В обществото липсва разбиране за необходимостта от комплексно спазване на

В обществото липсва схващане за нуждата от сложно съблюдаване на противоепидемичните ограничения и за имунизирането като спомагателна отбрана. Това е резултат от недоверието към институциите и неуспеха на медиите.

С известния български пулмолог професор Коста Костов беседва Георги Лозанов:

Проф. Костов, за какво последната вълна на КОВИД-19 удари толкоз тежко България?

Защото груповият имунитет на популацията е прекомерно невисок за срещата с новия, по-агресивен Делта вид на вируса и липсва схващане в обществото за нуждата от сложно съблюдаване на противоепидемичните ограничения и за имунизирането като спомагателна отбрана. А това е резултат от високия % скептично настроени жители, неуспеха на медиите в отстояването на научно обосновани позиции и недоверието в институциите.

Виждате ли учредения в претенциите на предходните ръководещи, че са се справяли по-добре с епидемиологичната обстановка, в сравнение с актуалните?

Не виждам такива учредения. Популистката изразителност на политиците разчита на разделянето на обществото и на недоверието в институциите. Това е български абсурд, тъй като точно политиците, които разделиха и обезвериха обществото, се употребяват от тази популистка изразителност. И България не се оправи нито политически, нито медийно, нито експертно със обстановката, като виновността за протичащото се през днешния ден носим всички.

Защо медиците не съумяват по такава надълбоко здравна тематика да се трансфорат в престижи, способни да убедят хората? Следствие ли е от това, че политиците ги използват за личния си имидж?

Острото политическо разделяне, в което съществуваме от десетилетия, е плодородна почва за неуспех на медицинските специалисти, които се поддават на политически ухажвания и разиграват ексцентрични медийни моноспектакли. В такава тежка социална настройка е доста мъчно да пробие истината, която не е успокояваща, а по-скоро е неприятна, остаряла и грозна, само че мъдра и търпелива. Недоверието на болшинството е артикул на отвращението от истината, която не устройва никого. Най-малко безпросветната част на обществото, която политически обработена се трансформира от малцинство в болшинство.

За Вас самия политическата кариера опция не е ли да отбраните професионалните си визии в тази спешна обстановка?

Един публицист попитал Шарл де Гол в апогея на неговата политическа кариера дали е благополучен като политик и той дал отговор: " Да не ме мислите за глупак? ". Аз съм доктор и не желая моите пациенти да ме мислят за глупак. Не искам да се конфронтирам с никого от тях, трансформирайки политическите си благосклонности и желания в основа на кариерата си. Следвам моите етични правила, а не слугувам на политически хрумвания. Катеря се по-скоро по скалата на полезностите в персонализма на Макс Шелер, в сравнение с по хлъзгавата стълба на политическата обстановка, която те принуждава да се стремиш към вероятното, а не към мечтаното. Предпочитам да остана самостоятелен жител, с цел да запазя самоуважението си и всекидневните си добродетели. В такива случаи се връщам постоянно към Константин Павлов, който споделяше, че човек не би трябвало да обича властта повече от гения си. Много е мъчно да бъда изкушен от политиката при житейски образци като неговия.

Новото разделяне в обществото сред ваксъри и антиваксъри намира ли политическо посланичество?

Разбира се, то е очевидно и не е нужно да показвам съответни образци. Забележете какъв брой лекари, представители и на двете " течения ", се изкушиха да повдигнат партийно знаме и в това време да претендират, че са самостоятелни специалисти. Независим специалист с политическа багра е дървено желязо. От друга страна виждаме политици, които застъпват антинаучни позиции, с цел да завоюват електорална поддръжка. Това е непростимо и такива политици отиват на политическото сметище.

Каква е повода доста инфектирани да търсят лекарска помощ късно, което прави лекуването им мъчно?

Причините са доста, само че най-много са в непомерния напън върху здравната система, която не е в положение да се оправи с изключителната обстановка по бърз и сполучлив метод. Дефицитът на квалифицирана помощ е комбиниран с неналичието на доверие в медиците, подкопавано в годините от унизителното отношение към тях на политици, медии и общество, които направиха всичко допустимо, с цел да стоварят проблемите на българското опазване на здравето върху гърба на здравното съсловие, с цел да се харесат на електората си и да запазят зрителския интерес. Българите могат да разчитат единствено на персоналния възторг и професионална нравственос в опазването на здравето, незадоволителни да компенсират " цитокиновата стихия ", разследване от хронична управническа непълнота.
Редакцията предлага
Ако и след този неуспех новите законодатели и ръководещи не се ангажират с проблемите на опазването на здравето, ще потвърдят, че не са способни да вземат най-важните публично виновни решения по кантиански - като се слагат на мястото на всяко друго човешко създание. Надявам се, след всичко случило се, опазването на здравето да стане водещ приоритет в работата на българския президент.

Каква е хуманната тактика, в случай че съществуващите болнични отделения се препълнят? Трябва ли да се сътвори профилирана Ковид-болница у нас?

По този въпрос има способени органи, които би трябвало да са изготвили тактика при сериозна обстановка. Вече чуваме отправения вик за помощ към Европейския съюз. Ако отделенията се препълнят, Министерство на здравеопазването е длъжно да предложи обезщетителен механизъм на деяние. Тежкият удар, който ни нанесе пандемията, сподели, че има потребност от огромна профилирана болница с подготвеност при продължителни епидемиологични гърмежи да поема най-тежко болните. Тази болница в нормален режим, отвън епидемиологичен гърмеж като този, може да работи като всяка друга многопрофилна болница, само че при зараза от народен мащаб да се трансформира за работа в изключителна обстановка, с каквито неизбежно ще се сблъскваме и в бъдеще. Тя би трябвало да бъде приоритет на страната и като всяка друга университетска болница да извършва функционалностите си на обучителна база за студенти по медицина. Добавям това последно изречение, с цел да подчертая различен рисков недостиг - в образованието на студентите по медицина, които не получават предстоящото от тях и обществото обучение.

През миналата година и половина развиха ли се научно потвърдените средства за лекуване и за какво това като че ли не се отразява върху равнището на смъртността от Ковид-19? Един и същ протокол и лекарства ли употребяваме с страните, в които към този момент съвсем не се умира от тази болест?

Все още в практиката липсва антивирусен медикамент, който може да бъде ефикасен в тежките етапи на заболяването. Ремдесивир не е най-надеждният и не отговори на огромните упования към него, изключително в случай че не се приложи в точния момент и в композиция с кортикостероид в началната фаза на кислороден дефицит. Появата на нови противовирусни препарати се сблъсква със свръхочаквания за успеваемост във всяка фаза на заболяването, изключително късната, с ограничавания достъп до тях, с високата им цена и дребните количества, които ще получим.

В лечебния протокол има одобрени лекарства, които са ефикасни и в по-късната възпалителна фаза на инфекцията, само че те изискват разнообразни дози и комбинации при всеки самостоятелен случай и в огромна степен резултатът зависи от опита и квалификацията на екипа и лекаря, който ги назначава. Все още се злоупотребява с лечебни тактики и лекарства, които не са потвърдени в научните изследвания, само че се употребяват самоуверено и всеобщо и освен в извънболничната процедура. Това е недопустимо и рисково за болните.

Носят ли медиите виновност за задълбочаването на епидемиологичната рецесията в страната?

Медиите вземат участие, тъй като в търсене на сензация и скандал дадоха естрада на ексцентрични " експертни " отзиви и следваха апетитите на зрителската публика, като провокираха спомагателна зараза, придобила в публичния спор названието " инфодемия ". А аз бих я нарекъл медийно отзивчиво разстройство. По време на рецесия с непредвидими за обществото последствия, медиите би трябвало да носят своята социална отговорност и да лимитират крайните, ненаучни изказвания, да ги изтласкват в периферията с явен знак, че не са за обща приложимост и са " отвън етикета ".

Колко пациенти имате сега?

Университетската болница " Света Анна ", в която работя от три години, ме очарова със своя възторг, с денонощното мъжество на медиците, изключително на най-младите. Те са на особена респект, тъй като носят голям товар на плещите си и бързо съзряват професионално. Болницата е извънредно претрупана без да се употребява с привилегиите на други лечебни заведения и не връща заболели, което я прави една от най-натоварените в страната. Ръководството непрестанно трансформира браншове, с цел да поеме напора от тежко заболели. Всички лечебни и реанимационни кревати са заети и са в непрекъснат дефицит, само че се оправяме със сетни старания. Заети са над 180 кревати от заболели с Ковид-19 пневмонии, което е не по-малко от 35 % от легловия потенциал на болничното заведение, а 20 от леглата са реанимационни. На този декор имунизираните медици са рекордните 98 % и това дава сигурност на екипите и повече вяра за болните.

Всеки ден в часовете отвън уговорките ми в болничното заведение съветвам по телефона не по-малко от 20-25 души, множеството с изострен Ковид-19 или с последици от него. Щастлив съм, в случай че имам няколко часа спокоен сън, с цел да държа разсъдъка си безсънен. И всяка заран се разсънвам с вяра за болните си.