Путин бил готов за трети рунд преговори с Украйна. Защо не може д...
„ В общи линии, ние сме подготвени за това (следващ кръг от преговори), належащо е да се уточнят мястото и времето “, сподели Путин, написа Kyiv Independent.
Той добави, че договарянията може да се проведат в Истанбул, само че детайлностите към момента не са контрактувани. Според него, още един кръг диалози може да приближи страните до мир, макар че изискванията, разказани в техните мирни меморандуми, остават „ изцяло противоположни “.
Последните договаряния сред Русия и Украйна се организираха на 2 юни в Истанбул, след по-ранна среща на 16 май. Въпреки настояването на Украйна за 30-дневно помирение, Русия неколкократно е отхвърлила предлагането, предлагайки единствено краткотрайни примирия от 2–3 дни в лимитирани региони, за евакуиране на телата на починалите бойци.
Макар да не е реализирано съглашение за всеобхватно преустановяване на огъня, досегашните диалози доведоха до няколко огромни замени на военнопленници, в това число замяна „ 1000 за 1000 “ в края на май и следваща сделка за замяна на до 1200 души от всяка страна.
Министърът на защитата на Украйна, Рустем Умеров, съобщи на 26 юни по време на конференция, че задачата на Украйна е да провежда директна среща сред президента Володимир Зеленски и Путин в идващия кръг от договарянията.
В предходни срещи Путин не се е появявал персонално, изпращайки по-нисши представители, макар готовността на Зеленски за диалог лице в лице и натиска от страна на Съединени американски щати.
На 26 юни турският президент Реджеп Тайип Ердоган разгласи, че Анкара работи за организирането на среща сред Зеленски и Путин, като в договарянията вероятно може да се включи и президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Путин съобщи на 27 юни, че е „ изцяло допустимо “ да се организира среща сред него и американския президент. „ Ще се радваме да я подготвим “, добави той в резюме.
Зеленски и Тръмп се срещнаха по време на срещата на върха на НАТО на 25 юни, където двамата разискаха развиването на бойните дейности, потребността на Киев от спомагателни системи за противовъздушна защита и опциите за взаимно произвеждане на дронове.
Зеленски по-рано към този момент е изразявал подготвеност за тристранна среща. На 27 май той съобщи пред публичната телевизия „ Суспільне “, че е подготвен да седне на масата с Тръмп и Путин.
Турция към този момент е била хазаин на директни мирни договаряния през март 2022 година и остава една от дребното страни, които поддържат открити линии както с Киев, по този начин и с Москва.
На предходните мирни договаряния сред Русия и Украйна – в това число тези в Истанбул през март 2022 година и последните срещи през май и юни 2025 година – не беше реализиран действителен пробив, главно заради неналичието на доверие към съветската страна. Ето за какво скептицизмът към желанията на Владимир Путин е необятно публикуван:
Защо недоверието към Путин е основателно?
Първо, Русия продължава военните си дейности даже по време на самите договаряния. В съвсем всички случаи, когато се организират дипломатически срещи, съветската войска по едно и също време с това ускорява настъпленията си в Украйна, нанася удари по гражданска инфраструктура или подхваща офанзиви. Това слага под въпрос искреността на съветските планове за мир.
Второ, Москва редовно отхвърля съществени условия, поставяни от Украйна, в това число настояванията за цялостно евакуиране на войски от окупираните територии, определяне на дълготрайно помирение с интернационалните гаранции и възобновяване на териториалната целокупност. Вместо това, Русия предлага къси, лимитирани по територия „ филантропични примирия “ от два или три дни – най-често за събиране на телата на починали бойци, без ангажимент към по-мащабен кротичък развой.
Още една причина за недоверието е отводът на Владимир Путин да се включи персонално в договарянията. Докато украинският президент Володимир Зеленски неведнъж е заявявал подготвеност за пряк разговор, Путин до момента постоянно е изпращал свои представители, което демонстрира липса на политическа воля на най-високо ниво.
Историческият подтекст също не работи в интерес на доверието към Кремъл. От 2014 година насам Русия е нарушила няколко интернационалните уговорката, измежду които Меморандумът от Будапеща, в който се задължава да почита украинската самостоятелност, както и Минските съглашения, чиято реализация редовно подкопава посредством военна и политическа интервенция в Донбас.
Накрая, редица анализатори считат, че Русия употребява самите договаряния като тактически инструмент – с цел да легитимира към този момент завладените територии, да понижи интернационалния напън и да си обезпечи време за военно прегрупиране. Това подкопава същността на всевъзможен дипломатически развой.
Всичко това изяснява за какво Украйна, западните страни и мнозина самостоятелни наблюдаващи упорстват всевъзможни бъдещи договаряния да бъдат под непоколебим интернационален контрол и обвързани с съответни, проверими дейности от страна на Москва – на първо място с преустановяване на огъня и евакуиране на части от украинска територия.
Той добави, че договарянията може да се проведат в Истанбул, само че детайлностите към момента не са контрактувани. Според него, още един кръг диалози може да приближи страните до мир, макар че изискванията, разказани в техните мирни меморандуми, остават „ изцяло противоположни “.
Последните договаряния сред Русия и Украйна се организираха на 2 юни в Истанбул, след по-ранна среща на 16 май. Въпреки настояването на Украйна за 30-дневно помирение, Русия неколкократно е отхвърлила предлагането, предлагайки единствено краткотрайни примирия от 2–3 дни в лимитирани региони, за евакуиране на телата на починалите бойци.
Макар да не е реализирано съглашение за всеобхватно преустановяване на огъня, досегашните диалози доведоха до няколко огромни замени на военнопленници, в това число замяна „ 1000 за 1000 “ в края на май и следваща сделка за замяна на до 1200 души от всяка страна.
Министърът на защитата на Украйна, Рустем Умеров, съобщи на 26 юни по време на конференция, че задачата на Украйна е да провежда директна среща сред президента Володимир Зеленски и Путин в идващия кръг от договарянията.
В предходни срещи Путин не се е появявал персонално, изпращайки по-нисши представители, макар готовността на Зеленски за диалог лице в лице и натиска от страна на Съединени американски щати.
На 26 юни турският президент Реджеп Тайип Ердоган разгласи, че Анкара работи за организирането на среща сред Зеленски и Путин, като в договарянията вероятно може да се включи и президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Путин съобщи на 27 юни, че е „ изцяло допустимо “ да се организира среща сред него и американския президент. „ Ще се радваме да я подготвим “, добави той в резюме.
Зеленски и Тръмп се срещнаха по време на срещата на върха на НАТО на 25 юни, където двамата разискаха развиването на бойните дейности, потребността на Киев от спомагателни системи за противовъздушна защита и опциите за взаимно произвеждане на дронове.
Зеленски по-рано към този момент е изразявал подготвеност за тристранна среща. На 27 май той съобщи пред публичната телевизия „ Суспільне “, че е подготвен да седне на масата с Тръмп и Путин.
Турция към този момент е била хазаин на директни мирни договаряния през март 2022 година и остава една от дребното страни, които поддържат открити линии както с Киев, по този начин и с Москва.
На предходните мирни договаряния сред Русия и Украйна – в това число тези в Истанбул през март 2022 година и последните срещи през май и юни 2025 година – не беше реализиран действителен пробив, главно заради неналичието на доверие към съветската страна. Ето за какво скептицизмът към желанията на Владимир Путин е необятно публикуван:
Защо недоверието към Путин е основателно?
Първо, Русия продължава военните си дейности даже по време на самите договаряния. В съвсем всички случаи, когато се организират дипломатически срещи, съветската войска по едно и също време с това ускорява настъпленията си в Украйна, нанася удари по гражданска инфраструктура или подхваща офанзиви. Това слага под въпрос искреността на съветските планове за мир.
Второ, Москва редовно отхвърля съществени условия, поставяни от Украйна, в това число настояванията за цялостно евакуиране на войски от окупираните територии, определяне на дълготрайно помирение с интернационалните гаранции и възобновяване на териториалната целокупност. Вместо това, Русия предлага къси, лимитирани по територия „ филантропични примирия “ от два или три дни – най-често за събиране на телата на починали бойци, без ангажимент към по-мащабен кротичък развой.
Още една причина за недоверието е отводът на Владимир Путин да се включи персонално в договарянията. Докато украинският президент Володимир Зеленски неведнъж е заявявал подготвеност за пряк разговор, Путин до момента постоянно е изпращал свои представители, което демонстрира липса на политическа воля на най-високо ниво.
Историческият подтекст също не работи в интерес на доверието към Кремъл. От 2014 година насам Русия е нарушила няколко интернационалните уговорката, измежду които Меморандумът от Будапеща, в който се задължава да почита украинската самостоятелност, както и Минските съглашения, чиято реализация редовно подкопава посредством военна и политическа интервенция в Донбас.
Накрая, редица анализатори считат, че Русия употребява самите договаряния като тактически инструмент – с цел да легитимира към този момент завладените територии, да понижи интернационалния напън и да си обезпечи време за военно прегрупиране. Това подкопава същността на всевъзможен дипломатически развой.
Всичко това изяснява за какво Украйна, западните страни и мнозина самостоятелни наблюдаващи упорстват всевъзможни бъдещи договаряния да бъдат под непоколебим интернационален контрол и обвързани с съответни, проверими дейности от страна на Москва – на първо място с преустановяване на огъня и евакуиране на части от украинска територия.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ