В Общия устройствен план на столицата са налице зони, в

В Общия организационен проект на столицата са налице зони, в които няма ограничаване за височината на постройките, а в композиция с " малките врати " в Закон за устройство на територията и ЗУЗСО се появяват терени, за които съществува опция да не се съблюдават никакви градоустройствени параметри. 

Това се споделя в позиция на БСП-София. Според столичните социалисти " са нужни незабавни законодателни промени, с цел да се предотвратят опциите Столична община и СОС да работят не по правомерност, а по целенасоченост, тъй като в такива случаи се появяват благоприятни условия за корупционни практики, за взимане на противоречиви, лобистки решения, будещи основателни митинги ". Длъжни сме да създадем ясни правила - къде и по какъв начин може да се строи в София, с цел да няма разочаровани бизнесмени и гневни жители. Предстоящите промени в законодателството би трябвало да минат през необятно публично разискване, с цел да се чуе мнението на жителите, както и на вложителите и притежателите на терени по този начин, че бъдещите промени оптимално да отчетат и защитят ползите на всички, написа още в позицията на БСП-София. 

В текста им се споделя още: 

В тази връзка членовете на Градския съвет на Българска социалистическа партия - София се обединихме към позицията, че са извънредно наложителни законови промени. Необходимо е основаването на законови правила, които да регламентират височината на постройките в София като в смесените многофункционални зони, в които сега няма предел на височината на новите здания, тя да се ограничи до 75 метра, колкото са най-високите съществуващи блокове в жилищните комплекси. Да се дефинират местата, където могат да се строят високи здания (небостъргачи) като предлагането е за бул. " Цариградско шосе " наоколо до мястото за градеж на Capital Fort, западното направление след ж.к. " Люлин " и региона на Централна жп гара. 

Наред с това следва в ЗУЗСО да залегне условие Столична община да одобри Наредба, която да регламентира основаване на система за дефиниране и разбор на транспортния трафик, който да се изследва освен във връзка с местата за паркиране и гариране, само че и по повод опциите на съществуващата транспортна инфраструктура за " стигане и влизане " в самите здания. С цел прекъсване на процеса на презастрояване на жилищните комплекси, да се формулират законово понятията " междублоково пространство " и " зелени площи ", което ще пресече опцията да се вземат решения по целенасоченост. Нужно е и нормативно разширение на опциите за присъединяване на жителите и увеличение на публичния надзор при разискването, приемането и обжалването на устройствените проекти и техните промени.

Във връзка с изработването на „ Визия за дълготрайно развиване на София " и приготовление на измененията в Общ устройствен план би трябвало да бъде проведено допитване до жителите на столицата за изясняване на въпросите:
- Къде да се намира „ ситито ” на града;
- Да се одобри ли „ карта на височините на града ”, където зоните отразяват секторите с една и съща преобладаваща и съществуваща височина;
- Следва ли историческият център на София, да се развива най-вече като пешеходен и зелен;
- Правилно ли е непрестанно да се усилват площите на „ зелената “ и „ синя “ зони в града или следва да се търси различен метод за ограничението на трафика на моторни транспортни средства в центъра, най-много със основаване на преимущества за публичния и различния транспорт;
- Как би трябвало да се развиват и наподобяват вторичните градски центрове в регионите на града;
- Следва ли да се одобряват правила за фасадното и цветово оформление на постройките в другите региони на града;

Настояваме във „ Визията за развиване на София ” и в бъдещите промени в Общ устройствен план тактиката да бъде столицата да се развива като конгломерат от осмислени публични пространства и здания, като система от динамични градски зони със смесено предопределение, която да подсигурява пълностоен живот на градското пространство и хората. Сега София не се развива хармонично като град, а се развива на две скорости - център и жилищни квартали. Да пожелаваме жилищните комплекси да се развиват като „ пълностоен град в града “, а не като големи спални. За задачата в регионите на София следва да се възнамеряват и развиват вторични градски центрове, защото до момента главните споделени градски пространства, в това число и тези за културен и нравствен живот, са съсредоточени главно и основно в центъра на града. Считаме, че в градоустройственото развиване на София водещо би трябвало да бъде развиването й като „ зелен град “, който оптимално се възползва от естествените си запаси - близостта до планината Витоша и благосъстоянието на съществуващите минерални извори. Считаме, че бъдещото градоустройство на столицата би трябвало да усилва опциите за обезпечаване на напредването пешком, както и велосипедното придвижване, които водят до доста резултати - понижаване на автомобилния трафик, повишение чистотата на въздуха, опазване и развиване на градското пространство и улицата като място за срещи сред хората.

В последна сметка най-голямото предизвикателство пред нас е да убедим и притеглим столичани към идеята - „ София – зелен и новаторски град “ - град за хората, комфортен, безвреден и резистентен.