Или ни лъжат, или е даже по-страшно
В няколко материала се спирах на свръх наглостта, която се шири из Черноморието. В тях ви споделих, че не съм оптимист за протичащото се, тъй като просто няма от кое място да пристигна оптимизмът ми.
А ме е боязън, че може да се появи светлина в края на тунела, тъй като историята до момента помни, че постоянно е от отсреща идващия трен.
Но това, което не си задавам като въпрос в никакъв случай е „ е, по какъв начин може такова нещо? “ Просто знам, че може. Така работят нещата тук.
Използвах за инродукция съответните образци с плажовете, тъй като другояче, задълбавайки на едро из страната – целият материал щеше да бъде единствено образец до образеца и да се трансформира просто в един противен, само че и отегчителен лист.
Е, ясно ни е, че може. Няма ли спирачка, наглостта не знае граници. Нито елементарната – досадната, битовата, която ни нервира по улиците, нито престъпната, която ни унищожава страната.
Дисциплинирани германци, озовали се в България, откриват, че това е страната на неограничените благоприятни условия – в случай че имаш пари в джоба, никой не ти търси сметка. И на какво се научават? На корупция, на заобикаляне на закона, на това да не съблюдават всички условия, тъй като (и те са хора все пак) е тегаво, а се разминаваш с малко пари, където би трябвало, научават се на мързел. Научават се хората. Явно не им е в „ природата “ да бъдат дисциплинирани и работни, а в обществения им строй. Я, каква изненада!
Това значи ли, че България е пропита с изброените анти-добродетели? Не знам.
Знам единствено, че има доста хора, които не се свенят да ги показват. Пример:
„ Проговори собственичката на каракала, разхождал се свободно по улиците на Пловдив “.
И слушайте деликатно какво е споделила, тъй като в тези няколко фрази има толкоз доста „ заряд “, че не знам от кое място да стартира. Всичко това е просто в прорез със здравия разсъдък, човек не съумява да повярва, че е действителност, а не книга или филм.
„ Разхождахме го непрекъснато на открито на каишка “, споделя собственичката на каракала. Тоест разхождали са диво животно на открито. Какво ли би могло да се обърка, а? Например да се изгуби и да тръгне по улиците на града, сред хората? Диво животно с инстинкт за ликвидиране. Ама те го били дресирали. Успели са да пречупят десетки хиляди години еволюция! Избили са му инстинктите на див звяр, който търси храна и се пази! Я стига!
„ В никакъв случай не го пускаме да се разхожда самичък “. Всъщност новините от последните дни приказват друго.
„ Бях на посетители и той самичък си е отворил прозореца и си е направил една разходка “.
О, извинете, объркал съм се…
Ето КАКВО ИМАТ ПРЕДВИД ХОРАТА, писали законите, когато споделят, че е рисково и надлежно ЗАБРАНЕНО да се отглеждат диви животни в домашни условия. „ Ама ние си го гледаме добре и го пазим “, споделят нормално гледачите, до момента в който не влязат в новините с изпуснато животно.
Продължаваме нататък:
„ Котаракът живее с децата ми, спи с тях “. Ало, Защита на детето ли е? Има малко работа за вас, само че слушайте деликатно, не, не се майтапим.
И ето тук идва най-страшното. За нас – като страна и общество. Четете деликатно:
„ Сдобихме се с него от разплодник в Чехия, беше бебе, предходна съм през всички институции, регистриран е, чипиран е “.
Животното има публична РЕГИСТРАЦИЯ и това не е смешка.
Въпреки, че Законът споделя ето това: „ Чл. 21. Не се позволяват внасяне, придобиване, продажба, владение и развъждане на полумаймуни и маймуни от разред примати и на диви котки, като се изключи зоологически градини и избавителни центрове “. (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ, Глава трета – СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЖИВОТНИ)
Законът е явен – неразрешено е, само че фамилията има публична РЕГИСТРАЦИЯ.
Слушайте, има и още:
„ … има 2 интервенции в чужбина… Ние даже пътуваме с него, всякога му ревизират чипа “.
Това знаете ли по какъв начин ми звучи? Звучи ми ето по този начин: Аз си пътувам с едно пликче с две кила кокаин и всякога ми го ревизират, но като видят, че си е мой и всичко е наред…
НЕ Е ВЯРНО, че в България няма закони. Напротив – има. И те не са неприятни. Но защо са ни, щом няма кой да ги съблюдава и да СЛЕДИ за спазването им? Затова живеем в нещо като Дивия Запад.
Хората, които би трябвало да ги съблюдават, или съзнателно ги подценяват, или не ги познават, или им е толкоз все тая, че…
Този парадокс ми звучи тъкмо като проблема с разораните дюни: хем са държавни, само че хем се оказват частни; хем са предпазена зона, хем са записани като земеделска земя. Вярвате ли, че чиновникът, който го е направил, не е знаел? Ако не е знаел, би трябвало ли ни подобен служител?
Питайте някой от по-високопоставените служители или проверяващи за какво е заел поста, който заема. Как за какво – с цел да работи за богатството на България. А по какъв начин си е купил две къщи, вила и три джипа със заплатата на служител? Мълчи, след това загатва, че е пестелив, след това се изнизва. Чиновниците ни и проверяващите са същински като банкноти от по 3 лв.. Така работят нещата тук.
А ме е боязън, че може да се появи светлина в края на тунела, тъй като историята до момента помни, че постоянно е от отсреща идващия трен.
Но това, което не си задавам като въпрос в никакъв случай е „ е, по какъв начин може такова нещо? “ Просто знам, че може. Така работят нещата тук.
Използвах за инродукция съответните образци с плажовете, тъй като другояче, задълбавайки на едро из страната – целият материал щеше да бъде единствено образец до образеца и да се трансформира просто в един противен, само че и отегчителен лист.
Е, ясно ни е, че може. Няма ли спирачка, наглостта не знае граници. Нито елементарната – досадната, битовата, която ни нервира по улиците, нито престъпната, която ни унищожава страната.
Дисциплинирани германци, озовали се в България, откриват, че това е страната на неограничените благоприятни условия – в случай че имаш пари в джоба, никой не ти търси сметка. И на какво се научават? На корупция, на заобикаляне на закона, на това да не съблюдават всички условия, тъй като (и те са хора все пак) е тегаво, а се разминаваш с малко пари, където би трябвало, научават се на мързел. Научават се хората. Явно не им е в „ природата “ да бъдат дисциплинирани и работни, а в обществения им строй. Я, каква изненада!
Това значи ли, че България е пропита с изброените анти-добродетели? Не знам.
Знам единствено, че има доста хора, които не се свенят да ги показват. Пример:
„ Проговори собственичката на каракала, разхождал се свободно по улиците на Пловдив “.
И слушайте деликатно какво е споделила, тъй като в тези няколко фрази има толкоз доста „ заряд “, че не знам от кое място да стартира. Всичко това е просто в прорез със здравия разсъдък, човек не съумява да повярва, че е действителност, а не книга или филм.
„ Разхождахме го непрекъснато на открито на каишка “, споделя собственичката на каракала. Тоест разхождали са диво животно на открито. Какво ли би могло да се обърка, а? Например да се изгуби и да тръгне по улиците на града, сред хората? Диво животно с инстинкт за ликвидиране. Ама те го били дресирали. Успели са да пречупят десетки хиляди години еволюция! Избили са му инстинктите на див звяр, който търси храна и се пази! Я стига!
„ В никакъв случай не го пускаме да се разхожда самичък “. Всъщност новините от последните дни приказват друго.
„ Бях на посетители и той самичък си е отворил прозореца и си е направил една разходка “.
О, извинете, объркал съм се…
Ето КАКВО ИМАТ ПРЕДВИД ХОРАТА, писали законите, когато споделят, че е рисково и надлежно ЗАБРАНЕНО да се отглеждат диви животни в домашни условия. „ Ама ние си го гледаме добре и го пазим “, споделят нормално гледачите, до момента в който не влязат в новините с изпуснато животно.
Продължаваме нататък:
„ Котаракът живее с децата ми, спи с тях “. Ало, Защита на детето ли е? Има малко работа за вас, само че слушайте деликатно, не, не се майтапим.
И ето тук идва най-страшното. За нас – като страна и общество. Четете деликатно:
„ Сдобихме се с него от разплодник в Чехия, беше бебе, предходна съм през всички институции, регистриран е, чипиран е “.
Животното има публична РЕГИСТРАЦИЯ и това не е смешка.
Въпреки, че Законът споделя ето това: „ Чл. 21. Не се позволяват внасяне, придобиване, продажба, владение и развъждане на полумаймуни и маймуни от разред примати и на диви котки, като се изключи зоологически градини и избавителни центрове “. (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ, Глава трета – СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЖИВОТНИ)
Законът е явен – неразрешено е, само че фамилията има публична РЕГИСТРАЦИЯ.
Слушайте, има и още:
„ … има 2 интервенции в чужбина… Ние даже пътуваме с него, всякога му ревизират чипа “.
Това знаете ли по какъв начин ми звучи? Звучи ми ето по този начин: Аз си пътувам с едно пликче с две кила кокаин и всякога ми го ревизират, но като видят, че си е мой и всичко е наред…
НЕ Е ВЯРНО, че в България няма закони. Напротив – има. И те не са неприятни. Но защо са ни, щом няма кой да ги съблюдава и да СЛЕДИ за спазването им? Затова живеем в нещо като Дивия Запад.
Хората, които би трябвало да ги съблюдават, или съзнателно ги подценяват, или не ги познават, или им е толкоз все тая, че…
Този парадокс ми звучи тъкмо като проблема с разораните дюни: хем са държавни, само че хем се оказват частни; хем са предпазена зона, хем са записани като земеделска земя. Вярвате ли, че чиновникът, който го е направил, не е знаел? Ако не е знаел, би трябвало ли ни подобен служител?
Питайте някой от по-високопоставените служители или проверяващи за какво е заел поста, който заема. Как за какво – с цел да работи за богатството на България. А по какъв начин си е купил две къщи, вила и три джипа със заплатата на служител? Мълчи, след това загатва, че е пестелив, след това се изнизва. Чиновниците ни и проверяващите са същински като банкноти от по 3 лв.. Така работят нещата тук.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ