Чернобил след инцидента – има ли риск от радиационно замърсяване?
В нощта на четвъртък против петък Чернобил още веднъж се трансформира в сцена на тревожни събития – този път не поради човешка неточност или повреда, а в резултат на военна офанзива. В 01:50 ч. локално време мощна детонация раздруса региона на атомната електроцентрала, а гъст пушек се издигна над оборудването, което към този момент десетилетия изолира опустошения реактор №4. Според Международната организация за атомна сила (МААЕ), дрон е блъснал Новата безвредна изолираност (NSC) – големия купол, построен, с цел да предотврати разпространяване на радиоактивни частици. В рамките на минути противопожарни екипи овладяха пламъците, само че остава въпросът – доколко е наранена защитната конструкция. Първоначалните разбори разкриха пробив във външния пласт, а следствията не престават, с цел да се откри дали вътрешната обвивка е компрометирана.
Макар че равнищата на радиация в региона към този момент остават постоянни, специалистите предизвестяват, че вредите върху структурата крият евентуални опасности. Ако бъде доказано, че вътрешният пласт е обиден, следствията могат да се разпространят надалеч оттатък границите на неразрешената зона. Така, съвсем четири десетилетия след нещастието от 1986 година, Чернобил още веднъж припомня за себе си – този път не като светиня от предишното, а като вероятен епицентър на нова рецесия, в която нуклеарната сигурност и актуалната война се преплитат по рисков метод.
Според основния инженер на Чернобилската АЕЦ Александър Титарчук, макар че измерванията сега са в допустимите граници, съществува действителна заплаха от приключване на радиоактивни субстанции, изключително в случай че офанзивата е засегнала вътрешния пласт на защитната конструкция. Важно е да се означи, че Чернобилският саркофаг е на два пласта – първият е истинският, подложен малко след повредата, само че с времето е станал неустойчив и разяден от радиацията. Новият саркофаг, приключен през 2016 година с вложения за над 1,5 милиарда евро, е трябвало да обезпечи дълготрайна отбрана, само че ударът на дрона слага под въпрос неговата целокупност. Разследванията не престават, с цел да се откри дали вътрешният пласт също е злепоставен.
Измерванията на радиационния декор в региона демонстрират, че в 17:00 ч. локално време цената е била 166.32 наносиверта на час, което се смята за безвредно. Въпреки това, в 07:00 ч. е бил регистриран къс скок, което може да се дължи на пожара, зародил след детонацията. Данните от метеорологичните станции сочат, че вятърът в региона се движи със скорост сред 15 и 25 км/ч на височини до 1500 метра, а на 3000 метра доближава 54 км/ч. Посоката сега е североизточна, което значи, че евентуалното радиоактивно замърсяване остава локализирано главно в региона на Чернобил и елементи от Русия. В идващите дни обаче прогнозите сочат смяна напразно към югоизток, което може да докара до разпространяване на радиоактивни частици към Киев и други огромни украински градове като Черкаси, Кременчук и Днипро.
Според анализите, даже да има приключване, на този стадий стойностите са ниски и не съставляват непосредствена опасност за популацията. Въпреки това, в случай че дронът е нанесъл съществени вреди на вътрешния пласт на саркофага, обстановката може да се промени внезапно. Старият саркофаг към този момент е злепоставен, а в случай че отбраната му бъде нарушена, ще бъде извънредно мъчно да се предотврати изпускане на радиоактивни субстанции. По-голямото предизвикателство е, че даже минимално приключване може да се ускори, в случай че не бъдат подхванати навременни ограничения за подсилване на структурата.
Така, близо 40 години след най-голямата нуклеарна злополука в историята, Чернобил още веднъж се трансформира във фактор на неустановеност. Ако офанзивите против нуклеарна инфраструктура продължат, има риск от верижна реакция, която може да има дълготрайни последствия освен за Украйна и Русия, само че и за Европа като цяло. Въпросът към този момент не е дали Чернобил е под опасност, а до каква степен актуалната обстановка може да се утежни, в случай че защитната обвивка бъде подложена на нови удари.
Макар че пожарът е бил овладян и не е засегнал сериозни системи като охладителните механизми на опустошения реактор, офанзивата над Чернобилската АЕЦ остава сериозен мотив за безпокойствие. Повредата във външния пласт на защитния саркофаг демонстрира, че нуклеарната инфраструктура не е ваксинирана против сходни набези, а откритите остатъци от дрон „ Геран-2 “ („ Шахед “) акцентират, че задачата на офанзивата е била стратегически изчислена. Макар радиационният декор да не е отчетливо нараснал, рискът от бъдещи удари и евентуално по-сериозни последици остава действителен.
