Европейската комисия готова да изравни земеделските субсидии
В някои страните от Централна и Източна Европа има по-ниско европейско подкрепяне за земеделието, макар дългогодишното им участие в общността. Все още равнищата на подкрепяне са разнообразни и е извънредно време да се предприеме нужното, тъй че и стопаните, и пазарите във всички страни-членки, да се радват на едни и същи равнопоставени условия. Това сподели европейският комисар по земеделие Януш Войчеховски, който посети България.
България желае да се смъкна административната тежест от нашите аграрни стопани за предвидимост на подпомаганията към тях. Това разгласи от своя страна служебният аграрни министър Георги Тахов след срещатат с европейския комисар.
България желае и 1 година пролонгация за реализирането на агропроекти с европейски пари по Прогрмата за развиване на селските региони (2014-2021). " Предлагаме да се удължи с една година срокът за осъществяване на плановете по ПРСР 2014-2020 година, като самото разплащане да се реализира и краят на реализацията на плановете да завърши през 2026 година ", сподели земеделският министър. Към момента са разплатени 70% от средствата по ПРСР. От общ бюджет 3,129 милиарда евро са изплатени 2,195 милиарда евро.
Страната ни изиска също по този начин да се намерения за увеличение на праговете по " украинската помощ ", тъй като в някои страни в Европа те се пресмятат на хектар повърхност или глава животно и по този начин огромните фермери още през 2022 година са стигнали тавана и оттова нататък не могат да се възползват от опцията.
Трябва да имаме по-голям бюджет за Общата селскостопанска политика, тъй като при сегашния не е допустимо да се работи, когато европейското членско на Украйна стане факт, стана ясно от думите на Войчеховски. " В Европейския съюз 0,4% от брутния вътрешен артикул се отделя за селско стопанство. Така че, евентуално, в бъдеще тези средства ще би трябвало да се усилят ", сподели той. Според него обаче към този момент към момента е рано да се приказва за времето, когато Украйна ще стане член на Европейския съюз.
България желае да се смъкна административната тежест от нашите аграрни стопани за предвидимост на подпомаганията към тях. Това разгласи от своя страна служебният аграрни министър Георги Тахов след срещатат с европейския комисар.
България желае и 1 година пролонгация за реализирането на агропроекти с европейски пари по Прогрмата за развиване на селските региони (2014-2021). " Предлагаме да се удължи с една година срокът за осъществяване на плановете по ПРСР 2014-2020 година, като самото разплащане да се реализира и краят на реализацията на плановете да завърши през 2026 година ", сподели земеделският министър. Към момента са разплатени 70% от средствата по ПРСР. От общ бюджет 3,129 милиарда евро са изплатени 2,195 милиарда евро.
Страната ни изиска също по този начин да се намерения за увеличение на праговете по " украинската помощ ", тъй като в някои страни в Европа те се пресмятат на хектар повърхност или глава животно и по този начин огромните фермери още през 2022 година са стигнали тавана и оттова нататък не могат да се възползват от опцията.
Трябва да имаме по-голям бюджет за Общата селскостопанска политика, тъй като при сегашния не е допустимо да се работи, когато европейското членско на Украйна стане факт, стана ясно от думите на Войчеховски. " В Европейския съюз 0,4% от брутния вътрешен артикул се отделя за селско стопанство. Така че, евентуално, в бъдеще тези средства ще би трябвало да се усилят ", сподели той. Според него обаче към този момент към момента е рано да се приказва за времето, когато Украйна ще стане член на Европейския съюз.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ