Признателни българи се стичат всяка година пред паметника на Макгахан в Охайо
В Ню Лексингтън, в щата Охайо, на пътната табела с името на града ще прочетете: " Ню Лексингтън, родното място на Джанюариъс Макгахан, бранител на българската независимост ”.
За хората, които живеят там, Макгахан през днешния ден е воин, който те обичат и почитат. Когато през 1978 година българският бежанец доктор Георги Табаков идва в Ню Лексингтън и води българи за първия фестивал, отдаден на Макгахан, американците не знаят съвсем нищо за него, а и за България, само че са очаровани от националните ни носии, танците, програмата и хората и от почитта към техния съгражданин Макгахън. Фестивалът се случва преди 40 години. Телевизионния канал CBS прави специфичен репортаж за българите, а Чарл Тюрал даже намира отговора на въпроса с какво Макгахън е заслужил тази респект и почитание:
“През 1876 година Макгахан отива в България. Неговите публикации за “Лондон дейли нюз ”, за турските зверства против почтените българи разгневяват кралица Виктория, наелектризират Европа и провокират съветския цар да изпрати войска оттатък Дунава, с цел да освободи българите от турците. ”
Така, във връзка със 100-годишнината от гибелта на Макгахан, започва фестивалът, който продължава към този момент 40 години. Д-р Георги Табаков основава и и спонсорира и Фондация в памет на американския публицист, а по-късно поръчва паметника, който е дело на статуя Любомир Далчев. След това фестивалът става българо-американски, какъвто остава и до през днешния ден. Една от най-дългогодишните деятелки на фондацията и фестивала Барбара Мууни си спомня:
" Първата година Карма Джийн и аз отидохме на 100-годишнината. Бяхме малко смутени, тъй като да живееш тук и да не познаваш най-важния воин на селището не е добре.Така отидохме на програмата тогава и Карма Джийн и се заинтересовахме да създадем освен това и да се включим. След като по-възрастните хора, които бяха уредници на програмата, започнаха да си отиват, ние си казахме, че в случай че желаеме да го вършим всяка година би трябвало да работим дружно. ”
В Ню Лексингтън не живеят българи, само че всяка година при започване на юли има американо-български фестивал. Тази година традицията беше продължена. Хората, които се събраха пред гроба и паметника на Макгахан да отдадат респект във връзка 140-годишнината от неговата гибел и 40- годишнината на Фондацията, учредена в негова чест, бяха повече от всеки път и имаше българи от Атланта, Ню Йорк, Чикаго, Вашингтон, Синсинати.
Местните поданици знаят за българите и България повече от всички други. В библиотеката има кътче с български книги, а някои съвсем сполучливо вършат българска баница.
За хората, които живеят там, Макгахан през днешния ден е воин, който те обичат и почитат. Когато през 1978 година българският бежанец доктор Георги Табаков идва в Ню Лексингтън и води българи за първия фестивал, отдаден на Макгахан, американците не знаят съвсем нищо за него, а и за България, само че са очаровани от националните ни носии, танците, програмата и хората и от почитта към техния съгражданин Макгахън. Фестивалът се случва преди 40 години. Телевизионния канал CBS прави специфичен репортаж за българите, а Чарл Тюрал даже намира отговора на въпроса с какво Макгахън е заслужил тази респект и почитание:
“През 1876 година Макгахан отива в България. Неговите публикации за “Лондон дейли нюз ”, за турските зверства против почтените българи разгневяват кралица Виктория, наелектризират Европа и провокират съветския цар да изпрати войска оттатък Дунава, с цел да освободи българите от турците. ”
Така, във връзка със 100-годишнината от гибелта на Макгахан, започва фестивалът, който продължава към този момент 40 години. Д-р Георги Табаков основава и и спонсорира и Фондация в памет на американския публицист, а по-късно поръчва паметника, който е дело на статуя Любомир Далчев. След това фестивалът става българо-американски, какъвто остава и до през днешния ден. Една от най-дългогодишните деятелки на фондацията и фестивала Барбара Мууни си спомня:
" Първата година Карма Джийн и аз отидохме на 100-годишнината. Бяхме малко смутени, тъй като да живееш тук и да не познаваш най-важния воин на селището не е добре.Така отидохме на програмата тогава и Карма Джийн и се заинтересовахме да създадем освен това и да се включим. След като по-възрастните хора, които бяха уредници на програмата, започнаха да си отиват, ние си казахме, че в случай че желаеме да го вършим всяка година би трябвало да работим дружно. ”
В Ню Лексингтън не живеят българи, само че всяка година при започване на юли има американо-български фестивал. Тази година традицията беше продължена. Хората, които се събраха пред гроба и паметника на Макгахан да отдадат респект във връзка 140-годишнината от неговата гибел и 40- годишнината на Фондацията, учредена в негова чест, бяха повече от всеки път и имаше българи от Атланта, Ню Йорк, Чикаго, Вашингтон, Синсинати.
Местните поданици знаят за българите и България повече от всички други. В библиотеката има кътче с български книги, а някои съвсем сполучливо вършат българска баница.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ