В обширно интервю за подкаста на Евролигата, гардът на ЛА

В обстойно изявление за подкаста на Евролигата, гардът на ЛА Клипърс Богдан Богданович разяснява напускането на Желко Обрадович на Партизан, наблягайки дълбоката прочувствена връзка на треньора с клуба и показа мемоари от личния си престой в белградския тим.

" Съжалявам, че към този момент няма да го виждам до пейката. Беше огромен потрес за мен, само че Желко е умел човек и имам вяра в решението му. В тази обстановка това беше най-хубавото решение, освен за него, само че и за тима. Емоционалната му връзка с Партизан е доста мощна. Много съм тъжен, че взе това решение, само че сигурно знае за какво го е направил.

" Когато един треньор вземе такова решение, постоянно има реакция. Ще забележим по какъв начин ще се развият нещата. Особено когато си потегля някой като Желко. Винаги е поемал отговорността и целия напън. Сега натискът пада върху играчите, тъй като Желко към този момент го няма. От моя опит, такива обстановки могат да донесат и нещо положително и се надявам, че това ще се случи. Партизан е първата му обич. Дори когато бяхме във Фенербахче, постоянно говорехме за Партизан. Той обича баскетбола и когато приказва със състезателите, желае да види тяхната обич към играта, тъй като това го прави благополучен ", показа 33-годишният гард.

Той се върна и на престоя си в Партизан при започване на своята кариера: " Беше ужасно. През първите две години имах опцията да играя с велики играчи. Беше неповторимо да печелиш титли и да играеш в Топ 16 на Евролигата. Тогава осъзнах какъв брой мъчно е най-високото равнище. Следващите два сезона бяха под управлението на Дуле Вуйошевич и беше като войска. Изградих си работни привички, сигурно беше друго от в този момент. Но всяка ера си има своите особености ", сподели още Богданович.

За това по какъв начин предава на съотборниците си опита и културата на почитателите на Партизан: " Винаги им споделям едно и също – каквото сте видели на телефона или в Instagram, забравете го. Когато дойдете от близко, там е същинското прекарване. Трябва да го видите и да го изживеете. Казвам им, че би трябвало да изберат страна, вярната страна, т.е. Партизан, с цел да могат да седят до мен. След това ги изучавам на остарели викания и се пробвам да им покажа какъв брой добре схващат баскетбола почитателите на Партизан. Когато съдиите не отсъдят нещо, незабавно следва реакция ".

За пристрастеността, напрежението и интензивността, които изпитват играчите и почитателите в огромните сръбски дербита: " Когато си дете, започваш да разбираш, че би трябвало да избереш тим. Обикновено фамилията взема решение. Може даже да не те пуснат у дома, в случай че избереш съперника! Семейството издига фенството на друго равнище и за хората е значимо кого подкрепяш. Така израстваш. Спомням си, че деляхме зала " Пионир " с Цървена звезда и тренирахме съвсем едновременно. Винаги се поздравявахме и си говорехме, само че когато идваше дербито, към този момент нямаше поздрави. Беше най-важният мач. Ако спечелиш, си легенда. Няма по-добро възприятие от успеха в дерби. Ако загубиш, е напълно друго: Не можеш да излезеш и почитателите по улицата не би трябвало да те виждат спокоен. Трябва да минеш през " наказването ". И това е обикновено ".