Шеф Иван Манчев: Браншът се намира в най- турболентния си период и трябва да се преразгледа ДДС-то!
В новия епизод на подкаста „ Елизабетско “ Иван Манчев смъква престилката на ефирен началник и демонстрира индивида зад името – пряк, упорит и без боязън да споделя истината, даже когато тя не е комфортна.
Още при започване на диалога с Елизабет Методиева той задава тона: „ По-добре да съм неуместен, в сравнение с да подлъгвам. “
Именно тази философия го води както в персоналния живот, по този начин и в бизнеса – свят, в който по думите му, прекалено много хора живеят в „ проекции “, а не в действителност.
Истината като метод на живот
За Манчев честността не е поза, а принцип, учтив още от фамилията му. Той е безапелационен, че доверието се гради единствено върху истина – в работата, в партньорствата и в персоналните връзки.
„ Когато си почтен, хората знаят какво да чакат от теб. А това основава дългосрочност. “
Пътят към върха – без бързи триумфи
Зад триумфа му стоят години труд, почнали от най-ниското ходило – стажант в кухня, първа заплата от 130 лв. и голямо предпочитание да бъде самостоятелен.
Той не има вяра в бързата популярност: „ Който бърза, бързо пада. Успехът е ежедневна работа и неизменност. “
Ресторантьорския бизнес
Една от най-силните елементи в диалога е рецензията му към сектора. Според Манчев главните проблеми са:
липса на постоянствонезнаниеилюзията, че „ всичко е елементарно “
„ Всеки си мисли, че храната е лесна. А в действителност зад нея стои голям мениджмънт, екип и отговорност. “
Той споделя, че ресторантьорският отрасъл се намира в най- турболентния си интервал и незабавно би трябвало да се преразгледа ДДС-то от 20%.
„ Кошмари в кухнята “ – логика на психиката, не просто готвене
Популярното предаване по NOVA, с което Манчев оказва помощ на затруднени заведения за хранене, в действителност е доста повече от кулинарно шоу.
„ Аз съм огледало – демонстрирам на хората какви са. Това е логика на психиката през кулинария. “
И точно там, споделя той, се вижда същинското лице на бизнеса – не рецептите, а хората зад тях.
Мечтите като мотор
В свят, в който доста хора стопират да мечтаят, Манчев остава безапелационен: „ Човек, който не мечтае, няма път напред. “
За него упоритостта не е уязвимост, а нужда – стига да е подкрепена с работа и дисциплинираност.
Личният свят – коренът на всичко
В края на диалога началник Манчев се връща към най-важното – фамилията и детството, които оформят индивида зад триумфа.
Той си спомня с усмивка за дребните неща, които през днешния ден наподобяват елементарни, само че тогава са били същинско благосъстояние – като мечтаното „ Балканче “ и един пъстър тв приемник.
Именно тези моменти – на очакване, на предпочитание, на изпитание го построяват като човек, който знае цената на всичко реализирано.
Разказва и за строгата, само че грижовна роля на родителите си, които не просто го възпитават, а го насочват още от дребен към това, което усещат като негов път.
Още на 17 години той взима решение да бъде самостоятелен, да работи и самичък да изкарва парите си – избор, който слага основите на днешния му темперамент.
„ Когато нещо не се случи, значи просто не си бил подготвен “ – философия, която носи и до през днешния ден, както в живота, по този начин и в бизнеса.
И може би точно там, в тези дребни детски фантазии – за едно колело, за първите извоювани пари, за свободата да избираш самичък стартира историята на един от най-успешните шеф-готвачи у нас.
