В някои от тях денят губи политическата си окраска и

В някои от тях денят губи политическата си багра и става просто мотив за мъжете да изразят своята благосклонност и внимание към дамите към тях.

Идеята за основаване на интернационален ден на дамата се появява след бурната индустриализация и икономическа агресия при започване на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд. Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати.

Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работен профсъюз. Съществуват обаче отзиви, че този факт не е доказан, а е бил фиктивен през 1955 година евентуално с претекста празникът да се счита за комунистическа идеология. Това е значимо за борещите се за права на дамите в Западна Европа и Съединени американски щати през годините на Студената война.

В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 година, когато дамите провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване.

На 27 август 1910 година в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, проведена от социалистическия интернационал, написа Дарик. По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се чества деня на работничките и на интернационалната им взаимност, за да се активизират необятните женски трудови маси за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота.