Мирният процес между Израел и палестинците е в кома и надежда няма
В ситуацията на изострена предизборна акция с доста замени на обиди и малко думи всъщност спорът на Израел с палестинците многозначително отсъства като тематика.
Управляващата партия " Ликуд " на премиера Бенямин Нетаняху не предлага никакъв проект за това, което мнозина считат за най-екзистенциалния проблем на страната. Неговият основен противник в изборите на 9 април с недомлъвки приказва за " делене ", а сътрудниците хардлайнери (от коалицията) на Нетаняху намерено приказват за немислимата в миналото концепция за анексиране на целия или на части от Западния бряг. За палестинска страна - пожеланото за интернационалната общественост решение през последните две десетилетия, към този момент не се приказва.
Това е в цялостен контрастност с предходните избори, когато мирът с палестинците бе централна тематика за гласоподавателите. Тази явна липса на интерес е отражение на ширещото се в Израел отчаяние от годините на безплодни старания за реализиране на мир.
Но това свидетелства и за триумфа на Нетаняху да изтласка тематиката от дневния ред. Възползвайки се от вътрешните палестински раздори и провеждайки от време на време спорни политики, Нетаняху съумява да ръководи спора, без да визира по-важния въпрос по какъв начин двата взаимносвързани народа ще живеят дружно отсега нататък. Силната поддръжка от администрацията на Тръмп му дава спомагателен подтик.
" Мирният развой сега е в кома ",
сподели Шмуел Роснер, старши откривател от Еврейския институт за национална политика. " Няма огромни очаквания за намиране за жизнеспособно решение в близко бъдеще, тъй че хората могат просто да избутат казуса в задънена улица, до момента в който той още веднъж изплува някой ден и стартира да ги преследва. "
Нетаняху пое премиерския пост при започване на 2009 година и под мощен напън от тогавашния американски президент Барак Обама насилствено съобщи, че поддържа концепцията за самостоятелна палестинска страна, въпреки и с доста условия, които бяха отхвърлени. Нещата бързо потеглиха надолу и съществени мирни диалози по този начин и не се състояха по време на мандата на Обама.
През годините като министър председател Нетаняху неведнъж хвърляше виновността върху палестинците, обвинявайки президента Махмуд Абас - който е за съглашение посредством договаряния с Израел - в подстрекаване и поддръжка за " терора ". В същото време той поддържаше подмолно съдействие в областта на сигурността със силите на Абас на Западния бряг за взаимна битка против екстремистката формация " Хамас ".
В следената от " Хамас " линия Газа Нетаняху постоянно участваше във въоръжени конфликти, само че води и подмолни договаряния със върлия си зложелател с вярата да поддържа спокойна конюнктура.
Администрацията на Тръмп в допълнение тласка палестинците в задънена улица,
като оряза стотици милиони долари помощи за тях и призна Ерусалим за столица на Израел. Това подтикна палестинците да скъсат връзките със Съединени американски щати. Дългоочакваният кротичък проект, който Белият дом дава обещание да показа след изборите, няма огромна вероятност, в случай че въобще в миналото види бял свят.
Мирният развой е надълбоко замразен и по тази причина може би не е изненада, че никоя от огромните израелски партии не приказва за палестинците. " Палестинската идея през днешния ден изцяло отсъства от израелските избори, а когато се появява, то е единствено в отрицателен подтекст ", сподели Ахмед Мадждалани, върховен палестински чиновник. " Това е тревожно, тъй като демонстрира, че нещата вървят от неприятно по-лошо ".
Палестинците желаят Западния бряг, Източен Ерусалим и линията Газа (територии, завладени от Израел в близкоизточната война от 1967 г.) за своя самостоятелна страна. Така нареченото решение въз основа на правилото за две страни се употребява с необятна интернационална поддръжка като най-хубавия метод за преустановяване на спора.
Ако Израел продължи да господства над милиони палестинци, логиката сочи, че те последователно ще се откажат от фантазията си за страна, а вместо това ще изискат израелско поданство и цялостно пълноправие. При подобен сюжет
Израел няма по какъв начин повече да бъде по едно и също време и еврейска, и демократична страна.
Израелците упрекват палестинците в отменяне на " великодушни мирни оферти ", последното от тях в края на 2008 година - нещо, което палестинците отхвърлят. Израелците се базират също и на изтеглянето си от Газа през 2005 година, което откри пътя за " Хамас " да вземе властта от силите на Абас две години по-късно.
Преди изборите няколко религиозни и националистически партии наред с самостоятелни членове на нетаняховата " Ликуд ", намерено приканиха за анексиране на части от или на целия Западен бряг. Тези проекти включват редица оферти за палестинците, в това число право на жителство, само че без право на глас, вероятно и поданство или финансови тласъци за емигриране.
Остава неразбираемо какъв брой мощно тези партии - евентуални съдружни сътрудници на Нетаняху, ще упорстват на своето, въпреки че неотдавнашното решение на Тръмп да признае анексията на окупираните от Израел Голански възвишения докара до усилване на апелите за анексиране на територии на Западния бряг.
Говорителят на " Ликуд " Ели Хазан сподели, че не чака анексията да бъде на дневен ред. Според него партията " мощно има вяра " в статуквото. " Ние сме и против еднодържавното решение, и против двудържавното решение. И двете могат до доведат до края на Израел като еврейска и демократична страна ", уточни той.
© Associated Press
Според Йоханан Плеснер, ръководител на Израелския либерален институт и някогашен народен представител, Нетаняху няма да се поддаде на апелите за анексия. " В края на краищата анексирането на Западния бряг е прерогатив на премиера ", сподели той.
Главният противник на Нетаняху, някогашният шеф на генералния щаб Бени Ганц, дава известна вяра на " лагера на мира ". Програмата на неговата партия " Синьо и бяло " отделя няколко фрази на палестинците, обещавайки " нови хоризонти за политическо споразумяване " и ангажимент да се работи с арабските съседи за намиране на метод " да се задълбочи разделянето ". Там обаче не се загатва за палестинска страна и се споделя, че Израел ще продължи да управлява елементи от Западния бряг и в никакъв случай няма да раздели Ерусалим.
Според някогашния палестински договарящ (с Израел) Гасан Хатиб неналичието на интерес от израелска страна вреди на палестинците в кратковременен проект, само че е доста по-лоша за Израел в дълготраен проект. " Това значи завършек на двудържавното решение ", сподели той.
" Алтернативата ще бъде система на апартейд,
а това ще аргументи големи вреди на израелската народна власт и на имиджа на Израел. " Йоси Бейлин - един от основните архитекти на историческото краткотрайно спокойно съглашение на Израел с палестинците от 1993 година, сподели, че политиката на Нетаняху има пагубен резултат върху изгледите за мир. Въпреки това той е убеден, че решението за две страни един ден ще бъде възприето заради липса на други възможности, и даже има вяра, че Ганц " сигурно " ще търси спокойно съглашение, в случай че бъде определен.
По подигравка на ориста мирният проект на Тръмп, в случай че бъде показан, ще укрепи позициите на Нетаняху, счита Бейлин. Ако бъде определен, за Нетаняху ще бъде мъчно да се противи на предлагането на неговия непосредствен другар,, до момента в който в това време неговите хардлайнерски настроени съдружни сътрудници ще се опълчват на всевъзможни отстъпки към палестинците.
" Въздействието на този проект може да е доста забавно ", сподели Бейлин. /БТА
Управляващата партия " Ликуд " на премиера Бенямин Нетаняху не предлага никакъв проект за това, което мнозина считат за най-екзистенциалния проблем на страната. Неговият основен противник в изборите на 9 април с недомлъвки приказва за " делене ", а сътрудниците хардлайнери (от коалицията) на Нетаняху намерено приказват за немислимата в миналото концепция за анексиране на целия или на части от Западния бряг. За палестинска страна - пожеланото за интернационалната общественост решение през последните две десетилетия, към този момент не се приказва.
Това е в цялостен контрастност с предходните избори, когато мирът с палестинците бе централна тематика за гласоподавателите. Тази явна липса на интерес е отражение на ширещото се в Израел отчаяние от годините на безплодни старания за реализиране на мир.
Но това свидетелства и за триумфа на Нетаняху да изтласка тематиката от дневния ред. Възползвайки се от вътрешните палестински раздори и провеждайки от време на време спорни политики, Нетаняху съумява да ръководи спора, без да визира по-важния въпрос по какъв начин двата взаимносвързани народа ще живеят дружно отсега нататък. Силната поддръжка от администрацията на Тръмп му дава спомагателен подтик.
" Мирният развой сега е в кома ",
сподели Шмуел Роснер, старши откривател от Еврейския институт за национална политика. " Няма огромни очаквания за намиране за жизнеспособно решение в близко бъдеще, тъй че хората могат просто да избутат казуса в задънена улица, до момента в който той още веднъж изплува някой ден и стартира да ги преследва. "
Нетаняху пое премиерския пост при започване на 2009 година и под мощен напън от тогавашния американски президент Барак Обама насилствено съобщи, че поддържа концепцията за самостоятелна палестинска страна, въпреки и с доста условия, които бяха отхвърлени. Нещата бързо потеглиха надолу и съществени мирни диалози по този начин и не се състояха по време на мандата на Обама.
През годините като министър председател Нетаняху неведнъж хвърляше виновността върху палестинците, обвинявайки президента Махмуд Абас - който е за съглашение посредством договаряния с Израел - в подстрекаване и поддръжка за " терора ". В същото време той поддържаше подмолно съдействие в областта на сигурността със силите на Абас на Западния бряг за взаимна битка против екстремистката формация " Хамас ".
В следената от " Хамас " линия Газа Нетаняху постоянно участваше във въоръжени конфликти, само че води и подмолни договаряния със върлия си зложелател с вярата да поддържа спокойна конюнктура.
Администрацията на Тръмп в допълнение тласка палестинците в задънена улица,
като оряза стотици милиони долари помощи за тях и призна Ерусалим за столица на Израел. Това подтикна палестинците да скъсат връзките със Съединени американски щати. Дългоочакваният кротичък проект, който Белият дом дава обещание да показа след изборите, няма огромна вероятност, в случай че въобще в миналото види бял свят.
Мирният развой е надълбоко замразен и по тази причина може би не е изненада, че никоя от огромните израелски партии не приказва за палестинците. " Палестинската идея през днешния ден изцяло отсъства от израелските избори, а когато се появява, то е единствено в отрицателен подтекст ", сподели Ахмед Мадждалани, върховен палестински чиновник. " Това е тревожно, тъй като демонстрира, че нещата вървят от неприятно по-лошо ".
Палестинците желаят Западния бряг, Източен Ерусалим и линията Газа (територии, завладени от Израел в близкоизточната война от 1967 г.) за своя самостоятелна страна. Така нареченото решение въз основа на правилото за две страни се употребява с необятна интернационална поддръжка като най-хубавия метод за преустановяване на спора.
Ако Израел продължи да господства над милиони палестинци, логиката сочи, че те последователно ще се откажат от фантазията си за страна, а вместо това ще изискат израелско поданство и цялостно пълноправие. При подобен сюжет
Израел няма по какъв начин повече да бъде по едно и също време и еврейска, и демократична страна.
Израелците упрекват палестинците в отменяне на " великодушни мирни оферти ", последното от тях в края на 2008 година - нещо, което палестинците отхвърлят. Израелците се базират също и на изтеглянето си от Газа през 2005 година, което откри пътя за " Хамас " да вземе властта от силите на Абас две години по-късно.
Преди изборите няколко религиозни и националистически партии наред с самостоятелни членове на нетаняховата " Ликуд ", намерено приканиха за анексиране на части от или на целия Западен бряг. Тези проекти включват редица оферти за палестинците, в това число право на жителство, само че без право на глас, вероятно и поданство или финансови тласъци за емигриране.
Остава неразбираемо какъв брой мощно тези партии - евентуални съдружни сътрудници на Нетаняху, ще упорстват на своето, въпреки че неотдавнашното решение на Тръмп да признае анексията на окупираните от Израел Голански възвишения докара до усилване на апелите за анексиране на територии на Западния бряг.
Говорителят на " Ликуд " Ели Хазан сподели, че не чака анексията да бъде на дневен ред. Според него партията " мощно има вяра " в статуквото. " Ние сме и против еднодържавното решение, и против двудържавното решение. И двете могат до доведат до края на Израел като еврейска и демократична страна ", уточни той.
© Associated Press
Според Йоханан Плеснер, ръководител на Израелския либерален институт и някогашен народен представител, Нетаняху няма да се поддаде на апелите за анексия. " В края на краищата анексирането на Западния бряг е прерогатив на премиера ", сподели той.
Главният противник на Нетаняху, някогашният шеф на генералния щаб Бени Ганц, дава известна вяра на " лагера на мира ". Програмата на неговата партия " Синьо и бяло " отделя няколко фрази на палестинците, обещавайки " нови хоризонти за политическо споразумяване " и ангажимент да се работи с арабските съседи за намиране на метод " да се задълбочи разделянето ". Там обаче не се загатва за палестинска страна и се споделя, че Израел ще продължи да управлява елементи от Западния бряг и в никакъв случай няма да раздели Ерусалим.
Според някогашния палестински договарящ (с Израел) Гасан Хатиб неналичието на интерес от израелска страна вреди на палестинците в кратковременен проект, само че е доста по-лоша за Израел в дълготраен проект. " Това значи завършек на двудържавното решение ", сподели той.
" Алтернативата ще бъде система на апартейд,
а това ще аргументи големи вреди на израелската народна власт и на имиджа на Израел. " Йоси Бейлин - един от основните архитекти на историческото краткотрайно спокойно съглашение на Израел с палестинците от 1993 година, сподели, че политиката на Нетаняху има пагубен резултат върху изгледите за мир. Въпреки това той е убеден, че решението за две страни един ден ще бъде възприето заради липса на други възможности, и даже има вяра, че Ганц " сигурно " ще търси спокойно съглашение, в случай че бъде определен.
По подигравка на ориста мирният проект на Тръмп, в случай че бъде показан, ще укрепи позициите на Нетаняху, счита Бейлин. Ако бъде определен, за Нетаняху ще бъде мъчно да се противи на предлагането на неговия непосредствен другар,, до момента в който в това време неговите хардлайнерски настроени съдружни сътрудници ще се опълчват на всевъзможни отстъпки към палестинците.
" Въздействието на този проект може да е доста забавно ", сподели Бейлин. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ