„Чети етикета”: Лошата киберхигиена ни превръща в „шарани” за мошениците
В някои елементи на света интернет измамите са метод на живот. Индия и Нигерия са местата, където сходен бизнес процъфтява. В цяла Африка тези измамници са известни, като „ яху бойс”, тъй като употребяват една от най-популярните пощи, с цел да ужилят жертвите си.
До скоро онлайн измамниците нападнаха точно имейлите ни. Във подправени писма се представяха за банката, която позваме, доставчикът ни на интернет или даже представител на умрял отдалечен родственик.
Всички те под друг предлог желаеха паричен превод или номер на на банковата ни сметка. Днес сходен вид измами са добре познати и съвсем забравени.
Клонираните нападат
Еволюцията на интернет закононарушенията води към обществените мрежи. Онлайн препоръки по какъв начин да създадем фиктивен човек има на всички места. В интернет има генератори за персонални данни. С 3 клика на мишката можем да създадем нова персона, която на процедура не съществува. Генерираната информация е толкоз изчерпателна, че даже можем да забележим къде живее подправеният човек.
Генерират се още биометрични данни - като килограми, височина и кръвна група. Има още модел на автомобил, който кара подправената персона, номер на кредитна карта и даже специалността му. Целта - бъдещият профил в обществените мрежи да е оптимално достоверен пред админите на обществените мрежи.
„ Физическото основаване лишава малко. Много повече време лишава този профил да бъде основан, отгледан, да набере нужните контакти, да бъде приветлив и забавен за хората. Това се прави от относително интелигентни хора. „ Фейсбук” и останалите соц. мрежи са относително ново събитие. Ние от време на време мъчно разграничаваме действителността от виртуалната част. Склонни сме да даваме доверие във виртуален проект на човек, който ни наподобява същински, който е съответен в мненията си и това е част от човешката природа”, счита IT експертът Иво Мирчев.
Снимките за измамите се взимат от съществуващи профили. За да не будят подозрение и докладвани измамниците прибягват и до крайности – ровят из профилите на умряли.
Виртуалното е новото действително
Специалистите поучават да не даваме персонални или данни за банковите си сметки, тъй като няма публична организация, която да ги желае онлайн. Това е изключително настоящо на фона на случая „ Александър Николов” – известен коментатор в обществените мрежи (а също създател в няколко уеб страницата и редактор в най-малко един – б.р.) се оказа напълно друго лице, чиято единствена цел е била да печели доверието на лековерни консуматори и по-късно да ги завлича със обилни суми.
„ Най-големият проблем при нас, хората, е, че към момента не можем да изравним държанието си като нерешителност в действителния и във виртуалния живот”, уточни в студиото на „ Тази сутрин” експертът по киберсигурност Ясен Танев.
По думите му в случаи като този с Александър-Спас приказваме за обществено инженерство: „ систематично, поредно, изисква време, би трябвало да се открият рисковите групи – хора, които търсят обич и внимание, които търсят метод да се качат на далаверата, също – хора със обществени персонални каузи”.
Танев изрази мнение, че е допустимо нароченият за създател на схемата Спас да не е самичък: „ Говорим за 8 година, за систематичност, развъртян метод за събиране и култивиране на информация”.
--> Той акцентира, че при киберпрестъпленията цел на бандитите е да употребяват добитото доверие, с цел да извадят потребителя от сигурното пространство и той да отиде на уебсайт или платформа, където е в риск. „ Когато става дума за пари, когато някой ни изиска средства за заплащане, не му ги давайте. Когато дадете на някого кредитната си карта и трите числа на гърба, вие му давате ключа за сейфа, за банковата си сметка – в никакъв случай не бихте го създали в действителния живот”.
Експертът уточни, че не поддържа връзка с хора, които не познава отвън обществените мрежи или за които не може да удостовери, че са тези, за които се показват.
Консултантът по бизнес развиване и стратегически маркетинг Ивелина Атанасова посъветва потребителите да лимитират обществено наличната информация за профила си, с цел да не улесняват „ обществените инженери”, които авансово изследват жертвите си. Според нея обществените персони би трябвало да поддържат персонален профил с стеснен кръг другари, а към останалите хора да бъде ориентирана страница.
„ В интернет всеки е подобен, какъвто би желал да бъде”, уточни тя.
До скоро онлайн измамниците нападнаха точно имейлите ни. Във подправени писма се представяха за банката, която позваме, доставчикът ни на интернет или даже представител на умрял отдалечен родственик.
Всички те под друг предлог желаеха паричен превод или номер на на банковата ни сметка. Днес сходен вид измами са добре познати и съвсем забравени.
Клонираните нападат
Еволюцията на интернет закононарушенията води към обществените мрежи. Онлайн препоръки по какъв начин да създадем фиктивен човек има на всички места. В интернет има генератори за персонални данни. С 3 клика на мишката можем да създадем нова персона, която на процедура не съществува. Генерираната информация е толкоз изчерпателна, че даже можем да забележим къде живее подправеният човек.
Генерират се още биометрични данни - като килограми, височина и кръвна група. Има още модел на автомобил, който кара подправената персона, номер на кредитна карта и даже специалността му. Целта - бъдещият профил в обществените мрежи да е оптимално достоверен пред админите на обществените мрежи.
„ Физическото основаване лишава малко. Много повече време лишава този профил да бъде основан, отгледан, да набере нужните контакти, да бъде приветлив и забавен за хората. Това се прави от относително интелигентни хора. „ Фейсбук” и останалите соц. мрежи са относително ново събитие. Ние от време на време мъчно разграничаваме действителността от виртуалната част. Склонни сме да даваме доверие във виртуален проект на човек, който ни наподобява същински, който е съответен в мненията си и това е част от човешката природа”, счита IT експертът Иво Мирчев.
Снимките за измамите се взимат от съществуващи профили. За да не будят подозрение и докладвани измамниците прибягват и до крайности – ровят из профилите на умряли.
Виртуалното е новото действително
Специалистите поучават да не даваме персонални или данни за банковите си сметки, тъй като няма публична организация, която да ги желае онлайн. Това е изключително настоящо на фона на случая „ Александър Николов” – известен коментатор в обществените мрежи (а също създател в няколко уеб страницата и редактор в най-малко един – б.р.) се оказа напълно друго лице, чиято единствена цел е била да печели доверието на лековерни консуматори и по-късно да ги завлича със обилни суми.
„ Най-големият проблем при нас, хората, е, че към момента не можем да изравним държанието си като нерешителност в действителния и във виртуалния живот”, уточни в студиото на „ Тази сутрин” експертът по киберсигурност Ясен Танев.
По думите му в случаи като този с Александър-Спас приказваме за обществено инженерство: „ систематично, поредно, изисква време, би трябвало да се открият рисковите групи – хора, които търсят обич и внимание, които търсят метод да се качат на далаверата, също – хора със обществени персонални каузи”.
Танев изрази мнение, че е допустимо нароченият за създател на схемата Спас да не е самичък: „ Говорим за 8 година, за систематичност, развъртян метод за събиране и култивиране на информация”.
--> Той акцентира, че при киберпрестъпленията цел на бандитите е да употребяват добитото доверие, с цел да извадят потребителя от сигурното пространство и той да отиде на уебсайт или платформа, където е в риск. „ Когато става дума за пари, когато някой ни изиска средства за заплащане, не му ги давайте. Когато дадете на някого кредитната си карта и трите числа на гърба, вие му давате ключа за сейфа, за банковата си сметка – в никакъв случай не бихте го създали в действителния живот”.
Експертът уточни, че не поддържа връзка с хора, които не познава отвън обществените мрежи или за които не може да удостовери, че са тези, за които се показват.
Консултантът по бизнес развиване и стратегически маркетинг Ивелина Атанасова посъветва потребителите да лимитират обществено наличната информация за профила си, с цел да не улесняват „ обществените инженери”, които авансово изследват жертвите си. Според нея обществените персони би трябвало да поддържат персонален профил с стеснен кръг другари, а към останалите хора да бъде ориентирана страница.
„ В интернет всеки е подобен, какъвто би желал да бъде”, уточни тя.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ