102 години от Деветоюнския преврат
В нощта на 8 против 9-ти юни 1923 година,под управлението на Военния съюзармейски елементи правят държавен прелом, като отстраняватоглавяваното от Александър Стамболийски държавно управление на Български земеделски народен съюз.
Преди това, през месец април 1923 година на предварителните парламентарни избори Български земеделски народен съюз печели 212 от 245 места в Народното събрание.
След съставянето на новото държавно управление Военният съюз стартира да приготвя боен прелом, като се свързва с цар Борис III и с водача на Вътрешна македонска революционна организация – Тодор Александров. На 25 май се дефинира датата на преврата и се прецизират проектите на интервенцията.
Действията в София стартират в 3:00 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно се включват организациите в провинцията. В резултат на преврата държавното управление на Александър Стамболийски е свалено и е формирано ново отпред с Александър Цанков, включващо представители на всички опозиционни партии без комунистическата.
По обяд същия ден, след удостоверение от гарнизоните в страната и реакцията на непознатите посолства, цар Борис III-ти утвърждава с декрет новия кабинет.
Александър Стамболийски е хванат на 14-ти юни и по разпореждане на държавното управление е погубен от група на Вътрешна македонска революционна организация.
Той остава в историята като един от най-противоречивите български политици. По негово време се основава прословутата Оранжева армия, която безусловно тероризира градската интелигенция. Видни опозиционери са хвърлени в пандиза. Стамболийски обаче организира и значими промени като аграрната промяна, както и въвеждането на трудовата тегоба, при която за огромните държавни градежи биват мобилизирани мъже на 20 и девойки на 16-годишна възраст, което се оказва извънредно дейно, тъй като подкрепя съживяването на унищожената от войната стопанска система.
Във външната си политика, Стамболийски подценява българите в Македония и тяхната орис и си печели мощен зложелател в лицето на Вътрешна македонска революционна организация.
Властването на Стамболийски слага началото на интервал на разцепление в българското общество и приключва с преврата на 9 юни.
Определяни съгласно политическата обстановка в диапазона от „ възобновяване на демокрацията “ до „ фашистки прелом “, събитията от 9 юни 1923 година имат трагични последици в страната през идващите години, когато България е на процедура в положение на прикрита революция.
На 9-ти юни на обособени места има опити за опозиция от страна на аграрни деятели и обособени групи, непринудено включили се към тях комунисти. Тезии опити саостанали в историята катоЮнско въстание. Най-мащабна е активността на въстаниците вПлевенскоиШуменско. Почти цялостен Плевен е завзет. Въстанието обаче няма проведен темперамент, единно управление и всеобщ обсег, което спомага за смазването му от държавните гарнизони.
Преди това, през месец април 1923 година на предварителните парламентарни избори Български земеделски народен съюз печели 212 от 245 места в Народното събрание.
След съставянето на новото държавно управление Военният съюз стартира да приготвя боен прелом, като се свързва с цар Борис III и с водача на Вътрешна македонска революционна организация – Тодор Александров. На 25 май се дефинира датата на преврата и се прецизират проектите на интервенцията.
Действията в София стартират в 3:00 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно се включват организациите в провинцията. В резултат на преврата държавното управление на Александър Стамболийски е свалено и е формирано ново отпред с Александър Цанков, включващо представители на всички опозиционни партии без комунистическата.
По обяд същия ден, след удостоверение от гарнизоните в страната и реакцията на непознатите посолства, цар Борис III-ти утвърждава с декрет новия кабинет.
Александър Стамболийски е хванат на 14-ти юни и по разпореждане на държавното управление е погубен от група на Вътрешна македонска революционна организация.
Той остава в историята като един от най-противоречивите български политици. По негово време се основава прословутата Оранжева армия, която безусловно тероризира градската интелигенция. Видни опозиционери са хвърлени в пандиза. Стамболийски обаче организира и значими промени като аграрната промяна, както и въвеждането на трудовата тегоба, при която за огромните държавни градежи биват мобилизирани мъже на 20 и девойки на 16-годишна възраст, което се оказва извънредно дейно, тъй като подкрепя съживяването на унищожената от войната стопанска система.
Във външната си политика, Стамболийски подценява българите в Македония и тяхната орис и си печели мощен зложелател в лицето на Вътрешна македонска революционна организация.
Властването на Стамболийски слага началото на интервал на разцепление в българското общество и приключва с преврата на 9 юни.
Определяни съгласно политическата обстановка в диапазона от „ възобновяване на демокрацията “ до „ фашистки прелом “, събитията от 9 юни 1923 година имат трагични последици в страната през идващите години, когато България е на процедура в положение на прикрита революция.
На 9-ти юни на обособени места има опити за опозиция от страна на аграрни деятели и обособени групи, непринудено включили се към тях комунисти. Тезии опити саостанали в историята катоЮнско въстание. Най-мащабна е активността на въстаниците вПлевенскоиШуменско. Почти цялостен Плевен е завзет. Въстанието обаче няма проведен темперамент, единно управление и всеобщ обсег, което спомага за смазването му от държавните гарнизони.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ