Министър Вълчев: Учещите днес ще са активни и през 2075 г., трябва да прогнозираме пазара на труда
В просветителната система през днешния ден са деца, възпитаници и студенти, които ще бъдат дейни и през 2075 година - след 50 години. Това значи, че ние би трябвало да се опитаме да предвиждаме напред, само че за пазара на труда можем да създадем положителни прогнози за пет години напред.
Това сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на националната конференция " Иновативно обучение и специалности на бъдещето ", проведена от Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи (ВУТП), съобщи Българска телеграфна агенция
Знаем какъв брой хора се пенсионират в дадена област и какъв брой възпитаници и студенти учат. Ако предвиждаме 10 години напред, става с доста незнайни и условности, които се усилват, в случай че предвиждаме 20 години напред, разяснява министърът.
Въпросът е по какъв начин би трябвало да подготвим тези деца, които ще бъдат дейни след 50 години, като не знаем какви ще бъдат специалностите. Имаме доста огромно съображение да считаме, че ще навлизаме в епоха на все по-бързо и все по-често изменящи се специалности. Голяма част от специалностите няма да съществуват и даже да останат една част от днешните специалности, те ще бъдат доста по-различни - като темперамент и нужни познания и умения, посочи Вълчев.
Има няколко фундаментални промени във външната среда, които изправят просветителните системи пред провокации във връзка с публичната им задача, парадигмата им, организацията им, а към момента системите на учебното обучение са построени на обичайния класно-урочен принцип. Но в това време се трансформират няколко неща, едното е, че ще се сменят доста по-бързо специалностите и най-вероятно нашите деца ще живеят в десетилетия, в които ще се сменят три пъти специалности, добави министърът.
Традиционните системи - на професионално и на висше обучение, са настроени към това, да има една специалност през живота. Това значи, че ще има от ден на ден адаптивни образования, микро квалификации и е допустимо системата на професионалното и висшето обучение да се приспособява към един по-гъвкав и кратковременен модел, разяснява Красимир Вълчев.
Другата фундаментална смяна е, че несъмнено бъдещите специалности ще изискват по-голяма интегралност на знанията, а в този момент системите на професионално и висше обучение са настроени към по-тясна специализация, изясни той.
Сега изкуственият разсъдък замества по-лесно профилираните познания и по-трудно работните места и хората, за които се изискват сложни познания, работа с хора и се изисква прочувствена просветеност. В този смисъл отново сме изправени през доста предизвикателство и това значи бакалавърските стратегии да са по-широки, техническото обучение да включва филантропични дисциплини и противоположното, сподели още министър Красимир Вълчев.
