Ханс Цимер - геният, който държи Оскарите си под гардероба и не прави музика за iPhone
В нощта, в която Холивуд присъжда втория " Оскар " на Ханс Цимер за музиката към " Dune ", немският композитор се намира в хотелската си стая в Амстердам и се пробва да се наспи преди идващия си концерт.
Предупредил е сътрудниците си да не го разсънват, даже в случай че схванат, че той печели премията. Децата му обаче нахлуват в стаята му сега, в който чуват името му по малкия екран.
Цимер прекарва остатъка от нощта, наметнат с хавлиения си халат, в бара на хотела, в компанията на музикантите и фамилията си.
Как може човек да проспи личния си " Оскар "?, пита немският Spiegel в изявление с великия композитор, създател на музиката за филми като " Inception ", " The Dark Knight ", " Interstellar ", " Thin Red Line ", " Gladiator " и други
" С лекост ", дава отговор Цимер. " Тези церемонии имат огромно значение за звездите, които са поканени - наемат облекла и бижута, с цел да наподобяват добре, когато ги покаже камерата. Вечерта стартира с това, че 100% от хората в залата се надяват да завоюват - и приключва с това, че 4/5 от тях са унищожени и усещат, че са изгубили. По-рано " Оскарите " оценяваха изкуство - в този момент е просто следващото ТВ шоу. Вече не ми се желае да вземам участие - най-малко не в тези времена ".
Той показва, че изпитва позор пред музикантите от Украйна, които го съпровождат на турнето.
" Те се опасяваха за фамилиите си в своята родна страна. А моята промишленост беше способна да не помни всичко, което се случва в света, за една нощ ", споделя Цимер.
Той признава, че част от огромните имена в киното като Мерил Стрийп, Шон Пен и други постоянно са знаели по какъв начин да се държат по време на огромни церемонии - само че " множеството от отличените са артисти, които са привикнали да четат от сюжет и рядко имат какво да кажат от свое име. А и спрямо Нобеловата премия за медицина " Оскарите " не са чак толкоз значими ".
Протестът му по отношение на повърхностното отношение към смисъла на изкуството не е нещо ново. Майката на Цимер е еврейка, която е принудена да избяга от нацистка Германия през 1939 година и в никакъв случай не си връща немския паспорт. Близките му не приказват за случилото се по време на Холокоста - това е фамилна загадка, която той разкрива пред целия свят едвам през 1999 година при представянето на документалния филм на Спилбърг " Последния ден ".
" Журналистите се интересуваха от оператора, от режисьора, от музиката, само че никой не обръщаше внимание на присъстващите хора, оживели от концлагерите. Никой не се възхищаваше на смелостта на тези хора, които за първи път се връщаха в Германия. Толкова доста се ядосах. В един миг споделих: " Имам доста комплицирана връзка с моята татковина, тъй като съм наследник на бегълка - аз съм евреин ". В този миг всички камери се обрънаха към мен. Изпаднах в суматоха... След това напуснах залата за конференцията. Обадих се на майка ми и ѝ споделих, че съм направил голяма неточност, тъй като съм издал фамилната загадка. А тя направи дълга пауза и ми отговори: " Гордея се с теб ", споделя той.
Ханс Цимер дължи голяма част от триумфа (и благосъстоянието си) на Холивуд, само че отношението му към промишлеността е спорно.
" Холивуд се ужасяващ, жесток, сексистки, расистки. И все пак го обичам заради две аргументи.
Това е единствената институция в света, която към момента поръчва оркестрална музика - и то непрекъснато. Както граф Естерхази или Католическата черква са го правили в миналото. Освен това Холивуд схваща едно значимо нещо - с цел да създадеш нещо ново, би трябвало да си подготвен за неуспех. Големият режисьор Ридли Скот направи несполучлив боксофис с " Блейд Рънър " през 1982 година, само че всеки в Холивуд се е учил от този филм, всеки го копира, всеки краде нещо от него. Провалът на Ридли сътвори цялостен род от сполучливи произведения ", споделя той.
Всичко това - за разлика от " твърдоглавата " му татковина Германия, страната, която в миналото е свързвана с велики поети и композитори, а в този момент не би обърнала внимание на гения, в случай че не е приключил музикалното учебно заведение.
" Както споделяше майка ми - в Германия всеки те счита за глупак, още като влезеш в стаята. В Англия първо би трябвало да докажеш, че си глупак ", споделя той.
Роден в семейство на богат фабрикант - Цимер остава без татко още като малко дете. Баща му умира два дни преди Ханс да навърши шест години и да тръгне на учебно заведение. Финансовото положение на фамилията се срутва доста бързо. И до през днешния ден - макар че персоналното му положение се прави оценка на 275 млн. $ - филмовият композитор не може да се отърве от мисълта, че още веднъж може да изгуби всичко внезапно: " Но даже всичко да се срине, музиката ще остане в главата ми - до момента в който тя е там, всичко ще е наред ".
" Никога не съм бил изключително общително дете, постоянно съм се потапял в музиката. Тя ме избави. В оня миг взех решение, че това ще е моята специалност - преди този момент желаех да стана пожарникар. Свирих на пиано поради майка ми. Това беше единственото нещо, което можеше да я накара да се усмихне още веднъж. Тогава не изгубих единствено татко ми, само че и майка ми. Тя се трансформира в различен човек поради шока и тъгата ", споделя той.
В края на 70-те Цимер се трансферира в Англия, където свири в дребна група по клубове и пъбове - това е времето на Маргарет Тачър, затварянето на губещото индустриално произвеждане, всеобща безработица и митинги. Публиката му се състои от служащи, които прекарват цяла вечер с една-единствена чаша бира.
" Оттогава в главата си имам един мним облик - споделя се Дорис, живее в индустриалния град Брадфорд и има пъклен тежка работа. Дорис е самотна майка, има две ужасяващи деца и носи сив дъждобран, тъй като в Брадфорд постоянно вали. През уикенда тя има две благоприятни условия - да отиде в пъба или да даде мъчно направените си пари, с цел да гледа филм, в който аз съм правил музиката. Ако тя избере втория вид, тогава желая работата ни да е почтена за нея. Затова одобрявам всичко толкоз съществено ", споделя Цимер.
В момента той стои отпред на " фабрика " за музика - колектив от 70 души, които работят по неговите планове. Сред гениите, които той открива в студиото си, е Рамин Джаварди - " вторият немец в Холивуд, който е роден в Дуисбург ", и създател на емблематичната музика от " Game of Thrones ".
" Първата му работа при нас беше да прави кафе. Рамин постоянно е бил доста спокоен. Една вечер му оставих една мелодия, в която не бях сигурен по какъв начин би могла да се употребява. На идващия ден го попитах какво е направил с нея. Той я изсвири и резултатът беше талантлив. Казах му - това е последният ден, в който ще правиш кафе при нас. Първата творба, която той написа за мен, беше част от " Карибски пирати ", споделя той.
Цимер разделя филмите на два типа: " тези, в които парите не стигат за пресъздаването на всички хрумвания, и други, в които имаш потребност от големи пари, с цел да скриеш обстоятелството, че нямаш никакви хрумвания ".
Той не крие разочарованието си от подчиняването на Холивуд на концерни, чиито мениджъри нямат концепция по какъв начин се вършат филми.
" Преди премиерата на " Dune " новите ни шефове внезапно споделиха: " Ще пуснем този филм за стрийминг в деня, в който ще излезе на кино ".
За мен това беше злополучие - тъй като бях употребявал всички вероятни механически и композиционни средства, които бяха разполагаем, за основаването на музиката. Ако знаех, че " Dune " ще тръгне непосредствено за стрийминг, щях да изключа басовете, които се употребяват за киносалоните, само че не и за дребния екран.
Най-лошото, което съм преживявал, се случи с " The Dark Knight " - тогава някой ми писа, че от музиката липсвали 20 секунди. Отговорих му - въобще не липсват 20 секунди, тонколоните ви просто са скапани. Не съм композирал музика за iPad или iPhone, въпреки всичко ", споделя той.
На 65 години Ханс Цимер няма планове да стопира - и не приема специалността си като " работа ".
" Постояннно ме питат: Кога ще приключиш с кариерата си? А това е неверно схващане - аз не работя, аз изсвирвам музика. Разбирате ли? Това е игра. Това е премеждие ", споделя той.
Не и за фамилията му - през 2020 година той се развежда за повторно, като признава, че музиката е 50% от аргументите за раздялата. Въпреки всичко Цимер не би трансформирал нищо в живота си:
" Днес съм с жена, която ме обича и схваща работата ми. Тя знае в какво се е забъркала. Такива сме ние, композиторите. Много от нас умират, до момента в който работят. А и е по-добре по този начин, в сравнение с да седнал съм в старешки дом, в който никой не ме посещава ".
Собствените му " Оскари " стоят под дрешника в спалнята му - с цел да не се виждат от никого, в това число от него.
" Оскарите " имат магическо привличане - всеки, който ги огледа, желае да ги допре непременно. Но той е на ниска цена произвеждане, позлатата му не устоя. Първият, който завоювах през 1995 година за " Цар Лъв ", към този момент е много позахабен ".
Предупредил е сътрудниците си да не го разсънват, даже в случай че схванат, че той печели премията. Децата му обаче нахлуват в стаята му сега, в който чуват името му по малкия екран.
Цимер прекарва остатъка от нощта, наметнат с хавлиения си халат, в бара на хотела, в компанията на музикантите и фамилията си.
Как може човек да проспи личния си " Оскар "?, пита немският Spiegel в изявление с великия композитор, създател на музиката за филми като " Inception ", " The Dark Knight ", " Interstellar ", " Thin Red Line ", " Gladiator " и други
" С лекост ", дава отговор Цимер. " Тези церемонии имат огромно значение за звездите, които са поканени - наемат облекла и бижута, с цел да наподобяват добре, когато ги покаже камерата. Вечерта стартира с това, че 100% от хората в залата се надяват да завоюват - и приключва с това, че 4/5 от тях са унищожени и усещат, че са изгубили. По-рано " Оскарите " оценяваха изкуство - в този момент е просто следващото ТВ шоу. Вече не ми се желае да вземам участие - най-малко не в тези времена ".
Той показва, че изпитва позор пред музикантите от Украйна, които го съпровождат на турнето.
" Те се опасяваха за фамилиите си в своята родна страна. А моята промишленост беше способна да не помни всичко, което се случва в света, за една нощ ", споделя Цимер.
Той признава, че част от огромните имена в киното като Мерил Стрийп, Шон Пен и други постоянно са знаели по какъв начин да се държат по време на огромни церемонии - само че " множеството от отличените са артисти, които са привикнали да четат от сюжет и рядко имат какво да кажат от свое име. А и спрямо Нобеловата премия за медицина " Оскарите " не са чак толкоз значими ".
Протестът му по отношение на повърхностното отношение към смисъла на изкуството не е нещо ново. Майката на Цимер е еврейка, която е принудена да избяга от нацистка Германия през 1939 година и в никакъв случай не си връща немския паспорт. Близките му не приказват за случилото се по време на Холокоста - това е фамилна загадка, която той разкрива пред целия свят едвам през 1999 година при представянето на документалния филм на Спилбърг " Последния ден ".
" Журналистите се интересуваха от оператора, от режисьора, от музиката, само че никой не обръщаше внимание на присъстващите хора, оживели от концлагерите. Никой не се възхищаваше на смелостта на тези хора, които за първи път се връщаха в Германия. Толкова доста се ядосах. В един миг споделих: " Имам доста комплицирана връзка с моята татковина, тъй като съм наследник на бегълка - аз съм евреин ". В този миг всички камери се обрънаха към мен. Изпаднах в суматоха... След това напуснах залата за конференцията. Обадих се на майка ми и ѝ споделих, че съм направил голяма неточност, тъй като съм издал фамилната загадка. А тя направи дълга пауза и ми отговори: " Гордея се с теб ", споделя той.
Ханс Цимер дължи голяма част от триумфа (и благосъстоянието си) на Холивуд, само че отношението му към промишлеността е спорно.
" Холивуд се ужасяващ, жесток, сексистки, расистки. И все пак го обичам заради две аргументи.
Това е единствената институция в света, която към момента поръчва оркестрална музика - и то непрекъснато. Както граф Естерхази или Католическата черква са го правили в миналото. Освен това Холивуд схваща едно значимо нещо - с цел да създадеш нещо ново, би трябвало да си подготвен за неуспех. Големият режисьор Ридли Скот направи несполучлив боксофис с " Блейд Рънър " през 1982 година, само че всеки в Холивуд се е учил от този филм, всеки го копира, всеки краде нещо от него. Провалът на Ридли сътвори цялостен род от сполучливи произведения ", споделя той.
Всичко това - за разлика от " твърдоглавата " му татковина Германия, страната, която в миналото е свързвана с велики поети и композитори, а в този момент не би обърнала внимание на гения, в случай че не е приключил музикалното учебно заведение.
" Както споделяше майка ми - в Германия всеки те счита за глупак, още като влезеш в стаята. В Англия първо би трябвало да докажеш, че си глупак ", споделя той.
Роден в семейство на богат фабрикант - Цимер остава без татко още като малко дете. Баща му умира два дни преди Ханс да навърши шест години и да тръгне на учебно заведение. Финансовото положение на фамилията се срутва доста бързо. И до през днешния ден - макар че персоналното му положение се прави оценка на 275 млн. $ - филмовият композитор не може да се отърве от мисълта, че още веднъж може да изгуби всичко внезапно: " Но даже всичко да се срине, музиката ще остане в главата ми - до момента в който тя е там, всичко ще е наред ".
" Никога не съм бил изключително общително дете, постоянно съм се потапял в музиката. Тя ме избави. В оня миг взех решение, че това ще е моята специалност - преди този момент желаех да стана пожарникар. Свирих на пиано поради майка ми. Това беше единственото нещо, което можеше да я накара да се усмихне още веднъж. Тогава не изгубих единствено татко ми, само че и майка ми. Тя се трансформира в различен човек поради шока и тъгата ", споделя той.
В края на 70-те Цимер се трансферира в Англия, където свири в дребна група по клубове и пъбове - това е времето на Маргарет Тачър, затварянето на губещото индустриално произвеждане, всеобща безработица и митинги. Публиката му се състои от служащи, които прекарват цяла вечер с една-единствена чаша бира.
" Оттогава в главата си имам един мним облик - споделя се Дорис, живее в индустриалния град Брадфорд и има пъклен тежка работа. Дорис е самотна майка, има две ужасяващи деца и носи сив дъждобран, тъй като в Брадфорд постоянно вали. През уикенда тя има две благоприятни условия - да отиде в пъба или да даде мъчно направените си пари, с цел да гледа филм, в който аз съм правил музиката. Ако тя избере втория вид, тогава желая работата ни да е почтена за нея. Затова одобрявам всичко толкоз съществено ", споделя Цимер.
В момента той стои отпред на " фабрика " за музика - колектив от 70 души, които работят по неговите планове. Сред гениите, които той открива в студиото си, е Рамин Джаварди - " вторият немец в Холивуд, който е роден в Дуисбург ", и създател на емблематичната музика от " Game of Thrones ".
" Първата му работа при нас беше да прави кафе. Рамин постоянно е бил доста спокоен. Една вечер му оставих една мелодия, в която не бях сигурен по какъв начин би могла да се употребява. На идващия ден го попитах какво е направил с нея. Той я изсвири и резултатът беше талантлив. Казах му - това е последният ден, в който ще правиш кафе при нас. Първата творба, която той написа за мен, беше част от " Карибски пирати ", споделя той.
Цимер разделя филмите на два типа: " тези, в които парите не стигат за пресъздаването на всички хрумвания, и други, в които имаш потребност от големи пари, с цел да скриеш обстоятелството, че нямаш никакви хрумвания ".
Той не крие разочарованието си от подчиняването на Холивуд на концерни, чиито мениджъри нямат концепция по какъв начин се вършат филми.
" Преди премиерата на " Dune " новите ни шефове внезапно споделиха: " Ще пуснем този филм за стрийминг в деня, в който ще излезе на кино ".
За мен това беше злополучие - тъй като бях употребявал всички вероятни механически и композиционни средства, които бяха разполагаем, за основаването на музиката. Ако знаех, че " Dune " ще тръгне непосредствено за стрийминг, щях да изключа басовете, които се употребяват за киносалоните, само че не и за дребния екран.
Най-лошото, което съм преживявал, се случи с " The Dark Knight " - тогава някой ми писа, че от музиката липсвали 20 секунди. Отговорих му - въобще не липсват 20 секунди, тонколоните ви просто са скапани. Не съм композирал музика за iPad или iPhone, въпреки всичко ", споделя той.
На 65 години Ханс Цимер няма планове да стопира - и не приема специалността си като " работа ".
" Постояннно ме питат: Кога ще приключиш с кариерата си? А това е неверно схващане - аз не работя, аз изсвирвам музика. Разбирате ли? Това е игра. Това е премеждие ", споделя той.
Не и за фамилията му - през 2020 година той се развежда за повторно, като признава, че музиката е 50% от аргументите за раздялата. Въпреки всичко Цимер не би трансформирал нищо в живота си:
" Днес съм с жена, която ме обича и схваща работата ми. Тя знае в какво се е забъркала. Такива сме ние, композиторите. Много от нас умират, до момента в който работят. А и е по-добре по този начин, в сравнение с да седнал съм в старешки дом, в който никой не ме посещава ".
Собствените му " Оскари " стоят под дрешника в спалнята му - с цел да не се виждат от никого, в това число от него.
" Оскарите " имат магическо привличане - всеки, който ги огледа, желае да ги допре непременно. Но той е на ниска цена произвеждане, позлатата му не устоя. Първият, който завоювах през 1995 година за " Цар Лъв ", към този момент е много позахабен ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ