В обръщение към нацията по-рано този месец обявих, че ще

В послание към нацията по-рано този месец разгласих, че ще упорствам за либерален мандат за осъществяване на визия за по-справедлив и отворен Казахстан. И защото страната ни върви към избори през идващите месеци, имам вяра, че би трябвало да се противопоставим на инстинкта да се затворим в себе си в това бурно световно време.

Просто няма жизнеспособна опция на глобализацията, взаимозависимостта и интернационалния ред, учреден на правила. И до момента в който напъните за понижаване на зависимостта и възстановяване на устойчивостта са изцяло разбираеми — и в доста случаи рационални — има фина линия, която би трябвало да се следва, защото това не би трябвало да докара до по-широко превръщане на всичко, което е асъдействало за световния разцвет през последните десетилетия.

Ние сме длъжни да смекчим рисковете и да понижим уязвимостта на световната система и би трябвало да се стремим да реализираме това посредством подсилване на съдействието, вместо да го изоставяме.

Казвам това като водач на страна, която е изправена пред закани, подбудени от световна фрагментация.

Казахстан постоянно е бил мост сред Изтока и Запада, среща се в сърцето на Пътя на коприната. Имаме 7600-километрова граница с Русия, 1800-километрова граница с Китай и обширни търговски връзки с Европа и останалия свят.

През цялата ни история — и изключително след независимостта — постоянно сме били на мнение, че към различията със съседите би трябвало да се подхожда градивно и те не би трябвало да водят до спиране на връзките, съдействието или доверието.

В резултат на това Казахстан и Централна Азия в по-широк смисъл съставляват безапелационен образец за способността на огромните сили да работят взаимно, преследвайки своите ползи, които са от изгода за народите в района.

Освен това ние имаме вяра, че такива правила на неприкритост и съдействие са също толкоз скъпи в интернационалната сфера, колкото и в страната. Всъщност този дух дефинира пътя на вътрешните промени, които моята администрация ползва.

И даже пред сериозния интернационален напън, който сътвори компликации у нас, а и в други случаи - няма да се затворим и няма да изберем изолираност.

Вместо това удвояваме демократичната, интернационална, отворена политика, която докара до такова фрапантно повишение на виталния стандарт в международен мащаб.

Страната ми е на кръстопът. Ако не успеем да отговорим на сериозните провокации, пред които сме изправени на този стадий, рискуваме да попаднем в „ клопката на междинния приход “ и в процеса да разочароваме цяло потомство оптимистични, енергични и амбициозни млади жители.

Преди две седмици показах в Народното събрание проекта за „ обективен и почтен Казахстан “. Планът има за цел да децентрализира вземането на решения, да ускори върховенството на закона, да увеличи интернационалната конкурентоспособност и да обезпечи равни благоприятни условия за всеки жител.

Целта му е да промени фундаментално нашия политически ред и да загърби „ суперпрезидентска “ система, която към този момент не е най-ефективният модел на ръководство за упоритостите на страната ни.

Вместо това ние децентрализираме и разпределяме властта в цялата страна, засилвайки ролята на Народното събрание и локалните управляващи.

Навлизаме в нова епоха на плурализъм, премахвайки рестриктивните мерки за регистрация и образуване на политически партии.

И аз също предизвиках обединен 7-годишен президентски мандат, защото считам, че това е същински пробив в развиването на демокрацията в Казахстан и модернизацията му като напреднала страна. Към днешна дата нито една страна в нашата част на света не е подхванала тази смела стъпка.

Всички тези промени ни оказват помощ да преминем към нов модел — модел на президентска република с по-силен парламент и по-отговорно държавно управление.

Това не е нищо друго с изключение на цялостна промяна на националната ни политика. Следователно е нужен мощен мандат за поощряване на тази промяна.

Ето за какво взех решение да насроча президентски избори тази есен и да приема законодателство, забраняващо на всички бъдещи президенти да ръководят повече от един мандат.

Някои наблюдаващи ще се чудят дали можем да изпълним толкоз амбициозни промени. Всички исторически промени обаче изискват политическа храброст и жертви. И аз съм наясно с мащаба на тази задача.

Също по този начин имам вяра, че нашето национално мислене е претърпяло трагични промени през последните години, подбудени от дълбоки обществени промени, икономическата рецесия и рецесията със сигурността, в която се намираме, и най-много признанието, че би трябвало да изградим страна, която е по-справедлива и служи на всеки жител.

Разбрахме, че в случай че желаеме да избегнем стагнацията, би трябвало да ускорим и да продължим напред с цялостна скорост към промени.

Това не значи, че ще бъдем безразсъдни или наивни — тъкмо противоположното. Ние се движим напред бързо, само че и внимателно. И това се отнася както за нашите вътрешни, по този начин и за интернационалните подходи.

Вярвам, че можем да продължим напред единствено в случай че признаем, че всеки проблем — без значение дали е държавен или световен — е общ проблем. И ние можем да отговорим на тези общи провокации единствено посредством сплотени, взаимни старания.

По същия метод, по който се оправяме с въпросите на справедливото систематизиране, националното развиване и икономическата диверсификация посредством по-голяма неприкритост и децентрализация на властта в Казахстан, ние също би трябвало да работим дружно в интернационален проект за справяне с изменението на климата, продоволствената и енергийната сигурност. Казахстан може и ще играе своята роля в решаването на всички тези световни проблеми, както ще изложа това в речта си пред Общото заседание на Организация на обединените нации.

В тази сериозна повратна точка, както на национално, по този начин и на световно равнище, би трябвало да извлечем верните уроци от последните рецесии и да се стремим да възобновим и укрепим настоящия си път, вместо да го изоставим в интерес на тесногръдия, насочен към себе си метод.