С боси крака върху жаравата: Нестинарството в село Българи съживи древен ритуал
В нощта против 4 юни по остарял жанр, когато се отбелязва празникът на светите Константин и Елена, в странджанското село Българи се организира един от най-древните и мистични обреди в България - нестинарството. Ритуалът събира поданици и посетители от страната и чужбина, с цел да станат очевидци на вървене боси върху жарава с икони на светиите в ръце.
Под звуците на присъща нестинарска музика участниците извършват древен ритуал, съхранил се през поколенията. Часове преди самия танц нестинарите приготвят жаравата и се концентрират в цялостно безмълвие, в очакване на ритуала.
За 16-а поредна година в обреда взе участие Горан Стефанов, който споделя, че нестинарството за него е форма на духовна връзка и персонална молитва. По думите му моментът на влизане в жаравата е положение на цялостна централизация, в което мислите изчезват и остава единствено молитвата.
„ Всеки има собствен личен метод да поддържа връзка с Бог. Това е моят ", споделя той. Според него нестинарската традиция е завещание, което би трябвало да бъде защитавано и излъчено нататък. Той добавя, че се счита, че „ светците избират нестинарите ", а ритуалът е обвързван с духовно предопределение.
Подготовката за обреда стартира в конака, където се съхранява иконата на светците, покрита със особено покривало. Важна част от ритуала са и нестинарските музикални ритми, които се считат за основни за постигане на характерното духовно положение, особено за нестинарите.
Според участниците музиката е неотменна част от обреда и служи като средство за връзка със светците и духовния свят. Ритуалът се предава като традиция, съхранила едни от най-старите пластове на българския фолклор.
Тази година нестинарските игри в село Българи притеглят гости от разнообразни страни, измежду които Гърция, Израел, Нидерландия и Япония. Чуждестранни туристи дефинират прекарването като неповторимо и впечатляващо, наблягайки мистичната атмосфера на ритуала.
Нестинарството е включено в представителния лист на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО. След обредните танци празничните ритуали не престават с шествие до аязмото на светците, а иконите се връщат назад в храма.
Под звуците на присъща нестинарска музика участниците извършват древен ритуал, съхранил се през поколенията. Часове преди самия танц нестинарите приготвят жаравата и се концентрират в цялостно безмълвие, в очакване на ритуала.
За 16-а поредна година в обреда взе участие Горан Стефанов, който споделя, че нестинарството за него е форма на духовна връзка и персонална молитва. По думите му моментът на влизане в жаравата е положение на цялостна централизация, в което мислите изчезват и остава единствено молитвата.
„ Всеки има собствен личен метод да поддържа връзка с Бог. Това е моят ", споделя той. Според него нестинарската традиция е завещание, което би трябвало да бъде защитавано и излъчено нататък. Той добавя, че се счита, че „ светците избират нестинарите ", а ритуалът е обвързван с духовно предопределение.
Подготовката за обреда стартира в конака, където се съхранява иконата на светците, покрита със особено покривало. Важна част от ритуала са и нестинарските музикални ритми, които се считат за основни за постигане на характерното духовно положение, особено за нестинарите.
Според участниците музиката е неотменна част от обреда и служи като средство за връзка със светците и духовния свят. Ритуалът се предава като традиция, съхранила едни от най-старите пластове на българския фолклор.
Тази година нестинарските игри в село Българи притеглят гости от разнообразни страни, измежду които Гърция, Израел, Нидерландия и Япония. Чуждестранни туристи дефинират прекарването като неповторимо и впечатляващо, наблягайки мистичната атмосфера на ритуала.
Нестинарството е включено в представителния лист на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО. След обредните танци празничните ритуали не престават с шествие до аязмото на светците, а иконите се връщат назад в храма.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ