В нощта срещу Нова година и в първите часове на

В нощта против Нова година и в първите часове на 1 януари българската традиция оживява с един от най-обичаните традиции – сурвакането. Това не е просто детска наслада или празничен обред, а античен метод хората да надникнат в идващата година и да „ поканят “ здравето, плодородието и шанса в дома си. Вярва се, че сурвакницата носи благословия, а всяка дума, изречена с нея, има силата на наричане.

Според националните вярвания, на следващия ден се гадае каква ще бъде 2026 година по това кой първи ще прекрачи прага, какви думи ще изрече сурвакарят и по какъв начин ще се почувстват стопаните след ритуала. Ако първият сурвакар е крепко, усмихнато дете – годината ще е лека и плодородна. Ако сурвакането е радостно, с ясни наричания и смях, това е знак за обилие, наслада и фамилна естетика.

Особено значимо е сурвакницата да е направена от дрян – дървото на здравето и силата. Украшенията по нея също носят обръщение: пуканките символизират непорочност, сушените плодове – изобилие, а аленият конец – отбрана от неприятна сила. Колкото по-богато е украсена сурвакницата, толкоз по-пълна се има вяра, че ще бъде годината.

Сурвакането не е единствено за шанс – то е миг на свързване сред поколенията. Думите, които се изричат на следващия ден, остават като благословия за цялата 2026 година. Затова традицията повелява да се посрещне сурвакарят с усмивка, отворено сърце и признателност – тъй като каквото дадеш в първия ден, такова ще получаваш през цялата година.