В нощта срещу 30 март 2025 г. България преминава към

В нощта против 30 март 2025 година България минава към лятното часово време.

В 03:00 ч. стрелките на часовника се реалокират с един час напред, с което денят ще стартира по-рано, само че за сметка на по-малко сън. Промяната е в сходство с решение на Европейския парламент и Съвета на Европейски Съюз от 2001 година, напомнят от Българския институт по метрология.

Лятното часово време ще остане в действие до 26 октомври 2025 година, когато страната ще се върне към астрономическото време, като часовниците ще бъдат преместени с един час обратно.

История

Идеята за лятното часово време води началото си от 18 век, когато Бенджамин Франклин, в сатирично писмо до „ Парижки вестник “, иронично предлага да се измести времето, с цел да се употребява повече дневна светлина. По-късно, в края на 19 и началото на 20 век, разнообразни учени и публични персони възобновяват концепцията – в това число новозеландският астроном Джордж Хъдсън и английският строител Уилям Уилет.

Първата страна, публично въвела лятното време, е Германия през 1916 година, по време на Първата международна война, за икономисване на енергийни запаси. Британският парламент последва образеца месец по-късно. Въпреки съпротивата на фермерите, практиката се утвърждава и продължава в десетки страни до през днешния ден.

Всяка година местенето на стрелките е мотив за разгорещени разногласия

През 2018 година Европейският съюз стартира съвещания за преустановяване на сезонните промени, откакто болшинството от жителите и специалистите показаха терзания по отношение на въздействието им върху здравето. Въпреки поддръжката за унищожаване на промяната, до единно решение по този начин и не се стигна – най-много заради потребността от синхронизация сред страните членки. Процесът беше отсрочен поради пандемията от COVID-19.

През последните години редица страни се отхвърлят от потреблението на лятното часово време.

Сред тях са Казахстан – 9 от 14 области (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011) Египет (2014), Азербайджан (2015).

В интервала 2011 – 2014 Русия, която по отношение на останалите е измежду най-близките до България страни, остава целогодишно на лятното часово време, само че след неодобрение от поданици в разнообразни райони на Руската федерация поради късния изгрев, държавното управление взема решение през 2014 страната да остане за непрекъснато на зимното часово време, като това важи за цяла Русия и елементи от Украйна (п-в Крим, областите Донецк и Луганск).

Държавите, които се отхвърлят от зимното часово време и остават за непрекъснато на лятното, са Аржентина (2009), Беларус (2011), Чили и близката до България Турция и Севернокипърската турска република (2016), също по този начин Сингапур, Узбекистан и част от Малайзия (в останалата част работи така наречен „ Малайзийско часово време “).

През 2007 Венецуела вкарва лична часова зона като с указ на тогавашния президент Уго Чавес, времето се измества с половин час обратно. Канадската провинция Нюфаундленд също има половин часова разлика по отношение на другите провинции по атлантическото крайбрежие на страната.

В началото на 2018 година в Европейския парламент се водят диспути по анулация сезонната промяна на часовото време на територията на целия Европейски съюз, като се разискват икономическите изгоди, само че и вредите за здравето от промяната на времето. Проведено е и онлайн допитване до жителите на Европейски Съюз.

Промяната в часовото време се отразява до известна степен на биологичния темп на организма, само че краткотрайно, считат множеството лекари. През първата седмица след промяната не са редки недоволствата от отмалялост, главоболие, нарушавания на съня и компликации с концентрацията.

Докато Европейски Съюз към момента не е взел дефинитивно решение, българите ще продължат да реалокират стрелките – и тази нощ в 03:00 ч. те още веднъж ще посрещнат лятното време.

Източник: Български институт по метрология