът е сред 6000 и 9000 км, а ракетата е способна да носи нуклеарна бойна глава. По-късно тази ракета е ъпдейтната до KN-14, която би трябвало да има обхват от 12 000 км и да може да доближи до Чикаго. КНДР е провела серия от несполучливи проби на ракетата, само че американското разузнаване счита, че към 2020 година може да бъде реализирано сполучливо тестване.
Сериозна спънка за ракетите на Северна Корея обаче са антибалистичните THAAD установки, с които към този момент Разполага Южна Корея. Те имат съвсем 100% успеваемост против старите ракети Скъд, само че биха били затруднени от Rodong-1, Pukkuksong-1 и KN-14.
Танковете Pokpung-ho
Северна Корея разполага с огромен брой остарели руски танкове, като Т-55 и Т-62. Според специалисти за Севера по-важни са мобилните противотанкови гранатомети, с които е въоръжена пехотата. Въпреки това КНДР разполага с един относително съвременен танк, от който са създадени към 500 бр. Pokpung-ho има много сходства с китайския Type 88, който се появява в средата на 80-те години на предишния век. Разработката на Pokpung-ho е повлияна и от всеобщото заличаване на иракските Т-72 при Война в Персийския залив (1990-1991). Танкът разполага с 125 милиметрово гладкоцевно оръжие и минимално количество композитна ризница. По-необичайно е съществуването на две установки за изстрелване на зенитни ракети, инсталирани до купола. Те би трябвало да пазят танка от хеликоптери и ниско прелитащи самолети. Задвижва се от дизелов мотор с мощ сред 1000 к.с. и 1500 к.с.
Лазерни пушки за ослепяване
Любопитен факт е, че Северна Корея демонстрира интерес към лазерното оръжие и е третата страна в света, която има отряд, въоръжен със неразрешени от Организация на обединените нации лазерни пушки за ослепяване (Другите са Китай и Русия). Тези оръжия имат обхват от 2-3 километра и могат да унищожат непрестанно зрението на противниковите бойци. Северна Корея разполага с китайската ZM-87, която е замислена за битка с водачите на хеликоптери, само че също така може да нанася провали на някои „по-крехки“ електронни системи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ