Футболът е като секса, а аз винаги съм го правил божествено. Пиша си 11 от 10
В някои от тимовете си се бяхме разбрали, че мога да оставам до по-късно. Но в никакъв случай не съм пропущал подготовка. Нека бъдем ясни. Когато бях в Бразилия, споделях на всеки президент: " Виж в този момент, ранното ставане не е за мен, тъй че ще упражнявам следобяд. " Дори не трябваше да го записваме черно на бяло. А се изговориха и изписаха толкоз нелепости преди време. " Раморио не спи, Ромарио второ, трето... " Разбира се, че спи. Просто се буди по-късно. " Ромарио не тренира... " Разбира се, че тренира, просто не в 9 сутринта. Всички президенти знаеха това. Сега, дали са го казвали на треньорите, или не, това не е мой проблем.
Никога не съм излизал вечерта преди мач. Ако играехме в неделя, излизах в петък. Разбира се, имало е и изключения, само че приказваме за един път на 10 пъти. Никога не съм пушил. Не съм употребявал опиати, нито съм пиел. Нито капка. Кой сподели, че би трябвало да се размажеш, с цел да ти е хубаво?
Историята за плажа? Истина е. Имахме мач против Флуминензе, само че аз взех решение, че няма да играя. Честно казано, не си припомням за какво. Момчетата се събраха 24 часа преди мача, с цел да се приготвят за него, до момента в който аз изкарах целия ден на плажа. По някаква причина взех решение, че въпреки всичко ще играя, и от плажа потеглих непосредствено за " Маракана ". Отборът към този момент бе там от няколко часа и даже бе загрял. Аз влязох в съблекалнята и си изтръсках пясъка от краката. И играх. Имаше едно хлапе - Марсело, което трябваше да дебютира и бе извикало цялото си семейство да го гледа. Но аз започнах вместо него. Горкичкият. Както и да е - вкарах два гола и бихме. Моята подготовка беше следната - слагаш фланелката, излизаш и вкарваш. Няма никаква загадка. Това беше всичко.
Нещо като секса, разбирате ли? Трябва да правиш това, което ти харесва. Аз постоянно съм правил възвишен секс. Понякога в деня на мача стоях обособен от тима и си бях у дома. Ако се събудех възбуден, правех секс с жена ми и тогава тръгвах за мача. Така на терена се усещах по-спокоен и, някак си, по-лек.
Източник:
Страх ме е от кучета, дребосъче. Когато бях на 13, отидох при баба ми, когато ме нападнаха два помияра и един пекинез. Никога не бих направил нещо неприятно на куче, само че те доста ме плашат. И колкото са по-малки, толкоз по-зле е ситуацията. Нямам нищо срещу немските овчарки. Но дръжте тези ужасяващи чухуахуа надалеч от мен.
Не съм нахален. Аз съм убеден . Сякаш Бог ме е показал. Според хората бях навирен, нахален и така нататък Постоянно мрънкаха, че обичам да купонясвам, че пропущам тренировки и че дремя с доста дами. Но на идващия ден вкарвах хеттрик и всички още веднъж ме боготворяха. Това не е надменност, а убеденост в личните си благоприятни условия. Просто споделях истината.
Още когато бях на 20, споделих, че ще вкарам хиляда гола. Има и корица на бразилско списание, на което го написа. Така че това не е никакъв шанс или късмет.
Спомням си по какъв начин играехме футбол с татко ми около железопътните линии край къщата ни в Жакарезиньо. Като дребен имах астма и ми беше мъчно да дремя. Трудно се унасях, по тази причина татко ми постоянно беше до мен. Държеше ме за едната ръка, а другата постоянно ми беше върху топката. Още тогава бях захласнат от кълбото. След всякога, в който ходехме до релсите, спях като къпан.
Баща ми работеше във фабрика за бои, само че не печелеше задоволително, с цел да заплаща тренировките ни. Затова с брат ми му помагахме през уикенда. Ходехме да строим къщи - носехме тухли, керемиди и цимент. Още бяхме деца и беше доста тежко, само че знаехме, че това ще ни помогне да играем футбол. Дори го правехме на драго сърце. Докато татко ни строеше къща, ние градихме фантазиите си.
Той имаше пет златни правила. Не пускай хвърчило. Не пий вино. Не използвай опиати. Не позволявай на никого да се е*ава с теб. И когато се здрависваш с някого, гледай го в очите и хвани ръката му крепко. Дали живеех съгласно тях? Абсолютно.
Неймар се разплака, задмина Ромарио по голове за Бразилия
Пред него са единствено Роналдо и Пеле
Винаги съм се считал за най-хубавия. И като споделям това, имам поради най-хубавия пред гола. Ако бе невероятно да вкарам, подавах. Но в случай че имаше даже най-малкия късмет, пробвах. И беше разумно - в случай че съм най-хубавия, по-добре аз да изстрелвам, в сравнение с някой различен, нали? Това бе най-хубавото и за тима. Като в баскетбола - в случай че ти би трябвало тройка в последната секунда, на кого даваш топката? Разбира се, че я даваш на Джордан.
Дали усещах напрежение? Обожавах напрежението. За някои това правеше вратата по-малка. При мен напрежението я уголемяваше.
Никога не съм желал да бъда на терена за цялостните 90 минути . В един миг може да не върша нищо и бранителите да не помнят за мен, само че в идващия да вкарам гол. Бях гибелен, когато ме подценяваха.
Дунга беше прав. Когато бях във Вашко и не играехме добре, Тита и Роберто Динамите взеха решение, че като най-млад, аз би трябвало да обезщетявам с тичане. Тези хора бяха митове и мислеха, че могат да вършат, каквото си изискат. Но не вкарваха голове. Тогава им споделих: " Слушайте, аз давам задоволително за тима, в случай че инцидентно не сте забелязали кой с какъв брой гола е. " Те се пробваха да спорят, само че тогава Дунга сподели, че той ще компенсира с бягането, единствено и единствено да ме оставят аз да въвеждам головете. И тъкмо това и стана. Умен човек беше Дунга. Не като останалите...
В Нидерландия бе извънредно тежко. Когато прекосих в ПСВ, бях на 22 и за първи път живеех надалеч от Рио. Бях привикнал да се разигравам по Копакабана, а в този момент бях на някакво мрачно и мразовито място. Веднъж температурата падна до -17. Седемнайсет!! Как да тренираш? Прекарах три в къщата, без да изляза. Момчетата идваха да ме търсят, чукаха на вратата, само че аз не отворих. Бях задремал зимен сън!!
Но всичко си струваше, тъй като там печелех доста повече. Нямаше да се откажа от фантазията си единствено тъй като беше студено. Преодолях го, след което купих къща на фамилията си с прислуга и персонален водач. Това беше огромната ми победа.
Винаги ще бъда признателен на ПСВ. Изкарах пет прелестни години там. Но трябваше да си потегли. Барселона си е Барселона.
Кройф се трансформира в един от най-големите ми другари във футбола. Той беше най-хубавият треньор в кариерата ми, без никакво подозрение. Когато отидох в Барса, желаех фланелката с №11 - обичания ми номер. Кройф ми даде десетката. Казах му: " Мистър, това е огромна чест за мен, само че избирам №11 ". Опитвах се да бъда непретенциозен. Но Кройф сподели " не ": " В моя тим най-хубавият футболист носи №10. " Какво можех да кажа? Исках да задържа десетката вечно.
Беше по-добър от нас. И не се майтапя. Нареждаше ни: " Поемаш топката тук, стреляш и я пращаш в горния ъгъл. " Никой не вярваше, че това е допустимо. Тогава той ни показваше по какъв начин се прави. Истинска магия. Беше най-великият. В главата му несъмнено всичко е изглеждало елементарно. Колкото и да тренираш, нищо няма да стане, в случай че нямаш и гения.
Ромарио: Меси е талантлив футболист, избирам го пред Роналдо
" Той е доста по-техничен ", съобщи бразилската легенда
Можеше въобще да не отида на Световното през 1994-та. Това е истина. Бразилия трябваше да се класира елементарно, а мен стопираха да ме викат, когато се изпокарах с треньорите. Но всичко опираше до последния мач против Уругвай - трябваше да не загубим, с цел да се класираме. Тогава треньорите схванаха, че в случай че сгафят, ще би трябвало да имигрират. И какво направиха? Дойдоха да се молят на най-хубавия си футболист. За мен това бе опция да потвърдя какъв брой са зле хората в треньорската комисия. Питайте който желаете, всеки ще ви каже, че това бе най-великото показване, което някой футболист може да направи. По скалата от 1 до 10 си давам 11.
Ромарио се фука: Недостижим съм за Меси и Роналдо
" Колкото и положителни да са, колкото и " Златни топки " да завоюват, аз към момента изстрелвам по-добре във вратата "
Винаги съм казвал, че ще спечелим Световното състезание и че в случай че не го създадем, виновността ще е моя. Знаех с какъв брой добър състав разполагаме и бях уверен, че ще изиграя шампионата на живота си.
Скандалът за парите? Направих най-хубавото за всички. През 1990-а спорехме за парите от спонсорите, поради което не бяхме съсредоточени върху мачовете. През 1994-та желаеха да заплащат на някои повече, в сравнение с други. Според мен това не беше вярно. Исках всички да получават по равно - и всички, но всички. Голмайсторът Ромарио щеше да получи, колкото готвачът. По-голямата част от футболистите се съгласи. Всички щяхме да приберем положителни пари, а и внезапно усетихме, че сме едно цяло. След това националният тим стана още по-силен.
Бих предпочел да съм благополучен пред това да съм богат. Или в моя случай - по-богат. Когато се прибрах в Бразилия след Световното състезание, разбрах същинското значение на това да бъдеш международен първенец. Наистина го почувствах. По-късно през годината пристигна офертата от Фламенго. Не беше най-хубавата като пари и въпреки всичко бе най-тлъстият контракт в историята на Бразилия. Бях на 29 и към момента ми оставаха няколко положителни години в Европа. Бях суперзвездата на Дриймтима. Но в Рио щях да бъда по-близо до родителите си, до брат си, децата и приятелите... плажовете, музиката и слънцето. Знам, че доста не схванаха решението ми, само че за мен това бе най-правилното нещо.
Когато бях на 35, спря да ми пука дали играя добре. Исках единствено да стигна до хиляда гола. Хората споделят, че не съм упражнявал. Тренирах, само че по друг метод. Не бягах спринтове, упражнявах единствено изстрели към вратата. Никой не може да играе без да тренира. Вземете който и да талант в който и да е спорт, убеждавам ви, че тренира като вманиачен.
Поканих доста другари да видят хилядния ми гол . Долетяха от Нидерландия, Австралия, Маями. Изгледаха един мач, в който не вкарах. След това втори, трети, само че ш*баната топка по този начин и не искаше да влезе. За състезател като мен това беше цяла безкрайност.
Какво стана, откакто вкарах хилядния гол? Дори купонът нямаше по какъв начин да продължи постоянно. Трябваше ми нова цел. Във футбола не бе останало нищо за мен.
Всеки е политик. Когато влязох в бразилския сенат, се сблъсках със същите проблеми, като на терена, тъй като футболът също е политика.
Влязох в политиката, с цел да се боря за хора като щерка ми Айви. Преди 16 години се роди тя - шестото ми дете; роди се със синдрома на Даун. Но беше същинска благословия. Бог реши да ми прати ангелче. Преди да се роди тя, не бях виждал дете с каквато и да е рядка болест. Няма смисъл да неистина - проблемите на другите хора не ме интересуваха. Но с помощта на Айви разбрах, че тези деца имат потребност от помощ, само че никой в страната не им помагаше. Те имат правото да бъдат пълноправна част от обществото ни.
Дали скърбя за нещо? Наричали са ме по какъв начин ли не: навирен, гадняр, дразнител... описът е дълъг. Но би трябвало да оценяваш действията по времето, в което са осъществени. Бях друг човек преди и светът на футбола бе друг. Тръгнал съм от нищото. Трябваше да се боря грубо, с цел да стигна до върха, а когато го направих, излях цялата си страст. Каквото и да съм направил, всичко е било от сърце - и положителното, и неприятното.
Дали бих го направил още веднъж? Да. Но към този момент съм на 56 и съм по-спокоен. Може би бих направил същите неща, само че по друг метод. Това е истината.
Никой не е съвършен. Идеята не е била такава. И благодаря на Бог за това.
Материал на webcafe.bg
Никога не съм излизал вечерта преди мач. Ако играехме в неделя, излизах в петък. Разбира се, имало е и изключения, само че приказваме за един път на 10 пъти. Никога не съм пушил. Не съм употребявал опиати, нито съм пиел. Нито капка. Кой сподели, че би трябвало да се размажеш, с цел да ти е хубаво?
Историята за плажа? Истина е. Имахме мач против Флуминензе, само че аз взех решение, че няма да играя. Честно казано, не си припомням за какво. Момчетата се събраха 24 часа преди мача, с цел да се приготвят за него, до момента в който аз изкарах целия ден на плажа. По някаква причина взех решение, че въпреки всичко ще играя, и от плажа потеглих непосредствено за " Маракана ". Отборът към този момент бе там от няколко часа и даже бе загрял. Аз влязох в съблекалнята и си изтръсках пясъка от краката. И играх. Имаше едно хлапе - Марсело, което трябваше да дебютира и бе извикало цялото си семейство да го гледа. Но аз започнах вместо него. Горкичкият. Както и да е - вкарах два гола и бихме. Моята подготовка беше следната - слагаш фланелката, излизаш и вкарваш. Няма никаква загадка. Това беше всичко.
Нещо като секса, разбирате ли? Трябва да правиш това, което ти харесва. Аз постоянно съм правил възвишен секс. Понякога в деня на мача стоях обособен от тима и си бях у дома. Ако се събудех възбуден, правех секс с жена ми и тогава тръгвах за мача. Така на терена се усещах по-спокоен и, някак си, по-лек.
Източник:
Страх ме е от кучета, дребосъче. Когато бях на 13, отидох при баба ми, когато ме нападнаха два помияра и един пекинез. Никога не бих направил нещо неприятно на куче, само че те доста ме плашат. И колкото са по-малки, толкоз по-зле е ситуацията. Нямам нищо срещу немските овчарки. Но дръжте тези ужасяващи чухуахуа надалеч от мен.
Не съм нахален. Аз съм убеден . Сякаш Бог ме е показал. Според хората бях навирен, нахален и така нататък Постоянно мрънкаха, че обичам да купонясвам, че пропущам тренировки и че дремя с доста дами. Но на идващия ден вкарвах хеттрик и всички още веднъж ме боготворяха. Това не е надменност, а убеденост в личните си благоприятни условия. Просто споделях истината.
Още когато бях на 20, споделих, че ще вкарам хиляда гола. Има и корица на бразилско списание, на което го написа. Така че това не е никакъв шанс или късмет.
Спомням си по какъв начин играехме футбол с татко ми около железопътните линии край къщата ни в Жакарезиньо. Като дребен имах астма и ми беше мъчно да дремя. Трудно се унасях, по тази причина татко ми постоянно беше до мен. Държеше ме за едната ръка, а другата постоянно ми беше върху топката. Още тогава бях захласнат от кълбото. След всякога, в който ходехме до релсите, спях като къпан.
Баща ми работеше във фабрика за бои, само че не печелеше задоволително, с цел да заплаща тренировките ни. Затова с брат ми му помагахме през уикенда. Ходехме да строим къщи - носехме тухли, керемиди и цимент. Още бяхме деца и беше доста тежко, само че знаехме, че това ще ни помогне да играем футбол. Дори го правехме на драго сърце. Докато татко ни строеше къща, ние градихме фантазиите си.
Той имаше пет златни правила. Не пускай хвърчило. Не пий вино. Не използвай опиати. Не позволявай на никого да се е*ава с теб. И когато се здрависваш с някого, гледай го в очите и хвани ръката му крепко. Дали живеех съгласно тях? Абсолютно.
Неймар се разплака, задмина Ромарио по голове за Бразилия
Пред него са единствено Роналдо и Пеле
Винаги съм се считал за най-хубавия. И като споделям това, имам поради най-хубавия пред гола. Ако бе невероятно да вкарам, подавах. Но в случай че имаше даже най-малкия късмет, пробвах. И беше разумно - в случай че съм най-хубавия, по-добре аз да изстрелвам, в сравнение с някой различен, нали? Това бе най-хубавото и за тима. Като в баскетбола - в случай че ти би трябвало тройка в последната секунда, на кого даваш топката? Разбира се, че я даваш на Джордан.
Дали усещах напрежение? Обожавах напрежението. За някои това правеше вратата по-малка. При мен напрежението я уголемяваше.
Никога не съм желал да бъда на терена за цялостните 90 минути . В един миг може да не върша нищо и бранителите да не помнят за мен, само че в идващия да вкарам гол. Бях гибелен, когато ме подценяваха.
Дунга беше прав. Когато бях във Вашко и не играехме добре, Тита и Роберто Динамите взеха решение, че като най-млад, аз би трябвало да обезщетявам с тичане. Тези хора бяха митове и мислеха, че могат да вършат, каквото си изискат. Но не вкарваха голове. Тогава им споделих: " Слушайте, аз давам задоволително за тима, в случай че инцидентно не сте забелязали кой с какъв брой гола е. " Те се пробваха да спорят, само че тогава Дунга сподели, че той ще компенсира с бягането, единствено и единствено да ме оставят аз да въвеждам головете. И тъкмо това и стана. Умен човек беше Дунга. Не като останалите...
В Нидерландия бе извънредно тежко. Когато прекосих в ПСВ, бях на 22 и за първи път живеех надалеч от Рио. Бях привикнал да се разигравам по Копакабана, а в този момент бях на някакво мрачно и мразовито място. Веднъж температурата падна до -17. Седемнайсет!! Как да тренираш? Прекарах три в къщата, без да изляза. Момчетата идваха да ме търсят, чукаха на вратата, само че аз не отворих. Бях задремал зимен сън!!
Но всичко си струваше, тъй като там печелех доста повече. Нямаше да се откажа от фантазията си единствено тъй като беше студено. Преодолях го, след което купих къща на фамилията си с прислуга и персонален водач. Това беше огромната ми победа.
Винаги ще бъда признателен на ПСВ. Изкарах пет прелестни години там. Но трябваше да си потегли. Барселона си е Барселона.
Кройф се трансформира в един от най-големите ми другари във футбола. Той беше най-хубавият треньор в кариерата ми, без никакво подозрение. Когато отидох в Барса, желаех фланелката с №11 - обичания ми номер. Кройф ми даде десетката. Казах му: " Мистър, това е огромна чест за мен, само че избирам №11 ". Опитвах се да бъда непретенциозен. Но Кройф сподели " не ": " В моя тим най-хубавият футболист носи №10. " Какво можех да кажа? Исках да задържа десетката вечно.
Беше по-добър от нас. И не се майтапя. Нареждаше ни: " Поемаш топката тук, стреляш и я пращаш в горния ъгъл. " Никой не вярваше, че това е допустимо. Тогава той ни показваше по какъв начин се прави. Истинска магия. Беше най-великият. В главата му несъмнено всичко е изглеждало елементарно. Колкото и да тренираш, нищо няма да стане, в случай че нямаш и гения.
Ромарио: Меси е талантлив футболист, избирам го пред Роналдо
" Той е доста по-техничен ", съобщи бразилската легенда
Можеше въобще да не отида на Световното през 1994-та. Това е истина. Бразилия трябваше да се класира елементарно, а мен стопираха да ме викат, когато се изпокарах с треньорите. Но всичко опираше до последния мач против Уругвай - трябваше да не загубим, с цел да се класираме. Тогава треньорите схванаха, че в случай че сгафят, ще би трябвало да имигрират. И какво направиха? Дойдоха да се молят на най-хубавия си футболист. За мен това бе опция да потвърдя какъв брой са зле хората в треньорската комисия. Питайте който желаете, всеки ще ви каже, че това бе най-великото показване, което някой футболист може да направи. По скалата от 1 до 10 си давам 11.
Ромарио се фука: Недостижим съм за Меси и Роналдо
" Колкото и положителни да са, колкото и " Златни топки " да завоюват, аз към момента изстрелвам по-добре във вратата "
Винаги съм казвал, че ще спечелим Световното състезание и че в случай че не го създадем, виновността ще е моя. Знаех с какъв брой добър състав разполагаме и бях уверен, че ще изиграя шампионата на живота си.
Скандалът за парите? Направих най-хубавото за всички. През 1990-а спорехме за парите от спонсорите, поради което не бяхме съсредоточени върху мачовете. През 1994-та желаеха да заплащат на някои повече, в сравнение с други. Според мен това не беше вярно. Исках всички да получават по равно - и всички, но всички. Голмайсторът Ромарио щеше да получи, колкото готвачът. По-голямата част от футболистите се съгласи. Всички щяхме да приберем положителни пари, а и внезапно усетихме, че сме едно цяло. След това националният тим стана още по-силен.
Бих предпочел да съм благополучен пред това да съм богат. Или в моя случай - по-богат. Когато се прибрах в Бразилия след Световното състезание, разбрах същинското значение на това да бъдеш международен първенец. Наистина го почувствах. По-късно през годината пристигна офертата от Фламенго. Не беше най-хубавата като пари и въпреки всичко бе най-тлъстият контракт в историята на Бразилия. Бях на 29 и към момента ми оставаха няколко положителни години в Европа. Бях суперзвездата на Дриймтима. Но в Рио щях да бъда по-близо до родителите си, до брат си, децата и приятелите... плажовете, музиката и слънцето. Знам, че доста не схванаха решението ми, само че за мен това бе най-правилното нещо.
Когато бях на 35, спря да ми пука дали играя добре. Исках единствено да стигна до хиляда гола. Хората споделят, че не съм упражнявал. Тренирах, само че по друг метод. Не бягах спринтове, упражнявах единствено изстрели към вратата. Никой не може да играе без да тренира. Вземете който и да талант в който и да е спорт, убеждавам ви, че тренира като вманиачен.
Поканих доста другари да видят хилядния ми гол . Долетяха от Нидерландия, Австралия, Маями. Изгледаха един мач, в който не вкарах. След това втори, трети, само че ш*баната топка по този начин и не искаше да влезе. За състезател като мен това беше цяла безкрайност.
Какво стана, откакто вкарах хилядния гол? Дори купонът нямаше по какъв начин да продължи постоянно. Трябваше ми нова цел. Във футбола не бе останало нищо за мен.
Всеки е политик. Когато влязох в бразилския сенат, се сблъсках със същите проблеми, като на терена, тъй като футболът също е политика.
Влязох в политиката, с цел да се боря за хора като щерка ми Айви. Преди 16 години се роди тя - шестото ми дете; роди се със синдрома на Даун. Но беше същинска благословия. Бог реши да ми прати ангелче. Преди да се роди тя, не бях виждал дете с каквато и да е рядка болест. Няма смисъл да неистина - проблемите на другите хора не ме интересуваха. Но с помощта на Айви разбрах, че тези деца имат потребност от помощ, само че никой в страната не им помагаше. Те имат правото да бъдат пълноправна част от обществото ни.
Дали скърбя за нещо? Наричали са ме по какъв начин ли не: навирен, гадняр, дразнител... описът е дълъг. Но би трябвало да оценяваш действията по времето, в което са осъществени. Бях друг човек преди и светът на футбола бе друг. Тръгнал съм от нищото. Трябваше да се боря грубо, с цел да стигна до върха, а когато го направих, излях цялата си страст. Каквото и да съм направил, всичко е било от сърце - и положителното, и неприятното.
Дали бих го направил още веднъж? Да. Но към този момент съм на 56 и съм по-спокоен. Може би бих направил същите неща, само че по друг метод. Това е истината.
Никой не е съвършен. Идеята не е била такава. И благодаря на Бог за това.
Материал на webcafe.bg
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ